РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1199/9.7.2020г.
гр. Пловдив, 9 юли 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 869 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба на П.Д.Г., ЕГН **********,***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0333-000062 от 08.03.2020
г. на началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Стамболийски, с която на основание
чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Сочи се несъставомерност на
нарушението, необоснованост и незаконосъобразност на заповедта.
Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.
В СЗ жалбата се поддържа по изложените съображения.
Претендират се разноски.
Представя се писмено становище.
Ответникът, началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ
Стамболийски, не се явява, не се представлява и не взема конкретно становище по
жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения
срок /видно от представените по делото доказателства процесната
заповед е връчена на жалбоподателя на 26.03.2020г.,
според направеното върху нея отбелязване, а самата жалба е подадена на 30.03.2020г./ и при наличието на
правен интерес, а по същество за
неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0333-000062 по
чл.171 т.1 Б.Б от ЗДвП от 08.03.2020 г., издадена от началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ
Стамболийски, надлежно оправомощен по силата на
Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив във връзка със заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121 К-2507/28.06.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена
ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
За да пристъпи
към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено,
че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с алкотест
дрегер за установяване употреба на алкохол в кръвта.
Ето защо и на
основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП.
Заповедта е
издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.
Единствените
релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната
ПАМ, а именно, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с алкотест дрегер за установяване
употреба на алкохол в кръвта, съдът приема за безспорно установени като
съобрази изричната норма на чл. 189, ал.
2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.
Представеният като част от административната преписка АУАН е изцяло редовен от
външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата доказателствена
сила. Доказателства, които да оборят
материалната доказателствена сила на АУАН не се
ангажираха от страна на жалбоподателя.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена
от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в
производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с
целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.
При издаването на заповедта не са допуснати нарушения
и касателно срока за прилагане на ПАМ. Срокът на действие на
временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на
правна норма, поради което непосочването му в заповедта не съставлява порок на
акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на
административния орган. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда, че свидетелството за правоуправление се
отнема до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца. Разпоредбата не предвижда определяне на различен срок от
административния орган в определени граници. Следователно при посочването на
срока, за който е приложена принудителната административна мярка,
административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност,
тъй като срокът е определен в закона и в заповедта само се възпроизвежда
предвидения в закона срок, а не се определя такъв от органа. Прилагането на
временна мярка с непосочване изрично на установения в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП срок, не препятства проверката за съответствие на
акта с целта на закона. В този смисъл Решение № 4314 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 523/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова.
За пълнота съдът
намира за нужно да посочи, че прекратяване действието на ПАМ по административен
ред не може да настъпи по силата на АУАН № 622226, тъй като се касае за
различни производства – АУАН се издава в АНП и издаването му не може да
произведе правно действие в друго административно производство водещо до
„прекратяване по административен ред“ на действието на процесната
заповед за налагане на ПАМ.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Г., ЕГН **********,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0333-000062
от 08.03.2020 г. на началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Стамболийски, с която
на основание чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18
месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: