№ 125
гр. ЛЕВСКИ, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. И.а
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20224410100551 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че На 23.02.2018 г. е подписан Договор за
банков револвиращ №0012/564/23022018 между „***** АД като кредитодател
и ***** ЕООД, ЕИК *****, като кредитополучател, по силата на който
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер
на 41 000,00 лева. Солидарен длъжник на кредитополучателя по договора за
кредит е К. П. И., ЕГН **********. Твърди се, че с ъгласно чл.1 от договора,
предоставеният кредит е под формата на револвиращ кредит, че съгласно чл.З
от договора, целта на кредита е за оборотни средства, че съгласно чл.4.1.1 от
договора, върху усвоения кредит се начислява годишен лихвен процент в
размер на променлив лихвен индекс и надбавка за редовен дълг в размер на
7,603%, че приложимият лихвен индекс е едномесечния SOFIBOR, че към
датата на подписване на договора приложимият лихвен процент е 7,5%, че
съгласно чл.4.2 от договора, върху просрочената главница се начислява
лихвен процент в размер на годишния лихвен процент за редовен дълг и
надбавка от 2,00%, че съгласно чл.4.3 при просрочие на лихвата и/или
главницата, се начислява фиксиран лихвен процент в размер на 5% годишно,
1
който се начислява наред с лихвите по чл.4.1 и чл.4.2, че съгласно чл.5.1.1 от
договора начислява се еднократен комисион в размер на 1%, че съгласно
чл.5.2 от договора се начислява и събира такса за ангажимент в размер на
1,5%, че съгласно чл.7.1 от договора, крайната дата за погасяване на дълга е
23.02.2019 г., че съгласно чл.7.2 от договора падежното число на лихвите по
редовния дълг е 20-то число от месеца, на която дата следва да бъдат
заплатени дължимите и начислени за текущия месец лихви, че съгласно чл.
12.4.1 от договора, дължимите договорни лихви по чл.4.1 се дължат на
падежа, уговорен в чл.7.2, че съгласно чл. 12.4.2 от договора, лихвите за
просрочие/неразрешен овърдрафт по чл.4.2, стават незабавно изискуеми, че
съгласно чл.17.1 и чл.17.2 от договора, при неплащане в срок на дължимите
суми или при друго нарушение на договора, банката обявява кредита за
предсрочно изискуем.
Твърди се, че към договора са подписани и Общи условия, които се
прилагат към исковата молба.
Твърди се също така, че на 22.10.2018 г. е подписан Анекс №1 към
договора за кредит и съгласно чл.2 от Анекса, кредитният лимит се променя
на 35 600 (тридесет и пет хиляди) лева, като целта на кредита остава за
оборотни средства, съгласно чл.З, че съгласно чл.4.1 от анекса, върху
усвоения кредит се начислява годишен лихвен процент в размер на
променлив лихвен индекс и надбавка за редовен дълг в размер на 7,38%, че
приложимият лихвен индекс е едномесечния SOFIBOR и към датата на
подписване на договора приложимият лихвен процент е 7,5%, че съгласно
чл.4.2 от анекса, върху просрочената главница и/или върху неразрешения
овърдрафт се начислява лихвен процент в размер на годишния лихвен
процент за редовен дълг и надбавка от 2,00%, че съгласно чл.4.3 при
просрочие на лихвата и/или главницата, се начислява фиксиран лихвен
процент в размер на 5% годишно, който се начислява наред с лихвите по
чл.4.1 и чл.4.2, а съгласно чл.7.1 от Анекса, крайният срок за издължаване е
25.10.2019 г.
Твърди се, че на 09.10.2019 г. е подписан Анекс №2 и съгласно чл.7.1
от Анекса, крайният срок за издължаване на кредита е 25.11.2019 г.
Твърди се също така, че на 09.10.2019 г. страните подписват Анекс
№3, че съгласно чл.2 размерът на кредита се променя на 25 900 лева, че
съгласно чл.4.1 от анекса, върху усвоения кредит се начислява годишен
лихвен процент в размер на променлив лихвен индекс и надбавка за редовен
2
дълг в размер на 7,42%. Приложимият лихвен индекс е едномесечния
SOFIBOR. Към датата на подписване на договора приложимият лихвен
процент е 7,5%. Твърди се, че съгласно чл.4.2 от анекса, върху просрочената
главница и/или върху неразрешения овърдрафт се начислява лихвен процент
в размер на годишния лихвен процент за редовен дълг и надбавка от 2,00%, а
съгласно чл.4.3 при просрочие на лихвата и/или главницата, се начислява
фиксиран лихвен процент в размер на 5% годишно, който се начислява наред
с лихвите по чл.4.1 и чл.4.2. Съгласно чл.7.1 крайният срок се променя на
25.11.2020 г.
Твърди се, че на 03.06.2020 г. страните подписват Анекс №4 и съгласно
чл.7.1 от Анекса, крайният срок за издължаване се променя на 25.05.2021 г.
Твърди се, че на 09.02.2021 г. страните подписват (с електронен подпис)
Анекс №5, като съгласно чл.7.1 от анекса крайният срок за погасяване се
променя на 25.08.2021г.
Твърди се, че длъжниците не са погасили предоставения кредит до
падежа, уговорен в последния анекс към договора за кредит.
Тъй като длъжниците не погасяват дължимите суми на уговорения
падеж, банката е подала заявление по чл.417 от ТПК в Районен съд-Левски и
районният съд е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.33/2022 на 21.01.2022 г.
Твърди се, че издадените изпълнителни титули са присъединени към
изп.д.№ 20218150401182/2021 при ЧСИ 815 Т.Б.К., като съобщението до
длъжниците е връчено по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, след което заповедният
съд е дал указание за предявяване на иск, което обосновава правния интерес
от предявяване на настоящия иск.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че ***** ЕООД като кредитополучател и К. П. И. като солидарен
длъжник дължат на „***** АД, ЕИК ***** сумите, претендирани от банката
в заявлението по чл. 417 от ТПК, а именно:
-19 865,69 лева (деветнадесет хиляди осемстотин шестдесет и пет лева
и 69 ст.) - главница;
-2 974,23 лева (два хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и 23
ст.) - дължими лихви, съгласно сключения договор за кредит, считано от
20.02.2021г. до 20.01.2022 г., от които 1069,05 лева - договорна лихва от
20.02.2021 г. до 25.08.2021 г., 986,40 лева - лихва за просрочена главница от
20.02.2021 г. до 20.01.2022 г. и 918,78 лева - наказателна лихва при просрочие
от 20.02.2021 г. до 20.01.2022 г.,
- законната лихва върху неплатената главница и неразрешения
овърдрафт от 21.01.2022г. до изплащане на вземането.
Претендират се и направените деловодни разноски, както в настоящото,
така и в заповедното производство.
Ответникът ***** ЕООД – е получил съобщението по реда на чл. 50
ал.2 от ГПК не е представил отговор на исковата молба, не е изразил
3
становище по предявения иск, не е представил доказателства и не е направил
доказателствени искания.
Ответникът К. П. И. е получил съобщението по реда на чл. 47 ал.5 от
ГПК и на същия е назначен особен представител в настоящото производство.
Назначеният особен представител е представил отговор на исковата молба и е
изразил следното становище, че предявения иск е недопустим и
неоснователен по следните съображения:
Твърди се, че към исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства липсват такива, от които да се направи категоричен извод, че е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита, че съгласно разпоредбата на
чл.9 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Твърди се, че Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК, а съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая се твърди, че
не е спазено предписанието на чл.10 ал.1 от ЗПК, че според посочената
норма, в действалата й редакция към момента на сключване на договора,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Твърди се, че в
конкретния случай е видимо с просто око, че договорът за потребителски
кредит е изписан с шрифт, по-малък от предвидения в закона. Изложено е
твърдение, че е налице нарушение на изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК на
изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на съществената част
от елементите на договора, касаещи именно уговорките относно
потребителския кредит. Направен е извод за недействителност на договора,
от който ищецът претендира да черпи права, която недействителност
произтича от разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Заявено е, че съгласно § 2 от ДР
на ЗПК са въведени разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за
потребителски кредити, че с тази Директива се цели сближаването на
4
законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-
членки относно потребителския кредит и установяването на правила за тях на
общностно равнище, че в чл.10 от същата се съдържат изисквания относно
формата и съдържанието на договорите за потребителски кредит, като там не
е предвидено изискване за размера на шрифта на договора. Изложено е
твърдение, че следва да се вземе предвид, че директивите дават общите
насоки при хармонизиране на националното законодателство на държавите -
членки с европейското законодателство и всяка държава-членка сама може да
преценява как ще изпълни тези насоки и с какви конкретни средства, че
българският законодател е въвел в ЗПК по-висок стандарт на защита на
потребителя, предвиждайки специални технически изисквания към писмената
форма на договорите за кредит, което не е забранено от директивата и
съответства на нейните цели, а именно защитата на потребителя
С оглед императивния характер на посочените разпоредби от ЗПК,
които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-
слаби участници в оборота, е заявено, че за съда съществува задължението
да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в
този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР №1/2013г. от
09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. По тези съображения е
направено искане да бъде извършена служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск като неоснователен.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 33/2022 г. на РС
Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение против ответниците.
Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчена на
ответниците по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което е дадена възможност
на ищцовата страна да предяви настоящия иск и същия е предявен в дадения
от съда срок.
Видно от представените по делото писмени доказателства е, че между
5
страните по делото действително са съществували твърдените в исковата
молба договорни отношения. Към доказателствата по делото е представен
посочения в исковата молба договор за банков револвиращ кредит №
0012/564/23022018 сключен на 23.02.2018 г. в гр.Л. между ***** АД – като
кредитор, ***** ЕООД – като кредитополучател и К. П. И. като солидарен
длъжник, по силата на който на ***** ЕООД е предоставена кредит в размер
на 41 000 лв., с цел на кредита „за оборотни средства“ с краен срок на
издължаване на главницата – на 23.02.2019 г. С договора са уговорени
погасителните вноски, размера на дължимата лихва, на дължимите такси,
конкретните условия на ползване и издължаване на кредита, както и други
условия по договора. Договора е подписан на всяка страница от кредитора,
клиента и солидарния длъжник.
Представени са и посочените в исковата молба Анекси към договора, с
които са уговорени промени на първоначалния договор.
Представено е и извлечение от счетоводните книги на банката кредитор
към 21.01.2022 г. от което се установяват дължимите суми от
кредитополучателя.
В тежест на ответника е да докаже плащането на дължимите суми по
сключения договор за кредит. Същият, обаче не е представил доказателства в
тази насока.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че кредита е усвоен на 23.02.2018 г. като преведената сума по
сметката на ответника е в размер на 41000 лв. съгласно процесния договор.
От заключението се установява какво е движението на суми по кредита,
установява се, че общо постъпили по процесния договор суми за погасяване
на кредита са 30001,65 лв., от които главница 21 134,31 лв. Установява се, че
кредитополучателят не е заплатил общо по процесният договор сума в размер
на 19 865,69 лв. главница, сума в размер на 1069,04 лв. договорна лихва за
периода от 20.02.2021 г. до 25.08.2021 г., сума в размер на 986,40 лв. лихва
просрочена главница за периода от 20.02.2021 г. до 20.01.2022 г., както и че е
начислена лихва при просрочие /наказателна лихва/ от 20.02.2021 г. до
20.01.2022 г. върху цялата непогасена главница от 19 865,69 лв., в размер на 5
% за 333 дни, а именно сумата от 918,79 лв. В заключение вещото лице
заявява, че именно това е задължението по процесният договор към датата на
заявлението 21.01.2022 г.
6
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и
съдът е приел същото като пълно и компетентно изготвено.
Във връзка с твърдението на особения представител на ответника К. П.
И., че договора е недействителен, като такъв неотговарящ на изискванията на
ЗПК съдът приема следното: Договорът за кредит в конкретния случай няма
характер на договор за потребителски кредит, тъй като дружеството
кредитополучател е юридическо лице, търговец и няма качеството на
потребител по смисъла на параграф 13 т.1 от ДР на ЗЗП, поради което не
подлежи на служебна проверка съответствието на договора с императивните
разпоредби на ЗЗП и ЗПК. Обстоятелството, че ответникът К. П. И. е
управител на дружеството-кредитополучател при условията на чл. 121 и
сл.вр. чл. 101 от ЗЗД е встъпил като солидарен длъжник на дружеството в
дълга на същото по договора за кредит не изменя предмета на договора като
банков кредит, сключен между търговци и не води до възникване на права за
ответника като потребител по договор за потребителски кредит, тъй като
релевантна е целта, за която е отпуснат и усвоен кредита – оборотни средства
на дружеството. Дружеството – кредитополучател е търговец, който е имал
възможност да прецени търговския си риск при поемане на съответните
задължения към Банката. Ответникът в качеството на встъпил в дълга на
дружеството – кредитополучател солидарен длъжник е изразил писмено
съгласието си с условията, при които е сключен договора за кредит и тъй като
по конкретния договор няма качеството на потребител не се ползва с
потребителска защита по кредита. /В този смисъл е и решение №
54/13.02.2023 га ОС Плевен по гр.д. № 327/2022 г. между същите страни/.
Предвид изложеното и с оглед заключението на приетата съдебно-
икономическа експертиза, съдът приема, че предявените искове са
основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да заплати
направените деловодни разноски от ищцовото дружество в настоящото
производство съгласно представения списък на разноските - общо в размер на
3751,15 лв., включваща 475,55 лв. внесени като държавна такса при
завеждане на исковото производство, 600 лв. внесени като депозит за
възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно счетоводна експертиза,
1216 лв. – внесени като депозит за възнаграждение на особен представител и
1459,60 лв. – заплатени като адвокатско възнаграждение. Следва да бъдат
7
присъдени на ищеца и направените деловодни разноски в заповедното
производство, а именно сумата от 1505,34 лв., от които 457,55 лв. заплатени
като д.т. в заповедното производство и 1047,79 лв. – заплатени като
възнаграждение за един адвокат.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на „*****” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от изпълнителните директори Ц.Г.М. и
А.Т., „*****“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
***** и К. П. И., с ЕГН ********** с адрес: *****, че „*****“ ЕООД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: ***** и К. П. И., с ЕГН
********** с адрес: ***** дължат солидарно на „*****” АД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от
изпълнителните директори Ц.Г.М. и А.Т. сумата от 19 865,69 лв. –
представляваща главница по сключен договор за банков револвиращ кредит
№ 0012/564/23022018 от 23.02.2018 г., сумата от 2974,23лв. -
представляваща лихви, съгласно сключения договор за кредит, считано от
20.02.2021 г. до 20.01.2022 г., включваща следните суми: сумата от 1069,65
лв. договорна лихва от 20.02.2021 г. до 25.08.2021 г., сумата от 986,40 лв.
лихва за просрочена главница от 20.02.2021 г. до 20.01.2022 г. и сумата от
918,78 лв. наказателна лихва при просрочие от 20.02.2021 г. до 20.01.2022 г. ,
както и законната лихва върху главницата от 19 865,69 лв., считано от
21.01.2022 г. до изплащане на вземането - за което вземане е издадена заповед
№ 18/21.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 33/2022 г. по описа на РС Левски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК „*****“ ЕООД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: ***** и К. П. И., с ЕГН
********** с адрес: ***** да заплатят на „*****” АД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от изпълнителните
директори Ц.Г.М. и А.Т. направените деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 3751,15 лв., както и направените деловодни
разноски по ч.гр.д. 734/2021 г. на РС Левски в размер на 1505,34лв.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
9