№ 109
гр. Благоевград, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20241210200871 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. К. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б.,
ул. „П.“ № против Наказателно постановление № 24-1116-001881/28.05.2024 г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград, с
който за извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на основание чл.182, ал.5, вр. ал.2,
т.4 ЗДвП, са му наложени административни наказания "глоба" в размер на 300 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното НП, както и че
същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа
се, че в словесното описание на нарушението отсъствали конкретни данни, които да
обосноват извод за обективиран състав на административно нарушение. Като
неоснователен се оспорва и изводът на наказващия орган за наличието на системност
на нарушението, доколкото посочените в НП два електронни фиша, за които се сочи,че
са влезли в сила на 05.05.2023 г. не обуславят квалификацията за системност по
смисъла на чл. 185, ал.5 ЗДвП. Подчертава се, че отразените два електронни фиша са
влезли в сила едновременно, поради което санкционираното с НП нарушение е първо
по ред в едногодишния срок от влизане им в сила на електронните фишове. Предвид
горното се навежда неправилна правна квалификация на деЯ.ето, предпоставяща
отмяна на санкционния акт. Твърди се, че АУАН е съставен извън предвидените с
чл.34, ал.1 преклузивни срокове.
Навежда се маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното НП.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява. Представлява се адв. К., която поддържа въззивната
жалба със съдържащите се в нея възражения. Допълва, че с оглед установеното от
СГЕ, че описаните в НП електронни фишове не са подписани от жалбоподателя,
незаконосъобразно М. е санкциониран за извършване на нарушението в условията на
1
системност. Претендира заплащане на направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
становище, с което прави искане за потвърждаване на издаденото наказателно
постановление и релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
С Електронен фиш серия К № 7329954, издаден от ОДМВР – Видин, за
извършено на 28.02.2023 г. нарушение на чл.21, ал.2, вр ал.1 ЗДвП, на основание чл.
189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 ЗДвП на С. К. М. е наложено административно
наказание глоба в размер на 700 лева. На електронния фиш е отбелязано, че е връчен
на М. на 20.04.2023 г., поради което в информационните фондове на МВР е отразено,
че е влязъл в сила на 05.05.2023 г.
Съгласно заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-
графическа експертиза подписът, положен над ръкописно изписания върху Електронен
фиш серия К № 7329954, издаден от ОДМВР – Видин „връчен на 20.04.2023г.“ не е
изписан от С. М..
С Електронен фиш серия К № 7332355, издаден от ОДМВР – София, на
основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 ЗДвП на М. е наложено
административно наказание глоба в размер на 650,00 лева за извършено на 16.10.2022
г. нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП. Съгласно разпечатка от АИС-АНД,
удостоверяваща статуса на електронния фиш, същият е връчен на 20.04.2023 г. и е
влязъл в сила на 05.05.2023 г. Според писмо от ОДМВР – София към 29.10.2024 г. в
ОДМВР – София не е постъпила обратна разписка, удостоверяваща връчването на
Електронен фиш серия К № 7332355.
На 12.01.2024 г. в 08.54ч. в област Благоевград, на ПП 1- № Е-79 на
км.357+800, извън населено място в посока от гр. Дупница към гр. Благоевград, при
максимално разрешена скорост за извън населено място 90 км/ч, с мобилна радарна
установка TFR1-M 561 била засечена скорост на движение на МПС „Мерцедес
Спринтер“ с рег.№ С от 122км/ч– т.е превишение от 32км/ч.
Лекият автомобил бил регистриран като собственост на „Уникредит Лизинг“
ЕАД с ползвател „Милица 72“ ЕООД, поради което срещу законния представител на
дружеството П. С. К. от ОДМВР- Благоевград е издаден електронен фиш серия К №
8570995 за налагане на глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1
ЗДвП.
В предвидения с чл.189, ал.5 ЗДвП срок - на 12.04.2024 г. К. подала
декларация, в която заявила, че на 11.01.2024г., след като се убедила, че С. К. М. е
правоспособен водач, законно пребиващ на територията на РБългария, му
предоставила за ползване л.а.„Мерцедес Спринтер“ с рег.№ С. Декларирано е също, че
на 12.01.2024 г., превозното средство е било във владение на С. М., като същото й е
върнато в 17.30ч. на 18.01.2024г., без да е уведомена за допуснати нарушения. Към
декларацията е приложено копие на СУМПС на С. М..
При направена проверка в Единен център за обработка на нарушението е
генерирана справка, от която свидетелят В. установил, че спрямо жалбоподателя са
издадени Електронен фиш серия К № 7329954 и Електронен фиш серия К № 7332355,
за които е отразено, че са влезли в сила на 05.05.2023 г.
2
При така направените констатации, В. приел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при наличието на системност, поради което на
07.05.2024 г. в присъствието на свидетеля М. съставил АУАН серия GA № 1265538.
Актът е връчен на същата дата на жалбоподателя, който го подписал без да
обективира възражения. Такива не са постъпили и в определения с чл. 44, ал.1 ЗАНН
срок.
При идентичност на словесното описание на нарушението и правната му
квалификация на 28.05.2024 г. е и издадено наказателното постановление, което е
връчено на жалбоподателя на 13.06.2024 г.
От приложения към делото снимков материал -снимка № 57510 (заснет с
TFR1-M 561) се установява, че на 12.01.2024 г, в 08:54:54 ч при географски
координати EL 23.05652° и NL42.02992 е измерена скорост на движение от 126 км/ч,
като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила.
По делото е приложен и протокол рег. №1116р-467/15.01.2024 г. за използване
на АТСС от 12.01.2024 г., по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата
Използваната за установяване на процесното нарушение мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип - TFR1-М с
идентификационен № 561 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, на 24.02.2010г., със срок на валидност на
одобряването - 24.02.2020 г. Периодичността на последващите проверки на видео-
радарните системи Съгласно Закона за измерванията е една година, като от протокол
№ 2-2-23/23.11.2023 г. се установява, че мобилната система с № 561 е преминала
проверка на 23.11.2023г., и отговаря на изискванията, като допустимата грешка при
измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при движение със скорост над
100 км/ч.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания по делото свидетелите В. и М., заключението на СГЕ и от приобщените
към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо
от АПИ изх. № 11-00-233/12.08.2024 г.; писмо от Сектор "Пътна полиция"
регистрационен № 111600-14369/08.07.2024 година; Електронен фиш Серия К №
7332355 с платежно нареждане, Електронен фиш Серия К № 7329954 с платежно
нареждане, протокол № 2-2-23 от проверката на мобилна система за видеоконтрол,
протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система
регистрационен № 1116р[1]467/15.01.2024 г. писмо от Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Благоевград рег. № 111600-16632/19.09.2024 г. с приложение справка
собственици на превозно средство, справка АИС АНД, декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, Електронен фиш
Серия К № 8570995, издадено от ОД на МВР Благоевград, ксерокопие на СУМПС,
лична карта и Контролен талон; писмо от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Видин рег. № 953000-9218/20.09.2024 г. с приложение Електронен фиш Серия К №
7119715, издаден от ОД на МВР Видин, декларация за предоставяне на информация
във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ксерокопие на СУМПС, справка
преглед на декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, Електронен фиш Серия К №
7329954, издадено от ОД на МВР Видин, справка фишове, ксерокопие пощенски плик,
Електронен фиш Серия К № 7329954, издадено от ОД на МВР Видин, писма
3
регистрационен № 120400-22395/29.10.2024 г. с приложение справка АИС АНД,
електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7332355, писма Сектор "Пътна
полиция" ОД на МВР Видин регистрационен № 953000-11679/04.12.2024 г. с
приложение фиш Серия К № 7329954, : АУАН № 1265538/07.05.2024 година, 2 броя
справка АИС АНД, снимков материал, справка за снимка за нарушение от 12.01.2024
г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка за нарушител/водач.
При установяването на фактите по делото съдът се довери на показанията на
полицейските служители, като съобрази липсата на заинтересованост от изхода на
делото, последователността на показанията им и тяхната подкрепа от приетите по
делото писмени доказателства.
Показанията на В. съдържат данни за процедурата по установяване на
нарушението с мобилна система за видеоконтрол, както и че същата е монтирана
извън населено място. От показанията на този свидетел се установява, че използваното
АТСС се монтира на пътя, като след въвеждане от страна на полицейския служител на
указаната с пътния знак максимално допустима скорост на движение, техническото
средство автоматично заснема автомобилите със скорост на движение над допустимата
такава.
Показанията на В. и М. са доказателствен източник и за установените
резултати от справките в информационните фондове на МВР, както и за процедурата
по съставяне и връчване на АУАН.
Съдът основа фактическите си изводи и на надлежно приетите писмени
доказателства, относими към предмета на доказване.
От показанията на свидетелите и приетите по делото писмени доказателства се
установява по несъмнен начин извършеното нарушение, датата и мястото на
извършване, пътната сигнализация към датата на нарушението, техническата годност
на АТСС, както и процедурата, по която е установено нарушението.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 13.06.2024 г., а жалбата е от
същата дата), и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от
младши автоконтрольор в съответствие с чл.189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е
издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.189, ал.12 ЗДвП с т. 3.11 .
от същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и регламентираната процедура
по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно
разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити. Описанието на нарушението е
4
направено достатъчно ясно и с необходимата конкретика, като са посочени мястото,
където е извършено нарушението, разрешената, установената скорост на движението,
така че да се гарантира упражняване правото на защита на санкционираното лице.
Съдът намира и за неоснователно релевираното от защитата възражение за
съставяне на акта извън предвидените в чл.34, ал.1 ЗАНН срокове.
На основание чл.34, ал.1 ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на
административно нарушение в тримесечен срок от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.
От приложената по делото декларация, попълнена от законния представител на
юридическото лице, ползвател на автомобила, се установява, че на 12.04.2024 г., К. е
декларирала, че на 12.01.2024 г. автомобилът е бил във владението на жалбоподателя,
поради което и 12.04.2024 г. е датата, на която е установен нарушителят.
Ето защо именно от 12.04.2024 г. започва да тече предвиденият с чл.34, ал.1
ЗАНН преклузивен срок за съставяне на АУАН, който е спазен със съставянето на акта
на 07.05.2024 г.
Съставен е и предвиденият с чл.10 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Протокол от използване на АТСС, в който е вписано, че нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство заснет с TFR1-M 561, което съответства
на отразеното в приложеното по делото копие от разпечатка от снимка.
От отразеното в посочения протокол се установява, че автоматизираното
техническо средство, с което е заснето процесното нарушение е било позиционирано
на място в обхвата на максимално позволената съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП скорост за
движение от 90 км/ч за извън населено място.
На следващо място от приложените протокол № 2-2-23/23.11.2023 г. от
проверка, съдът установи вида, типа, техническата годност и изправност на
техническото средство. От посочените писмени доказателства, се установява, че
техническо средство TFR1-M 561представлява преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
От представената снимка № 57510 е видно, че измерената скорост на движение
на управлявания от жалбоподателя автомобил е била 126 км/ч, в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3%, поради което в АУАН и НП коректно е
отразена скорост от 122 км/ч., като е съобразен т.нар."толеранс", като
инкриминираната скорост е намалена на 122км/ч, и е отчетено превишение от 32км/ч,
за което превишение е санкциониран жалбоподателят.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП, собственикът или този, на когото
е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
В конкретния случай, от попълнената по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП декларация,
се установява че жалбоподателят е управлявал л.„Мерцедес Спринтер“ с рег.№ С на
описаното в НП време.
Предвид горното, районният съд намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.21, ал. 1 ЗДвП, според
който при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава скорост от 90 км/ч в извън населено място.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деЯ.ето си, предвиждал е неговите
5
общественоопасните последици и пряко ги е целял.
В словесното описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и НП е
посочено, че деЯ.ето е системно, доколкото за същото по вид нарушение срещу
лицето има издадени и влезли в сила два електронни фиша, а именно Електронен фиш
серия К № 7329954 и Електронен фиш серия К № 7332355, като е отразено, че и двата
са влезли в сила на 05.05.2023 г.
При избора на санкция за процесното нарушение в наказателното
постановление като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 182, ал. 5 вр. ал.
2, т. 4 ЗДвП, която намира приложение при нарушения за скорост, осъществени в
условията на системност.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т.62 от ДР на ЗДвП системно е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила
на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
В случая в обжалваното НП е посочено,че описаните в АУАН и НП два
електронни фиша се влезли в сила на 05.05.2023 г., като от тази дата до датата на
извършване на санкционираното с НП нарушение липсват доказателства за
извършване на същото по вид нарушение от страна на жалбоподателя, което да
обуслови извод за наличието на системност на нарушението, а оттам и
санкционирането му на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП. Действително в
случая се установява двукратно санкциониране на жалбоподателя за нарушение на
чл.21, ал. 2, вр. ал.1 ЗДвП, но доколкото и за двата електронни фиша е отразено, че са
влезли в сила на една и съща дата, е невъзможно да бъде прието, че което и да е от
нарушенията, санкционирани с някой от двата електронни фиша е извършено след
влизането им в сила на 05.05.2023 г.
Отделно от горното следва да се подчертае, че наказващият орган, чиято е
доказателствената тежест, не доказа влизането в сила на Електронен фиш серия К №
7329954 и Електронен фиш серия К № 5121587, 7332355.
Заключението на назначената по делото СГЕ установи, че подписът, положен
над ръкописно изписания върху Електронен фиш серия К № 7329954, издаден от
ОДМВР – Видин текст „връчен на 20.04.2023г.“ не е изписан от С. М..
От друга страна не са ангажирани и доказателства за надлежното връчване на
Електронен фиш серия К № 7332355, издаден от ОДМВР- София, поради което не е
установено и датата на влизането му в сила.
Ето защо не може да бъде прието, че описаните в НП Електронен фиш серия К
№ 7329954 и Електронен фиш серия К № 7332355 са влезли в сила на 05.05.2023 г., а
оттам и че санкционираното с обжалваното наказателно постановление нарушение е
извършено след влизането им в сила.
Независимо от посоченото, тъй като в случая липсва съществено изменение на
обстоятелствата въз основа на които е повдигнато административнонаказателното
обвинение, съдът намира, че в съответствие с предоставеното му с чл. 63, ал.7, т.1
ЗАНН правомощие, следва да преквалифицира основанието, въз основа на което са
наложени административните наказания нарушението и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение.
Санкционната норма, която следва да намери приложение за описаното и
доказано нарушение на жалбоподателя по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП,
тъй като се установи, че неговото превишение на въведеното ограничение за скорост
при управление на МПС на процесната дата, място и пътен участък, е с 32 км/час.
Предвидено е наказание във фиксиран размер, а именно "глоба" в размер на сумата от
6
300 лв.,
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се
установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, съдът приема, че жалбата се явява частично основателна, поради което и на
основание чл.63, ал.7, т. 1 ЗАНН обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по отношение на приложената санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 5
във вр. ал. 2, т.4 ЗДвП, като я преквалифицира по чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП. В случая
доколкото наложената глоба е в размер на 300 лева, а не предвидената за това
нарушение в условията на системност от 600лв., не следва да се намалява размерът на
глобата. Наказателното постановление обаче следва да се отмени в частта му, с която
на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца .
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
изменението му от настоящата съдебна инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 400лв,
представляващи възнаграждение за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне
на въззивната жалба.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което районният съд намира за неоснователно.
Действително делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
изискващи специални процесуални усилия по обжалване на електронния фиш, но като
се отчете неговият предмет, видът и размерът на наложената санкция, броят на
проведените открити съдебни заседания, обемът на осъществената правна защита и
при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.,
съдът приема, че претендираният размер на разноските за адвокатско възнаграждение
в размер 400 лева не се явява прекомерен.
С оглед изменението на НП от настоящия съдебен състав, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени 200лв за заплатено адвокатско възнаграждение, който
размер е определен съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към
която разпоредба препраща чл.144 АПК.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Благоевград, което
е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган –
издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т.1 ЗАНН, Районен съд –
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1116-001881/28.05.2024 г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград, с
което на С. К. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „П.“ № за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 ЗДвП, са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 300 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
приложимата санкционна норма от чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП в чл. 182, ал. 2, т.
4 ЗДвП
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1116-001881/28.05.2024 г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград В
7
ЧАСТТА, с която на С. К. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „П.“ № е
наложеното наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/
месеца.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1, ЗАНН ОДМВР-Благоевград ДА
ЗАПЛАТИ на С. К. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „П.“ № сума в размер
200,00 лева (двеста лева), представляваща направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8