Решение по дело №3518/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1040
Дата: 14 октомври 2022 г.
Съдия: Симона Пламенова Кирилова
Дело: 20221720103518
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1040
гр. Перник, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Е. Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720103518 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Й. Г. и А. Й. Г. срещу Топлофикация-Перник“
АД.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу
наследодателя на страните – Б. С. А., починала на 01.12.2014 г., с изпълнителен лист,
издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение и постановено съдебно решение
по реда на чл. 422 ГПК, за принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д.
№ 1515/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били
предприемани своевременно, включително в рамките на по предходно образуваното изп.д.
№ 424/2013 г., прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а погасителната давност
за вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че
въпреки това ответникът е образувал изп.д. № 1515/2021 г., което е материално
незаконосъобразно поради липсата на изпълняемо право в полза на взискателя.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо ищците при условията на разделна отговорност – по ½ от следните суми: 1710,93
лева – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 25.10.2012 г. до окончателното и изплащане, сумата от 435,97 лева – законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 08.10.2012 г., както и
242,94 лева разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7458/2012 г. по описа на РС Перник и е образувано
1
изпълнително дело № 1515/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.. Претендират се разноски.
Ответната страна не е депозирала отговор. Депозирано е становище, с което
исковата молба се оспорва и се въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 1515/2021
г. по описа на ЧСИ А. В.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено
правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи
че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на
такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 1515/2021 г. по
описа на ЧСИ А. В. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 27.07.2021 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника Б. С. А. (наследодател на ищците в настоящото
производство), съгласно изп.лист от 12.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 7458/2012 г. на РС
Перник въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В хода на
образуваното изпълнително дело е установено, че същата е починала, поради което по молба
на взискателя от 03.08.2021 г. като длъжници са конституирани нейните наследници –
ищците в настоящото производство.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
Въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал
доказателства, от които да се установи, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение и
издаване на изп.лист на 12.03.2021 г. срещу наследодателката на ищците, са били
предприемани каквито и да е действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла на
чл. 116 ЗЗД, преди образуването на изп.д. № 1515/2021 г.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
2
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 12.03.2013 г. не са били предприемани валидни действия
по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
13.03.2018 г., а с това – и преди образуването на оспореното изпълнително производство,
респ. преди молбата на взискателя ищците да бъдат конституирани като длъжници в
същото. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били погасени по давност
и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен. Следователно сумите,
предмет на изпълнителния лист са погасени по давност, а изпълнението по изп.д. №
1515/2021 г. е материално незаконосъобразно поради липсата на изпълняемо право в полза
на взискателя и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски за държавна такса и платено адвокатско възнаграждение. Основателно
е своевременно въведеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от
всеки от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., доколкото съобразно
защитимия от всеки материален интерес – по ½ от оспорените вземания, минималния
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 313,58 лева, до който същото следва да
бъде редуцирано.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Й. Г., ЕГН ********** и А. Й.
Г., ЕГН ********** – и двамата с адрес гр. П., ул. ***** чрез пълномощник адв. К. П. срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо Е. Й. Г. и А. Й. Г. при
условията на разделна отговорност – за по ½ част от сумата в размер на 1710,93 лева
главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за
периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 25.10.2012 г. до окончателното и изплащане, сумата от 435,97 лева – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 08.10.2012 г., както и 242,94
лева разноски, за които суми срещу наследодателя им Б. С. А. е издаден изпълнителен лист
въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7458/2012 г. по описа на РС
Перник и е образувано изпълнително дело № 1515/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на Е. Й.
Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 313,58 лева – адвокатско
възнаграждение и 47,79 лева държавна такса – разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на Е. Й.
Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 313,58 лева – адвокатско
3
възнаграждение и 47,79 лева държавна такса – разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4