№ 157
гр. Сливен, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200403 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от Д. Ж. Я. с ЕГН
********** от гр. Шумен, чрез процесуален представител против Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К № 10416543 на ОД на МВР –
Сливен, с който е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
850,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. По делото е приложено писмено становище от
процесуалния представител на жалбоподателя, в което е посочено, че
поддържа жалбата и моли да бъде отменено издаденото наказателно
постановление, както и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата
страна, в което е посочено, че считат жалбата за неоснователна, моли да се
1
постанови решение, с което да бъде потвърден като законосъобразен
обжалваният електронен фиш, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и моли да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 04.06.2024 год. в 07,19 часа в обл. Сливен, по път I-6 на км. 382, при
ограничение до 50 км./ч. за извън населено място въведено с пътен знак В26, с
АТСС 000355С2, разположено към гр. Казанлък, било заснето движение на
МПС „ХУФЕРМАН ХСА 1870“ вид - ремарке за товарен автомобил с рег. №
*****, със скорост от 126 км./ч. – над разрешената скорост от 50 км./ч.
При направена справка в Централна база – КАТ било установено, че
„ХУФЕРМАН ХСА 1870“ - ремарке за товарен автомобил с рег. № ***** е
регистриран на „Е.“ ООД – гр. Варна (л. 35 и л. 46 от делото).
Във връзка с установеното нарушение, Х.Г.Х. – управител на „Е.“ ООД –
гр. Варна подписал Декларация за предоставяне на информация по
нарушение във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП като посочила
че на 04.06.2024 год. в 07,19 часа, че превозното средство „ХУФЕРМАН ХСА
1870“ с рег. № ***** се е ползвало от лицето Д. Ж. Я. (л. 12 и л. 26 - 27 от
делото).
Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К № 10416543 на ОД на МВР – Сливен, в който като
нарушител бил вписан Д. Ж. Я. от гр. Шумен. В издадения Електронен фиш за
налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2
вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 850,00 лева
(л. 5 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
2
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 19
от 13.03.2015 год.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение.
В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че
автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДвП,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 год.), издадена на основание чл. 165,
ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за ползването им.
В настоящия случай видно от представените по делото писмени
доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно:
било е използвано автоматизирано техническо средство № 000355С2,
одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по
надлежния ред (л. 9 – 11, л. 38 и л. 50 от делото) и е бил попълнен протокол за
използването на мобилно АТСС за контрол (л. 8 от делото).
Освен това в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 и 3 от ЗДвП е
посочено още, че електронният фиш съдържа следните данни за:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане; както и че образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Следователно законодателят
3
изрично е посочил, че електронният фиш следва да съдържа регистрационния
номер на моторното превозно средство и собственика, на когото е
регистрирано това превозното средство. Същевременно в § 6, т. 11 от ДР на
ЗДвП е отразено, че „Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство,
снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни
средства и индивидуалните електрически превозни средства. В настоящия
случай в електронния фиш изрично е отразено, че нарушението е извършено с
„ХУФЕРМАН ХСА 1870“ вид - ремарке за товарен автомобил с рег. № *****,
а ремарке съгласно разпоредбата на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП е пътно превозно
средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство, както
и че към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата. Следователно
ремаркето не е моторно превозно средство и видно от приложеното към
административнонаказателната преписка заверено копие от снимка № 001635
същото е било прикачено към влекач, чиито водач е можел да избира
скоростта на движение на състава от пътни превозни средства. Ето защо съдът
намира, че законодателят не е предвидил налагане на административно
наказание с електронен фиш по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП спрямо пътните
превозни средства посочени в § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП (в този смисъл Решение
№ 2203/29.11.2024 год. по КАНД № 477/2024 год. по описа на
Административен съд – Сливен).
С оглед на гореизложеното съдът намира, че следва да отмени
атакувания Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, като незаконосъобразен и
необоснован.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 1 от НПК, с решението
съдът е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по
делото. В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя в становището му за присъждане на
разноските във вид на адвокатско възнаграждение, но по делото до
приключване на съдебното следствие не бяха представени доказателства за
заплатеното възнаграждение за адвокат. По делото е представено само
пълномощно, с което жалбоподателят е упълномощил адвокат да го
представлява по настоящото дело (л. 4 от делото), но не и Договор за правна
защита и съдействие, поради което съдът следва да отхвърли искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
4
разноски в производството като неоснователно.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също
е неоснователно.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К
№ 10416543, с който на Д. Ж. Я. с ЕГН ********** от гр. Шумен, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 850,00 лева на основание чл.
189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски в производството като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5