№ 2512
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110211172 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А. И. М., ЕГН **********, чрез адв. Р. К. от
АК – Кюстендил, против Наказателно постановление № 23-4332-
009711/01.06.2023 г., издадено от Началник – група в ОПП, СДВР, с което на
основание чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 6 т. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100,
00 /сто/ лева и на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174
ал. 3 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 2000, 00 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца.
Във въззивната жалба се излагат подробни доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Сочи се, че
наказателното постановление е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Навеждат се доводи за тенденциозност при протичането
на предсъдебната фаза на административнонаказателното производство, които
се основават на изминалия срок от издаване на наказателното постановление
до връчването му на въззивника. Твърди се, че в
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като наказващият орган не е
1
обсъдил депозираното допълнение към възражението срещу АУАН. Оспорва
се фактическата обстановка, възприета от актосъставителя и наказващия
орган. Изтъква се, че лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
рег. № ********* е бил паркиран към момента на проверката от органите на
МВР и жалбоподателят М. не е имал качеството на "водач" на МПС преди и
по време на проверката, за да му бъде извършена такава. Вместо това
жалбоподателят бил извън автомобила по домашни дрехи, а автомобилът бил
с изгА. двигател и заключен. Навежда се, че липсват доказателства за
употреба на алкохол от жалбоподателя по време на управление на моторното
превозно средство. Сочи се, че по време на управление на автомобила същият
не е спиран за проверка от органите на МВР. Изтъква се, че проверката е била
извършена по сигнал, като присъствалият на мястото сигналоподател не е бил
сигурен дали именно проверяваният автомобил е този, във връзка с който е
подал сигнал, и дали въззивникът го е управлявал. Излагат се твърдения за
предубеденост на подалия сигнала свидетел Т., който изложил пред
проверяващите твърдения, че автомобилът на жалбоподателя се е движил с
превишена скорост и настоявал на въззивника да бъде съставен АУАН за
такова нарушение. Сочи се, че на жалбоподателя е била извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол без наличие на законови
основания за такава. Излага се, че на жалбоподателя били извършени няколко
проби с дрегер, които не отчели концентрация на алкохол в кръвта. Изтъква се,
че жалбоподателят не е отказвал да му бъде извършена проверка за алкохол с
техническо средство, а напротив - заявил пред полицейските служители, че
ще им съдейства, въпреки че няма качеството водач на МПС. Сочи се, че му е
била извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества,
резултатът от която бил отрицателен. Оспорват се констатациите в протокола
за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества
за мирис на алкохол и възбудено и безпокойно състояние на въззивника.
Предвид горното се прави извод за незаконосъобразност и тенденциозност на
извършената от полицейските органи проверка, което се аргументира и с
нейната продължителност – повече от три часа. Изтъква се, че жалбоподателят
е направил множество на брой проби – повече от 27, за алкохол, като всеки
път издишвал необходимото количество въздух за нормалната работа на
техническото средство, пробите отчели отрицателен резултат за употреба на
алкохол, но независимо от това служителите от ОПП – СДВР заявявали, че е
необходимо извършване на нова следваща проба. Въззивникът поискал да му
бъде предоставено друго техническо средство за извършване на проверка за
наличие на алкохол в кръвта, но такова му било отказано. Отказано му било и
да бъде заведен в СДВР – ОПП, където да даде проба за алкохол. Излага се, че
след приключване на проверката жалбоподателят М. е тръгнал към болнично
заведение за предоставяне на биологични проби за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта, но е претърпял инцидент, поради което
не е могъл да се яви в лечебното заведение в указаното в талона за медицинско
изследване време. Сочи се, че полицейската проверка на жалбоподателя е била
целенасочена и с цел същият да бъде злепоставен, като включително е
извършена при превишаване правомощията на полицейските служители, а
въззивникът бил лишен от правото си на свободно придвижване за срока й.
Твърди се и че съдържанието на наказателното постановление не отговаря на
изискванията на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй като не са посочени време и място
2
на извършване на твърдените нарушения, както и доказателствата, които ги
потвърждават. Излага се, че посоченото в наказателното постановление, че
въззивникът е бил установен от служители на 07 РУ – СДВР на 17.05.2023 г.
около 00:40 часа не отговаря на истината, тъй като още около 23:42 часа на
16.05.2023 г. жалбоподателят забелязал в близост до паркирания му автомобил
служител на 07 РУ – СДВР. Сочи се, че от описанието на обстоятелствата на
нарушенията в обжалваното наказателно постановление не става ясно кога и
къде се твърди да е извършено твърдяното нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДвП –
на 16.05.2023 г. или на 17.05.2023 г., на кръстовище с бул. „Христо Ботев“ или
на паркинг. Сочи се и че в обжалваното наказателно постановление не е
посочено по какъв начин въззивникът е извършил твърдяното нарушение на
чл. 174 ал. 3 ЗДвП. Навежда се и че в обжалваното наказателно постановление
не е посочен периода на наложеното административно наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца с посочване на начална и
крайна дата. Сочи се и че наказващият орган не е изложил никакви мотиви по
отношение определянето на срока на наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“, което препятства упражняването на съдебния
контрол за законосъобразност и извършването на преценка дали при налагане
на наказанието са спазени принципите на съразмерност и справедливост. По
изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното наказателно
постановление и се прави искане за присъждане на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Настоящото производство пред Софийския районен съд е второ по ред,
след като с решение № 11653/11.07.2024 г. по КНАХД № 3849/2024 г. по описа
на АССГ, IV касационен състав, е отменено решение № 875/20.02.2024 г. по
НАХД № 15490/2023 г. по описа на СРС, НО, 12 състав и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В съдебно заседание жалбоподателят А. М., редовно призован, се явява
лично и с упълномощен процесуален представител – адв. Р. К. от АК –
Кюстендил. В съдебните прения адв. К. пледира за отмяна на обжалваното
наказателно постановление по доводите във въззивната жалба. Акцентира, че
жалбоподателят не е имал качеството водач на МПС, което се потвърждава от
показанията на свидетеля П. – служител на МВР, който сочи, че не
служителите на МВР са спрели автомобила на жалбоподателя, а автомобилът
вече е бил паркиран при пристигането им на място, като въззивникът се е
намирал до шофьорската врата на автомобила. Намира, че обстоятелството, че
жалбоподателят няма качеството водач на МПС се потвъждава и от
показанията на свидетелката Г. и свидетеля Х., от които се установява, че
въззивникът на процесната дата се е прибрал в дома на свидетелката Г., след
което е слязъл, за да се срещне със свидетеля Х.. Счита, че показанията на
свидетеля Т., че водачът е бил в автомобила, когато са пристигнали
служителите на СДВР и те са го помолили да излезе от автомобила, не следва
да бъдат кредитирани поради противоречието им с показанията на
служителите на МВР. Излага доводи, че при внимателна преценка на
показанията на свидетеля Т. се установява тяхната тенденциозност в насока
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Изтъква и че от показанията на свидетеля Х. се установява, че свидетелят Т. е
пристигнал на мястото след служителите на МВР. Сочи, че от показанията на
3
свидетелите П. и А. се установява, че жалбоподателят не е заявявал отказ пред
полицейските служители да бъде изпробван за употреба на алкохол, а
напротив – няколко пъти опитвал да даде проба за алкохол, но количеството
въздух не било достатъчно.
В подробни писмени бележки адв. К. излага аргументи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, идентични
на доводите във въззивната жалба. Излагат се аргументи, че жалбоподателят
не е управлявал пътно превозно средство и не е имал качеството на „участник
в движението“ съгласно параграф 6 т. 28 ДР на ЗДвП. Изтъква се, че
автомобилът не е спиран за извършване на проверка от служители на МВР, не
е участвал в ПТП, а при пристигане на мястото на служителите на МВР
пътното превозно средство е било с неработещ двигател, заключено и с
включена алармена сигнализиация. Сочи се, че горният извод се обосновава от
показанията на свидетелите Ц.Б., Л. Г., Е. Х., С. А., П. П., И. Н., С. Г., както и
от писмените доказателства. Излагат се доводи, че показанията на свидетеля Т.
не следва да бъдат кредитирани поради противоречието им с останалите
гласни доказателствени средства, както и вътрешната им противоречивост.
Сочи се, че промяната в твърденията на свидетеля Т. по отношение цвета на
лекия автомобил и посочването едва в съдебно заседание на действителния
цвят на автомобила - зелен, съвпада с периода на счупване на панорамното
стъкло на автомобила на въззивника. Твърди се, че са нелогични
свидетелските показания на свидетеля Т., че от една страна той се е движил
след автомобила, а от друга - че автомобилът го е засичал, както и че
автомобилът се е движил с превишена скорост, предвид обстоятелството, че
свидетелят не е разполагал у себе си с техническо средство за измерване на
скоростта. Навежда се, че от мястото, където свидетелят Т. твърди, че се е
намирал, същият не е разполагал с пряка видимост към мястото, където
твърди, че въззивникът е паркирал автомобила си. Сочи се, че от
вещественото доказателство - записа от телефона за спешни повиквания 112
се установява, че свидетелят Т. е подал сигнал за син на цвят автомобил, а не
за управлявания от въззивника автомобила, чийто цвят е зелен. Изтъква се, че
от показанията на свидетеля Ц.Б. се установява, че той, а не жалбоподателят, е
управлявал автомобила, както и че с автомобила не са били извършвани
нарушения на ЗДвП. Акцентира се на противоречия в показанията на
свидетелите П. П., С. А., С. Г. и И. Н.. Изтъква се, че показанията на свидетеля
Г. се оборват от писмените доказателства, от показанията на свидетелката Л. Г.
и на свидетеля Е. Х.. Оспорва се посоченото в отговор от ОПП - СДВР, че
проба с № 3785 от 17.05.2023 г. в 01.37 часа е извършена на С. Г. с цел да
покаже на водач, отказващ проба с техническо средство, че техническото
средство функционира нормално, като се излагат доводи, че отговорът
противоречи на показанията на самия свидетел Г., че не е извършвана проба за
алкохол на друго лице със същото техническо средство. Изтъква се, че в
нормативен акт не е предвидено правомощие или задължение на
полицейските органи да изпробват сами себе си за употреба на алкохол. Сочи
4
се, че от показанията на свидетеля Х. се установява, че посочената
отрицателна проба за алкохол е дадена именно от въззивника М.. Обръща се
внимание и че коментираният отговор от ОПП - СДВР е даден година и
половина след случая, докато с предходно писмо от 11.10.2023 г. е била
представена разпечатка от техническото средство без упоменаване от кои лица
са дадени отразените в разпечатката проби. Излагат се доводи, че забавата при
връчване на обжалваното наказателно постановление е с цел да не могат да
бъдат изискани и приложени като веществени доказателства по делото
записите от видеокамери и звукозаписи, отразяващи действията на
полицейските служители и на жалбоподателя в нощта на 16 срещу 17 май
2023 г. Сочи се, че още с възражението срещу АУАН е било направено искане
за изискване на записите от видеокамерите, които към онзи момент са били
съхранявани от МВР, но доказателственото искане не е било уважено с цел
ограничаване правото на защита на въззивника. В допълнение на наведените
във въззивната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство се изтъква и нарушение на чл.
52 ал. 4 ЗАНН, като се сочи, че наказващият орган не е извършил проверка на
изложените в АУАН и вписани като възражение твърдения на жалбоподателя и
не е уважил нито едно от доказателствените искания на въззивника, заявени с
възражението срещу АУАН и допълнението към него.
Жалбоподателят А. М. се придържа към заявеното от своя процесуален
представител. Излага допълнителни аргументи за недостоверност на
показанията на свидетеля Т., като сочи противоречия в дадените от него в
съдебно заседание показания по отношение движението на автомобила на
територията на град София и обстоятелството дали въззивникът е слизал от
автомобила. Изтъква и противоречия между дадените от свидетеля Т.
показания в съдебно заседание и съобщеното от него при обаждането му на
телефон 112 по отношение цвета на автомобила. Сочи, че свидетелят Т. не е
бил сигурен дали проверяваният автомобил е този, за който се е отнасял
подаденият от него сигнал. Преценява като недостоверни и показанията на
свидетеля Г., като заявява, че по време на проверката е поискал да му бъде
предоставен друг дрегер, както и че е дал съгласие да му бъде извършена
проба в ОПП – СДВР, но свидетелят отказал като се аргументирал с цената на
дрегера. Изтъква, че е налице несъответствие между
административнонаказателното обвинение, че въззивникът е отказал да му
бъде извършена проба с дрегер, и обстоятелството, че проверката на място е
продължила повече от три часа.
Наказващият орган - Началник - група в ОПП, СДВР, редовно
5
уведомен, не изпраща представител. Депозирани са писмени бележи от гл.
юрк. В. Пашунов с пълномощно от наказващия орган, в които се излагат
доводи за неоснователност на въззивната жалба. Изтъква се, че наказателното
постановление е издадено след изтичане на 7 – дневния срок от съставяне на
АУАН, но при спазване на предвидения в чл. 34 ал. 3 ЗАНН шестмесечен срок.
Сочи, че и АУАН, и НП, са издадени от компетентни административни органи
и имат съдържанието съответно по чл. 42 ал. 1 ЗАНН и по чл. 57 ал. 1 ЗАНН,
като са описани всички признаци от състава на нарушенията и
обстоятелствата по извършването им, като правилно е посочена и правната
квалификация на нарушенията. Изтъква се, че не е необходимо в НП да
липсват каквито и да било неточности, а е достатъчно за неговата
законосъобразност нарушението да е описано по такъв начин, че да
съответства на състава, описан в нарушената норма. Навежда се, че от
събраните в предсъдебната и съдебната фаза на
административнонаказателното производство доказателства се установява по
несъмнен начин извършването на вменените на жалбоподателя нарушения и
тяхното авторство. Прави се искане наказателното постановление да бъде
потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
се навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от санкционираното физическо лице, против
подлежащо на обжалване наказателно постановление и в срока по чл. 59 ал. 2
ЗАНН (видно от разписката на гърба на препис на наказателното
постановление, приложен към въззивната жалба, същото е връчено лично на
жалбоподателя на 26.10.2023 г., а жалбата е подадена на 30.10.2023 г.), поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А. И. М., ЕГН **********, е правоспособен водач на
МПС с придобити категории "В", "АМ", "М", "С", "ТКТ", като му било
издадено СУМПС № *********, издадено на 19.02.2021 г. със срок на
валидност 19.02.2026 г.
6
Жалбоподателят А. М. е собственик на МПС лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Голф" с рег. № ********, зелен на цвят.
На 16.05.2023 г. около 23:20 часа жалбоподателят А. М. управлявал
собствения си лек автомобил на територията на град София като се движел по
бул. "Тодор Александров" с посока на движение от бул. "Константин
Величков" към бул. "Княгиня Мария Луиза". По време на движението си по
бул. "Тодор Александров" управляваният от жалбоподателя автомобил
преминал на близко разстояние до управлявания от свидетеля А. Т. скутер.
Горното привляко вниманието на свидетеля Т., който продължил да следва
движението на автомобила. След това управляваният от жалбоподателя
автомобил преминал на червен забранителен сигнал на работещата в
автоматичен режим светофарна уредба на кръстовището на бул. "Тодор
Александров" и бул. "Христо Ботев", което също било възприето от свидетеля
А. Т.. Последният подал сигнал на ЕЕНСП 112 от личния си телефонен номер
******** в 23:27 часа, като съобщил за неадекватно и опасно шофиране на
водача на автомобила, както и за навлизането и преминаването му през
кръстовища на забранителен червен сигнал на светофарните уредби. Пред
оператора на спешния телефон 112 свидетелят Т. индивидуализирал марка,
модел и регистрационен номер на автомобила - *********, като посочил, че е
тъмно син на цвят. Тъй като искал да се увери, че сигналът му се ще се
приеме, свидетелят Т. продължил да следва управлявания от жалбоподателя
автомобил по време на движението му през площад "Орлов мост", бул.
"Цариградско шосе", бул. "Александър Малинов" и в ж.к. "Младост". В 23:32
часа свидетелят Т. подал втори сигнал на телефона за спешни повиквания 112,
като разговорът му с оператора и с оперативния дежурен при 07 РУ - СДВР
продължил, докато свидетелят следвал автомобила. Жалбоподателят паркирал
управлявания от него автомобил в междублоково пространство, ползвано като
паркинг, до бл. 367 в ж.к. "Младост 3". След като паркирал автомобила,
жалбоподателят изгасил двигателя и слязъл от моторното превозно средство.
Действията на въззивника М. по паркиране на автомобила и слизането му от
последния били наблюдавани от свидетеля А. Т., който бил спрял със скутера
си на тротоар на ул. "Жечо Гюмюшев", и в разговора си с полицейски
служител, с който бил свързан при обаждането си на телефон 112, съобщавал
конкретните действия на жалбоподателя. Около 00:40 часа на 17.05.2023 г. по
подадения сигнал на мястото пристигнали служители на 07 РУ - СДВР -
7
свидетелите П. П. и С. А., назначени като ППГ "Контрола". Служителите на 07
РУ - СДВР установили жалбоподателя М. извън автомобила и до предната
шофьорска врата. Служителите от 07 РУ - СДВР уведомили дежурната част и
на мястото били изпратени служители на ОПП - СДВР - свидетелите И. Н. и
С. Г., назначени като АП - 91, за да тестват водача за употреба на алкохол и
наркотични вещества. Служителите на ОПП - СДВР извършили на
жалбоподателя проба с техническо средство Drug Test 5000, ARNJ 0002 за
употреба на наркотични вещества, като пробата била отрицателна. Свидетелят
С. Г. пристъпил към извършване на проверка на жалбоподателя М. за
установяване употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с
ARNA 0138. Въпреки че жалбоподателят М. не заявил пред служителите на
ОПП - СДВР директен отказ да му бъде извършена проба с техническо
средство за установяване употреба на алкохол и пристъпил към извършване на
проба с техническото средство, същият не издишал достатъчен обем въздух за
извършване на пробата. Поради недостатъчния обем на издишания от
въззивника въздух техническото средство не отчело валидна проба. На
няколко пъти служителите на ОПП - СДВР пристъпвали към извършване на
проверка на жалбоподателя с техническото средство за установяване
концентрация на алкохол в кръвта, като му обяснили как трябва да извърши
пробата, но всеки път въззивникът не издишвал достатъчно количество
въздух, прозвучавал къс звуков сигнал и дрегерът не успявал да отчете
валидна проба. За да покаже на жалбоподателя как следва да извърши пробата,
свидетелят С. Г. сам дал проба за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта с техническото средство Алкотест 7510 с ARNA 0138 - проба № 3785,
извършена на 17.05.2023 г. в 01:37 часа, която била отрицателна. Въпреки
дадените от служителите на ОПП - СДВР разяснения за начина, по който
следва да бъде извършена пробата, жалбоподателят продължил да не издишва
достатъчно количество въздух, така че да бъде извършена валидна проба.
Предвид горното свидетелят С. Г. съставил талон за медицинско изследване №
113764 от 17.05.2023 г. с указание до 45 минути от връчването на талона
жалбоподателят М. да се яви в УМБАЛ "Света Анна" за извършване на
медицинско и химическо изследване за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта. Свидетелят И. Н., на длъжност "младши автоконтрольор" в
ОПП - СДВР, съставил АУАН серия GA № 963619/17.05.2023 г., с който
повдигнал против жалбоподателя А. М. административнонаказателно
8
обвинение за извършено нарушение по чл. 6 т. 1 пр. 2 ЗДвП и по чл. 174 ал. 3
ЗДвП. Актът за установяване на нарушението бил съставен в присъствието на
свидетеля А. Т., както и на жалбоподателя, като бил предявен на последния за
запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис. При предявяване
на АУАН жалбоподателят посочил, че има възражения и вписал саморъчно в
акта възраженията си в насока, че свидетелят Т. не е бил сигурен дали
подаденият от него сигнал се отнася до проверявания автомобил, както и дали
жалбоподателят го е управлявал; че е извършил множество на брой проби за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта; че е поискал от
служителите на ОПП - СДВР д му предоставят друго техническо средство за
извършване на пробата, но отговорът им бил, че трябва да даде проба за
алкохол, както и че обстоятелството, че извършената проба за наркотични
вещества е отрицателна не е било отразено в съставения АУАН. Свидетелят С.
Г. издал и заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл. 171 ал. 1 т. 1 б. "б" ЗДвП, с която наложил на въззивника принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС, но за не повече от 18 месеца". Със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а б. "б" ЗДвП на
жалбоподателя била наложена и принудителна административна мярка
"прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца". Талонът за
медицинско изследване с № 113764 бил връчен на жалбоподателя в 02:40 часа
на 17.05.2023 г. В указания в талона срок въззивникът М. не се явил в УМБАЛ
"Света Анна" за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за извършване на химическо лабораторно изследване.
Срещу съставения АУАН въззивникът М. депозирал възражение,
заведено с вх. № УРИ 438200-58015/23.05.2023 г., както и допълнение към
възражение, заведено с вх. № УРИ 438200-62053/05.06.2023 г., в които се
излагали доводи, идентични на тези във въззивната жалба.
След преценка, че наведените възражения не са основателни, на
01.06.2023 г. Гергана Борисова - началник на 01 група "Административно -
наказателна дейност" на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП
- СДВР издала обжалваното наказателно постановление № 23-4332-
009711/01.06.2023 г., с което наложила на жалбоподателя А. И. М., ЕГН
**********, както следва: на основание чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДвП за нарушение
на чл. 6 т. 1 ЗДвП наложила на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 100, 00 /сто/ лева и на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 ЗДвП за
9
нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП му наложила наказание глоба в размер на
2000, 00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите И. Н., С. Г., П. П., С. А., А. Т.,
Л. Г., Е. Х., Ц.Б., както и писмените доказателства, приобщени на основание
чл. 283 НПК - АУАН серия GA № 963619/17.05.2023 г., наказателно
постановление № 23-4332-009711/01.06.2023 г., молба от 18.09.2023 г., молба
от 06.10.2023 г., молба от 23.10.2023 г., извлечение от лична амбулаторна
карта, епикриза, издадена от клиника по кардиология при ВМА, лист за
преглед на пациент от 25.05.2023 г., 7 броя болнични листове за временна
неработоспособност, сведение от А. Т. от 16.05.2023 г., талон за изследване №
113764/17.05.2023 г., възражение срещу АУАН, заведено с вх. № УРИ 438200-
58015/23.05.2023 г., протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 17.05.2023 г., 2 броя заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки от 17.05.2023 г.,
допълнение към възражение от 02.06.2023 г., заведено с вх. № УРИ 438200-
62053/05.06.2023 г., докладна записка от младши оперативен дежурен Б.
Захариев от 16.05.2023 г., докладна записка от И. Н. от 17.05.2023 г., докладна
записка от П. П. от 16.05.2023 г., писмо изх. № УРИ № 433200-
63933/08.06.2023 г., писмо от заместник - началник на 07 РУ - СДВР до
началник на ОПП - СДВР от 07.06.2023 г., писмо от прокурор във Военно -
апелативна прокуратура - София до СДВР от 10.07.2023 г., отговор от
заместник - началник на ОПП - СДВР до Военно - апелативна прокуратура -
София от 20.07.2023 г., отговор от началник на ОПП - СДВР до А. М. от
10.10.2023 г., справка - картон на водача, заверено копие на заповед № 513з-
5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР, заверено копие на заповед № 8121К-
13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г., заверено копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи, отговор от СДВР, ОПП от 11.10.2023 г.
по адм. дело № 623/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград,
разпечатка от техническо средство Алкотест дрегер 7510 с № ARNA 0138,
отговор от МВР, дирекция "Вътрешна сигурност" от 17.11.2023 г. по адм. дело
№ 623/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, ведно с
приложения - справки от GPS системата на МВР, Smart Tracker, за служебни
автомобили с рег. №№ **********, отговор от Столична община, Дирекция
"Управление и анализ на трафика" рег. № СОА24-ДИ11-4178-(1)/21 от
20.09.2024 г., заверено копие на протокол с рег. № 3286р-8897/17.02.2023 г. за
периодичен преглед на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери,
методически указания относно реда за работа и установяване употребата на
алкохол с техническо средство Dreger 7510, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 09.04.4812, издадено от БИМ, отговор от ОПП -
СДВР изх. № УРИ 433200-98785/24.09.2024 г., отговор от 07 РУ - СДВР изх.
10
№ УРИ 338200-19743/25.09.2024 г., отговор от УМБАЛ "Света Анна" - София
АД изх. № 04-2117/08.10.2024 г., отговор от МВР, Дирекция "Национална
система 112", "Районен център 112 - София" изх. № УРИ 105810-
974/17.09.2024 г., копие на СРМПС част I по отношение на лек автомобил с
рег. № ********, отговор от СДВР, ОПП изх. № УРИ 433200-
115609/05.11.2024 г., заверено копие на пропуск № 55 вх. № 862/2009 г.;
вещественото доказателствено средство - оптичен носител - диск със запис от
ЕЕНСП 112.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Г., И. Н., С. А., П. П.,
А. Т., както и вещественото доказателство - записа от телефон 112, и ги
постави в основаната на фактическите си изводи. Свидетелите С. Г., И. Н., С.
А. и П. П. са били изпратени на мястото на проверката по повод и във връзка с
изпълнение на служебните им задължения, като не се констатират никакви
основания да се подозира заинтересованост и тенденциозност в показанията
им. Показанията на изброените свидетели са еднопосочни, последователни,
непротиворечиви и кореспондират на писмените доказателства, в това число и
издадения талон за медицинско изследване. Свидетелите П. П. и С. А. са
служителите на 07 РУ - СДВР, първи пристигнали на мястото, и от техните
показания се установява къде точно се е намирал жалбоподателят при
пристигане на първия екип на полицията. Така свидетелите П. и А. са напълно
еднопосочни и непротиворечиви в твърденията си, че когато са пристигнали
на мястото, автомобилът е бил паркиран и до предната шофъорска врата се е
намирал жалбоподателят. Показанията на свидетелите П. и А. кореспондират
и на записа от телефона за спешни повиквания 112, където свидетелят Т. е
заявил, че водачът е паркирал автомобила и е излязъл от колата, след което на
мястото е дошъл патрулен автомобил. Показанията на свидетелите П., А., Г. и
Н. са изцяло непротиворечиви по отношение поведението на жалбоподателя
по време на проверката, като кореспондират на писмените доказателства -
талон за медицинско изследване, отговор от СДВР, ОПП изх. № УРИ 433200-
115609 от 05.11.2024 г., както и на показанията на свидетеля Т.. Свидетелите
П., А., Г., Н. и Т. дават еднопосочни и безпротиворечиви показания, че
служителите на ОПП - СДВР са пристъпили към извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол на жалбоподателя,
но той на няколко пъти не е вдишвал достатъчно количество въздух за
извършване на пробата в уреда. Свидетелите П., А. и Н. дават и еднопосочни
показания, че жалбоподателят не е заявявал изричен вербален отказ да му
бъде извършена проба с дрегер за установяване употреба на алкохол.
Непротиворечиви са показанията на свидетелите П., А., Н. и Г. и по
отношение на обстоятелството, че проверката е била продължителна.
Еднопосочни са и показанията на свидетелите П. и А. по отношение на
обстоятелството, че един от полицейските служители си е направил проба с
дрегер, за да покаже на въззивника как правилно да извърши пробата.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля А. Т., като ги
възприе в онези техни части, в които същите кореспонидрат на показанията на
11
свидетелите П., А., Н. и Г., както и на вещественото доказателство - запис от
обаждания до телефон 112. Показанията на свидетеля Т. са източник на
единствените преки доказателства по отношение движението на автомобила
през централната градска част на град София, доколкото от отговора от
Столична община, дирекция "Управление и анализ на трафика" се установява,
че поради изминалото време не се съхраняват видеозаписи от центъра за
видеонаблюдение на процесната дата. Съдът се довери на показанията на
свидетеля Т. по отношение движението на автомобила, маршрута му и
преминаването на забранителен червен сигнал на светофарната уредба. Съдът
прецени като неоснователни възраженията на защитата за тенденциозност и
субективизъм в показанията на свидетеля Т. в насока ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Липсват
данни за какви да е обстоятелства, които да мотивират и обосновават подобна
заинтересованост на свидетеля Т. от изхода на производството. Установява се,
че свидетелят Т. е станал случаен свидетел на движението на лекия автомобил
и, преценявайки го като рисково, е подал сигнал на телефон 112, след което е
продължил да следва автомобила до паркирането му в ж.к. "Младост-3", за да
се увери, че по подадения от него сигнал ще бъдат предприети действия.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т., дадени в съдебното
следствие, по отношение на това, че при пристигане на място на служителите
на СДВР, водачът е бил вътре в автомобила и полицейските служители са го
поканили да излезе от превозното средство. Тези негови показания
противоречат на показанията на свидетелите А. и П. (които съобщават, че при
пристигането им на мястото, водачът е бил извън автомобила, до шофьорската
врата), но и на съобщеното от свидетеля при обаждането му на телефон 112,
където свидетелят е заявил, че водачът е слязъл от автомобила, отворил е
багажника и след това на мястото са пристигнали служителите на 07 РУ -
СДВР, като свидетелят Т. пристветнал на патрулния автомобил със светлините
на мотора си, за да привлече вниманието им и да сигнализира
местонахождението си. Действително, установява се, че при обаждането си на
телефон 112 свидетелят Т. е съобщил, че автомобилът е син на цвят - "тъмно
син, много тъмно синьо", а в съдебното следствие вече съобщава, че цветът на
автомобила е тъмно зелен. От приетото като писмено доказателство по делото
копие на СРМПС част I се установява, че цветът на автомобила е зелен.
Следва да се посочи обаче, че още при обаждането до оператора от телефон
112 автомобилът е индивидуализиран не само с посочване на цвета му, но и на
регистрационния му номер, а на следващо място грешката при посочване на
цвета на автомобила в обаждането до оператора от спешния телефон лесно
може да се обясни с обстоятеството, че свидетелят Т. е наблюдавал
движението на автомобила в тъмната част на денонощието (около полунощ),
когато двата цвят - син и зелен, лесно могат да бъдат сбъркани, особено когато
се касае за вещ, която се наблюдава от разстояние и по време на движение.
Показанията на свидетеля Т., дадени в съдебното следствие, обаче съдът
прецени като резултат от загубата на ясни и детайлни спомени за случката
12
вследствие на изминалото време от датата на С.тията, а не като израз на
стремеж да вмени вина на въззивника.Така и при посочване на цвета на
автомобила при разпита му в съдебно заседание свидетелят изрично посочва,
че не е сигурен, "понеже беше отдавна". От показанията на свидетеля Т., както
и от вещественото доказателство, се установява и че в автомобила не е имало
друг човек освен водача му, което опровергава показанията на свидетеля Ц.Б.,
че той е шофирал превозното средство. Съдът възприе с доверие показанията
на свидетеля Т. и в частта им, че е присъствал през цялото време на
извършване на проверката. Те напълно кореспондират с показанията на
свидетеля А., който съобщава, че се е насочил и е установил сигналиста, т.е.
свидетеля Т., малко встрани и че последният е останал на мястото през цялото
време на извършване на проверката.
Съдът не кредитира и изключи от доказателствената съвкупност
показанията на свидетелите Л. Г., Е. Х. и Ц.Б., като намери, че показанията и
на тримата свидетели се оборват от показанията на свидетелите Н., Г., П., А. и
Т., като освен това са и житейски нелогични и неправдоподобни. Така
свидетелката Г. твърди, че жалбоподателят е дошъл в дома й, след което
слязъл пред входа, за да се срещне с приятел. Тази свидетелката заявява, че
след като въззивникът се забавил, се показала на терасата и чула разговорите
между полицаите и въззивника. Свидетелката Г. твърди пред съда и че е чула
разговора между жалбоподателя и свидетеля Г., при който жалбоподателят
поискал нов дрегер, но такъв му бил отказан по аргумент за цената му. И
свидетелят Г., който е извършил пробата за алкохол на въззивника, и
свидетелят П., заявяват, че нямат спомен въззивникът да е искал предоставяне
на друг дрегер. Свидетелят Г. заявява и че няма спомен да е коментирал пред
жалбоподателя цената на дрегера. Показанията на свидетелката Г. и че
мотивът на полицейските служители да откажат предоставяне на друг дрегер
е била цената на техническото средство, са и нелогични, тъй като
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол не е за
еднократна употреба и в този смисъл предоставянето на друг дрегер не е
свързано със закупуването на такъв. Показанията на свидетелката Г. и че
свидетелят Т. се е появил на мястото след началото на проверката, след това е
напуснал мястото и се е върнал, се оборват от показанията на свидетеля Т. и от
показанията на свидетеля А., които заявяват, че свидетелят Т. е присъствал на
мястото през цялото време на проверката, както и от вещественото
доказателство - запис от Районен център 112, от което също се установява, че
свидетелят Т. се намира на мястото при пристигане на служителите на СДВР и
дори им присветва със светлините на мотора си, за да го забележат.
Свидетелят Е. Х. на следващо място твърди, че се е срещнал с жалбоподателя
пред блока и докато двамата са разговаряли, е дошъл полицейски автомобил,
полицаят се приближил до автомобила на въззивника, започнал да рита
гумите, жалбоподателят отишъл към колата си, за да се поинтресува какво се
случава, и така започнала проверката. Никой от разпитаните свидетели -
служители на СДВР не съобщава на мястото да е имало друг човек,
13
придружаващ жалбоподателя, отделно - от показанията им не се установява и
полицейските служители да са предприемали каквито и да било действия, за
да предизвикат вниманието на намиращи се на мястото лица. Така
свидетелите П. и А., които първи са пристигнали на мястото, дават
еднопосочни показания, че са установили въззивника извън автомобила, но до
шофьорската врата, но не съобщават с него да е имало друго лице. Свидетелят
П. дава показания, че както в автомобила, така и в близост, не е имало други
лица, а свидетелят А. също сочи, че през време на извършване на проверката
на мястото е имало преминаващи лица, но не и лица, които да стоят при тях.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ц.Б., като ги прецени
като недостоверни и насочени единствено към обслужване защитната теза на
въззивника. Действително, в наказателния процес не е уредена преклузия при
С.рането на доказателства и страните във всеки един момент могат да правят
доказателствени искания и да сочат доказателства. В настоящия случай обаче
при преценка достоверността на свидетелските показания на свидетеля Бонев
не може да не се съобразазява момента, в който е направено искане за С.ране
на тези гласни доказателствени средства. Свидетелят е разпитан по искане на
жалбоподателя в о.с.з. на 16.12.2024 г. при второто разглеждане на делото пред
районния съд и за първи път в този момент изнася твърдения, че той е
управлявал автомобила при придвижването му от централната градска част до
ж.к. "Младост". Въпреки очевидната значимост на обстоятелството кой е
управлявал моторното превозно средство, подобни твърдения /че не
жалбоподателят, а друго лице е управлявало автомобила/ не са били наведени
нито във вписаните в АУАН възражения на жалбоподателя, нито с
впоследствие депозираното възражение срещу АУАН и допълнение към него.
Такъв довод не е бил наведен и във въззивната жалба, в съдебното
производство при първото разглеждане на делото пред районния съд, както и в
касационната жалба, макар да изглежда житейски логично, ако друго лице е
управлявало автомобила, жалбоподателят да наведе такова възражение
своевременно, тъй като установяване на това обстоятелство би обусловило
извод за неоснователност на повигнатите на въззивника
административнонаказателни обвинения. На следващо място, показанията на
свидетеля Ц.Б. се опровергават и от показанията на свидетелите Т., А. и П.,
както и от записа от разговора на свидетеля Т. с оператор от телефон 112,
приобщен като веществено доказателство. Свидетелите А. и П. сочат, че
пристигайки на място, са установили жалбоподателя до предната шофьорска
врата на автомобила, но не споменават там да е имало и друго лице.
Свидетелят Т. също в показанията си пред съда не сочи в автомобила да е
имало друго лице, а в обаждането си до телефон 112 е съобщил за водач, който
слиза от автомобила, но не и за друго лице, което да го придружава. По
изложените съображения съдът не даде вяра на показанията на свидетеля Ц.Б.,
като ги прецени като насочени към обслужване защитната теза на въззивника.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които оцени
като еднопосочни, последователни, непротиворечиви и съответни на гласните
14
доказателствени средства. Въз основа на писмените доказателства съдът
формира изводите си за компетентност на актосъставителя и на наказващия
орган. От писмените доказателства се установява и обстоятелството, че
използваното за проверката техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с №
ARNA 0138 е преминало периодична последваща проверка в "Лаборатория за
проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери" на
15.02.2023 г., от което се установява техническата му изправност към датата
на проверката. Като писмено доказателство са приети и методически указания
относно реда за работа и установяване на употребата на алкохол с техническо
средство Dreger 7510, видно от които (т. 2.8) при недостатъчен обем на
вдишания в уреда въздух се чува къс звуков сигнал и светва червеният
светодиод, като за да се повтори опита, трябва да се натисне бутона и да се
изчака достигане на готовност за нова проба от 4 до 20 секунди. Съдът се
довери и на представения от СДВР - ОПП отговор изх. № УРИ 433200=115609
от 05.11.2024 г. Видно от приетата като писмено доказателство разпечатка от
дрегер с № ARNA - 0138, на 16.05.2023 г. в 23:58:35 часа е извършена проба за
алкохол с № 3784, при която не е установена концентрация на алкохол в
кръвта, следващата проба с номер 3785 е извършена в 01:37:54 часа, при която
също не е установена концентрация на алкохол в кръвта на тестваното лице. С
оглед възраженията на въззивния жалбоподател, че уредът е отчел
отрицателен резултат, но въпреки това полицейските служители са настояли
да продължат с тестването му, е изискана справка за лицата, по отношение на
които са били извършени горепосочените проби с №№ 3784 и 3785, които като
време на извършване биха могли да бъдат съотнесени към извършената на
въззивника проверка. Видно от постъпилия отговор с изх. № УРИ 433200-
115609/05.11.2024 г. проба с номер 3784 е извършена на водач на лек
автомобил марка "Мерцедес" с рег. № ******** К.В. И., а следващата проба с
№ 3785 от 17.05.2024 г. в 01:37 часа е извършена на полицай С. Г., като
същият се е изпробвал с цел да покаже на водач, отказващ проба с
техническото средство, че същото е изправно и функционира нормално.
Полученият отговор кореспондира с показанията на свидетелите П. П. и С. А.,
които сочат, че един от служилите на ОПП - СДВР е показал на жалбоподателя
как следва да се извърши пробата. Съдът не откри твърдяните от
жалбоподателя чрез процесуалния му представител противоречия между
коментирания отговор от СДВР и показанията на свидетеля С. Г.. От
протокола за разпит на свидетеля Г. в съдебното следствие е видно, че не му е
бил поставян нарочен въпрос дали е тествал сам себе си, за да демонстрира
пред въззивника техническата изправност на дрегера. Показанията на
свидетеля Г., че през цялото време техническото средство се е намирало в
служителите от ОПП - СДВР и че друг през това време не е бил изпробван за
употреба на алкохол, не влизат в колизия с отговора от ОПП - СДВР.
Очевидно, че когато свидетелят Г. е тествал себе си с техническото средство,
последното се е намирало в негово владение, а показанията му, че през това
време не е извършвана проба на друго лице, следва да бъдат разбирани в
15
смисъл, че не е извършвана проба на друго проверявано лице. Ирелевантни са
възраженията на въззивника за липсата на нормативно основание
полицейският служител да извърши на себе си проба с техническото средство,
тъй като в случая се преценява дали една от отрицателните проби според
разпечатката от дрегера е била предоставена от въззивника. Съдът не споделя
и възраженията на въззивния жалбоподател, основани на времето на
представяне на отговора - при второто разглеждане на делото и година и
половина след датата на нарушенията. Следва да се посочи, че до момента на
представяне на отговора пред съда, информация с такъв предмет не е била
изисквана от ОПП - СДВР и закономерно - не е постъпвала.
Съдът прецени като неотносими представените от въззивника
медицински документи, доколкото състоянието, във връзка с което са
издадени, не би могло да се съотнесе към датата на проверката. От дата
17.05.2023 г. е налично единствено отбелязване в личната амбулаторна карта
на въззивника с текст "До началника на ВМА - София с молба за преглед и
лечение в клиника по физикална и рехабилитационна медицина", като
отбелязването е извършено от съдебен администратор, но без посочване на
конкретни оплаквания във връзка със състоянието на жалбоподателя.
Хронологично следващият медицински документ е издаден на 25.05.2023 г.,
т.е. повече от седмица след извършване на проверката (лист за преглед на
пациент № 015965), когато в графа "анамнеза" е посочено "оплаква се от
болка в лявата гръдна половина с давност от 8 дни, когато при падане от
собствена височина си ударил лявата гръдна половина. Оплаква се от болка."
Данни за преживян от жалбоподателя инцидент в нощта на проверката се
съдържат в показанията на свидетелката Г., но съдът не ги кредитира, тъй като
противоречат на писмените доказателства, изолирани са и са и житейски
нелогични. Така свидетелката Г. твърди, че жалбоподателят е тръгнал към
XXV поликлиника, за да даде биологични проби за извършване на изследване.
Неясно остава защо въззивникът е тръгнал към XXV поликлиника, след като в
талона за медицинско изследване е посочено, че следва да се яви в болница
"Света Анна". На следващо място свидетелката Г. твърди, че въззивникът е
отишъл на преглед още на следващата сутрин, а от представените медицински
документи се установява, че той е посетил болнично заведение седмица по -
късно - на 25.05.2023 г.
Съдът кредитира и взе предвид при изграждане на изводите си по
фактите и вещественото доказателство - записа от обаждането на свидетеля Т.
до телефон 112, като намери, че кореспондира на показанията на свидетелите
Т., Н., П., А. и Г..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Не се споделят възраженията на въззивния жалбоподател за допуснати
в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила.
16
Първото възражение на въззивника се основава на изминалия период
от време от издаване до връчване на наказателното постановление.
Изминалият период от време от издаване до връчване на наказателното
постановление не е обстоятелство, от значение за законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление. Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя и в срока за обжалване той е упражнил правото си
да инициира производство пред съд за проверка на неговата обоснованост и
законосъобразност.
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от писмените доказателства по делото. Видно от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
полицейските органи, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР,
са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. От
писменото доказателство - заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на Директора на
СДВР се установява, че свидетелят И. Н., съставил АУАН, заема длъжност
"младши автоконтрольор I степен" в 01 група "Пътен контрол" на 01 сектор
"Организация и контрол на пътното движение". Ето защо съставилият АУАН
И. Н., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР, ОПП, разполага с
материална и териториална компетентност да състави АУАН за извършено
нарушение на ЗДвП. Отново от приетата като писмено доказателство заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, се
установява, че началникът на група "Административнонаказателна дейност" в
сектор АО в ОПП - СДВР, е оправомощен да издава наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. От акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. и заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.
на Министъра на вътрешните работи се установява, че издалата наказателното
постановление старши инспектор Гергана Борисова заема длъжност началник
на 01 група "Административно-наказателна дейност" на 03 сектор
"Административно обслужване" към ОПП, СДВР, поради което и разполага с
материална и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
АУАН и НП са издадени и при спазване на давностните срокове по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
17
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел - А. Т., който е
свидетел - очевидец, както и на въззивника А. М.. Подписан е от съставителя,
свидетеля по акта, както и от жалбоподателя. Предявен е за запознаване на
жалбоподателя М. и му е връчен екземпляр от акта, за което е съставена
разписка, инкорпорирана в съдържанието на АУАН.
Съдът намери и че и АУАН и НП имат съдържанието, посочено
съответно в чл. 42 ал. 1 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като както в АУАН, така и в
НП, при това при пълна идентичност са посочени времето, мястото на
извършване на нарушенията, всички съставомерни признаци от състава им,
обстоятелствата по извършването им, както и нарушените материалноправни
разпоредби. При описание на нарушенията в АУАН и НП са ясно разграничени
и описани времето и мястото на извършване на нарушението по чл. 6 т. 1 пр. 2
ЗДвП, както и времето и мястото на извършване на нарушението по чл. 174 ал.
3 ЗДвП. По ясен и недвусмилен начин е посочено, че съобразно повдигнатото
му административнонаказателно обвинение въззивникът е преминал на
червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул. "Тодор
Александров" и бул. "Христо Ботев", а нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП
според административнонаказателното обвинение е извършено на паркинг до
бл. 367 в ж.к. "Младост 3", където въззивникът е бил установен. Ясно е
посочено и времето на извършване на нарушенията според повдигнатото
административнонаказателно обвинение - според административното
обвинение нарушението по чл. 6 т. 1 ЗДвП въззивникът е извършил около
23:23 часа на 16.05.2023 г., а нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП - на
17.05.2023 г., след като е установен на паркинга до бл. 367 в ж.к. "Младост" от
органите на СДВР. Описанието на съставомерните признаци на нарушението
по чл. 174 ал. 3 ЗДвП в АУАН и НП съответства точно на изпълнителното
деяние в посочената разпоредба, като не е необходимо да се посочва по какъв
начин лицето е отказало да му бъде извършена проба - дали е заявило отказ с
думи или действия. Не се споделят възраженията на защитата за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила предвид липсата в
обжалваното наказателно постановление на мотиви по отношение
индивидуализация на наказанието "лишаване от право да управлява МПС",
наложено на въззивника за нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП. Размерът на
предвиденото в разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП наказание "лишаване от
18
правоуправление" е абсолютно определен на две години, поради което липсата
на мотиви, изложени от наказващия орган, по отношение на
индивидуализацията му, не ограничава по никакъв начин нито правото на
защита на въззивния жалбоподател, нито възможността за съдебен контрол по
отношение на обжалваното наказателно постановление. Наказващият орган
няма задължение да посочва в наказателното постановление начална и крайна
дата на наложеното наказание "лишаване от правоуправление" (не е сред
реквизитите по чл. 57 ал. 1 ЗАНН), а и посочването им е обективно
невъзможно към момента на издаване на наказателното постановление, тъй
като наказанието "лишаване от правоуправление" ще подлежи на изпълнение
ако наказателното постановление влезе в сила.
Не се споделят оплакванията на въззивния жалбоподател за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като при издаване на
наказателното постановление наказващият орган не е обсъдил депозираните
срещу АУАН възражение, допълнение към него, както и вписаните в АУАН
саморъчно от въззивника възражения. Съгласно чл. 52 ал. 4 ЗАНН преди да се
произнесе по преписката наказващият орган преценява възраженията, а когато
е необходимо извършва и разследване на спорните обстоятелства.
Задължението на наказващия орган е да прецени възраженията срещу АУАН,
но няма законово задължение да обективира преценката си в наказателното
постановление (произнасянето по възраженията срещу АУАН не е и
задължителен реквизит на съдържанието на наказателното постановление,
видно от разпоредбата на чл. 57 ал. 1 ЗАНН). Разследването на спорните
обстоятелства също не е императивно задължение на наказващия орган, а е
предпоставено от прценката му, че е налице такава необходимост. Следва да се
посочи, че допълнителното възражение срещу АУАН е постъпило в СДВР след
издаване на наказателното постановление - същото е издадено на 01.06.2023
г., а допълнението към възражението е заведено във входящия регистър на
ОПП - СДВР на 05.06.2023 г. и обективно не е имало как да бъде съобразено от
издалия наказателното постановление. Съгласно чл. 44 ал. 1 ЗАНН срокът за
възражения срещу АУАН е 7 - дневен от връчването му, след изтичането на
който срок, наказващият орган може да се произнесе по преписката.
Произнасянето му преди изтичане на законовия срок за депозиране на
възражения би представлявало съществено нарушение на процесуалните
правила. В случая обаче допълнението към възражението срещу АУАН е
19
депозирано след изтичане на 7 - дневения срок за възражения (изтекъл на 25-
ти май, тъй като 24-ти май е неприсъствен ден), поради което и произнасянето
на наказващия орган преди депозирането му не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
По изложените съображения съдът прие, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуслаят отмяна
на атакуваното наказателно постановление на това основание.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон.
На първо място, съдът намери, че следва да обсъди възраженията на
жалбоподателя, че няма качеството водач на моторно превозно средство, тъй
като само водач на моторно превозно средство би могъл да е субект на
вменените на въззивника нарушения по чл. 6 т. 1 и по чл. 174 ал. 3 ЗДвП.
Съгласно § 6 т. 25 ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно
средство. От събраните в съдебното следствие доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин, че не друг, а въззивният жалбоподател е
управлявал лекия автомобил марка "Фолкваген", модел "Голф" с рег. №
******** на посочените в наказателното постановление време и място. Факта
на управлението на автомобила от жалбоподателя М. се доказва от
показанията на свидетеля А. Т., както и от вещественото доказателство -
записа от обаждането на свидетеля Т. на телефона за спешни повиквания 112.
Така свидетелят Т. е категоричен в показанията си, дадени в съдебното
следствие, че е следвал автомобила при движението му от централната част на
гр. София до паркирането му в ж.к. "Младост 3", бл. 367, и че когато са
пристигнали на мястото, полицейските органи са извършили проверка на
водача. Свидетелят Т. не твърди в автомобила да е имало друг човек и от
автомобила да са слезли две лица (в противовес на показанията на свидетеля
Ц. Бонев). Така и при обаждането си на телефона за спешни повиквания
свидетелят Т. е дал сведения единствено за водача на автомобила, като е
описал и неговите действия - паркиране, слизане от автомобила, отваряне на
багажника. По изложените по - горе мотиви съдът не кредитира показанията
на свидетеля Ц.Б., че той е управлявал автомобила, а жалбоподателят е бил
пасажер. Ето защо съдът намери, че са налице достатъчно доказателства, че
именно въззивникът е управлявал автомобила.
20
Съдът прецени като неоснователни и следващата група възражения на
въззивния жалбоподател за липсата на основания за извършване на
полицейска проверка. В случая от показанията на свидетеля Т., от записа на
обжадането му до телефон 112, както и от показанията на свидетелите П. и А.,
се установява, че служителите на СДВР са получили сигнал за това, че при
движението си лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Голф" с рег. №
********* нарушава правилата за движение по пътищата, поради което и са
предприели извършване на проверка на водача.
По отношение нарушението по чл. 6 т. 1 ЗДвП:
От гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите А.
Т. и И. Н., както и от вещественото доказателство - записа от обаждането на
свидетеля Т. на телефона за спешни повиквания 112, се установява, че на
16.05.2023 г. около 23:23 часа жалбоподателят А. М., управлявайки лек
автомобил марка и модел "Фолксваген", модел "Голф" с рег. № ******** на
територията на град София по бул. "Тодор Александров" с посока на движение
от бул. "Константин Величков" към бул. "Княгиня Мария Луиза" е навлязъл и
преминал на кръстовището между бул. "Тодор Александров" и бул. "Христо
Ботев" на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. Свидетелят Н.
съобщава, че са получили сигнал, че жалбоподателят е преминал именно през
посоченото кръстовище на червен сигнал на светофарната уредба. Горното се
потвърждава и от показанията на свидетеля А. Т., който съобщава, че е
възприел движението на автомобила по бул. "Тодор Александров", а от записа
от телефон 112 се установява, че свидетелят Т. е съобщил, че жалбоподателят
е преминал целия булевард "Тодор Александров" на червен забранителен
сигнал на светофарните уредби. С действията си жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 6 т. 1 ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата и
час не е спазил забраната за преминаване, означена с червен светлинен сигнал
на светофарната уредба. Съгласно чл. 37 ал. 7 т. 1 ППЗДвП червена светлина
означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства
не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават
линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в
средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или
на пешеходната пътека”. В случая въпреки подаденият червен сигнал на
светофара, въззивникът е навлязъл и преминал през кръстовището.
21
Касае се за нарушение на просто извършване, което е довършено чрез
осъществяване на изпълнителното му деяние – преминаване през
кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, и за
чиято съставомерност не се изисква настъпване на допълнителни вредни
последици.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при
пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавал, че преминава през
кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба и че преминаването
при такъв сигнал на светофара е забранено.
По изложените съображения съдът прие, че въззивникът е осъществил
състава на нарушението по чл. 6 т. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размера по
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, който е абсолютно определен. Предвид забраната за
определяне на наказание под най-ниския предел /чл. 27 ал. 5 ЗАНН/,
излагането на съображения относно индивидуализацията на
административното наказание се явява безпредметно.
По отношение на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП "водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.".
Видно и от текста на разпоредбата, субект на нарушението може да е
само водач на моторно превозно средство. Както вече беше посочено, съдът
прецени за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е следвало
да му бъде извършвана проверка за употреба на алкохол и наркотични
22
вещества и/или техни аналози, тъй като не е имал качеството "водач" на МПС.
В случая от показанията на свидетелите П. и А. се установява, че при
пристигането им на мястото автомобилът е бил паркиран, а извън автомобила
и до шофьорската врата се е намирал въззивникът М.. От показанията на
свидетеля А. Т. се установява, че непосредствено преди пристигането на
мястото на служителите на СДВР, въззивникът е преустановил управлението
на автомобила, а не се е намирал на паркинга, тъй като слязъл да се види с
приятел, както твърдят свидетелите Г. и Х.. Обстоятелството, че
непосредствено преди проверката въззивникът е преустановил управлението
на автомобила се установява и от вещественото доказателство - записа от
обаждането на свидетеля Т. на телефона за спешни повиквания 112, където
свидетелят е заявил, че водачът слиза от автомобила, отваря багажника, след
което го затваря, като свидетелят Т. съобщава, че в този момент вижда
патрулния автомобил и му присветва, за да означи местонахождението си,
след което потвърждава, че полицейските служители са го видяли. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че не е имал качеството "водач" на МПС,
поради което и не може да бъде субект на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП.
Очевидно е, че за да бъде извършена проверка на водача, движението на
моторното превозно средство следва да е преустановено. За да е съставомерно
нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е достатъчно въззивникът да е
бил водач на МПС в период от време, непосредствено предшестващ заявения
от същия отказ (така и решение № 22225 от 04.11.2024 г. по адм. д. №
6417/2024 г. на Административен съд - София-град).
От събраните в съдебното следствие гласни доказателствени средства
се установява и че при извършената му на 17.05.2023 г. около 00:40 часа
проверка на паркинга до бл. 367 в ж.к. "Младост 3", въззивният жалбоподател
е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство - Алкотест
Дрегер 7510 с ARNA 0138 за установяване употреба на алкохол. Установи се
от свидетелските показания, че жалбоподателят М. не е заявил пред
полицейските служители вербален отказ за извършване на проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол. Отказът от
извършване на проверка обаче може да бъде заявен не само с думи, но и с
действия. Съгласно чл. 2 ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
23
наркотични вещества или техни аналози "При извършване на проверка за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да
изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението
по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве", а разпоредбата на
ал. 2 изрично предвижда, че "неизпълнението на задължението по ал. 1, с
което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на
лицето да му бъде извършена такава". От гласните доказателствени средства -
показанията на свидетелите Н., А., П., Г. и Т. се установява, че макар да не е
отказал изрично и вербално да му бъде извършена проверка с техническо
средство, при опитите да бъде извършена такава, въззивникът М. не е
вдишвал достатъчен обем въздух в уреда, при което пробите са били
прекъсвани. От показанията на свидетелите Г., П. и А. се установява, че
служителите на ОПП - СДВР са разяснили на жалбоподателя и са му показали
как да бъде извършена пробата, но въпреки това той е продължил да не
вдишва достатъчен обем въздух в уреда, с което е препятствал извършването
на пробата. Не се установява дрегерът да е бил технически неизправен. От
приетия като писмено доказателство протокол № 3286р-8897/17.02.2023 г. за
преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в
"Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар
скоростомери" се установява, че техническото средство Алкотест Дрегер 7510
фабр. № ARNA 0138 е преминало последваща проверка на 15.02.2023 г. Не се
установи и някоя от отразените в разпечатката от дрегера отрицателни проби
да принадлежи на жалбоподателя. От отговора от ОПП - СДВР изх. № УРИ
433200-115609/05.11.2024 г. се установява, че пробите с №№ 3784 и 3785, за
които предвид времето на извършването им биха могли да възникнат
съмнения дали не са извършени от въззивника, не са дадени от жалбоподателя
М. - проба с № 3784 (извършена на 16.05.2023 г. в 23:58:35 часа) е извършена
по отношение на водач на лек автомобил марка "Мерцедес" с рег. № ********
- К.В. И., а проба с номер 3785 (извършена на 17.05.2023 г. в 01:37:54 часа) е
извършена на свидетеля С. Г., като същият се е изпробвал, за да покаже на
водач, отказващ проба с техническо средство, че същото е изправно.
От събраните в съдебното следствие доказателства се установи и че
24
въззивникът М. не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Талона за изследване
с № 113764 му е бил връчен в 02:40 часа на 17.05.2023 г. с указание, че до 45
минути от връчването му следва да се яви в УМБАЛ "Света Анна". Видно от
получения отговор от болничното заведение на 17.05.2023 г. въззивникът А.
М. не е посещавал УМБАЛ "Света Анна". Не се доказаха възраженията, че
жалбоподателят не е успял да посети болично заведение за предоставяне на
биологични проби поради независещи от него причини, а именно претърпян
инцидент. На първо място, свидетелката Л. Г. твърди, че въззивният
жалбоподател бил тръгнал към 25-та поликлиника, за да даде кръвни проби.
Във връчения му талон изрично е указано, че следва да се яви не в друго
болнично заведение, а в УМБАЛ "Света Анна". На следващо място, по
изложени вече по - горе съображения, съдът не кредитира показанията на
свидетелката Г., че през същата нощ жалбоподателят е претърпял инцидент,
който му е попречил да отиде в болничното заведение и да даде кръвна проба.
Предвид всичко изложено съдът намери, че се установява, че
въззивникът е осъществил състава на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП от
обективна страна.
От субективна страна нарушението въззивникът е осъществил при
пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавал противоправния характер
на действията си (че с действията си препятства извършването на проба за
установяване концентрация на алкохол в кръвта), като е предвиждал и пряко
целял настъпването на общественоопасния резултат - препятстване на
възможността да му бъде извършена проверка за установяване употреба на
алкохол.
Нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП е формално, на просто
извършване, като за съставомерността му не се изисква водачът да е
употребил алкохол, а единствено да е отказал да му бъде извършена проба.
Предвид горното е неотносимо оспорването на въззивника по отношение на
отбелязванията в протокола за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества.
Ето защо съдът намери, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника за извършено
25
нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП.
За административното нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДвП се предвижда
налагане на наказание на виновния водач "глоба" в размер от 2000, 00 лева,
както и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от две години, каквито
наказания е наложил наказващият орган на въззивника. Размерът както на
глобата, така и на лишаването от правоуправление, е абсолютно определен и
не може да бъде намаляван /аргумент от чл. 27 ал. 5 ЗАНН/, поради което не се
налага да бъдат излагани съображения досежно индивидуализация на всяко от
административните наказания.
Следва да се посочи, че не са налице основанията за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно § 1 т. 4 ДР на ЗАНН "маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. В настоящия случай не се
установиха никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обуславят извод за по - ниска степен на обществена опасност на нарушенията.
Напротив - степента на обществена опасност е по - висока поради
обстоятелстото, че въззивникът е извършил две нарушения на разпоредбите
на ЗДвП.
Предвид всичко изложено съдът намери, че жалбата не е основателна и
наказателното постановление следва да се потвърди в цялост.
При този изход на производството право на присъждане на разноски
има наказващият орган, който претендира присъждане на такива с
депозираните писмени бележки. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК
при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по сторените в
предходните съдебни инстанции разноски. Наказващият орган не е
претендирал присъждане на разноски в производствата по НАХД №
15490/2023 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, както и в производството по
КНАХД № 3849/2024 г. по описа на АССГ, IV касационен състав, поради
което такива следва да му бъдат присъдени единствено в производството по
НАХД № 11172/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав. В настоящото
производство са проведени три съдебни заседания, разпитани са множество
26
свидетели, приобщени са записи от телефон 112, събрани са и писмени
доказателства. Същевременно обаче при преценката на размера на
възнаграждението, което следва да се присъди на жалбоподателя, съдът следва
да съобрази и обстоятелството, че в нито едно от съдебните заседания не се е
явил процесуален представител на наказващия орган, а процесуалното му
представителство се е изразило единствено в депозиране на писмено
становище. Ето защо съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение,
което въззивникът следва да заплати на наказващия орган за процесуално
представителство следва да се определи в минималния размер, предвиден в
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - 80, 00 лева.
При тези мотиви и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 23-4332-
009711/01.06.2023 г., издадено от Началник – група в ОПП, СДВР, с което на
основание чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 6 т. 1 ЗДвП на А. И. М.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на
100, 00 /сто/ лева и на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл.
174 ал. 3 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 2000, 00 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
А. И. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
27