Решение по дело №169/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И. С. Х. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0375-000007/03.02.2025 г., издадена от младши контрольор в Районно управление - Чирпан при ОД на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, на И. Х. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ) по съображения за постановяването на административния акт при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона.

Ответникът по жалбата – младши контрольор в Районно управление - Чирпан при ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона е прието за доказано наличието на материалноправното основание по чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

На И. С. Х. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1392575 от 03.02.2025 г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 03.02.2025г. около 23.48 часа в [населено място], по [улица]до дом № 2 в посока север – юг, И. Х. управлява собствения си лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. № [рег. номер] под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол 1.50 промила в издишания въздух, установена с А. Д. 7510 с фабричен номер ARDN 0021. На Х. е издаден талон за изследване с номер 271857, като същият отказва да даде кръвна проба.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0375-000007/03.02.2025г., издадена от младши контрольор в Районно управление - Чирпан при ОД на МВР – Стара Загора, на И. С. Х. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б „б” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 03.02.2025 г. около 23.48 часа в [населено място], по [улица]до дом № 2 в посока север – юг, И. Х. управлява собствения си лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. № [рег. номер] под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол 1.50 промила в издишания въздух, установена с А. Д. 7510 с фабричен номер ARDN 0021. На Х. е издаден талон за изследване с номер 271857, като същият отказва да даде кръвна проба.

Посочено е, че заповедта се издава на основание АУАН серия GA № 1392575 от 03.02.2025г г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 25-0375-000007/03.02.2025г., вкл АУАН серия GA № 1392575 от 03.02.2025 г., справка за нарушител и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган – младши автоконтрольор в РУ Чирпан към ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-54 от 07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. б” от ЗДвП на лице, което управлява МПС с концентрация на алкохол 1.50 промила. С оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ ЗППАМ № 25-0375-000007/ 03.02.2025г., е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на И. Х. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че И. Х. управлява собствения си лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. № [рег. номер] под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол 1.50 промила в издишания въздух.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на И. Х. ПАМ издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон е свързано с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от И. Х. след употреба на алкохол.

Налице са елементите на правопораждащия фактически състав, с който законът свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС” по отношение на лице, която управлява ППС след употреба на алкохол в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „б” предл. първо от ЗДвП. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като наложената ПАМ е в нормативно предвидения минимален срок от 6 месеца.

С оглед изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е постановена при спазване на административнопроизводствените правила. Приложената спрямо И. Х. на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС”, е фактически, правно и доказателствено обоснована, съответна на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.3 от АПК в тежест на жалбоподателя И. Х. следва да бъде възложено заплащането в полза на ОД на МВР – Стара Загора на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. С. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0375-000007/03.02.2025 г., издадена от младши контрольор в Районно управление - Чирпан при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, на И. С. Х. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“, като неоснователна.

ОСЪЖДА И. С. Х. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сумата от 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.