№ 5417
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207359 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ООД (подадена чрез адв. Мадлен Кавръкова) срещу
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №
**********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и
такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 119 (сто и деветнадесет) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен поради допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му и противоречия с материалния
закон. В жалбата се твърди, че Електронният фиш не съдържа дата на издаване и съответно
не можело да се прецени дали са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Според
жалбоподателя заснемането на нарушението поставяло началото на производството и имало
„функцията на АУАН“, а издаване на Електронен фиш – на Наказателно постановление.
Поради това се сочи, че срокът по чл.34 от ЗАНН започвал да тече от датата на заснемане на
нарушението с техническото средство. От тук се прави извод, че Електронният фиш бил
съставен след изтичане на предвидения в закона срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. На следващо
място в жалбата се посочва, че за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП не се издава
Електронен фиш. Според жалбоподателя нормите на чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от
ЗДвП имат различно съдържание, насочени са към различни адресати и визират различни по
естество нарушения. От тук се прави извод, че е следвало да се състави АУАН и да се издаде
1
Наказателно постановление. Нарушено било правото на санкционираното лице да възрази
по чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на твърденията
си. На следващо място в жалбата се казва, че Електронният фиш не отговаря на
законоустановените изисквания за съдържание, тъй като не е посочено в какво се изразява
изпълнителното деяние – дали то се изразява в допускане от собственика на движението на
ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без да е била заплатена пътната
такса по чл.10, ал.1 от ЗП и съответно каква е категорията на ППС и дали ППС е от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, какъв е видът на дължимата такса /по т.1 или по т.2 на
чл.10, ал.1 от ЗП/. В тази връзка се сочи, че в обжалвания Електронен фиш са изброени три
разпоредби, за които се твърди, че са нарушени /чл.102, ал.2 от ЗДвП, чл.187а, ал.2, т.3 от
ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП/, всяка от които се характеризира с различно изпълнително
деяние, поради което не ставало ясно дали жалбоподателят е наказан заради това, че е
нарушил забраната по чл.102, ал.2 от ЗДвП като е допуснал движение на ППС без
едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП или пък заради това, че не е заплатил дължимата
пътна такса. Според жалбоподателя дори да се приеме, че нарушението е установено от
обективна страна, то словесното описание на нарушението в Електронния фиш не отговаря
на посочената за нарушена правна норма, нито на приложената санкционна разпоредба. На
следващо място в жалбата се сочи, че от Електронния фиш не става ясно по какъв начин се
констатира несъответствието с декларираното, т.е. какви са действителните брой оси, маса и
екологична категория на ППС, нито размерът на дължимата пътна такса. Твърди се, че е
налице неяснота на вмененото административно нарушение относно вида и размера на
пътната такса, което представлява основание за отмяна на Електронния фиш. В жалбата се
излагат и твърдения, че процесното ППС е било оборудвано с функциониращо бордово
устройство. Неотчитането на ТОЛ данни, т.е. неподаването на декларация от осигуреното от
доставчика на услугата бордово устройство във връзка с движението на ППС се дължало на
техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/
електронна система за събиране на ТОЛ такси, в това число и на Доставчика на ЕУЕСТ,
който носи отговорност за дейността по предоставяне на услуга по електронно събиране на
такса за изминато разстояние (ТОЛ такса) на територията на Република България въз основа
на сключен договор с конкретния потребител. В тази връзка се твърди, че наказаното лице
нито е могло да предвиди настъпването на грешка (неподаване на сателитен сигнал към
бордовото устройство), нито е могло да коригира данните, подавани към АПИ, поради което
се твърди да е налице незнание на фактическите обстоятелства по смисъла на чл.14 от НК,
вр. чл.11 от ЗАНН, която изключвало виновното поведение на жалбоподателя. По-нататък в
жалбата се оспорва компетентността на актосъставителя и на административно-наказващия
орган, както и годността на техническото средство, с което е установено процесното
нарушение, както и обстоятелството, че именно посоченото устройство е заснело вмененото
нарушение на посоченото място. Според жалбоподателя от съдържанието на Електронния
фиш не ставало ясно къде е мястото на извършеното нарушение, тъй като път А-6 обхващал
голям участък и посочването единствено на км. 50+427 с посока намаляващ километър не
2
може да доведе до установяване по категоричен начин на мястото на твърдяното нарушение.
На следващо место в жалбата се сочи, че била изтекла давността за преследване на
вмененото нарушение и съответно за налагане на наказанието. Ако съдът прецени, че е
налице извършено нарушение, жалбоподателят счита, че е налице маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Този довод се обосновава от факта, че било налице инцидентно
неподаване от наличното в ППС бордово устройство на ТОЛ данни и съответно за
еднократно негенериране на данни за таксуване с ТОЛ такса. Поради всичко това се иска
СРС да отмени обжалвания Електронен фиш и да присъди в полза на жалбоподателя
направените от него разноски по делото.
Първоначално по повод жалбата на „****“ ООД срещу Електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № ********** е било образувано НАХД
№ 10111/2023г. по описа на СРС, НО, 7 състав. С Решение № 33 от 03.01.2024г. съдът е
отменил Електронния фиш.
С Решение № 5962 от 22.05.2024г. АССГ – XXIII касационен състав е отменил
Решение № 33 от 03.01.2024г., постановено по НАХД № 10111/2023г. по описа на СРС, НО,
7 състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Така е образувано
настоящото НАХД № 7359/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
По НАХД № 7359/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав са постъпили две писмени
становища от адв. Е. Т. – с вх. № 217332/02.07.2024г. и с вх. № 298057/24.09.2024г. С тях
адвокатът заявява, че поддържа жалбата и счита, че Електронният фиш е незаконосъобразен,
необоснован, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Според
защитата представените по делото документи от АПИ не удостоверяват годността на
техническото средство. Оспорва се процесното нарушение да е установено с техническо
средство № 10182. Преповтарят се доводите от жалбата, че нарушението не следва да се
санкционира с Електронен фиш. Отново се прави позоваване на чл.28 от ЗАНН. Твърди се,
че не е спазен и принципът за пропорционалност. Наред с това се заявява, че по делото няма
данни за какво време и разстояние е използван съответният път от пътното превозно
средство /ППС/, за да се съпостави с компенсаторната такса от 750 лева, който размер зависи
само от техническите характеристики на ППС. Липсвала информация и каква част от
пътната такса е заплатена и каква не. Без значение било дали е констатирано изцяло
незаплатена или частично платена дължима пътна такса. Посочва се, че доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние „ДИДЖИТОЛ
СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД е следвало да уведоми Дружеството – жалбоподател за
частичното недеклариране на ТОЛ данни за конкретното ППС и едва след това, при
проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата, е следвало да се пристъпи към
ангажиране на административно – наказателната отговорност на „****“ ООД. С тези
аргументи адв. Т. иска от съда с молба-становище с вх. № 217332 от 02.07.2024г. да се
отмени Електронния фиш и да се присъдят сторените от жалбоподателя разноски по делото.
В другата молба-становище с вх. № 298057 от 24.09.2024г. адвокат Т. изтъква, че за
3
процесния участък размерът на незаплатената пътна такса е 0,25 лева. Преповтарят се
аргументите за нарушение на принципа за пропорционалност и за прилагане на чл.28 от
ЗАНН, развити в молба-становище с вх. № 217332 от 02.07.2024г. Заявява се, че не били
ангажирани доказателства за изпълнение на задължението на наказващия орган по чл.2,
пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. Във връзка с
това адв. Т. се позовава и на чл.3, ал.2 от ЗАНН и иска СРС да отмени обжалвания
Електронен фиш. Моли и за присъждане на направените по делото разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав „****“ ООД не изпраща представител по време на
съдебните заседания на 02.07.2024г. и 25.09.2024г.
Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се
представлява от юрк. Георгиева и от юрк. Димитров. В съдебното заседание на 02.07.2024г.
юрк. Георгиева заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на
25.09.2024г. въззиваемата страна се представлява от юрк. Димитров, който пледира за
оставяне без уважение на жалбата на „****“ ООД като неоснователна и недоказана и за
потвърждаване на обжалвания Електронен фиш като законосъобразен. От събраните
доказателства от електронната система за събиране на пътни такси се доказвало по
безспорен начин извършването на административното нарушение от Дружеството –
жалбоподател. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска СРС да присъди в
полза на АПИ разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Същевременно юрк. Димитров прави и възражение за прекомерност на разноските,
поискани от страна на жалбоподателя.
По НАХД № 10111/2023г. по описа на СРС, НО, 7 състав е депозирано писмо с вх. №
208135 от 21.07.2023г., с което жалбата е препратена от АПИ – Национално ТОЛ Управление
на СРС заедно с административно – наказателната преписка. В това писмо се посочва, че
обжалваният Електронен фиш притежава всички задължителни реквизити по чл.189ж, ал.1
от ЗДвП, подадената от „****“ ООД жалба е неоснователна и недоказана и се иска съдът да
потвърди процесния Електронен фиш като правилен и законосъобразен.
По НАХД № 7359/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав е депозирано писмо от
Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ Управление с вх. № 214967 от
28.06.2024г., според което контролно устройство SCP_1018_Dir:2 с ID № 018661 не подлежи
на периодичен контрол. То представлява стационарна контролна точка (СКТ) и по-точно :
автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), което е разположено на
метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6 (Автомагистрала „Европа“), км. 50+427
метра, попадащо на територията на гр. София. Твърди се, че устройството е част от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а,
ал.1 от ЗДвП АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10,
ал.1 от ЗП чрез електронна система за събиране на пътни такси (ЕССПТ), като за всяко
установено нарушение по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП се създава доклад, към който автоматично
се прилага снимков материал и/или видеозапис, които са доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, дата, час, място на
4
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и
местонахождението на техническото средство. В писмото се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или
нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмото
се цитират чл.1 и чл.5 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и нейните
компоненти не извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен анализ
на данните относно регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и екологичен клас
на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на
величина. Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване на ППС по участък
от платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като техническото средство
заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер, снимковият материал
се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал регистрационния номер и го
сравнявал със списъци за заплатени пътни такси. В случай, че не се установи заплатена
такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата автоматично изтегляла
данните за нарушителя от регистрите на Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез
платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от
електронната система разполага със система за мониторинг, която сигнализира за настъпили
неизправности в някои от техните елементи, като в случай на такъв сигнал – служител от
Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“ към Национално ТОЛ
Управление при АПИ отстранявал възникналата неизправност. Посочва се, че изискванията
на ЗИ били относими към автоматизираните технически средства и системи (АТСС),
използвани в структурите на МВР, тъй като служели за количествено измерване на
определени величини (скорост на движение), както и за тяхното сравняване с величини от
същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга не било
налице в процесите на обработка на данни от електронната система по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП
също показвало, че става въпрос за различни средства /системи/, като системата по чл.167а,
ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП
и прилагането на правните норми по аналогия в случая било недопустимо. В заключение в
писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ Управление (приложено
на лист 17-18 от делото) се казва, че техническо средство SCP_1018_Dir:2 с ID № 018661 е
въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ,
бр.105/2018г.), тъй като е предвиден нов начин за заплащане на такси за преминаване по
платената пътна мрежа (пътни такси), при която се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории ППС – винетни такси и такси на база време и на база изминато
разстояние. В писмото се цитира и чл.10, ал.3 от ЗП, като се пояснява, че списъкът на
пътищата, за които се събира ТОЛ такса е определен в Решение № 101 на МС от 20.02.2020г.
за приемане на Списъка на Републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
5
разстояние – ТОЛ такса. Процесният участък попадал в категорията на пътищата, за които се
събира ТОЛ такса. Обяснява се, че път А-6 (Автомагистрала „Европа“), км. 50+427 метра
бил въведен в експлоатация преди изменението на ЗП (ДВ бр. 105/2018г.), като
първоначалното наименование на този път бил Северна скоростна тангента и в последствие
станал част от път А-6, който е с начало : границата с Р. Сърбия (от ГКПП „Калотина“) и с
край : път А-2 (Автомагистрала „Хемус“).
По делото е депозирано и още едно писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ –
Национално ТОЛ Управление с вх. № 259279 от 12.08.2024г. В него се посочва, че
незаплатената пътна такса за сегмент ********** е в размер на 0,25 лева, като размерът на
дължимата такса и начинът, по който се изчислява са нормативно дефинирани в Тарифата за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
приета с ПМС № 370/20.12.2019г. (обн. ДВ бр.101 от 27.12.2019г.). Посочва се, че размерът
на таксите съгласно чл.10, ал.6 от ЗП се определя с Тарифа на Министерски съвет по
предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
По НАХД № 7359/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав е депозирано и още едно
писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ Управление с вх. № 234288
от 17.07.2024г., в което се сочи, че с Решение на Министерски съвет № 959 от 2018г. се
утвърждава Списък на Републиканските пътища, според който Автомагистрала „Европа“ е
обозначена като Републикански път А-6 „Граница Сърбия – София“. На основание Решение
на Министерски съвет № 127 от 28.02.2020г. пътният участък от км. 49+500 до км. 65+900 от
път А-6 съвпада със Северна скоростна тангента, за която е издадено Разрешение за ползване
№ СТ05-2615 от 30.12.2015г. от Дирекция за национален строителен контрол. Поради това се
твърди, че на 27.05.2021г. участък км. 50+427 от път А-6 (съвпадащ с участък км. 0+927 от
Северна скоростна тангента) е съществувал и се намира в гр. София, Столична община.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Техническо средство SCP_1018_Dir:2 с ID № 020545 е разположено в ТОЛ секция
10182, намираща се между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, км. 50+427, намаляващ
километър, с GPS координати : 42.765369, 23.295978.
Дружеството „****“ ООД е собственик на товарен автомобил „****“ с рег. № *****, с
технически допустима максимална маса 41000 кг., допустима максимална маса на състав от
превозни средства – 44500 кг., категория на превозното средство – N3, екологична категория
– ЕВРО 6, с брой оси – 4.
На 02.03.2020г. „****“ ООД сключило Договор за предоставяне на услуги за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане с
„КОНКОРД СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД. Във връзка с това на всички ППС, които са
собственост на „****“ ООД или се ползват от Дружеството е разпоредено да се монтират
бордови устройства още през месец март 2020г.
На 27.05.2021г. в 07:16 часа, при ТОЛ-секция 10182, на път А-6, 50+427 км., посока
6
намаляващ километър, превозното средство на „****“ ООД с рег. № ***** било заснето да
се движи и автоматично било установено, че то няма валидна маршрутна карта или валидна
ТОЛ-декларация за преминаването. За тази констатация бил съставен доклад за нарушение с
№ C41287AD896B3437E053021F160A3A6F.
Въз основа на снимковия материал от устройство SCP_1018_Dir:2 с ID № 020545 и
цитирания по-горе доклад срещу „****“ ООД е съставен Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** за това, че на 27.05.2021г., в 07:16
часа, е установено нарушение № C41287AD896B3437E053021F160A3A6F с ППС - товарен
автомобил „****“ с рег. № *****, с технически допустима максимална маса 41000, брой оси
4, екологична категория ЕВРО 6, без ремарке, в община Столична, за движение по път А-6,
км. 50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП, тъй като за това ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за
преминаването. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя „****“ ООД е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 лева. В Електронния фиш е записано, че
независимо от налагането на това административно наказание „****“ ООД дължи и
заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на ползваното
ППС в размер на 119 лева.
Електронният фиш е изпратен по пощата на „****“ ООД и е получен на 12.06.2023г.,
след което е обжалван с жалба, изпратена по пощата (чрез куриерска фирма СПИДИ) на
23.06.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : документ от СПИДИ;
извлечение от информационната система на АПИ за нарушение №
C41287AD896B3437E053021F160A3A6F; извлечение от системата на АПИ за собственика
на ППС с рег. № *****; снимков материал от техническо средство SCP_1018_Dir:2 с ID №
020545 (2 бр. снимки); известие за доставяне на Електронен фиш; Договор за предоставяне
на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо
плащане от 02.03.2020г.; Общи условия на „КОНКОРД СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД за
предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние;
Приложение № 2 - Анекс към договора от 02.03.2020г.; Заповед № 22/02.03.2020г. на
Управителя на „****“ ООД; извлечение от системата на АПИ за местоположението на
техническо средство с № 10182 - с приложени карти; справки за собствеността и
регистрациите на ППС с рег. № *****, както и Разрешение за ползване № СТ05-
2615/30.12.2015г. на ДНСК.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни. Освен
това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по
7
чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП. Поради
това съдът кредитира цитираните по-горе извлечения от информационната система на АПИ.
Извлечението от информационна система на АПИ за нарушение №
C41287AD896B3437E053021F160A3A6F (приложено на лист 9 от НАХД № 10111/2023г. по
описа на СРС, НО, 7 състав), както и извлечението от системата на АПИ за
местоположението на техническо средство с № 10182 - с приложени карти (на лист 19-21 от
НАХД № 7359/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав) са обективни и достоверни писмени
доказателства, които намират опора помежду си относно мястото и ТОЛ-секцията. От
съвкупната преценка на тези писмени доказателства съдът установява, че техническо
средство с № 10182 се намира между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, 50+427 км., посока
намаляващ километър, с GPS координати : 42.765369, 23.295978. Същевременно
извлечението от информационна система на АПИ за нарушение №
C41287AD896B3437E053021F160A3A6F намира опора и в снимковия материал, приложен
на лист 11 и лист 12 от НАХД № 10111/2023г. по описа на СРС, НО, 7 състав – относно
техническото средство, марката и регистрационния номер на ППС, датата и часа на
заснемане. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло
приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство. Посредством снимките се установява, че техническо средство
SCP_1018_Dir:2 с ID № 020545 е заснело товарен автомобил „****“ с рег. № ***** на дата
27.05.2021г. в 07:16 часа, а от извлечението от информационната система на АПИ за
нарушение № C41287AD896B3437E053021F160A3A6F се доказва, че по същото време и за
същото превозно средство е констатирано нарушение, свързано с липсата на валидна
маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.
Справките за ППС с рег. № ***** (приложени на лист 57-58 и лист 61-62 от НАХД №
7359/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав) са издадени от държавен орган и разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Те намират опора и в извлечението
от системата на АПИ за собственика на ППС с рег. № ***** (на лист 10 от НАХД №
10111/2023г. по описа на СРС, НО, 7 състав). Поради това съдът кредитира тези писмени
доказателства и установява марка, модел и регистрационен номер на превозното средство,
неговия собственик, технически допустимата максимална маса, допустимата максимална
маса на състав от превозни средства, категорията на превозното средство, екологичната
категория, брой оси и пр. От цитираните по-горе справки и извлечения от информационната
система на АПИ се установява, че ППС с рег. № ***** е собственост на Дружеството –
жалбоподател.
Приложените в кориците на НАХД № 10111/2023г. по описа на СРС, НО, 7 състав
документ от СПИДИ и известие за доставяне на Електронен фиш имат достоверна дата и
доколкото са обективни и непредубедени, съдът ги кредитира. Въз основа на тези писмени
доказателства СРС приема, че процесният Електронен фиш е бил получен на 12.06.2023г. и е
бил обжалван с жалба, изпратена по пощата (чрез куриерска фирма СПИДИ) на 23.06.2023г.
Това означава, че жалбата на „****“ ООД е подадена в законоустановения срок за обжалване
8
на процесния Електронен фиш.
Приложените на лист 31-60 от НАХД № 10111/2023г. по описа на СРС, НО, 7 състав
писмени доказателства са относими, информативни, взаимно допълващи се и
непредубедени. Поради това съдът дава вяра на Договора за предоставяне на услуга за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане от
02.03.2020г., Общите условия на „КОНКОРД СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД за
предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние,
Приложение № 2 - Анекс към договора от 02.03.2020г. и Заповед № 22/02.03.2020г. на
Управителя на „****“ ООД. От съвкупната им преценка се налага изводът, че за превозните
средства на Дружеството – жалбоподател (което включва и ППС с рег. № *****) е имало
сключен договор за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с
последващо плащане, както и монтирани бордови устройства още през месец март 2020г.
Разрешението за ползване № СТ05-2615/30.12.2015г. на ДНСК (на лист 65-66 от
НАХД № 7359/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав) е издадено от държавен орган и има
доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Поради това съдът го кредитира.
Настоящият съдебен състав счита, че извлечението от системата на АПИ, приложено
на лист 54 от НАХД № 7359/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав е неотносимо към
предмета на доказване по делото, тъй като процесното нарушение се твърди да е
реализирано в 07:16 часа на 27.05.2021г., а въпросното извлечение се отнася до по-късни
часове на 27.05.2021г.
Неотносими към предмета на доказване са и документите, приложени на лист 61-63
от НАХД № 10111/2023г. по описа на СРС, НО, 7 състав, тъй като касаят други дати и други
ППС, различни от тези, за които е съставен обжалваният Електронен фиш. Поради това
съдът не анализира тези писмени документи.
Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и
монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. (на лист 22-24 от НАХД №
7359/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав) касае изграждането на СКТ на път ССТ, км.
1+050, между II-18 и п.в. Илиянци, община Столична, област София-град, с GPS координати
: 42.765227, 23.296869. Доколкото това място е различно от мястото на нарушението
(посочено в кредитираните по-горе извлечения от информационната система на АПИ като
път А-6, 50+427 км., посока намаляващ километър, с GPS координати : 42.765369,
23.295978), съдът приема, че макар да се отнася до района между II-18 и п.в. Илиянци,
Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа
на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. касае друга СКТ, различна от тази, на
която е констатирано процесното нарушение. Поради това този Протокол се явява
неотносимо писмено доказателство към процесния казус и съответно не следва да се подлага
на анализ.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса и приложените на
лист 25 и лист 53 от НАХД № 7359/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав Доклад от
9
Директора на Областно пътно управление – София и съответно Становище от Системен
администратор II степен в Отдел „УИСИ“ към Национално ТОЛ Управление, тъй като тези
документи съдържат свидетелски показания, които са дадени в писмен вид, а не устно и
непосредствено пред съда. Това прави Доклада и Становището негодни и като писмено, и
като гласно доказателство. Поради това СРС остави извън доказателствената съвкупност по
делото цитираните Доклад и Становище.
На лист 26 от НАХД № 7359/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав е приложено
писмо от Директора на Областно пътно управление – София. То има белезите на становище
по съществото на спора, а не на писмено доказателство. Поради това съдът остави и него
извън доказателствената маса, която подложи на анализ.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на „****“ ООД е основателна, поради следните
съображения :
Електронен фиш № ********** е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр.
чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на
„****“ ООД като собственик на ППС с рег. № *****. Според чл.102, ал.2, изр.1 от ЗДвП
собственикът на ППС е длъжен да не го допуска в движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на
ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и изр.3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по
чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б,
ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с
„имуществена санкция“ в размер 2500 лева. Същевременно от съдържанието на самия
Електронен фиш се вижда, че в него не е посочено собственикът на ППС какво е направил
или не е направил. Ясно е, че се ангажира административната отговорност на „****“ ООД
като собственик на въпросното ППС. В Електронния фиш е посочено, че за ППС с рег. №
***** изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и че ППС
е с технически допустима максимална маса 41000, брой оси – 4, екологична категория ЕВРО
6, без ремарке и че се е движило по път А-6, км. 50+427, посока намаляващ километър,
който е квалифициран като път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Въпреки това,
обаче, СРС счита, че не е налице съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като в Електронния фиш липсва изпълнителното
деяние по чл.102, ал.2 от ЗДвП - не е посочено дали собственикът на ППС е допуснал
движението на превозното си средство, нито става ясно в какво се изразява неправомерното
10
поведение на лицето, посочено като нарушител – дали, че едновременно не са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1
от ЗП (както изисква чл.102, ал.2 от ЗДвП) или за това, че не е заплатена изцяло дължимата
пътна такса (както словесно е посочено в Електронния фиш). Поради това съдът приема, че
има разминаване между словесното и цифровото описание на нарушението.
Административно-наказателното обвинение е неясно и поради други съображения.
Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за
изминато разстояние – ТОЛ такса за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС
да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в
които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в
Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса за изминато разстояние, то наказващият орган е следвало
изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС
каква е трябвало да бъде платената ТОЛ такса. Освен това в Електронния фиш няма
възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ сегменти, в
които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните
ТОЛ сегменти такси. Поради това СРС приема, че в Електронния фиш няма ясно и подробно
описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно
фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение
е останало неясно. В случая посочването, че собственикът на ППС не е заплатил изцяло
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, макар да отговаря на посочената като
нарушена правна норма (чл.179, ал.3б, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП) не е достатъчно, за да се
приеме, че административно – наказателното обвинение е ясно. Видно от съдържанието на
Електронния фиш, нарушението е повърхностно описано, поради което е останало и неясно.
Ограничена е реално възможността на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва
да се защитава, а от там и да организира правото си на защита. Неяснотата е толкова
съществена, че и на съда не става ясно какъв е предметът на доказване по делото – колко е
следвало да се плати, как следва да се определи конкретната ТОЛ такса, за кои ТОЛ сегменти
се твърди ППС да е навлязло, какво е действително изминатото разстояние, какви са
техническите характеристики на пътя във въпросния участък. Последното се налага с оглед
позоваването в Електронния фиш на чл.179, ал.3б от ЗДвП, който препраща към чл.10б, ал.3
от ЗП, а от там и към Глава II, Раздел III от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.
Освен гореизложеното – при описание на нарушението в процесния Електронен фиш
11
е посочено, че за ППС „няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването“, без да е уточнено кое от двете в случая липсва. Това също показва, че в
Електронния фиш не са посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено
твърдяното нарушение.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че в хода на административното
производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения,
възпрепятстващи жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние му
се ангажира отговорността, а това винаги е основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание - без да е необходимо спорът да се разглежда по същество.
Освен това СРС счита, че има и още едно съществено процесуално нарушение, което
не може да се санира на този етап от производството и което винаги води до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. Става въпрос за липсата на законова възможност
(преди 13.02.2024г.) за процесното нарушение да се състави Електронен фиш, тъй като по-
благоприятната за жалбоподателя редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (а именно тази, която е
действала към датата на деянието – 27.05.2021г.) препраща само към чл.179, ал.3 от ЗДвП, а
не и към чл.179, ал.3б от ЗДвП. Доколкото за вмененото на „****“ ООД нарушение по
чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП не е била предвидена до 13.02.2024г. възможност за
издаване на Електронен фиш, то ангажирането на административната отговорност на
собственика на ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и е приложим чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да
стане като се изпълни процедурата по чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП - със съставяне на Акт за
установяване на административно нарушение и издаване на Наказателно постановление, а
не Електронен фиш. В този смисъл са Решение № 4438 от 05.07.2023г. на АССГ - XIII
касационен състав по дело № 3117/2023г., Решение № 6424 от 30.10.2023г. на АССГ - XХI
касационен състав по дело № 6809/2023г. и други.
Според настоящия съдебен състав редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (която е била
в сила до 13.02.2024г. и която в случая се явява по-благоприятна от действащата след
13.02.2024г. разпоредба на същия текст от закона) дава възможност на наказващия орган да
издаде Електронен фиш само за нарушение по чл179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Съдебният състав не счита, че с оглед
нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е било възможно преди 13.02.2024г. да се издават
Електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като за това обстоятелство
съществува специална норма (чл.189ж, ал.1 от ЗДвП), която до 13.02.2024г. е сочела, че
Електронен фиш може да се издава само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата
на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е насочена към това чрез препращане към чл.189, ал.10 от ЗДвП да
посочи кога влиза в сила Електронният фиш. За това, че до 13.02.2024г. чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП не е допускал издаване на Електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП
говори и законодателна промяна от 2024г. С оглед изложеното по-горе този съдебен състав
приема, че възраженията на жалбоподателя в тази връзка са основателни.
На следващо место – според чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
12
Комисията от 28.11.2019г. доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такива са предвидени в националното законодателство. Поради
това преди да се приеме, че е налице административно нарушение, наказващият орган
следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая Дружеството –
жалбоподател за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за
предеклариране на данните на ППС. Доколкото наказващият орган не е изследвал този
въпрос, СРС счита, че издаването на Електронния фиш /освен незаконосъобразно по
посочените по-горе съображения/ се явява и преждевременно действие. Във връзка с
горното е и сегадействащата разпоредба на чл.10б, ал.7 от ЗП, която като по-благоприятна за
жалбоподателя, на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, също следва да намери приложение в този
казус.
Водим от всичко, изложено по-горе, настоящият съдебен състав прие, че обжалваният
Електронен фиш следва да се отмени изцяло - на формално основание, без спорът да се
разглежда по същество.
Въпреки това и само за пълнота на изложението, в отговор на релевирани в жалбата
доводи, следва да се посочи, че няма законодателно приравняване между Електронен фиш и
Наказателно постановление. В ЗДвП законодателят е посочил, че влезлият в сила
Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 - 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице -
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно - информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и
кога физически е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния
фиш има специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице -
издател на Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на
ЗДвП. В случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189ж,
ал.1, изр.2 от ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Същевременно в Електронния фиш е записано, че той е издаден от АПИ и това /с оглед
нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
13
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП и ЗП.
Поради изложените по-горе мотиви СРС приема за неоснователни доводите на
жалбоподателя относно това, че бил изтекъл срокът по чл.34 от ЗАНН.
В случая, от датата на нарушението /27.05.2021г./ до връчването на Електронния фиш
/на 12.06.2023г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /16.12.2024г./ не е
изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5
от НК. Поради това СРС не счита, че са основателни аргументите от жалбата за изтекла
давност за административно-наказателно преследване.
Доколкото са налице няколко самостоятелни основания за отмяна на Електронния
фиш на формално основание – спорът не следва да се разглежда по същество. С оглед изхода
на делото разноски не се дължат в полза на въззиваемата страна. Съгласно чл.63д, ал.1 от
ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял III -
„Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК /според
чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция. В настоящия случай това законово изискване е изпълнено, тъй
като с молба – становище с вх. № 217332 от 02.07.2024г. е представен списък с разноски,
според който направените от Дружеството – жалбоподател разноски по делото възлизат на
420 лева с ДДС. Този размер съответства на уговореното и изплатено възнаграждение за
адвокат на жалбоподателя – 420 лева с ДДС - видно от лист 37-39 от НАХД № 7359/2024г.
по описа на СРС, НО, 10 състав и съответно от лист 65-67 от НАХД № 10111/2023г. по описа
на СРС, НО, 7 състав. За производството пред АССГ няма представени доказателства за
направени разноски от Дружеството – жалбоподател. Ангажираните пред СРС - 7 състав и
пред СРС – 10 състав доказателства за размера на платеното адвокатско възнаграждение са
едни и същи, което означава, че разноските за адвокатска защита възлизат общо в размер на
420 лева с ДДС. Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал
процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един
адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при „имуществена санкция“ от 1000 до 10000 лева
(както в случая – 2500 лева) минималният размер на адвокатското възнаграждение е „400 лв.
+ 10 % за горницата над 1000 лв.”, т.е. 550 лева. Според §2а от ДР на Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните
по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът на
възнагражденията по тази Наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност
(ДДС), а за регистрираните - дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Видно
14
от фактурите на лист 39 от НАХД № 7359/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав и
съответно на лист 67 от НАХД № 10111/2023г. по описа на СРС, НО, 7 състав процесуалният
представител на Дружеството – жалбоподател е регистриран по ДДС. Поради това и
доколкото размерите на минималните възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при регистриран по ЗДДС адвокат се
явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по Наредбата, в
случая - процесуално представителство пред съд, крайният размер на дължимото на
адвоката възнаграждение следва да включва и ДДС. В този смисъл са Определение №
266/18.04.2019г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 349/01.07.2021г. на ВКС, ТК, I т.о.;
Определение № 60385/29.10.2021г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 60309/02.08.2021г. на
ВКС, ТК, II т.о. и други. Гореизложеното означава, че върху минималния размер на
адвокатското възнаграждение от 550 лева (според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) следва да се
начисли ДДС, което се равнява на 110 лева над сумата от 550 лева, т.е. общият размер на
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 660 лева. В случая, обаче, направените
и претендирани разноски са в по-малък размер – 420 лева с ДДС. Поради това органът, издал
процесния Електронен фиш (т.е. АПИ) следва да заплати на „****“ ООД за направени от
Дружеството-жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение единствено сумата от
420 лева, тъй като по делото са ангажирани доказателства за сторени разноски за адвокат
именно в този размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на „****“ ООД е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2500 лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 119 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „****“ ООД с ЕИК :
****, със седалище и адрес на управление : ****, с управител : А.И.Й., сумата от 420 лева за
направени по делото разноски от страна на Дружеството - жалбоподател за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15