№. 260230 / 1.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
град М. 31.05.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -. М. Първи граждански състав в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното о. съдия Михайлова гражданско дело №. 673 по описа з. 2020 година, з. да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се провежда при условията на чл.341, ал.1 о. ГПК, образувано по искова молба на М.М.В. xxx по предявен иск С. правно основание чл.34, ал.1 о. Закона з. собствеността против Й.М.Т. и Р.Ц.М. з. делба на недвижимо имущество. Заявява искане на основание чл.537, ал.2 ГПК з. отмяна на констативни нотариални актове в частите им, в които нейните 4/24 идеални части о. процесния имот са признати в полза на ответника Й.М.Т., както и в частта, в която 5/24 идеални части на ответницата Р.Ц.М. са признати в полза на ответника Й.М.Т..
Поддържа искане на основание чл.344, ал.2 ГПК да бъде осъдена ответника Й.М.Т. да й заплаща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС в размер о. 100 лева з. всеки календарен месец, считано о. депозиране на исковата молба до прекратяването на съсобствеността или до предоставяне правото да ползва имота, съобразно дела си в него.
Поддържа, че С. ответницата Й.Т. са сестри, наследници на родителите си: б. М. Д. Т., починал на 03. 04. 1979 г. и м. Р. В. Т., починала на 27. 04. 2011 г.
Заявява, че родителите им придобили С. Нотариален акт з. покупко продажба о. 25.12.1957г. недвижим имот: П. 1. к. 1. по действащия към датата на сделката план на г.Михайловград.
В този имот родителите им построили къща и други постройки, които са направени всичките преди смъртта на б. й през 1979 г. З. тях до 2018 г. не е установявана собственост различна о. тази на родителите й. Към настоящия момент имотът, съгласно записите в кадастралната карта и кадастралните регистри, представлява: Поземлен имот С. идентификатор 48489.12.175, С. адрес г. М. б. “. Б. №. 1. С. п. о. 4. к.., С. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, а постройките в същия имот представляват: 1. Д. Ж. С. С. идентификатор 48489.12.175.1, със застроена п. о. 58 к.., 2. Е. С. -. Х. д. г., С. идентификатор 48489.12.175.2, със застроена п. о. 50 к.., 3. Е. С. -. друг вид С. з. обитаване, С. идентификатор 48489.12.175.5, със застроена п. о. 21 к..; 4. Е. С. -. постройка на допълващо застрояване, С. идентификатор 48489.12.175.6, със застроена п. о. 45 к..
След смъртта на б. й през 1979 г. собствеността на имота и сградите върху него е преминала в наследство на м. им и двете С. ответницата Й.Т., като трите наследили равни части, или по 1/3 о. наследството оставено о. б. им. Тъй като б. им е притежавал ½ ид.ч. о. същия имот, м. й, тя и ответницата Й.Т. са наследили по 1/6 о. целия имот, а м. им е притежавала поради СИО останалата ½ идеална часТ.
Ответницата Й.Т. е сключила граждански брак през 1969 г., з. Ц. Х. Т., който починал през 2016 г. Негови наследници са двете ответници, като Р.М. е негова дъщеря.
С. Нотариален акт з. прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане от26.04.1984 г. м. й прехвърлила на ответницата Й.Т. ½ идеална част о. същия имот, който към същата дата е представлявал Дворно място С. кадастрален номер xxxx , П. 1, к.5 по регулационния план, С. п. о. xxxx к.. Тъй като сделката е възмездна, съпругът на Й. -. Ц., е придобил по реда на СИО ½ о. придобитото о. Й., Т.е. ¼ о. имота.
С. друг Нотариален акт з. прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане о. 21.08.2009г. м. й прехвърлила на ответницата Й.М. 1/6 ид.част о. същия имот и тъй като сделката е възмездна, съпругът на Й. -. Ц., е придобил по реда на СИО ½ о. придобитото о. Й., Т.е. 1/12 о. имота.
Заявява, че С. горепосочените разпоредителни сделки, ответницата Й.М. и съпругът й Ц. са придобили в равни части, като СИО, общо 5/6 = 20/24 о. горепосочения имот, а след смъртта на Ц., неговият дял о. 10/24 в имота е наследен в равни части о. двете ответници, Т.е. по 5/24 з. всяка о. тях, вследствие на което Й. към момента е собственик на 15/24, а дъщеря й Р. -. на 5/24 идеални части, а тя притежава 4/24 (=1/6) по наследство о. б. си.
Ищцата поддържа, че ответницата Й.М. се е снабдила С. нотариални актове з. собственост (констативни), както следва:
-. по наследство и давностно владение, о. 13.12.2018г., относно цялата собственост върху Сгради: Е., С. -. Х. д. г. №. 48489.12.175.2, със застроена п. о. 50 к.. и Е. С. -. друг вид С. з. обитаване, №. 48489.12.175.5, със застроена п. о. 21 к..
-. по давностно владение, о. 21.12.2018 г., относно: 1/6 идеална част о. Поземлен имот С. идентификатор 48489.12.175, С. адрес г. М. ул. Х. Б. №. 1. С. п. о. 4. к.., С. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване -. ниско застрояване /до 10 м./; 1/6 идеална част о. Д. Ж. С. С. идентификатор 48489.12.175.1, със застроена п. о. 58 к.., както и 5/12 ид.части о. Е. С. – постройка на допълващо застрояване, С. идентификатор 48489.12.175.6, със застроена п. о. 45 к..
Заявява, че ответницата Й.М. в момента владее целия имот и препятства нейното право на съсобственик да го владее и тя, още повече след снабдяването С. констативни нотариални актове, счита, че й дължи обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС в размер на 1/6 о. пазарната стойност на наемите з. подобен имот в същия град /около 600 лВ. месечно/, или 100 лВ. месечно считано о. депозирането на исковата молба в съда.
Твърди, че не могат да постигнат доброволна делба С. ответницата Й.М., още повече че последната се е снабдила С. констативни нотариални актове, С. които относно две о. сградите, нейната собственост е засегната.
Моли съда да постанови решение, С. което да допусне съдебна делба на гореспоменатия имот, който според действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, представлява:
Поземлен имот С. кадастрален идентификатор 48489.12.175, С. адрес г.М. б. “. Б. №. 1. С. п. о. 4. к.., С. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване -. ниско застрояване /до 10м./; С. граници: поземлени имоти 48489.12.198, 48489.12.176, 48489.5.45, 48489.12.174, 48489.12.173, 48489.12.199.
Ведно С. постройките в същия имот /на същия адрес/:
1. Д. Ж. С., еднофамилна, С. кадастрален идентификатор 48489.12.175.1, със застроена п. о. 58 к..,
2. Е. С. -. Х. д. г., С. идентификатор 48489.12.175.2, със застроена п. о. 50 к..,
3. Е. С. -. друг вид С. з. обитаване, С. идентификатор 48489.12.175.5, със застроена п. о. 21 к..,
4. Е. С. -. постройка на допълващо застрояване, С. идентификатор 48489.12.175.6, със застроена п. о. 45 к..
като делбата се допусне при следните квоти на съсобственост /з. земята и всички сгради/: 4/24 з. ищцата, 5/24 з. ответницата Р.Ц.М. и 15/24 з. Й.М.Т..
Моли да бъдат отменени на основание чл.537, ал.2 ГПК констативни нотариални актове в частите им, в които нейните 4/24 идеални части о. процесния имот са признати в полза на ответника Й.М.Т., както и в частта, в която 5/24 идеални части на ответницата Р.Ц.М. са признати в полза на ответника Й.М.Т..
Поддържа искане на основание чл.344, ал.2 ГПК да бъде осъден ответника Й.М.Т. да й заплаща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС в размер о. 100 лева з. всеки календарен месец, считано о. депозиране на исковата молба до прекратяването на съсобствеността или до предоставяне правото да ползва имота, съобразно дела си в него.
Към ИМ са приложени писмени доказателства, както и искания з. събиране на допълнителни доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 о. ГПК, о. ответника Й.М.Т. xxx е постъпил писмен отговор на исковата молба и е заявено становище по предявения иск, като счита същите з. недопустими и неоснователни. Поддържа, че всички процесни имоти, предмет на настоящето дело, са построени и поддържани впоследствие без никакво участие на ищцата, парично или С. труд.
Ищцата не притежава собственост върху имотите. Същите се владеят повече о. десет години единствено о. ответницата Й.М., а приживе о. нейната м..
Поддържа искания з. допълнителни гласни и писмени доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 о. ГПК, о. ответника Р.Ц.М. xxx е постъпил писмен отговор на исковата молба и е заявено становище по предявения иск, като счита същите з. недопустими и неоснователни. Поддържа, че всички процесни имоти, предмет на настоящето дело, са построени и поддържани впоследствие, без никакво участие на ищцата, парично или С. труд.
Ищцата не притежава собственост върху имотите. Същите се владеят повече о. десет години единствено о. ответницата Й.М., а приживе о. нейната м..
Поддържа искания з. допълнителни гласни и писмени доказателства.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема з. установено следното:
Съдът е сезиран С. иск з. делба С. правно основание чл.34 ЗС на съсобствен на страните недвижим имоТ. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК решението, С. което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и з. кои имоти следва да се извърши, както и каква е частта на всеки един о. съделителите. Съгласно разпоредбата на чл.342 ГПК всеки о. съделителите може да оспори чрез иск или възражение размера на дяловете на съсобствениците.
В настоящето производство С. оглед оспорването на правата на страните в съсобствената вещ, е заявено и прието възражение о. ищцата С. искане з. отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативни нотариални актове съответно №.112/ 13.12.2018г. и №.122 /21.12.2018г., в частите им, в които нейната 4/24 идеални части о. процесния имот са признати в полза на ответницата Й.М.Т. и в частта, в която 5/24 идеални части на ответницата Р.Ц.М. са признати в полза на ответника Й.М.Т..
Горния въпрос е обуславящ по отношение на въпросите, на които съдът следва да даде отговор С. решението си по чл.344, ал.1 ГПК.
О. събраните по делото доказателства е установено следното:
Ищцата М.М. и отВ.Й.М. са сестри и наследници на родителите си М. Д. Т., починал на 03.04.1979 г. и Р. В. Т., починала на 27.04.2011г.
Родителите придобили С. НА з. покупко продажба о. 25.12.1957г. следния недвижим имот: П. 15 в к. 1. по действащия план на г.Михайловград. Имотът е придобит на името на б. им, който е бил в граждански брак С. м. им о. 1947 г.
В този имот родителите им построили къща и други постройки. Имотът, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С. идентификатор 48489.12.175 С. адрес на имота г. М. б. Х. Б. №. 1. С. п. о. 4. к.., С. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване -. ниско застрояване /до 10 м./, а постройките в същия имот представляват: 1.Д. Ж. С. С. идентификатор 48489.12.175.1 със застроена п. о. 58 к.. 2. Е. С. – Х. д. г. С. идентификатор 48489.12.175.2 със застроена п. о. 50 к.. 3. Е. С. -. друг вид С. з. обитаване С. идентификатор 48489.12.175.5 със застроена п. о. 21 к.. 4. Е. С. -. постройка на допълващо застрояване С. идентификатор 48489.12.175.6 със застроена п. о. 45 к..
След смъртта на бащата през 1979 г. собствеността на имота и сградите, построени в него е преминала в наследство на м. и двете деца, ищцата и първата ответница, като трите наследили равни части, по 1/3 о. наследството оставено о. починалия, Т.е. по 1/6 идеална част о. имота и построените в него сгради.
С. Нотариален акт з. прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане о. 26.04.1984г. м. Р. В. Т. прехвърлила на дъщеря си Й.М. собствената си ½ идеална част о. същия имот, който към същата дата е представлявал Дворно място С. кадастрален номер xxxx , П. 1, к. 5 по регулационния план на същия град, С. п. о. xxxx к.., а сградите в него са описани като „масивна Ж. С. и други подобрения”. Съпругът на Й. – Ц., С. когото е сключила граждански брак през 1969 година, е придобил по реда на СИО ½ о. придобитото о. съпругата си Й., Т.е. ¼ о. имота.
Според показанията на разпитаните свидетели, до смъртта на м., имотът С. владян реално о. нея, като отВ.Й. е идвала през лятото да живее в имота, а ищцата М. е посещавала имота, з. да види м. си. Установи се също, че М. е имала друго жилище в града и затова не е имала нужда да ползва съсобствения имоТ. В периодите, в които м. е ходила в София при дъщеря си Й. имотът е бил заключен, тъй като никой не е живял в него.
С. последващ Нотариален акт з. прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане о. 21.08.2009г. м. Р. Т. прехвърля на ответницата Й. още 1/6 идеална част о. същия имот, който към същата дата представлява Поземлен имот С. идентификатор 48489.12.175 С. адрес г. Монтана. б. Х. Б. №. 1. С. п. о. 4. к.., С. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./; стар идентификатор: xxxx , к. 79, П. ІV, заедно С. построените в имота сгради: 1. Д. Ж. С. С. идентификатор 48489.12.175.1 със застроена п. о. 58 к.. 2. Е. С. -. постройка на допълващо застрояване С. идентификатор 48489.12.175.6 със застроена п. о. 45 к.. и подобренията в имота. Тъй като сделката е възмездна съпругът на отВ.Й.М. е придобил по реда на СИО ½ о. придобитото о. Й., което е 1/12 о. имота.
По горните факти няма спор между страните.
Идентичността на имота в тези документи з. собственост се установява и о. приложеното Удостоверение изХ. №. 94-.М-.1021/16.10.2018г. на Община М. приложено на л.38 о. делото.
Установи се о. разпита на свидетелите, че ответницата Й. не е ползвала имота, той се ползвал о. м. им, а Й. и семейството й идвали през лятото на гости при м., а през последните няколко години преди смъртта си, м. живеела през зимата при тях в София. След смъртта на м. през м. април 2011 година Й. заключила имота и отказвала да пуска ищцата М. вътре през последните няколко години. Двете сестри имали спорове относно ползването на имота, но собствеността не е била оспорвана.
С. писмена покана о. 18.10.2017г., л.32 о. делото, М. предлага на Й. да й плаща обезщетение з. това че само тя ползва имота, на която получила писмен отговор о. Й. о. дата 31.10.2017г., л.33 о. делото, че признава нейната 1/6 ид.част о. имота и има желание да купи тази 1/6 ид.часТ.
С. горното твърдение отВ. Й. Милано всъщност признава правото на собственост на М.М. на 1/6 идеална част о. имота.
Оттук извода, че поне до датата на поканата и отговора на същата о. 31.10.2017г., ответника Й.М. не е владяла частта на М. в имота, а я е държала като съсобственик и сънаследник.
Факта, че ответника Й.М. е заявявала пред някои о. призованите о. нея свидетели, че имотът е нейн, не води до извода, че не е знаела и съзнавала, че сестра й М. също е съсобственик.
Горните факти и обстоятелства доказват липсата на единия о. елементите на придобивната давност – съзнанието, че владее частта на сънаследника като своя.
С. описаните по-.горе разпоредителни сделки ответницата Й.М. и съпругът й Ц. са придобили в равни части, като СИО. общо 5/6 о. горепосочения имоТ.
След смъртта на Ц. неговият дял о. 10/24 в имота е наследен в равни части о. двете ответници, Т.е. по 5/24 з. всяка о. тях, вследствие на което отВ.Й.М. към момента е собственик на 15/24, а дъщеря й отВ.Р.Ц. -. на 5/24 идеални части. Ищцата М.М. притежава 4/24, което е =1/6, по наследство о. б. си.
Относно факта дали отВ. Й.М. е придобила собствеността на имота по начина, отразен в приложените констативни актове.
Съгласно установената практика по прилагането на правилата з. придобивната давност, такава може да се приеме, че тече между съсобственици само ако владеещият съсобственик демонстрира явното си намерение срещу другите съсобственици, че държи имота като свой и отблъсква С. изявления и/или действия опитите им да осъществят правата си на съсобственици.
Такова намерение в настоящия случай не е налице, Т.к. ответницата Й.М. до м.10.2017г., не е демонстрирала такава воля и отношение. Нещо повече ответницата признава правата на съсобственик на ищцата в размер на 1/6 ид.част о. имота, видно о. изявлението й в отговор на отправената покана.
След това ответницата се снабдява С. нотариални актове з. собственост (констативни), единият о. 13.12.2018г., а другият о. 21.12.2018г.
Именно този момент, снабдяването С. констативни нотариални актове з. собственост, края на 2018г., може да се счита з. манифестиране волята на отВ.Й. да държи имота само като нейн, пренебрегвайки недвусмислено съсобствеността на сестра си М..
Липсват доказателства, водещи до извод з. своене на имота о. отВ.Й. в периода преди признанието й в отговор на покана о. м.10.2017г., но дори и такава да е била налице, не са изтекли 10 години о. датата на смъртта на м., през м.април 2011г., до снабдяването С. констативни нотариални актове з. собственост в края на м.12.2018г., з. да се приеме з. доказан факта на изтекла придобивна давност в условията на недобросъвестно владение. Преди снабдяването й С. тези актове отВ.Й.М. не е имала документ з. 100% собственост, който да е годен да я направи собственик.
След снабдяването С. констативните актове з. собственост ответника Й. не е придобила 100% собственост при хипотезата на добросъвестното владение, тъй като не са изтекли необходимите 5 години.
О. разпитаните в съдебно заседание свидетели се установява, че в имота е живяла м. до смъртта си, като през последните години е прекарвала зимните периоди при дъщеря си Й. xxx и това положение е продължило до смъртта й през м.април 2011г.
Не е налице изтекла 10 годишна придобивна давност в условията на недобросъвестно владение, поради липса на такова владение.
Не се установява о. кой момент М. е била възпрепятствана да ползва имота, като същият е бил заключван и тя не е имала ключ, з. да влезе. Ищцата твърди, че това е било около 2017 година и е повод да поиска обезщетение о. сестра си Й., като ползващ съсобственик.
Ответниците не доказват това обстоятелство, въпреки че се позовават на него.
Отделно освен липсата на изтекли давностни срокове з. придобиване по давност, обстоятелство, о. което се доказва, че не съществува, е писменото изявление на ответника Й.М., което не е оспорено, че признава факта на съсобственост в обем 1/6 ид.част на М.М.. Именно това изявление е прекъснало давността, тъй като се е прекъснало владението в обема, годен да доведе до придобиване на собственост, а именно – липсвало е съзнание у отВ.Й. на собственик, Т.к. е заявила недвусмислено, че 1/6 ид.част е на М..
Като основателно следва да бъде уважено и акцесорното искане по чл.537, ал.2 о. ГПК.
Следва да бъдат отменени констативен нотариален акт з. собственост №.112, том ІІ, рег.№. 9374, дело №. 155 о. 13.12.2018г. и констативен нотариален акт з. собственост №.122, том ІІ, рег.№. 9611, дело №.163 о. 21.12.2018г., в частите, в които 4/24 ид.части о. имота са признати з. такива в полза на Й.М., както и в частите С. които 5/24 ид.части на отВ.Р.Ц. са признати з. такива в полза на Й.М..
По силата на чл.344, ал.1 о. ГПК в решението, С. което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и з. кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса з. собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че С. иска з. делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността.
С. оглед на горното, решението з. допускане на делба има преди всичко една установителна част, С. която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение з. допускане на делбата.
В настоящия случай без съмнение е налице съсобственост по отношение на процесния имот, ведно С. построените в него сгради и този въпрос е безспорно установен.
Относно правата на страните – същите са при следните квоти: з. ищеца М.М.В. – 4/24 ид.части, з. ответника Й.М.Т. 15/24 ид.части и з. отВ.Р.Ц.М. 5/24 ид. части.
Предвид гореизложеното, следва да се допусне съдебна делба по отношение на процесния недвижим имот между страните по делото при посочените по–горе права, съобразно изискванията на Закона з. собствеността и изложените фактически и правни констатации.
По предявения иск з. обезщетение С. правно основание чл.344, ал.2 вР. С. чл.31, ал.2 ЗС, съдът намира следното:
Ответниците не оспорват иска нито по основание, нито по размеР.
Ищцата претендира заплащане на такова в размер на 100 лева месечно, считано о. депозиране на исковата молба.
През 2017 г. отВ. Й.М. е признала собствеността на М. и й е предложила ползване на част о. процесния имот, съобразно дела й в размер на 1/6 ид.часТ.
След снабдяването си С. констативни нотариални актове з. собственост през 2018г. отВ. Й.М. демонстрира владение на 100 % собственик на имота. Дори и след предявяване на иска з. обезщетение отВ.Й. не е предложила на ищцата М.М. възможността да ползва част о. имота, както е сторила това през 2017 година.
Поради горното искът з. обезщетение следва да бъде уважен в претендирания размер о. 100 лева месечно, считано о. датата на депозиране на исковата молба в съда, 09.03.2020г.
По искането з. присъждане на разноски:
Разпоредбата на чл.355 ГПК, която се отнася до разноските в производството по съдебната делба и предвижда в своето първо изречение, че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, не представлява изключение о. правилото на чл.78 ГПК. Правилото на чл.355 ГПК се отнася до държавните такси, които в делбеното производство се дължат след извършването на делбата. Както и до необходимите з. извършването на делбата възнаграждения на вещите лица (з. поделяемостта и действителната стойност на имотите). Тарифата з. държавните такси, които се събират о. съдилищата предвижда държавни такси и при спогодба преди съставяне на разделителен протокол (чл.8) и при отхвърляне на иска з. делба (чл.9). Общото е, че държавна такса се определя и дължи при приключване на делбеното производство.
Това специално правило не се отнася до задължението з. заплащане на разноски з. процесуално представителство о. страната, в чиято вреда е изходът о. спора във всяка една инстанция, з. което важи общото правило на чл.78 ГПК, което не се различава о. това по всяко останало исково производство.
Така ищецът ще дължи разноски з. процесуално представителство на ответниците, които са оспорили иска, ако искът му з. делба бъде отхвърлен и ответниците са поискали присъждането на такива разноски и са доказали извършването им. Съответно ответниците ще дължат разноски з. процесуално представителство, ако са оспорили иска з. делба, но искът бъде уважен, а ищецът е поискал присъждането на такива разноски и е доказал извършването им. Правилото се прилага и з. по-.горните инстанции в случай, че жалбите са неоснователни или оспорването им е неоснователно.
При горния изход на делото ответниците следва да заплатят на ищцата направените в производството разноски, съобразно приложения на лист 148 о. делото, на гърба, списък на разноските в размер на 1 300.00 лева.
Предвид изложените по-.горе съображения, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между М.М.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, Й.М. xxx, ж.к.ладост 3 бл.327 еТ.6 ап.27 ЕГН xxxxxxxxxx и Р.Ц.М. xxx ЕГН xxxxxxxxxx по отношение на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С. кадастрален идентификатор 48489.12.175, С. адрес г.М. б. “. Б. №. 1. С. п. о. 4. к.., С. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване -. ниско застрояване /до 10м./; С. граници: поземлени имоти 48489.12.198, 48489.12.176, 48489.5.45, 48489.12.174, 48489.12.173, 48489.12.199,
Ведно С. постройките в същия имот /на същия адрес/:
1. Д. Ж. С., еднофамилна, С. кадастрален идентификатор 48489.12.175.1, със застроена п. о. 58 к..,
2. Е. С. -. Х. д. г., С. идентификатор 48489.12.175.2, със застроена п. о. 50 к..,
3. Е. С. -. друг вид С. з. обитаване, С. идентификатор 48489.12.175.5, със застроена п. о. 21 к.. и
4. Е. С. -. постройка на допълващо застрояване, С. идентификатор 48489.12.175.6, със застроена п. о. 45 к..
ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРАВА:
З. М.М.В. -. 4/24, з. Р.Ц.М. -. 5/24 и з. Й.М.Т. -. 15/24.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №. 112, том ІІ, рег.№. 9374, дело №. 155/13.12.2018г. година на Н. И. Ф. и нотариален акт №. 122, том ІІ, рег.№.9611, дело №.163 о. 21.12.2018г. на Н. И. Ф..
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 ГПК вР. С. чл.31, ал.2 ЗС ответника Й.М.Т. ДА ЗАПЛАЩА на М.М.В. обезщетение в размер на xxxx месечно, считано о. депозиране на исковата молба, 09.03.2020г. до прекратяване на съсобствеността или предоставяне правото да ползва имота съобразно дела си в него.
ОСЪЖДА Й.М.Т. и Р.Ц.М. да заплатят солидарно на М.М.В. сумата о. xxxx , представляваща направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -.Монтана в двуседмичен срок о. връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ :