Решение по дело №2565/2014 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 971
Дата: 19 май 2015 г. (в сила от 19 май 2015 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20143100102565
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………….

гр. Варна, 19.05.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII – ми състав, в публично заседание проведено на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА

 

при секретаря С.Я., като разгледа докладваното от съдията гр.дело 2565 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от О.П.Б., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Москва, Русия, с паспорт № RUS 72 3377705, изд. на 04.03.2013г. от ФМС 77610 и със съдебен адрес:***, хотел „Одесос”, ет. 1, ст. 107, чрез пълномощниците й адв. М.Б. и адв. В.Г. срещу К.А.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** и „Артхоум България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ф. Успенски” № 18, представлявано от Управителя К.А.П. съединени в условията на първоначално пасивно субективно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 55 451.69 лева, представляваща платено възнаграждение по договор за разработка и реализация на интериор от 19.11.2013г., съответстваща на стойността на незавършените работи и обзавеждане, дължима на отпаднало основание – прекратяване на договора в тази част, на основание сключено споразумение от 26.08.2014г., считано от 30.09.2014г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 30.10.2014г. до окончателното плащане на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: на 19.11.2013г. между ищцата, като възложител от една страна и „АРТ ХОУМ България” ЕООД, като изпълнител, от друга е сключен договор за разработка и реализация на интериор, по силата на който изпълнителят поел задължение да разработи интериорен проект за собствения на възложителя апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов” № 21, ап. 9, с площ от 127 кв.м. за обзавеждане с довършителни материали, мебели, техника и интериорни аксесоари, както и да предложи оферта за реализация на разработения интериорен проект, а след одобрението му от възложителя – да осигури артикулите и извърши СМР съгласно одобрената оферта, срещу задължението на първия да заплати уговореното възнаграждение в размер и начин на плащане съгласно раздел II от договора. За финансиране изпълнението на уговорените работи ищцата е дала пълномощно на К. А. П., представляваща дружеството – изпълнител за опериране със средства по личната й банкова сметка, ***8.82 евро. Към 26.08.2014г. част от уговорените работи по обзавеждане са били изпълнени, а друга част – неизпълнени. На същата дата между ищцата, К. А. П. и „АРТ ХОУМ България” ЕООД е сключено споразумение, с което страните приели съществуващата между тях договореност по смисъла на договора за разработка и реализация на интериор от 19.11.2013г., определили са общата сума за изпълнение на довършителните работи и краен срок за всички видове работи и обзавеждане – 30.09.2014г. При неизпълнение на неизпълнената част от работите съгласно Приложение № 1 в уговорения срок, страните са уговорили, че договорът по отношение на същите се прекратява и изпълнителят се задължава да върне на възложителя платените суми, съставляващи тяхната стойност. Независимо от настъпване на уговорения прекратителен срок по отношение действието на договора, изпълнителят не е изпълнил задължението си да изпълни останалата част от неизпълнените работи. Договорът между страните е прекратен на 30.09.2014г., поради което основанието за плащане на възнаграждението за неизпълнените работи е отпаднало с обратна сила. Ето защо, ответниците дължат солидарно връщане на получената на отпаднало основание сума. Моли за постановяване на положително решение по делото.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответниците по делото не са депозирали отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуални представители поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което искът бъде уважен.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 от ГПК, ответниците не са депозирали отговор на исковата молба и не са изпратили представители в първото по делото заседание, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – договор за разработка и реализация на интериор от 19.11.2013г.; Пълномощно от 20.11.2013г., рег. № 4771; Споразумение от 26.08.2014г. сключено между страните; Пълномощно от 06.03.2014г.; заключение на СТЕ, както и заключение на ССчЕ -, и като съобрази приложимите материалноправни норми на чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ от ЗЗД, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани разноски. Реализираните от него съдебно деловодни разноски по делото под формата на платена държавна такса /2 218.07 + 20 лв./; депозит за вещо лице /200 + 180 лв./, заедно с преводни такси /общо в размер на 29.44 лв./; сканиране и превод на документи от руски език /40.40 + 338 лв./, в общ размер от 3 025.91 лева следва да се възложат в тежест на ответниците. Разноските под формата на платена нотариална такса и такса за образуване на изпълнително производство не подлежат на репариране в рамките на настоящето производство и такива в полза на ищцата не следва да се присъждат.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ от ЗЗД К.А.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** и „Артхоум България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ф. Успенски” № 18, представлявано от Управителя К.А.П. СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на О.П.Б., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Москва, Русия, с паспорт № RUS 72 3377705, изд. на 04.03.2013г. от ФМС 77610 и със съдебен адрес:***, хотел „Одесос”, ет. 1, ст. 107, чрез пълномощниците й адв. М.Б. и адв. В.Г. сумата от 55 451.69 /петдесет и пет хиляди четиристотин петдесет и един лв. и шестдесет и девет ст./ лева, представляваща платено възнаграждение по договор за разработка и реализация на интериор от 19.11.2013г., съответстваща на стойността на незавършените работи и обзавеждане, дължима на отпаднало основание – прекратяване на договора в тази част, на основание сключено споразумение от 26.08.2014г., считано от 30.09.2014г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 30.10.2014г. до окончателното плащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К.А.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** и „Артхоум България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ф. Успенски” № 18, представлявано от Управителя К.А.П. ДА ЗАПЛАТЯТ на О.П.Б., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Москва, Русия, с паспорт № RUS 72 3377705, изд. на 04.03.2013г. от ФМС 77610 и със съдебен адрес:***, хотел „Одесос”, ет. 1, ст. 107, чрез пълномощниците й адв. М.Б. и адв. В.Г. сумата от 3 025.91 /три хиляди двадесет и пет лв. и деветдесет и една ст./ лева, представляваща реализирани съдебно деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Защитата на страната срещу която е постановено неприсъствено решение се осъществява по реда на чл. 240 от ГПК.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: