№ 349
гр. София, 03.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600283 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 243, ал. 7, във вр. чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано е въз основа на жалба от Д.Н. против определение № 24 от
21.01.2022 г. на Софийски окръжен съд постановено по ЧНД № 557 по описа
за 2021 г. Съобщение за изготвеното определение на СОС е било връчено
лично на жалбоподателя на 28.01.2022 г. След изготвянето й, жалбата е била
изпратена пощенски път, като е била регистрирана с вх. №742 на 04.02.2022г.
в деловодството на СОС. Не е необходимо да се изследва кога жалбата е била
подадена в пощенски клон, тъй като при регистрацията й в окръжния съд 7
дневният срок за обжалване не е бил изтекъл. Жалбата изхожда от надлежно
легитимирано в разпоредбата на чл.243 ал. 3 НПК лице, наследник на
починалия от инцидента В. Н.. Жалбоподателят Д.Н. има качеството на
пострадало лице и като такъв разполага с правна възможност да обжалва
определението на съда пред по-горна съдебна инстанция, следователно
жалбата му е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледа по
същество.
Жалбата има следното основно съдържание:
1
С обжалваното определение, се потвърждава прокурорско
постановление, с което се цели неразкриването явно престъпление по чл. 123,
ал. 1 от НК и приключване на досъдебното производство без да бъде
установено кой е виновен за извършването му. В атакуваното пред Окръжен
съд София постановление Софийска окръжна прокуратура са изложени
подробни съображения, относно приетата фактическата обстановка и за
формираните правни изводи. До тези съображения се стигнало при непълнота
на разследването, довела до липса на яснота по съществени въпроси, касаещи
съставомерни факти, както и при повърхностен и непълен анализ на
доказателства, до степен, че някои от доказателствата от съществено
значение за правилните изводи, са останали извън вниманието на решаващия
прокурор. По този начин е формиран неверния извод, че липсва човешко
деяние, действие или бездействие от обективна страна, под формата на
незнание или немарливо изпълняване на дейност, криеща риск от повишена
опасност за живота на работещите в нея, което да е довело до авария в
подемно съоръжение „автовишка”- вследствие на което е причинен тежкият
съставомерен резултат- смъртта на пострадалия Н..
Неправилно се приема и от прокурора и в определението на съда, че
единствен следва да носи отговорност починалият, който при работа не е
спазил изискването за поставяне на обезопасително въже, което е
задължително съгласно изискванията съгласно правилата за безопасност на
труда. Това становище не държи сметка на инициалната причина за
настъпване на трудовата злополука- откъсване на елемент от стрелата на
автовишката, както и за това , че В. Н.- ел.техник е работил под прякото
ръководство длъжностно лице ангажирано с отговорност за спазване на
изискванията за безопасност. Лице което е възприело извършеното от
пострадалия нарушение, но не е разпоредило поставяне на обезопасителен
колан от негова страна. Заключението на съдебния състав СОС е, че
обстоятелствата за настъпване на инцидента се дължат на причини и факти,
които на са могли да бъдат открити и отстранени, както от механик водача на
автовишката така и от органите за технически контрол на подемното
съоръжение обслужващи същата и осъществяващи системен контрол за
изправността му съгласно Наредба за безопасност експлоатация и технически
надзор на повдигателните съоръжения
2
Постановлението на прокурора и в определението на съда се
основават на предположение, неподкрепено от доказателствата и в разрез с
формалната логика, че заваръчния шев, чиято корозия е довело до откъсвене
на част от коша на подемната автовишка е поставен при производството на
изделието, като не представлява резултат на проведен ремонт, наложен от
повреждане на съоръжението вследствие на експлоатация в минал период от
време. Приема се неправилно , че длъжностни лица в ECO не са били в
състояние да предвидят отчупването на рамото на стрелата и пропадането на
коша, по аргумент на още по-силното основание, настъпването на това
събитие може да се предвиди от пострадалия работник - на длъжност
ел.техник, на когото е вменена липса за отговорност за собственото му здраве
и живот.
Неизследвани на досъдебното производство са останали събраните
гласни доказателствени източници за поредицата ремонти извършени на
съоръжението и липсата на документиране на тези ремонти, съгласно
изискванията на чл. 40 от Наредба за безопасност експлоатация и технически
надзор на повдигателните съоръжения. Не се постави задача към вещо лице
което да изясни какво отношение могат да имат тези ремонти по отношение
на безопасността на автовишката, както и влиянието на същите по отношение
на настъпилото събитие /инцидент/, годините на експлоатация и нейната
безопасност. В случая се касае за подемна техника, с която се работи от дълго
време, достатъчно позната и изпитана конструктивно и в практиката и за
която съществува утвърдена техника на безопасност под формата на
достатъчно на брой и като съдържание правила, при спазването на които е
гарантирана безопасността на работещите с нея.
В постановлението на прокурора и определението на съда се
оправдава се безотговорното отношение, както на дружеството собственик на
повдигателното съоръжение, механик водача на същото, а също така и
дружествата реализирали ремонти и поддръжка, за отбелязване /цялостен
ремонт на автовишката, месец преди трагичния инцидент/ довел до смъртта
В. Н.. Всичко това е в противоречие със здравата логика и действащата
нормативна уредба.
3
Жалбоподателят не възприема становището на първия съд, че не е
могло да бъде забелязан съществения дефект, довел до разчупване на две
части на съоръжението по време на работа,както и обстоятелството, че
съоръжението е било експлоатирано дълго във времето и в противоречие с
действащите норми за безопасност и безпрецедентното погазване на
нормативно въведениете изисквания за водене на технически дневник
относно, експлоатацията и безопасността на автовишката водят до пълното
обосноваване на нормата чл. 123, ал. 1 от НК.
Оспорва се като бланкетното и формално заключението на съда, че
не е могло без прилагане на разрушителен метод върху съоръжението да бъде
забелязан настъпилия дефект в шарнирната стрела подържаща коша на
автовишката и не се приема оправданието, че по действащи договори
дружествата отговорни за техническото състояние и безопасност на
експлоатираното съоръжение нямат вменено задължение за проверка на
шарнирната стрела и заварките по нея. Твъри се , че е налице системно
неизпълнение на отговорности както от страна на собственика на автомобила,
длъжностното лице отговорно за експлоатацията на автовишката така и
дружествата отговорни и следящи нейната техническа изправност.
Отправя се искане за отмяната на Определение №24 от 21.01.2021 г.
на Софийски окръжен съд, по ЧНД №20211800200557, с което се
потвърждава Постановление от 30.09.2021 г. на Софийска окръжна
прокуратура за прекратяване на ДП№133/1018 г. по описа на ОСлО при СОП,
пр. пр. №3160/2018 г., като неправилно и незаконосъобрасно и да бъде
върнато делото за допълнително разследване, като са посочени конкретни
искания, които да бъдат извършени от органите на досъдебното
производство.
Софийският апелативен съд като се запозна с материалите по делото ,
намери следното:
Досъдебното производство е образувано за това, че:
На 28.10.2018 г. около 09.55 часа в гр. Ихтиман, до завод „ВМВ Метал“
4
е причинена средна телесна повреда на В. И. Н., изразяваща се в тежка
черепно-мозъчна травма, пневмоторакс, фрактура на ляво бедро, фрактура на
седми прешлен с фрагменти в канала и изкълчване на дясна тазобедрена
става, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга
правно- регламентирана дейност, представляващи източник на повишена
опасност - престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК. Вечерта на същия ден -
28.10.2018 г. постр. В. Н. е починал в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
Първоначално инцидента е разследвано в РУ Ихтиман, но на следващия
ден досъдебното производство е било изпратено по компетентност на СОП, с
оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
При разследването на инцидента преди първото предявяване на
досъдебното производство е установена следната фактическа обстановка:
Пострадалите В. Н. и В. К. са работели на срочен трудов договор с
„ЕСО“ ЕАД, Мрежови електропреносен район София област.
При извършвани ремонтни дейности до завод „ВМВ Метал“
посредством товарен автомобил „Камаз АПТ - 35“ с per. № *******,
оборудван с повдигателно съоръжение - автовишка управляван от водача на
автомобила К. В., при прибирането на малките стрели на автовишката се чул
силен пукот и стрелата с коша, в който се намирали В. Н. и В. К., паднала,
вследствие на което и двамата работници получили травматични увреждания.
Първаначаолно са извършени огледи на местопроизшествие и на веществени
доказателства. С протокол за доброволно предаване по делото е предаден
товарния автомобил заедно с процесната автовишка.
В резултата на извършените следствени действия до приключване на
досъдебното производство е установено, че съоръжението „автовишка” било
управлявано от машиниста В., който се намирал върху платформата на
камиона, на седалка на пулт за управление на автовишката намираща се в
задния край на камиона.
Машинистът разпуснал шарнирната стрела, на която бил закачен коша и
в него се качили работниците В. К. и В. Н.. Двамата били с работно облекло, с
поставени каски и закачени на кръста предпазни колани. Освен предпазните
5
средства те носели щанга за проверка на отсъствие на напрежение и ножица
за рязане на жици.
Машинистът издигнал коша нагоре и напред с главния телескоп.
Двамата работници отрязали кабелите до които били повдигнати от
съоръжението и дали знак с ръка на машиниста да прибере стрелата с
вишката. Машинистът събрал телескопа и започнал да прибира шарнирната
стрела. Но в момента на сваляне на коша са счупил детайл - основен държач
на коша, вследствие на което кошът се залюлял като люлка под въздействието
на собственото му тегло и това на двамата работници и височината и земното
притегляне, останал без основа.Двамата работници в коша били изхвърлени
от него вследствие силата на залюляване и заради това, че не били възразани
за коша с предпазните си колани, като паднали върху платформата на
камиона.
Според експертите, техническата причина за възникване на
произшествието е разрушаване на заваръчния шев в носеща конструкция на
държача на коша. За падането от коша на двамата работника допринесло, че в
момента на счупване на държача те не били привъзразани към коша с
предпазните си колани.
Управителят на „ЕСО“ ЕАД, МЕР София област е изготвил Инструкция
за работа с подвижни работни площадки (автовишки), сключил е договор за
технически надзор на повдигателни съоръжения.
Пострадалите Колев и Н. не са спазили изискванията на т. 5 от
Инструкцията на работа с подвижни работни площадки (автовишки), тъй като
при счупване на елемент от съоръжението не са били привързани към
парапета на коша с предпазните си колани.
Водачът на вишката К. В., е притежавал съответната правоспособност и
отговарял на квалификационните изисквания за машинист, автовишка в МЕР.
В. е извършил преглед на автовишката, преди работата с нея, на процесната
дата и е отразил това в сменния дневник.
Не се установяват нарушения на изискванията на обученията на
персонала и провежданите инструктажи по правилата за осигурявана на
здравословни и безопасни условия на труд, видно от писмените доказателства
по делото.
6
Пострадалите работници В. Н. и В. К., не са се намирали под влиянието
на алкохол или други летливи редуциращи вещества, нито на лекарства.
До изложената фактическа обстановка се е стигнала като са били
събрани доказателства чрез проведеното разследване по реда на чл. 212, ал. 2
НПК. Същите подробно и изчерпателно са посочени и обсъдени в
атакуваното определение на СОС.
При първото предявяване на разследването, пострадалите лица са
посочили, че е налице нарушение на чл. 45, ал. 1 от Наредба за безопасна
експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения. Видно от
техническия паспорт, процесната автовишка, , е претърпяла през годините на
експлоатация многократно инциденти, свързани с усуквания и скъсване на
повдигателното съоръжение, като в посочената норма е отбелязано да не се
допуска наваряване с метал на дефекти на повдигателни съоръжения по чл. 2,
ал. 1 от Наредбата. Изразено е съмнение в безпристрастността и истинността
на извършените технически изпитания и техническия надзор на „Мика
инженеринг“. Направено е възражение, че за процесната автовишка на
възраст над 10 години (според материалите по делото тя е въведена в
експлоатация през 1996 г.) техническият преглед е следвало да бъде на шест
месеца. Разпукването на заварката на дефектиралия детайл се счита от
пострадалите за очевидна и за некомпетентни лица.
Направените искания са уважени частично от наблюдаващия прокурор,
който с постановление от 20.01.2020 г. указал да се изиска справка от
ДАМТН за отразените в системата на същата дейности по поддържане и
ремонт на автовишката, съгласно чл. 53, ал. 7 от Наредба за безопасна
експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, както и да се
изясни какъв преглед е преминал специалният автомобил, от кого е извършен
и по какви критерии, като се разпитат съответните лица и се изиска
документацията от прегледа.
От разпит на свидетеля на К. К. (диагностик механик в пункт за
технически прегледи на МПС на „Димел“ ЕООД Перник) е видно, че е
прегледал моторното превозно средство като такова за техническа изправност
- спирачки, вредни емисии, светлини, чистачки, стъкло, външен вид, ходова
7
част - т.е. обичайните за всички МПС прегледи. Свидетелят е представил и
копие от протокола за технически преглед. В същия смисъл е заявеното и от
свидетеля В. П., на същата длъжност в „Димел“ ЕООД Перник.
Установено е също, че в компютъризираната система в ДАМТН не е
била въвеждана информация за извършените технически прегледи и проверки
на съоръжението с повишена опасност - процесното съоръжение Автовишка
Камаз АПТ - 35, каквото изискване има по силата на разпоредбата на чл. 4в от
Наредба за условията и реда за издаване на лицензни за осъществяване на
технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на
регистър на съоръженията, към лицензираните лица и структурообособени
части на предприятия и организации.
При второто предявяване на досъдебното производство. Пострадалите
лица са отправили искане за проверка на проведената обществена поръчка и
подписания договор между „ЕСО МЕР“ София област и фирмата изпълнител
„Вадис“ ООД, с твърдението, че договорът има пряко отношение за
техническата годност и експлоатацията на автовишката. Направена е бележка,
че съгласно разпоредбите на Наредба за безопасна експлоатация и технически
надзор на повдигателни съоръжения заварки не се допускат.
С постановление от 05.06.2020 г. на прокурор от СОП бележките и
исканията са оставени без уважение, като по отношение искането за проверка
на обществената поръчка прокурорът счел, че обществената поръчка е извън
предмета на настоящото производство - установяване на причинна връзка
между допуснати нарушения на правилата за безопасност на труда и
настъпилия резултат.
С постановление от 19.11.2020 г. прокурорът прекратил наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК -
поради липса на извършено престъпление от общ характер. Постановлението
е било обжалвано от пострадалите.
С определение от 15.01.2021 г., по ЧНД № 515/2020 г. на СОС
постановлението на прокурора е било отменено. Дадени са следните
8
указания:
Да бъде изискана техническата и експлоатационната документация на
процесното съоръжение за установяване на обстоятелствата - има ли
конструктивно поставен при производството заваръчен шев на шарнирната
лагерна втулка между горното и долното рамо на повдигателното
съоръжение.
Какви са изискванията за експлоатация на съоръжението, има ли
забрана за претоварване, как се отразява системното претоварване при
експлоатация на машината.
В случай, че се касае за последващ ремонт, поради настъпило
разкъсване на метала и деформации - изкривено странично шарнирно рамо и
усукани втулки на осите - какви са изисквания за ремонта и поправянето на
съоръжението, допустимо ли е от гледна точка на надеждност при по-
нататъшна работа със съоръжението съединяването на разкъсаните части да
стане чрез заваряване, претърпява ли промяна в посока на по- малка
устойчивост, надеждност или товароподемност, след осъществен ремонт в
областта на шарнирното рамо на стрелата; завишават ли се изискванията след
такъв ремонт за техническа поддръжка при експлоатация, както и за
технически контрол, има ли изисквания за изпитания след приключването на
ремонтната дейност непосредствено и в последващото използване на
подемното съоръжение, какви са изискванията за изпитване на стрелата на
подемното съоръжение, като се посочи методиката на изпитване и
периодичността на изпитване и се отчете възрастта на същот.
Има ли изисквания и какви са те по отношение на извършване ремонт
на шарнирното рамо на стрелата, когато има пукнатина в метала на корпуса
на стрелата, допуска ли се заваряване и ако да на кои места и как се
контролира качеството на заварката, има ли максимален експлоатационен
срок на годност съоръжението и какви са изискванията за проверка на
техническото състояние, профилактика и поддръжка с увеличаване на
времето на експлоатацията на повдигателното съоръжение – вишка.
Указано е да бъде установено кое е отговорното лице за безопасна
експлоатация на повдигателните съоръжения в ECO – ЕАД.
Да бъде издирено и разпитано лицето, изпълнявало длъжността главен
счетоводител на „ЕСО” ЕАД към 2018 г., относно това - инкриминираното
9
повдигателно съоръжение „Камаз 53213“ per. № С4427 ВН, с коя година на
производство е заприходено счетоводно, към 2017-18 г. каква е остатъчната и
амортизационна стойност - налице ли е разлика в счетоводното записване на
дружеството „ЕСО” в между техническата и данъчноправната
амортизационната стойност, по която е заведена машината, има ли фонд в
дружеството за амортизационни отчисления, през 2018 г. и през предходните
години на каква стойност е възлизал този фонд, през 2018 г. каква част от
средствата на този фонд са били заплатени за извършване на ремонти на
строителната техника на дружеството и на конкретната подемна машина,
какви първични счетоводни документи са съставени за извършените ремонти
и как са осчетоводени извършените плащания на ремонти, в полза на кои
лица- издатели на фактури за извършени ремонти е разпоредено и извършено
плащане, на каква стойност и с какво основание, както и да се изискат от
счетоводството и приложат към делото всички първични документи -
фактури, удостоверяващи извършени плащания от „ЕСО” ЕАД за технически
прегледи, профилактика и ремонти на строителна техника на дружеството за
периода 2001- 2018 г.
Да бъде назначена на повторна КСТЕ с посочване на конкретни вещи
лица, които да дадат заключение по въпросите, поставени към предходния
състав на експертизата, както и на допълнителни въпроси: какви са
техническите характеристики на подемното съоръжение „Камаз 53213 е
повдигателна вишка“ и съответни на същите изисквания за експлоатация,
ремонт и поддръжка; заваръчният шев, констатиран по заключението на СХЕ
от производителя ли е изготвен при производство на новото изделие (преди
закупуването му и въвеждането му в експлоатация), или се касае за ремонт в
процеса на експлоатация на съоръжението, предвид наличните данни за
ремонт на „шарнирно рамо“.
Да се посочат вида и естеството на извършения ремонт на шарнирното
рамо през 2009 г. и последиците от него, като в случай, че се касае за
проведен ремонт, поради настъпило разкъсване на метала и деформации -
изкривено странично шарнирно рамо и усукани втулки на осите, да се
отговори какви са изисквания за ремонта и поправянето на съоръжението,
допустимо ли е от гледна точка на надеждност при по-нататъшна работа е
него съединяването на разкъсаните части да стане чрез заваряване,
претърпява ли промяна в посока на по- малка устойчивост, надеждност или
10
товароподемност, след осъществен ремонт в областта на шарнирното рамо на
стрелата, завишават ли се изискванията след такъв ремонт за техническа
поддръжка при експлоатация, както и за технически контрол, има ли
изисквания за изпитания след приключването на ремонтната дейност
непосредствено и в последващото използване на подемното съоръжение,
какви са изискванията за изпитване на стрелата на подемното съоръжение,
като се посочи методиката на изпитване и периодичността на изпитване, като
се отчете възрастта на същото. Да се отговори има ли изисквания и какви са
те по отношение на извършване ремонт на шарнирното рамо на стрелата ,
когато има пукнатина в метала на корпуса на стрелата; допуска ли се
заваряване и ако да на кои места и как се контролира качеството на заварката,
какви са изискванията за ремонт от такова естество, допустимо ли е съгласно
нормативната уредба и изискванията за надежност и якост (и безопасност на
съоръжението) ремонтът да се извършва чрез заваряване, по начина, описан в
техническия паспорт; воден ли е прецизно техническия паспорт и всички
документи, придружаващи направените ремонти на съоръжението,
вследствие направения ремонт, както и е оглед заложеното в техническия
паспорт на съоръжението и др. въпроси в тази връзка. Според съда експертите
следва да дадат отговор на въпросите - може ли да се говори за амортизирало
и изцяло негодно за работа съоръжение, може ли да се приеме, че на
28.10.2018г. е започната работа е изправно съоръжение, от гледна точка на
техническите изисквания за експлоатация и за безопасен режим на работа на
работниците, работещи със същото, на какво се дължи счупването, могло ли е
същото да бъде предотвратено; обусловено ли е същото от нарушение на
определени правила в нормативните актове, какви нарушения са допуснати,
от кои длъжностни лица; по каква причина длъжностните лица от
съответните три дружества не са предвидили настъпване на аварията, имало
ли е признаци (съобразно показанията на свидетелите), които да издават
настъпването на такова събитие в процеса на работа; могло ли е да бъде
установено по друг начин - технически контрол - органолептичен,
безразрушителни методи, чрез разрушаване, чрез изпитания - по време на
техническия контрол, след извършен ремонт; контролиращата техническата
изправност фирма „Мика инжинеринг“ - разполага ли е площадка за
извършване на изпитания на ремонтираното съображение, явяваща се
задължителна по силата на закона, извършвани ли са такива след последния
11
проведен ремонт на стрелата, какви са констатациите за здравина, якост,
надеждност и безопасна работа със същото, е оглед на установените
деформации по платформата и по кабината на „Камаз“; както и да се опише
механизмът на инцидента.
Дадено е указание да бъде назначена СМЕ относно механизма на
причиняване на уврежданията на двамата пострадали. Дали всички
увреждания на пострадалите са причинени от падане от високо (при
установената по делото височина) при съприкосновение е терена или има
увреждания, причинени от сблъсък между две метални повърхности и тялото
на пострадалия, като се отграничи кои от уврежданията са причинени по
единия и по другия начин, кои от тях са несъвместими с живота; както и да се
даде отговор на въпроса - в случай че Н. имаше поставен предпазен колан в
момента на авариране на съоръжението, биха ли се получили същите по
степен увреждания, несъвместими с живота на пострадалия, щеше ли да се
достигне до същия съставомерен резултат.
По протест на прокурора определението на Софийски окръжен съд е
атакувано пред САС.
С определение от 02.03.2021 г. по ВЧНД № 188/2021 г. състав на САС е
посочил, че след като нито ремонтът, нито техническата поддръжка са
проведени по начин да открият опасността в процесния елемент на машината,
несъмнено те не са били проведени качествено и съобразно изискванията на
специалните наредби - без значение как и от кого точно е бил направен
заваръчният шев, тъй като той попада в рамките на дължимата грижа при
контрола на съоръжението, като е бил достатъчно остарял и компрометиран
от времето, като от значение е било актуалното му състояние. Спорен е
изводът за причинната връзка на откачането на коланите от пострадалите
лица с крайния резултат, тъй като логиката на задължението е работниците да
са обезопасени при падане от височина, а не срещу риск от счупване на
елемент от машината. Според САС назначаването на допълнителна СМЕ не е
необходимо, тъй като механизмът на инцидента и нараняването на
пострадалите е ясен. Оставена е в сила задачата да се установи дали при
закачени за коша колани травмите на пострадалите биха били същите или по-
леки.
12
След връщане на делото, от прокурора са дадени указания на
разследващите органи за назначаване на допълнителна СМЕ - дали при
закачени обезопасителни колани на пострадалите за коша, биха ли получили
последните същите по тежест травми или по-леки, както и да бъде назначена
допълнителна комплексна техническа експертиза - нарушени ли са
техническите изисквания за безопасност на съоръжението и кои, по какъв
технически начин е могло да бъде установено наличието на компрометирания
заваръчен шев, извършеният ремонт и техническа поддръжка проведени ли са
съобразно добрите практики в тази област.
От заключението на СМЕ се установява, че при установените повреди
по кабината на товарния автомобил и от характеристиките на самата вишка е
видно, че при несвободното падане с нея, би могло да се получат
травматични увреждания, включително и тежки със смъртоносен изход на
двамата пострадали от удара както на вишката, така и на телата им в кабината
на тежкотоварния автомобил.
Според вещите лица извършили допълнителна техническа експертиза -
изпълнителя по договора за ремонт на повдигателни съоръжения,
експлоатирани на повдигателна уредба на процесната автовишка - „Вадис“
ООД, съгласно клаузите в договора не е бил отговорен за установяване на
скрити дефекти. Независимо от регламентирания срок за проверка на
заварките на всеки три месеца, в ремонтния дневник на съоръжението се
установяват данни за ежемесечни проверки на изправността на отделни
елементи на механизмите (външен оглед състояние на конструкцията,
заварки...), видно от Протоколи, изготвени на основание чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от
Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на
повдигателни съоръжения. На въпроса по какъв технически начин е могло да
бъде установено наличието на компрометирания заваръчен шев, експертите
са дали отговор , че наличието му е могло да бъде установено с
безразрушителни методи на контрол чрез регистрация на нецялостности в
еластични среди от вида визуален, ултразвуков и радиографичен метод, като
всеки от тези методи се характеризира с особености и изисква специализиран
подход при прилагането му. Но в практиката не съществува безразрушителен
метод, който да гарантира 100 процента надеждност на резултата, така както и
13
безотказността на едно съоръжение е вероятностна величина. В
дефектиралата подемна уредба са налице значителен брой опасни участъци.
Повърхностното защитно покритие на уредбата не дава възможност за
избирателно контролиране на компрометирания шев. Шевът би могъл да бъде
регистриран след възлагане на безразрушителен контрол на всички подобни
неразглобяеми съединения или на всички опасни участъци от повдигателната
уредба.
Според вещите лица, всички технически изисквания за поддържане,
ремонтиране и преустройване, съобразно Наредбата за безопасната
експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, са спазени,
като не са извършвани проверки на заваръчните шевове ежемесечно и са
вписвани в ремонтния дневник. Констатацията относно неизвършването на
ежемесечни проверки (л. 23 от експертизата), представлява очевидна
техническа грешка в експертното заключение, това е видно от отразеното на
л. 22 края и на л. л. 23 изречентие, че в ремонтния дневник са налице
протоколи за ежемесечни проверки на изправността, вкл. заварките.
Протоколите за ежемесечни проверкисе намират в папка 27 от класьор № 2 от
делото.
По собствена инициатива и в съответствие е дадената им възможност за
отговор и на други въпроси, възникнали при изготвяне на заключението,
експертите са коментирали, че подемната уредба е експлоатирана прекалено
дълъг период; натоварвана е вероятно с нерегламентирани сили, поради което
част от нея - тази с видим повреди е ремонтирана. Въпреки, че подемната
уредба е поддържана съгласно Националните изисквания за осигуряване на
безопасна експлоатация, в нея са възникнали поне една вътрешна
нецялостност (пукнатина в разрушения заваръчен шев, обяснима с
въздействието на корозия и механично натоварване) в ключов участък в
нейната конструкция по отношение на безопасността, която не е забелязана
чрез външен оглед. Рискът от възникване на инцидента с могъл да бъде
намален, според експертите, при цялостен контрол на техническото състояние
на металната конструкция, в това число на безразрушителен контрол на
метала в различни участъци от нея или чрез замяна на повдигателната уредба
14
с нова — но рискът от възникване на инцидент от подобно естество винаги
съществува.
При трето предявяване на разследването, пострадалите лица В.Н. и Д.Н.
са направили възражение, че липсва проверка и изясняване на
обстоятелствата относно показанията на свидетеля К. В., който твърди, че
всяка година са извършвани ремонти на вишката, тъй като са изпускали
цилиндри, отказвало е нивелирането на коша, отказвала е шарнирната стрела
и се пукали се тръба и маркуч, кокто и че през 2008 г. шарнирната стрела
била скъсана и коша бил смачкан до неузнаваемост, което наложило лепене
на стрелата.
Според пострадалите е наложително да бъде даден отговор на въпросау
по какъв начин и по каква причина амортизираното състояние довело до
разчупването на двете части на съоръжението по време на работа, са останали
незабелязани от ОБТ „ЕСО“ ЕАД и от отговорните да следят за техническото
състояние и изправност на съоръжението от „Вадис“ ООД и „Мика
инженеринг“ ООД лица?
При посочените по-горе данни, прокурорът от СОП счел исканията на
пострадалите за неоснователни, а с контролираното постановление прекратил
отново наказателното производство по делото, на основание чл. 243, ал. 1 ,т.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на извършено престъпление от
общ характер от обективна страна.
В постановлението е извършен обстоен анализ на събраните по делото
доказателства, като прокурорът обръща специално внимание на причината за
възникването на произшествието - разрушаване на заваръчен шев в носеща
конструкция вследствие настъпили корозионни процеси. Посредством анализ
на събраните гласни и писмени доказателства и експертни заключения за това
дали техническото състояние на процесната автовишка и нейната
експлоатация отговарят на изискванията на Закона за техническите
изисквания към продуктите (ЗТИП) и Наредбата за безопасната експлоатация
и техническия надзор на повдигателни съоръжения, е направен извод за това,
15
че изискванията на нормативните актове по отношение на техническата
поддръжка на процесното съоръжение са били спазени изцяло, а
неизползването на възможности, свързани със съвременните научни и
технически достижения, доколкото това не е законодателно регламентирано
или залегнало в добрите практики, установени за конкретната дейност, не
може да бъде приравнено на нарушение на задължения при упражняване на
дейност, източни на повишена опасност, независимо от настъпилия тежък
резултат - поради което липсва извършено престъпление от общ характер от
обективна страна.
Този извод на прокурора е споделен в атакуваното определение на
СОС.
Въз основа на правилно построена чрез оценка на доказателствения
материал по делото фактическа обстановка и собствен правен анализ на
релевантните по делото обстоятелства е направен обоснован извод, че не се
установява осъществен състав на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като
по делото не са налице доказателства, установяващи престъпни действия или
бездействия на лица, свързани с незнание или немарливо изпълнение на
занятие или правно-регламентирана дейност, представляващи източник на
повишена опасност, както и че липсват данни и за друг осъществен състав на
престъпление по Наказателния кодекс, за ангажиране на наказателната
отговорност на конкретно лице, тъй като това, че преди инцидента
лицензираните лица не са въвели в изградената в ДАМТН компютъризирана
информационна система информацията за извършените технически прегледи
и проверки при извършване на всяка от дейностите, съгласно разпоредбата на
чл. 4 в от Наредба за условията и реда за издаване на лицензни за
осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за
реда за водене на регистър на съоръженията, в сила от 01.01.2016 г, не може
да бъде счетено за нарушение в причинна връзка с процесния инцидент.
ПО ЖАЛБАТА НА ПОСТРАДАЛИЯ:
Жалбата е изцяло неоснователна.
16
Твърдението , че определението на съда се основава на
предположението, че заваръчния шев, чиято корозия е довело до откъсване на
част от коша на подемната автовишка е поставен при производството на
изделието и не представлява резултат на проведен ремонт не е подкрепено от
от съдържанието на атакуваното определение, където подобен извод не се
открива.
Видно е , че е възприето заключението на повторна КСТЕ изготвено от
инж. С. К. М., инж. В. Г. С., и инж. Т. П. П. причината за счупването на
стрелата е корозия на метала при заварката. Съгласно заключението на
техническата експертиза по делото, аварията в заваръчно съединение не е
вследствие на ремонтни дейности, а е изпълнено от завода производител на
повдигателната уредба в заводски условия!
Подемната уредба е поддържана в съответствие с изискванията на
Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни
съоръжения, като при това не на всеки три месеца (каквото е предвиденото в
разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Наредбата задължение), а всеки месец е
извършвана функционална проверка на процесното съоръжение. Данните по
делото сочат, че от страна на „ЕСО МЕР“ ЕАД, „Вадис“ ООД и „Мика
инженеринг“ ООД се спазени всички изискуеми изисквания във връзка с
експлоатацията и поддържането на техническото състояние на процесното
съоръжение. Видно от всички експертните становища е , че проблемът в
заводския заваръчен шев не би могъл да бъде установен чрез визуален оглед.
При липсата на данни за възможен проблем и при липсата на
нормативно изискване за друг преглед, освен визуалния, дружеството
„Вадис“ ООД, обслужващо по договор автовишката, не е имало задължение
да извършва преглед, било то с разрушителен или безразрушителен метод за
изследване.
Действително, сравнително занижените изисквания към
проследяване техническото състояние на уредби като процесната, особено
експлоатирани за дълъг срок, създава предпоставки за ненавременното
установяване на проблеми с възможни тежки последици за здравето и живота
на лицата, работещи с и/или на тях, или дори намиращи се в близост до
уредбите, но липсата на нормативни правила и добри практики, които
изискват проверка различна от извършваната преди инцидента не могат да
17
бъде причина за възникване на наказателна отговорност на ползвателите на
съоръжението и на лицата, ангажирани е техническото му обслужване.
Окръжният съд в определението си е отговорил убедително на
жалбоподателя , че са останали неизследвани данните от гласните
доказателствени източници за поредицата ремонти извършени на
съоръжението и липсата на документиране на тези ремонти, съгласно
изискванията на чл. 40 от Наредба за безопасност експлоатация и технически
надзор на повдигателните съоръжения.
Софийският окръжен съд е установил, че съгласно чл. 53, ал. 3 от
Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни
съоръжения, лицата, които поддържат съоръженията трябва да извършват
функционална проверка съгласно Приложение 4, т. 3.2 веднъж на три месеца,
за видими с невъоръжено око дефекти металоконструкцията - връзките между
отделните елементи на подемника, шарнирните връзки и заварките.
Представените писмени доказателства от „ЕСО МЕР“ София област сочат, че
към датата на инцидента 28.10.2018 г. дружеството е имало сключен договор
за абонаментна поддръжка на съоръжението с „Вадис“ ООД и договор за
технически надзор на повдигателни съоръжения с „Мика инженеринг“ ООД.
По време на експлоатация на съоръжението са извършвани ремонти и
дейности по неговата поддръжка. Ремонтите са били вписвани в специален
дневник и редовно били извършвани функционални проверки за изправността
и действието на повдигателното съоръжение. Последният приет ремонт по
протокол от 21.09.2018 г., като ремонтът бил приет без забележки и освен
това бил извършен външен оглед на състоянието на конструкциите и
видимите заварки – ро изискванията в Приложение № 4 към чл. 53 от
Наредбата - за видими с невъоръжено око дефекти по металоконструкцията
(връзките между отделните елементи на подемника, шарнирните връзки и
заварките).
Преди процесния инцидент, последната функционална проверка по
посочения ред били извършена на 12.10.2018 г., без да бъдат констатирани
неизправности.
Според всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, за
потенциален проблем в работата на подемното съоръжение непосредствено
преди инцидента не имало каквито и да било видими за окото или възможни
18
за констатиране по слухов път индикации.
Изтъкнатите в жалбата данни от разпита на св. К. В. за възниквали още
от 2008 година технически проблеми с вишката и извършваните по нея
ремонтни дейности се потвърждават изцяло от заключенията на техническите
експертизи по делото но от съдържанието на проведената комплексна
техническа експертиза е установено, че дефектиралият детайл не е бил
ремонтиран при отстраняване на повредата, за която дава показания този
свидетел и следователно не може да мотивира настоящата инстанция да
отмени определението на СОС в тази му част.
Действително подемната уредба е експлоатирана в дълъг период от
време, но също така е установено, че няма нормативно ограничен срок за
експлоатация на такива уредби.
При експлоатацията в уредбата е възникнала пукнатина в разрушения
шев в ключов участък на нейната конструкция по отношение безопасността.
Тази пукнатина не е била забележима при външен оглед и съответно не е била
отчетена при проверките на техническото състояние на съоръжението. От
доказателствения материал по делото е видно, че не са били налице каквито и
да било други индиции при работата му, които да са сигнализирали за
наличие на проблем. Поради тези причини не е имало основание да бъде
обсъждана между органите за технически надзор и ползвателя на автовишката
възможност за извършване на безразрушителен контрол на носещите
елементи или куките на товароподемния кран, за проверка за наличието на
пукнатини.
Не може да се възприеме като основателно становището на
жалбоподателя за наличието на безотговорното отношение, както на
дружеството собственик на повдигателното съоръжение по поддръжката на
съоръжението с оглед установените по делото факти, че то е било
преглеждано от оторизирани за това фирми ежемесечно преди настъпване на
инцидента , при нормативно установена изискуемост за извършване на тези
проверки на всяко тримесечие.
Изводите на контролирания съд в обжалваното определение не са
голословни, а са формирани сред щателна и обстойна преценка на писмените
доказателства по делото и изготвеното експертно заключение.
Не са налице основания да се търси отговорност от К. М. В. - машинист
19
на автовишка в „ЕСО МЕР“ София област, нито на длъжностното лице на
което е било възложена безопосноста на труда в тази фирма, тъй като
обективно в доказателствата по делото не се съдържат данни някое от тези
лица да е нарушило задълженията си. Твърдението, че операторът на
автовишката не е контролирал поставянето на обезопасителни колани от
пострадалите лица се опровергава от показанията на другият пострадал от
инцидента свидетеля В. Х. К. - ел. монтьор в „ЕСО МЕР“ София област, който
твърди че двамата с Н. се вързали с коланите за коша след достигане на
работната височина и след като свършили работа откачили обезопасителните
въжета на коланите. Не установено нормативно задължение на К. В. -
машинист на автовишка през цялото време на работния процес, да следи дали
работниците са вързани с предпазните колани към издигащото ги във
височина съоръжение, поради което не съществува възможност да бъде
ангажирана отговорност на същия за нарушение на правилата за безопасност
извършено от самите пострадали лица и то непоредствено преди инцидента,
след като е започнало свалянето им от височина.
При тези фактически обстоятелства за апелативния съд не съществува
друга възможност освен да потвърди изводите на първата инстанция, че по
досъдебното производство не се установява осъществен състав на
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, тъй като не са събрани доказателства,
установяващи престъпни действия или бездействия на лица, свързани с
незнание или немарливо изпълнение на занятие или правно-регламентирана
дейност, представляващи източник на повишена опасност, както й, че липсват
данни за осъществяване на друг състав на престъпление по НК, за който да
бъде ангажирана наказателната отговорност на конкретно лице.
Правилен е й изводът, че са изчерпани процесуалните способи за
събиране на нови доказателства и проверка на вече събраните, което
изключва възможността за продължаване на разследването.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.Н. против определение № 24
от 21.01.2022 г. на Софийски окръжен съд постановено по ЧНД № 557 по
20
описа за 2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на протест и жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21