РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Пловдив, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330110220 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Ю.И. И. - А., за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 227,35 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. за обект, находящ се в гр. *****, ИТН: *****,
ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 35,03 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода 03.01.2019 г. – 19.04.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3756/
21.04.2021 г. по ч.гр.д. № 6590 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, VII
гр.с.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия на територията на гр. *****, като съгласно чл.150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи
условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна енергия с № ***** по
1
отношение на обект на потребление, находящ се в гр. *****, ИТН: *****.
Поддържа, че за процесния период 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. била доставена от
ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение,
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и услуга дялово разпределение,
включваща главница в размер на 227,35 лв., както и обезщетение за забава в
размер на 35,03 лв. за периода 03.01.2019 г. – 19.04.2021 г. Посочва, че за
процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 6590 по описа за 2021 г. на Районен съд П., VII гр.с., която била връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава правния си
интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаване на предявените
искове, както и за присъждане на разноските в исковото и в заповедното
производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ю.И.
И. - А., чрез назначения особен представител адв. Г., със становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че ответницата не била
собственик на процесния недвижим имот и като такава не е ползвател на топлинна
енергия. Сочи, че не е титуляр на партидата с абонатния номер, посочен от ищеца.
По делото липсвали доказателства, че топломерът в имота бил отчитан от *****.
Оспорва по съдържание и по същество представените от ищеца извлечение от
сметка и справка за доставена топлинна енергия. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6590 по описа за 2021 г. на Районен съд
Пловдив, VII гр.с., образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 3756/
21.04.2021 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което с разпореждане на съда от 25.05.2021 г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК
е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422,
ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е
пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените
искове са допустими.
2
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия
през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на
услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., *****, че ищецът е
изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг.
чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и
един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е
сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за
публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник
преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от
закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба
на топлинна енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото
на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период
върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства – декларация по ЗМДТ, с която
ищцата декларира процесния имот като неин в данъчната служба на основание
наследствено правоприемство от майка си и извършен отказ от наследство от
другия наследник, както и справка за лице от Служба по вписванията, видно от
която по отношение на собствения на страната имот са налагани възбрани, се
установява, че ответницата е придобила правото на собственост по отношение
процесния недвижим имот, находящ се в гр. П., *****. Поради това същата е
клиент на топлофикационното дружество за потребена от нея топлинна енергия за
имота.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения
имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на
СТЕ и ССчЕ.
3
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. В. Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през
процесния период 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. АС, обслужваща жилищния блок в
гр. *****, е работила като е подавала ТЕ само за отопление. Частта на АС за БГВ
през процесния период е спряна. Подадена е общо 119,119748 MWh TE за
разпределение, от които са изчислени технологични разходи в размер на
16,355815 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. През
процесния период всички отоплителни тела са били отсъединени от
топлопреносната мрежа в блока. Отопляемият обем на имота е 141 куб.м. През
имота на ответника не преминава щранг-лира. През имота на ответника всички
отоплителни тела тип радиатор са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока
и не е начислявана потребена енергия за отопление. През процесния период в
имота няма монтирани ИРУ за визуален отчет. За имота на ответника не са
прилагани изискванията на т.6.7, във вр. т.6.5. от „Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал.1 от
Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Количеството ТЕ,
разпределено в имота на ответника възлизало на общо 1,91034 MWh, в това число
1,91034 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,00 MWh за отопление и
0,00 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, което е установено след сравнение на справките за начислената
топлоенергия от „Бруната“ ЕООД и ищцовото дружество. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и
Закона за енергетиката. Предвид тези изводи на вещото лице, които се възприемат
от съда като компетентни и обективни на основание чл.202 ГПК, следва, че
топлинната енергия е разпределяна и начислявана в съответствие с действащата
нормативна уредба.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от в.л. Ст. К., при съобразяване на начислените количества ТЕ по
партидата на ответника – съгласно издадените от ответника фактури и
извлечението от партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че стойността на топлинната енергия, консумирана от
ответника и касаеща процесния недвижим имот в гр. *****, за процесния период е
4
формирана както следва: топлоенергия сградна инсталация в размер на 233,77 лв.
с ДДС, услуга дялово разпределение – 18,29 лв. с ДДС, общ размер – 252,06 лв. с
ДДС. След извършено прихващане по посочената партида в размер на 24,71 лв.,
неплатената сума за топлинна енергия към ищеца за процесния период възлиза на
227,35 лв. Лихвата за забава, изчислена върху всяка неплатена месечна сума, за
периода от 03.01.2019 г. до 19.04.2021 г., възлиза на общо 35,03 лв. За процесния
период от времето 01.11.2018 г. до 30.04.2020 х. по партидата на ответника са
издадени кредитни известия (т.нар. минусови изравнителни сметки), подробно
посочени по-горе.
Съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи като компетентни, обективни и неоспорени от
страните, съгласно чл.202 ГПК. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че за процесния период ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния имот, собственост на ответника. Затова и
именно ответникът, на основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на
доставената топлинна енергия. Ето защо, предявеният иск е доказан по своето
основание. Определеният размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло
кореспондира на заявения с исковата молба, поради което и искът следва да бъде
изцяло уважен. Като законна последица от уважаване на заявената главна искова
претенция следва и присъждане на законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно –
20.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. П.
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите
условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в
посочения срок и доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите
суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът
претендира сумата от 35,03 лв. - обезщетение за забава за периода от 03.01.2019 г.
до 19.04.2021 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице размер на
дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна на ответната
страна, поради което претендираното обезщетение за забава се явява доказано по
5
основание и размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78,
ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от
775 лв. съгласно представен списък на разноските, от които за исковото
производство: 75 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозити за съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, 300 лв. – депозит за възнаграждение
за особен представител, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума
на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното
производство в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив. Общата дължима сума за разноски възлиза на 850 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю.И.
И. - А., ЕГН: **********, адрес: гр. *****, дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
сумата от 227,35 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. за обект, находящ се в гр. *****,
ИТН: *****, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 35,03 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 03.01.2019 г. –
19.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
6
задължение по чл.410 ГПК № 3756/ 21.04.2021 г. по ч.гр.д. № 6590 по описа за
2021 г. на Районен съд Пловдив, VII гр.с.
ОСЪЖДА Ю.И. И. - А., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от
общо 850 лв. (осемстотин и петдесет лева), представляващи съдебно деловодни
разноски, от които – 775 лева - съдебноделоводни разноски пред първата
инстанция и 75 лв. – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. №
6590 по описа за 2021 г. на Районен съд П., VII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7