Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
18450/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** срещу Ц.Г.К., ЕГН ********** *** за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за
сумите, както следва: 900лева, представляваща
неизплатена предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №
**********/06.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението и 1080,48лева, представляваща предсрочно
изискуемо възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по договор за
потребителски кредит **********/06.12.2017г. съгласно сключено споразумение за
предоставяне пакет за допълнителни услуги и чл. 15 ОУ от договора, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6482/29.08.2018г. по
ч.гр.д. № 13073/2018г. по описа на ВРС.
Исковата молба се основава на
следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената й част: На
06.12.2017г. с ответницата сключили договор за потребителски кредит №
**********. Въз основа на него, финансовата институция е отпуснала на ответницата
сумата от 900лева, преведена с банкова референция от същия ден по посочена от
нея банкова сметка. ***рок до 24месеца съобразно погасителен план с размер на
погасителната месечна вноска за от 100,66лева, от която 55,64лева за погасяване
на главница и 45,02лева за погасяване задължение по закупен допълнителен пакет
услуги. Падежът на вноската се сочи да е десето число на месеца. Твърди, че
страните са уговорили ГПР от 49,90%, ГЛП от 41,17% и лихвен процент на ден 0,11%.
На ответницата при сключване на договора са били предоставени ОУ, като
подписвайки договора, същата е удостоверила, че ги приема. Твърди, че
ответницата не е извършвала погашения на дълга по договора. Между страните и по
желание на ответницата е било сключено и споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги. Съгласно него и чл. 15 от ОУ към договора, ответницата се
сочи да дължи сумата от 1080,48лева представляваща дължимо възнаграждение за
така уговорените услуги. Посочва, че неговото сключване не е било поставено
като условие за сключване на договора за кредит и е поставено на волята на
кредитополучателя, в частност дали желае искането му за кредит да бъде
разгледано в най- кратки срокове, да има възможност да отлага плащане на
вноски, респ. намаляване размера на месечната вноска, да променя датата на
падежа и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства и прочие.
Всички тези услуги стоят на негово разположение, ако пожелае и закупи пакета от
допълнителни услуги. Получаването им не е свързано с дейността на кредитора по
кредитиране, а с потребностите на потребителя и поради това претендираното
възнаграждение се сочи да не представлява цена за реално получаване на тези
услуги, а възнаграждение относно тяхната наличност. Доколкото ответницата не е
изпълнявала задължението си за плащане на погасителните вноски по договора, на
основание чл. 12.3 от ОУ, вземането по него е станало автоматично и предсрочно
изискуемо. На 13.03.2018г. ищецът е обявил предсрочната изискуемост на
вземането си по договора. На 30.03.2018г. се сочи, че е изпратено уведомително
писмо до ответницата. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В проведеното открито
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален
представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответницата редовно
уведомена по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК не се е явила и не е изпратила
представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК с предмет на претенцията
сума, представляваща непогасено от ответницата задължение по договор за потребителски
кредит № **********/06.12.2017г. за
главница и възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги. Правният интерес от търсената защита се
извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 13073/2018г.
по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК.
По делото са приобщени материалите
по ч.гр.д. № 13073/2018г. по описа на ВРС, от което се установява, че в полза
на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите от 900лева главница, 1080,48лева
възнаграждение за закупен допълнителен пакет и други вземания, които не са
предмет на настоящия иск. Вземането предмет на иска е съответно на това по
заповедта.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното
право: валиден договор за потребителски
кредит № **********/06.12.2017г., по който е предоставил на ответницата сумата
от 900лева; настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора;
валидно сключено споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги,
дължимост на възнаграждение по него и неговия размер; изпълнение на задълженията, произтичащи
от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора.
От ангажираните по
делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се установява следното:
На 06.12.2017г. ответницата
е отправила искане до ищеца за отпускане на потребителски кредит профи кредит стандарт в размер на 1000лева със срок на
издължаване 24месеца. На същата дата между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ********** с размер на отпуснатата сума- 900лева, при
ГПР от 49,90% и ГЛП от 41,17%. Общо дължимата сума по кредита, ведно с
договорното възнаграждение възлиза в размер на 1335,36лева. Уговорено е, че
връщането на сумата следва да стане в срок до 15.06.2017г. при месечна вноска от
55,64лева платима до 10-о число на месеца. Заедно със сключването на договора
между страните е сключено и допълнително споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, за което изрично е посочено в договора и в него, че сключването
му не е условие за отпускане на кредита или получаването му при предлаганите
условия. Размерът на възнаграждението по това допълнително споразумение е
сумата от 1080,48лева, плащането на което е разсрочено на вноски от по 45,02лева
месечно и включено в месечната погасителна вноска по погасителния план. С
подписване на договора и изрична декларация към него, ответницата е удостоверила
съгласието си със ОУ към договора и получаване екземпляр от тях. Усвояването на
отпуснатата сума по договора е извършено чрез нареждането й по банкова сметка ***.
Следователно, следва да се приеме, че между страните е възникнало валидно
заемно правоотношение с посочените параметри, по което ответницата е получила
заем в размер на 900лева. В съответствие с уредбата на чл. 12 ЗПК договорът
съдържа ясна информация за броя и размера на погасителните вноски, за годишния
процент на разходите, дължимата лихва при просрочие,
предупреждение за последиците от изпадане на заемателя
в просрочие, информация за правото на отказ от
договора. Датата на сключване на договора е фиксирана, както в съпътстващата
договора декларация, така и в подписания от кредитополучателя погасителен план.
В настоящия случай ищецът е
твърдял, че вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо към дата 13.03.2018г.,
като на кредитополучателя е изпратено уведомително писмо за това на
30.03.2018г. В подкрепа за това си твърдение е представил уведомително писмо
носещо така посочената дата адресирано до ответницата. Липсват доказателства
реално това изявление да е достигнало до ответницата. Независимо от това обаче
и доколкото липсва оспорване в тази насока от страна на ответницата, съдът
приема че това изявление е стигнало до нея предхождащо подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК и поради това е породило своето действие. Длъжникът не твърди и не доказва да е погасил дълга, което
обосновава извод, че претенцията за неиздължена главница е доказана по
основание и размер.
По отношение на претенцията за заплащане на
възнаграждение за допълнителен пакет услуги , съдът съобразява следното:
Предметът на претенцията
касае възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. С това споразумение заемодателят е поел задължение да предостави на
клиента по негово искане и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания една
или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяна на дата на
падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За
така поетото задължение, заемателят дължи
възнаграждение от 1080,48лева.
Съдът
преценява, че тази договорна клауза е нищожна, като противоречаща на закона.
Действително, нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК предвижда възможност за кредитора да
събира такси и комисионни за допълнителни услуги свързани с договора за
потребителски кредит. Съдът намира обаче, че процесното споразумение отговаря
само формално на тази законова разпоредба, предвид естеството на уговорените с
него услуги стоящи на разположение за потребителя. По същността си те реално
касаят усвояване и управление на кредита. С чл. 10а, ал. 2 ЗПК е въведена
забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. С уговарянето на допълнително
възнаграждение в размер на 1080,48лева, дефакто се
заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на
ГПР. Видно от съдържанието на споразумението 15 % от общия размер на възнаграждението, но
не повече от 300лева, е за компенсиране разходите на кредитора. Тази договорна
уредба, макар и формално да съответства на буквата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, по
същество противоречи на закона. След като само 15 % покриват разходите на
кредитора, останалата част по същество е печалба за същия. С оглед на
изложеното следва изводът, че това споразумение заобикаля императивното правило
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на
годишна база по потребителските кредити, а именно да е в размер не по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с ПМС.
Съгласно сключения между страните договор, това възнаграждение не е включено в
ГПР и ако се добави към тази величина, безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Отделно, редно е да се посочи и че не са ангажирани доказателства от страна
на ищеца за това въпросните услуги предмет на споразумението, реално да са
предоставяни на кредитополучателя, което допълнително обосновава тяхната недължимост. В заключение и тази претенция следва да се
отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора
такива се дължат на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.1 ГПК. Присъждането
им е поискано. Изводът за частична основателност на иска поставя въпроса за
размера на вземането за разноски в исковото производство, които следва да бъдат
редуцирани съобразно уважената част от иска. Претендират се такива в настоящото
производство от 300лева юк. възнаграждение и 101,68лева
ДТ. Тъй като производството е било частично прекратено по отношение на претенцията
на договорно възнаграждение от 435,36лева, то това следва да бъде съобразено
при разпределяне на разноските във вид на платена държавна такса. Или при
съобразяване на частта на вземането останала като предмет на иска по чл. 422 ГПК, разноските за дължима ДТ са 60,39лева. Съобразно отправеното искане, на ищеца следва да бъдат определи разноски за
юк. възнаграждение в размер на 100лева, определено на
основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ. Или общият размер на разноските е 160,39лева. Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 72,89лева.
Съобразно т. 12 ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от
него разноски в заповедното производство съобразно уважената част на исковата
претенция. Сторените там разноски, при съобразяване частта на вземането по
заповедта предмет на установителния иск, са в общ
размер на 80,01лева, от които 39,61лева платена ДТ и 40,40лева юк. възнаграждение. Съобразно уважената част на исковата
претенция, заявена с иска по чл. 422 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 36,36лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу ответника Ц.Г.К.,
ЕГН ********** *** за сумата от 900лева,
представляваща неизплатена предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № **********/06.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
6482/29.08.2018г. по ч.гр.д. № 13073/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от
1080,48лева, представляваща предсрочно
изискуемо възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по договор за
потребителски кредит **********/06.12.2017г. съгласно сключено споразумение за
предоставяне пакет за допълнителни услуги и чл. 15 ОУ от договора.
ОСЪЖДА Ц.Г.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 36,36лева, представляваща направени в заповедното производството по ч.гр.д.№
13073/2018г. на ВРС съдебно- деловодни разноски,
съобразно заявената и уважената част от иска, както и сумата от 72,89лева, представляваща
сторени в исковото производство разноски съразмерно с уважената част от иска,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано
от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: