О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2253
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на петнадесети ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Росица
Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1668 по описа
за 2018 година.
С Решение №
1586 от 17.07.2018г., постановено по гр. дело № 7604/2017г. по описа на Районен
съд – Бургас са отхвърлени исковете на П.Х.В. *** против „Юробанк България“ АД
със седалище гр. София и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
Околовръстен път № 260 аза заплащане на сумата от 8 895 лева, от които
3 500 лева – неползвани и неплатени задължителни почивки по време на
изпълняваната длъжност в Банката „експерт индивидуално банкиране“ за периода от
31.07.2012г. до 31.07.2017г. и сума в размер от 5 395 лева, представляваща
възнаграждение за извънреден труд за същия период, заедно със законната лихва
върху общата сума от предявяването на исковете – 10.10.2017г. до окончателното
изплащане на задължението.
Против постановеното
решение е депозирана въззивна жалба от П.Х.В. ***, с която се претендира
постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени
предявените искове. В жалбата се сочи, че от събраните по делото доказателства
съдът е направил неправилни правни изводи, довели до неправилност на съдебния
акт. Сочи се, че е неправилен извода на съда относно основателността на
отправеното възражение на банката за погасяване на претендираното вземане с
тригодишна давност. Посочва се, че по отношение на вземането следва да се
приложи петгодишната давност и изводът на съда , че претенцията следва да се
счита предявена в рамките на тригодишен период е неправилен и несъобразен от
законовата норма. В жалбата се посочва, че от разпитаните по делото свидетели
се установява, че в ответната банка не е имало регламентирана задължителна
почивка и това води до извод за основателност на претенцията. Посочва се и обстоятелството,
че от разпитаните по делото свидетели се установява и обстоятелството, че
ежедневно в банката се работи извънредно без този допълнително положен труд да
се заплаща и по този начин се нарушава разпоредбата на чл. 136а от КТ,
регламентиращ общата продължителност на работния ден и работната седмица. Не се
отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната
въззивна жалба е от лице, което има правен интерес да
обжалва постановеното решение, въззивната жалба е депозирана в срок, държавна
такса не се дължи предвид характера на предявения иск и е депозирана от лице,
което има представителна власт да сезира въззивната инстанция, поради което и
съдът намира, че жалбата е допустима и счита, че следва да бъде разгледана по
същество.
Ответната страна по
депозираната въззивна жалба – „Юробанк България“ АД със седалище гр. София
депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че
обжалването на решение е съсредоточено върху крайните правни изводи на първоинстанционния
съд и проверката на решението следва да се съсредоточи именно до посочените в
жалбата оплаквания. Посочва се, че атакуваното решение е валидно, допустимо,
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като е дадена
правилна правна квалификация на предявените искове въз основа на твърденията и
исканията, изложени в исковата молба, не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и крайните фактически констатации и правни изводи
на съда са логически и правно обосновани и материалноправната норма е правилно
приложена. В отговора изрично се посочва, че правилно съдът е приложил
разпоредбата на чл. 111, буква „а“ от ЗЗД и е преценил, че срокът на
погасителната давност на претенция за заплащане на извънреден труд и неползвани
почивки през работното време е три години. Не се отправят искания за събиране
на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са обективно и
кумулативно съединени искове от П.Х.В. против „Юробанк България“ АД със
седалище гр. София, с които претендира да бъде осъдена ответната страна да му
заплати сума в размер от 3 500 лева, представляваща неизплатени и
неползвани задължителни почивки за период от 5 години, считано от 31.07.2012г.
до 31.07.2017г., както и сумата от 5 395 лева положен, но неизплатен
извънреден труд за последните пет години за същия период от време –
31.07.2012г. до 31.07.2017г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането на сумата, както и направените по делото разноски.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 267 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
депозираната въззивна жалба от П.Х.В. ***, със съдебен
адрес *** – адвокат Р.С. против Решение
№ 1586 от 17.07.2018г., постановено по гр. дело № 7604/2017г. по описа на
Районен съд – Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното
определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.