№ 98
гр. Свиленград, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200316 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2023/1000-3860/НП
от 13.03.2024 година на И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция
Митница Бургас, с което на А. Й. А. с ЕГН ********** от град
***************************************, със съдебен адрес: град
Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез адвокат Т.
Коларова, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 4 378.22 лв. (пункт
І) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата златни
пръстени – 6 броя, златни синджири – 2 броя и златна гривна (пункт ІІ).
Жалбоподателят А. Й. А. чрез процесуалния си представител – адвокат
Т. Коларова, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за
незаконосъобразен - постановен в противоречие с материалния закон
(отнетите златни изделия били лични вещи и не били стоки с търговски
характер, както и не била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН) и при
1
съществени процесуални нарушения (издадено от некомпетентен орган). А.
А. не бил извършила нарушението. Оспорва се опредЕ.та митническа
стойност, обективирана в Оценителната – ювелирна (златарска) експертиза,
изготвена от вещото лице Валентина Д.а.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А. Й. А., не се
явява. За него се явява адвокат Т. Коларова, която пледира пред настоящия
Съдебен състав за отмяна на НП на основанията, посочени в Жалбата, както и
допълнително сочи такива – процесните стоки не били укрити и били
декларирани при запитване от страна на митническите органи, а по
отношение на отнемането на стоките в полза на Държавата цитира Решението
на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-655/2018, което следвало да се
приложи по аналогия, респ. НП да бъде отменено в тази част. Претендират се
разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират гласни и писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) – И.Д.Заместник-Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес, не
се явява, но изпраща представител – Главен юрисконсулт Е. Г., която сочи че
НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения
при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло, тъй като било
налице некоректно деклариране и тъй като отнемането на вещите – предмет
на нарушението, нямало характер на санкция, поради което било
неприложимо цитираното от адвокат Коларова Решение на СЕС. Претендират
се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е
представен Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
2
На 10.10.2023 година, около 00.10 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристига
моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Тойота”, модел
„Авенсис” с български държавен регистрационен номер *********,
управляван от българския гражданин Й. А. А.. В автомобила пътува и
жалбоподателят, както и свидетеля ТТ.А.Б. и лицата Р.Н. А.а и
непълнолетния С.Я.Б.
На линията на митническата проверка пътуващите лица не заявяват, че
имат нещо за деклариране, не представят Декларации или Фактури за
превозвана стока, въпреки че са приканени да декларират носените от тях
вещи.
МПС е отклонено за митническа проверка на основание чл. 16, ал. 1, т. 1
от ЗМ като преди започването й свидетелят Д. Х. Д. кани отново лицата да
декларират носените от тях конкретно златни изделия. Пътниците
декларират, че всеки от тях носи златни изделия в количества до 60 грама без
да посочва артикули, грамаж, проба, карати, като всеки от тях предоставя за
проверка по един пакет, съдържащ изделия от жълт метал, т.е. укритите и
недекларираните по установения ред златни накити. Тези на жалбоподателя
представляват пръстени, синджири и гривна.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ е извършен личен преглед на
жалбоподателя от митническите служители Д. и колегата му И. Ж. С., при
който не са открити други изделия от жълт метал.
Измерването точното тегло на недекларираните изделия от А. А., както и
установяването видът, естеството и качеството им на изделия от благороден
метал – злато, се извършва с помощта и знанията на специалист – златар,
специално осигурен, т.е. повикан от митническите органи, който и прави
необходимите констатации за тези факти. На място, отзовалото се вещо лице
Валентина Д.а Д.а, след анализ и изследването им, установява, че се касае за
златни изделия, представляващи пръстени, синджири и гривна, окачествява
същите, посочвайки съответната проба, както и ги претегля, като тези си
констатации обективира в писмено Заключение, приложено в
Административнонаказателната преписка (АНП). По този начин потвърждава
изработването от злато - благороден метал, съответстващ на намерените.
3
Вещото лице индивидуализира конкретно, откритите укрити и
недекларирани изделия, представляващи предмет на нарушението, видно от
съдържанието на изготвеното Заключение, определя и тяхната митническа
стойност, възлизаща на сумата 4 378.22 лв. и при единична цена 73.46 лв. за
грам/злато проба 585. Експертизата се оспорва от страна на жалбоподателя по
отношение на опредЕ.та митническа стойност.
В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на
носени недекларирани изделия от благороден метал, за изясняване
произходът и притежанието на същите контролният орган изисква от
жалбоподателя на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и той
депозира такива в писмена форма, изготвени саморъчно от него. Последните
са приложени към АНП и видно от тяхното съдържание, обективираното
изявление по своя смисъл е с характер на предпроцесуално признание от
жалбоподателя относно собствеността на намерените златни накити на него.
С това лицето А. А. изяснява предназначението на укритите и
недекларираните от него златни изделия при влизането му в страната.
За извършената митническа проверка е съставен Протокол с №
23BG001000M037645 от същата дата. Документът изготвя свидетеля Д. Д. и в
него са отразени резултатите от проверката, включително с вписан
установеният факт за открИ.ето на недекларираните златни изделия в
жалбоподателя. Проверката приключва в 01.00 часа.
При тези фактически обстоятелства, след разкрИ.ето на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деянието и
неговият извършител, митническият орган - свидетелят Д. Х. Д., пристъпва на
основание чл. 230 от ЗМ към съставянето на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № BG10102023/1000/М –
3740/10.10.2023 година против жалбоподателя. Според съдържанието на
Акта, твърдяното за осъществено деяние е квалифицирано правно с
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - цифрово
вписан; а от фактическа страна изразило се в пренос през държавната граница
без знанието и разрешението на митническите органи на златни изделия,
подробно описани в Акта, които предвид вида си представляват търговско
количество и като такива не подлежат на устно деклариране.
Актосъставителят излага и фактическо описание на нарушението и
4
обстоятелствата, при които е извършено, описва подробно и намерените
недекларирани изделия от жълт метал, посочвайки конкретно тяхната проба,
видът им, броят и количество - грамаж, съответно и металът, от който са
изработени. Описанието на последните е идентично и съвпада с посоченото в
Заключението на вещото лице. Процесните златни изделия, предмет на
нарушението, са задържани със съставения АУАН от контролните –
митнически органи. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка №
23013357 от 10.10.2023 година.
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на жалбоподателя А.
А., както и на свидетел – И. С., също митнически служител на МП „Капитан
Андреево” (както вече бе посочено). След съставянето на АУАН,
жалбоподателят е запознат със съдържанието му и е връчен лично, като с
подписа си А. А. удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от 10.10.2023 година,
когато е изготвен констатиращият акт, като жалбоподателят не сочи
възражения срещу констатациите в Акта.
Свидетел на случилото се е свидетелят И. Ж. С..
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок постъпва Възражение, в
което е посочено, че процесните златни изделия са за лично ползване.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, И.Д.Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, издава процесното НП № BG2023/1000 – 3860/НП на
13.03.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от
ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 08.04.2024
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
оформено и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване че е
получено лично от жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение
на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 4 378.22 лв. (100 % от
5
митническата стойност на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал.
6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 230/32 – 748753
от 21.02.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д.Заместник-
Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед,
наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира
правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на
Териториалните дирекции. Служебно известно на Съда е, че Красимир
Николов Фучеджиев (, а и в тази насока е Заповед № 108 от 09.02.2024 година
на Директора на Агенция „Митници”) е определен да изпълнява длъжността
„И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” към
датата на издаване на НП. Т.е. И.Д.Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана
му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред
с индивидуален административен акт - Заповед.
По делото бе допуснато и изслушано в процесуалното качество на
свидетел лицето ТТ.А.Б., която пред настоящия Съдебен състав заяви, че
процесните стоки, представляващи златни изделия били закупени от А. А. за
лични нужди – за подаръци на семейството му.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите Д. Х. Д. и И. Ж. С., предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят.
Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в
изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване,
както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от
случилите се събития в различни части, които възпроизвеждат в показанията
си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват
6
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне
помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът
кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при
отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват
съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните
показания. Не се установява лицата Д. и С. да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на свидетелски показания на свидетелите Д. Х. Д. и И.
Ж. С. не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение
към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка
Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на
свидетелите Д. Х. Д. и И. Ж. С., считайки ги обективни и достоверни. А
досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на
извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от
жалбоподателя, установявайки обективните факти на влизането му в
страната, идвайки от Република Турция, МПС, с което е пътувал, липсата на
навременни действия от негова страна за надлежното писмено митническо
оформяне на носените процесни стоки – златни изделия, още и резултатът от
митническата проверка - намирането на определено количество укрити и
недекларирани златни изделия в търговско количество, така и тяхната
принадлежност и държането им, свързани с неговата личност. Поради това
Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Частично с доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетеля
ТТ.А.Б. – допусната до разпит в съдебното производство по искане на
жалбоподателя, като очевидец на случилото се, пътувала съвместно с него на
процесната дата и заедно преминали митническия контрол. Същите се
7
възприемат единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от
кредитираните показания на другите разпитани свидетели (Д. Х. Д. и И. Ж.
С.) и от писмените доказателствени средства по делото. С подобна
еднозначност те се очертават, конкретно за обстоятелствата на съвместното й
пътуване с жалбоподателя до Република Турция и обратно, за вида на
процесните стоки – златни изделия, за извършената митническа проверка. В
останалата им част и по-специално, досежно изложената фактологическа
версия, че процесните златни изделия били за лична употреба, показанията на
свидетеля Теменужка Борисова не се кредитират с доверие, като Съдът ги
счита за тенденциозни и неправдоподобни, поради близките им отношения и
фактът, че на свидетеля Борисова също има издадено НП за въпросната
случка, от тук и пряката й заинтересованост от изхода на настоящото дело. В
подкрепа на факта, че процесните стоки не са предназначени за лична
употреба е наличието на артикулното им разнообразие и голямото
количество. Изложеното дава достатъчно основание на Съда да счита същите
за недостоверни и предубедени, ориентирани към прикрИ.е на обективната
истина по делото, в опит за изграждане и потвърждаване на защитната версия
на жалбоподателя, поддържана още в административната фаза на
производството. Ето защо, Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира
показанията на свидетеля Теменужка Борисова в тази им част, поради което
ги изключи от доказателственото обсъждане и не ползва при формиране на
фактическите и правните си изводи.
С доверие се възприе и Заключението по извършената Оценителна –
ювелирна (златарска) експертиза, т.е. комплексна такава, назначена във
фазата, развила се пред АНО, въз основа на която се установява вида на
стоките предмет на нарушението - изделия от благороден метал: злато, както
и тяхната митническа стойност – в общ размер 4 378.22 лв. Същата е
приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното
производство. Доколкото изготвилият я експерт – Валентина Д.а е включена в
Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401
от Закона за съдебната власт за съдебния район на Окръжен съд - Хасково и
Административен съд –Хасково, публикуван в Държавен вестник (за 2023
година), същата безспорно има качеството на вещо лице по смисъла на
Наредба № Н-1 от 14.02.2023 година за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица на Министерството на правосъдието и
8
няма основание за каквото и да е съмнение относно нейната квалификация на
специалист - златар, респ. и на правоспособността й, с която и е регистрирана
в указания Списък. Видно от последния, тя е включена в клас 11.„Други
съдебни експертизи” – златар, външнотърговски сделки с благородни метали
и скъпоценни камъни, изкупуване, изработка, преработка, ремонт и продажба
на такива изделия. С тези съображения, Съдът приема експертизата за
извършена от вещото лице – специалист с необходимата квалификация и
знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката
и фактически констатации, поради което се явява обосновано и
аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и
останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения
за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за
обоснована и правилна Оценителната – златарска експертиза и ползва същата
при формирането на фактическите и правните си изводи. Заключението на
вещото лице е пестеливо откъм мотивировка, но все таки съдържа
необходимите минимум реквизити, позволяващи индивидуализацията на
експертизата по вид и предмет, респ. изследваните обекти, както
самоличността на вещото лице и неговата квалификация. Също така то
съдържа обективирано ясно и точно Заключение с направени изводи по
поставената задача, последната и цитирана в него. Поради това, Съдът приема
за формално спазени правилата и изискванията към този доказателствен
способ - експертиза, съгласно субсидиарно приложимите в настоящото
административнонаказателно производство процесуални разпоредби на НПК
– чл. 144 и сл. до чл. 154 от НПК, съответно даденото с нея експертно
Заключение се явява валидно и годно като доказателствено средство и
същото се кредитира, тъй като и е надлежният способ за оценяването на
конкретните стоки и установяването на тяхната митническа стойност, с оглед
вида им на изделия от злато – благороден метал, обуславящо необходимост
от специални знания и умения с каквито органът не разполага. Вярно е, че във
фазата на административнонаказателното производство, развила се пред
контролния орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт за
назначаването на тази експертиза и поименното определяне на вещото лице,
както и формулиране на задачите към него, каквото изискване е предвидено в
9
чл. 145, вр.чл. 144 от НПК, а досежно съдържанието на експертното
заключение – предписания са установени в чл. 152 от НПК; но прилагането
на тези разпоредби е само съответно в административнонаказателното
производството, развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и
настоящото, като това е предпоставено от неговия характер. По дефиниция
производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като типични
за него са и процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на
административнонаказателната отговорност (аргумент от установените
процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен негов
принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално
следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в
нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в случай на необходимост
от извършване на експертиза, същата да се назначава с нарочен, отделен акт
от органа, осъществяващ процесуалните действия по съставяне на АУАН. В
този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещото лице, с
необходимата специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да
даде Заключение по поставената задача, релевантна за изясняване на
определени факти и обстоятелства, установяването на които да се изисква във
връзка с реализиране на неговата административнонаказателна отговорност,
относимо към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата
обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата или
нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В
случая, всички тези минимум изисквания досежно експертизата и участието
на вещото лице, съответно и съдържанието на експертното Заключение са
спазени според Съда в контекста на изложените до тук правни аргументи. Ето
защо, решаващият Съдебен състав даде вяра като възприе и изцяло кредитира
експертното Заключение, изготвено в административната фаза на
производството. Т.е. въз основа на Експертизата се установява митническата
стойност на златните изделия - предмет на процесното нарушение, към датата
на деянието. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите, обективирани в Заключението на вещото лице, приложено в
АНП, няма, поради което Съдът намира за обосновано и правилно същото и
ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
10
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните (с
изключение на Оценителна – ювелирната експертиза, касаеща митническата
стойност на стоките, чиято доказателствена сила не се опроверга от
събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на
жалбоподателя не бе проведено успешно). Същите Съдът цени за достоверни
по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство. Съдът дава вяра и на допълнително представеното
писмено доказателство от страна на АНО, тъй като не е в противоречие с
другите, кредитирани такива.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в Регистратурата на Районен съд - Свиленград), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 3765 от 10.05.2024 година и
Служебна бележка от 24.04.2024 година. Ето защо производството не
подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази му част в
11
резултат на плащане на Глобата.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални
нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред
наказващия орган. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи
следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на
други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил
задълженията си относно преценка на възраженията и събраните
доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с
Възражението на жалбоподателя. Следва също да се отбележи, че при
издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно
съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП,
по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на
възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от
него НП (в посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по
КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Теодора Точкова). Независимо от изложеното АНО в НП изрично се
е произнесъл по основателността на направеното възражение.
Спазени са формата и редът при постановяването на АУАН и на НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на
12
минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си.
Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при
извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради
което позволява безспорната му индивидуализация като митническо
нарушение във фактически състав с правна квалификация - чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно указани формата на
изпълнителното деяние и неговия механизъм – пренос на стоки през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи.
Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират изцяло
и съответстват на обективните елементи, очертани в хипотезата и
диспозицията на правната норма от цитирания нормативен акт, който
очертава правната уредба на действащия митнически режим и контрол, а
цитираната конкретна разпоредба, установява пряко задължението за
деклариране на носени през границата изделия от благородни метали когато
са в търговски количества. Ето защо, според Съда, както в АУАН, така и в
обстоятелствената част на НП, между които е налице пълно фактическо и
правно единство, органите – контролният, респ. и АНО са дали фактическо
описание на нарушението, което се явява изчерпателно и удовлетворява
законодателното изискване по чл. 42, ал. 1, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Същевременно, дадена е правилната - вярна правна квалификация,
съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и
правилно е посочен текст от ЗМ, приложим към неизпълнение задължението
за писмено деклариране на изделия от благородни метали, които се пренасят
през границата и са в търговски количества. Фактът, че при посочване на
нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната
хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като
този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
13
законовата разпоредба, която е нарушена.
Действително в АУАН е посочен служебен адрес на свидетеля С. вместо
личен, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията
и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и месторабота, както и
служебен адрес, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не
е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност,
респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният
пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице. По изложените съображения не е налице съществено
процесуално нарушение и предвид факта, че в АУАН не е посочен ЕГН на
нарушителя и тъй като са посочени другите индивидуализиращи го белези –
дата и място на раждане, документ за самоличност и адрес, а и пропускът е
изправен в НП на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 10.10.2023 година актосъставителят Д. Х. Д. е
заемал длъжността „Главен инспектор” в Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е
и изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 03.06.2024 година. Лицето, подписало НП – Красимир Николов
Фучеджиев, е заемал към момента на издаването му длъжността
„И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на Митница Бургас.
Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал.
1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на
санкционния акт.
14
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП в частта за Глобата е правилно и обосновано, обсъдено с
оглед приложението на материалния закон и при възведената правна
квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна,
съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените процесни стоки лицето А. А. не е обявило
писмено пред митническите органи, като не е разполагал и не е представил
митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или
задействане на митнически режим за тях. Свидетелите – митнически
служители са категорични относно съпричастността на лицето към
15
пренасяните процесни стоки и неговото лично отношение на своене и
държане на същите, както и относно вида и естеството на носените стоки,
представляващи златни изделия и тяхното количество. С оглед посоченото
същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”,
дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е
отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието
„стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-
съотносим към митническото законодателство, а именно: „„Стока” е всяка
движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода,
топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният
софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е
материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на
определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и
предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните
златни изделия. Поради това, с оглед събраните доказателства по делото
Съдът приема за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на
10.10.2023 година през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната
от Република Турция, жалбоподателят е носил, т.е. фактически е пренесъл
през държавната граница и въвел в страната стоки с търговски характер и
количество, без знанието и разрешението на митническите органи, т.е. без
надлежното писмено деклариране. С това е осъществил състава на
митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал.
1 от ЗМ, в първата от предвидените изпълнителни форми - „пренасяне” през
държавната граница. За съставомерността на деянието достатъчно е
обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи,
конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като
проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който пренесе през държавната
граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република
България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата
на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на
самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в
16
територията на Република България. Именно в тази връзка при преминаване
на редовния митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на
въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната
разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за
писмено деклариране, произтичащо Регламенти на ЕС - Регламент №
952/2013 година и Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от
28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013, които имат
директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването
на България към ЕС. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени
условия писмено или устно деклариране. Отрицателният факт за отсъствието
на писмено деклариране от страна на жалбоподателя на носените от него
златни изделия, в релевантния момент на въвеждането им на митническата
територия на Република България, пряко се установява от показанията на
свидетелите – митнически служители, които са категорични, че той не е
декларирал писмено процесните пренасяни стоки на линията на митническата
проверка, както и не е представил друг документ за стоката. Отделно от това
процесните стоки са с необщностен произход, с оглед дестинацията на
пътуването, сочеща износ от Република Турция – Държава, нечленуваща в
ЕС, на което основание безспорно и са подлежали на деклариране при
митнически контрол. В конкретния случай, съобразно видът и количеството
на стоките, дължимото за тях и надлежно деклариране е било писменото. Тъй
като този им брой и артикулно разнообразие изключва нетърговски характер,
обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да
бъдат определени като нетърговски такива. Посочените стоки не попадат в
обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер” по смисъла на чл. 1,
т. 21, б. „б” от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от
28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за
някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ето защо Съдът не е
съглА. с наведеното от адвокат Коларова възражение в тази насока в
пледоарията й пред настоящия Съдебен състав). Устно деклариране е
допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с
търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н. (в
17
случая дори и да се приеме, че стоките, които са с търговски характер, са
били в личния багаж липсва устно деклариране, тъй като на линията на
митническата проверка не е сторено това действие, а устното информиране на
митническите органи за наличието на златни изделия е сторено едва след като
МПС, в което е пътувал жалбоподателя, е било отклонено за проверка).
Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнил
жалбоподателят при влизането си в страната от Република Турция, като той
несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него в момента на
започване на формалностите по митническия контрол. Доколкото не е
направено деклариране в дължимата и изискуема писмена форма, то налице е
липса на деклариране (не би могло да се приеме, че е налице деклариране
когато жалбоподателят е информирал митническите органи за пренасяното от
него злато, тъй като не сочи артикули, грамаж, проба, карати и т.н.). Това
задължение, на което е бил безспорен субект, обаче А. А. не е изпълнил и
самият факт на укрИ.ето на тези стоки, т.е. непредставянето пред
митническите органи в релевантния момент на линията на митническата
проверка и открИ.ето им при физическата последваща проверка, са
категорична индиция за бездействието му - липсата на дължимото
деклариране за нуждите и съобразно установения ред и начин на митнически
контрол. Бездействието от негова страна по отношение на задължението за
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият
съставомерен признак на нарушението. След като това е така, безспорно с
деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки
контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е
изпълнил задължението си да ги декларира писмено при преминаването през
митнически контрол, макар реално да е носил такива, като те са били открити
вече при последващата митническа проверка след преминаване на линията за
проверка. Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност и направените изводи от
АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече
18
се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители, които
Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските
показания цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката. Ето защо
Съдът приема, че процесните златни изделия не са за лично ползване. Фактът,
че по делото се установи, че жалбоподателят не се занимава с търговия със
златни изделия не променя горните изводи на Съда, тъй като пренасяните
стоки са в търговски количества.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013, посочва кои стоки са
освободени от мита, като стоките - предмет на нарушението не подадат под
тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на писмено деклариране.
Отделно от това съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗДДС, вносът на стоки, внасяни
в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от
данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и
въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона,
а съгласно чл. 51а, ал. 2 от ППЗДДС паричните прагове за сухопътни пътници
възлизат до 300 евро или равностойността им в левове, а процесните стоки са
на стойност много повече от 300 евро. Така че и на това основание не може да
се приеме, че златните изделия са за лични нужди.
Правилно е ангажирана отговорността на А. А. по ЗМ, тъй като златните
накити са под 60 грама съгласно чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година за пренасянето през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на
митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон. Съдът не приема тезата,
изложена от процесуалния представител на АНО, че с отмяната на ВЗ в
частта, касаеща златни изделия се счита за отменена и цитираната Наредба,
тъй като последната продължава да действа и да се прилагат нейните
разпоредби предвид факта, че не е отменена.
Деянието, извършено от А. А. е съставомерно и по субективен признак,
същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се и пряко
целения резултат – настъпването на общественоопасните последици –
укрИ.ето и недекларирането пред митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на пренасяните стоки,
19
въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния
характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия
контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и
волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му
действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да
знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за
писмено деклариране му е било известно. Още повече според
инфраструктурата на ГКПП „Капитан Андреево”, посочените задължения са
обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, включително
български език, с местоположение, изключващо пропускането, респ.
невъзприемането им от преминаващите пътници. Още повече многократно е
пътувал извън страната видно от Справката за пътуванията му. От друга
страна и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим,
действащ в Общността и допустимите норми за пренос на стоки, т.е.
жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното,
липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен
този, че напълно правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност. С тези правни съображения
Съдът прие обжалваното НП в частта за наложената Глоба за правилно и
законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно
приложение на материалния закон.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира
за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - пренася. До
същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и
следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложените съображения,
необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните
форми на контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен
фактически състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство -
пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било
невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
20
превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с МПС, респ. намиране на стоки в това МПС, не
обосновава изпълнително деяние във форма - пренася, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните
стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си
характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
пренесъл/пренася, следователно и приетата от АНО правна квалификация е
правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по
правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – златни изделия.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното административно
нарушение, за което жалбоподателят е наказан с обжалваното НП, не може да
се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид
голямото количество на контрабандирани стоки и артикулното им
разнообразие, деянието не разкрива значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък
изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално
нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от
същото; отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на АНО, Съдът
споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и
21
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от митническата
стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание „Глоба” е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер от 100 % от митническата стойност на
недекларираните стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е
правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за
преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи
и отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретното количество и
разнообразие на контрабандно пренесените стоки, което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, извън това за пренасянето на стоките да не
е бил използван тайник или друг специален начин, се установиха липсата на
данни в кориците на делото за други нарушения и обстоятелството, че не е
възпрепятствал или правил опити да осуети проверката. В тази връзка не
може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на
нарушителя към датата на деянието, доколкото възрастта от 27 години
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде опредЕ. като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство. Не се констатира обществената опасност на деянието и на
дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за
отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно
относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива,
поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
22
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в
който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от митническата
стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно
режимът на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Така наложеното с обжалваното НП наказание „Глоба” Съдът намира за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. Т.е. НП в частта му по пункт I
следва да бъде потвърдено.
Горните изводи на Съда не се променят и предвид представената от
адвокат Коларова справка от официалната страница на Министерството на
външните работи, тъй като Съдът е длъжен да спазва законите на Република
България и да ги прилага съобразно смисъла им, а не да давя вяра на
информация от официални интернет – страници, макар и били те на
Министерството на външните работи. С оглед изложеното по-горе по
отношение на субективния елемент от състава на конкретното нарушение,
представената справка не налага извод за липсата на вина. Отделно от това
следва да се има предвид, че представената справка дава актуална
информация към дата 19.09.2013 година, т.е. информацията е за преди около
повече от 10 години.
Съдът намира че НП е незаконосъобразно в частта на постановената
репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на предмета на
нарушението, визирана в пункт II, по следните съображения:
Жалбоподателят не отрича златото да е негова собственост, т.е.
собствеността му, макар и да не е документално установена, не е отречена от
санкционираното лице.
Разпореждането по посочения начин с предмета на нарушението е
изрично предвидено в разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, в случаите на
осъществено нарушение по ал. 1 на посочената разпоредба от същия закон.
Подобно разпореждане е в противоречие с тълкуването на Европейския
съд на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013. Според СЕС всяка Държава -
23
членка трябва да предвиди в националното законодателство административни
или санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят границите на
необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели
(Решение от 16.07.2015 година, С.,С-255/2014, EU: C: 2015: 475, т. 22).
Същите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В този
контекст СЕС уточнява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално
се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният
принцип на пропорционалност. Нерелевирането на фактора на законност на
пренасяните стоки при налагане на наказание и в частност отнемането им/или
присъждане на тяхната равностойност в полза на Държавата, само по себе си
противоречи на принципите и целите на Регламента (в този смисъл са
Решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-655/18). Така например, в
последното цитирано Решение на Съда на ЕС по дело С-665/18, свързано с
приложението на чл. 234а, ал. 3 от ЗМ преди изменението му с ДВ, брой 82 от
2023 година, е посочено, че неправилно и в противоречие на чл. 42, § 1 от
Регламент № 952/2013 е едновременно с наложената Имуществена санкция,
респ. Глоба да е присъдена и равностойността на липсващия предмет на
нарушението, респ. да се отнеме в полза на Държавата. В т. 44 на Решението
Съдът на ЕС във връзка с приложението на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е приел
изрично, че „санкция, която се състои в задължение да се плати
равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда
пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията
по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира по-специално че допуснатите
в режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от
митнически надзор.”, т.е. санкцията отнемане на вещи в полза на Държавата,
респ. присъждане на равностойността им, не изглежда пропорционална.
Съобразно и диспозитива на посоченото Решение, „чл. 42, § 1 от Регламент №
952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна
уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки,
поставени под режим на митническо складиране, освен Имуществена санкция
титулярят на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и
равностойността на тези стоки.”, т.е. санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат
24
отклонени от митнически надзор.
Възниква въпросът дали тази общностна норма следва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, като тази на чл. 234а, ал. 3
от ЗМ, респ. чл. 233, ал. 6 от ЗМ, която за нарушение на задължението да не
се отклоняват стоки, декларирани за митнически режим, респ. за пренасяне на
стоки през границата на страната без знанието и разрешението на
митническите органи, наред с налагането на Имуществена санкция по чл.
234а, ал. 1 от ЗМ, респ. Глоба по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, допълнително
предвижда и отнемане в полза на Държавата на стоките. С посоченото
Решение по дело С-665/18 Съдът на ЕС тълкува, че не се допуска национална
права уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на
Имуществена санкция, и на отнемане в полза на Държавата, като се
възприема като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на
изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки, декларирани за
митнически режим. Последното води на извод, че налагането на санкция
„Отнемане предмета на нарушението” наред с наказанието „Имуществена
санкция”, респ. „Глоба” не следва да се прилага. Т.е. постановеното в случая
на основание чл. 234а, ал. 3 от ЗМ отнемане в полза на Държавата на
предмета на нарушението по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, респ. присъждане на
равностойността му поради липсата му, едновременно с налагане на
Имуществена санкция, приложено по аналогия към чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е в
противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от
правото на Съюза принцип, а именно този на пропорционалността вземайки
предвид естеството на стоката – златни изделия, които във времето не се
обезценяват, а напротив стойността им се покачва драстично.
Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в чл. 5, § 4 от Договора за
функционирането на ЕС (ДФЕС), изисква актовете на институциите на Съюза
да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането
на легитимните цели. Налагането на санкция „Отнемане на вещите” само по
себе си директно обуславя изводът за несъразмерността на наложеното
наказание като цяло. Тази несъразмерност е основание за отмяна на НП в тази
част.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 от ЗАНН е посочено, че
25
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на Държавата
– то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на
чл. 35, ал. 3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на
извършеното престъпление, т.е. по аргумент от чл. 11 от ЗАНН и
административното наказание като цяло трябва да е съобразено със степента
на засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение и с други фактори, какъвто безспорно е естество (вида) на стоката
в конкретния случай.
При тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че следва на
основание чл. 288, ал. 2 от ДФЕС да не приложи националната разпоредба, а
именно: чл. 233, ал. 6 от ЗМ, тъй като същата противоречи на чл. 42, § 1 от
Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и да отмени
обжалваното НП в тази му част, т.е. в частта по пункт II, НП следва да бъде
отменено като противоречащо на правото на ЕС.
Както вече бе посочено по отношение на задържаниите стоки, НП следва
да се отмени, но отмяната на НП в тази част няма за последица
автоматичното връщане на тези вещи, поради което Съдът следва да се
произнесе служебно по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната
на НП в частта за отнемането на златните изделия - предмет на
административното нарушение, следва изрично да се постави и тяхното
връщане на лицето, от което са иззети – жалбоподателя или на надлежно
упълномощено от него лице.
Дори и да се приеме тезата на процесуалния представител на АНО, че
отнемането на вещите – предмет на нарушението, не е санкция, то е налице
непропорционалност на наложеното санкциониране на лицето като цяло, тъй
като в санкционирането му несъмнено освен наложената Глоба следва да се
отчете и фактът, че са отнети златните изделия.
В случай, че не се възприемат изводите на Съда относно отмяната на
НП в частта по пункт II, то се излагат следните съображения: Съдът би
приел, че НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното
26
отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението, т.е. по
пункт II. Съдът би приел, че подобно разпореждане би било законосъобразно
приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Би приел,
че правната разпоредба е императивна и би обвързала във всички случаи
указаното разпореждане с тези стоки, предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 1 000 лв. (съобразно представените Списък на
разноските и Договор за правна защита и съдействие) и от страна на АНО –
80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства през районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от
които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
В този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподателя. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован. В Решение от 25.01.2024
година на СЕС по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, т.е. Съдът вече не е обвързан с
минималните размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата.
Ето защо и настоящият Съд не е обвързан с прилагането на тази Наредба и
27
може да присъди възнаграждение и под определените там размери. В
настоящия случай като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
на Жалбата, но и реално представителство в открито заседание и ангажиране
на доказателства, размера на Глобата и обстоятелството, че НП се обжалва и
в частта на отнетите в полза на Държавата вещи, Съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да се определи на базата на
съвкупността от наложени финансови санкции (Глоба и отнемане на вещи в
полза на Държавата), тъй като защитата е насочена срещу един санкционен
акт, т.е. заплатеният размер на адвокатския хонорар от страна на
жалбоподателя се явява справедлив и обоснован поради което не следва да
бъде редуциран в по-нисък размер. Съдът не намира, че хонорар в този
размер (1 000 лв.) е непропорционален на целта на закона. Т.е. не намира, че
този размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е
посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
Основателно е и искането, направено от страна на АНО, за присъждане
на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован (както вече бе посочено по-горе). Съобразно чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е
предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмено
доказателство, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения
размер е справедливо.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
потвърдено в частта му по пункт І и отменено в частта му по пункт ІІ, следва
в полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото
разноски в размер на 500 лв., а в полза на АНО – 40 лв., или по компенсация
следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер
на 460 лв.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
28
тяхна страна.
В случай на потвърждаване на НП в цялост искането за разноски от
страна на жалбоподателя би било неоснователно; а искането, направено от
страна на АНО, би било основателно в размер на 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № BG2023/1000-
3860/НП от 13.03.2024 година на И.Д.Заместник-Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, в частта, с която на А. Й. А. с ЕГН ********** от
град ***************************************, за нарушение на чл. 233,
ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
4 378.22 лв. (пункт І)
ОТМЕНЯ НП № BG2023/1000-3860/НП от 13.03.2024 година на
И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, в
частта, с която от А. Й. А. с ЕГН ********** от град
***************************************, на основание чл. 233, ал. 6 от
ЗМ са отнети в полза на Държавата златни пръстени – 6 броя, златни
синджири – 2 броя и златна гривна (пункт ІІ).
ДА СЕ ВЪРНАТ на А. Й. А. с ЕГН ********** от град
*************************************** или на надлежно
упълномощено от него лице, отнетите в полза на Държавата златни пръстени
– 6 броя, златни синджири – 2 броя и златна гривна, задържани с Разписка №
23013357 от 10.10.2023 година.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Териториална дирекция
Митница Бургас с адрес: град Бургас, ул.„Александър Батенберг” № 1, ДА
ЗАПЛАТИ на А. Й. А. с ЕГН ********** от град
***************************************, сумата от 460 лв.,
представляваща част от направените разноските за адвокатско
възнаграждение по АНД № 316/2024 година на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
29
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
30