Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1024
гр.Бургас, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 2056 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на П.И.О. с ЕГН: **********, чрез адвокат К.К. ***, партер, против Електронен фиш за налагане на глоба
(ЕФ) Серия Г № *, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483,
ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Глоба“ в размер на 250
лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалвания фиш, като се посочва, че в случая не е
следвало да се издава ЕФ, а е следвало да се издаде наказателно постановление.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като
се представлява от адв. К., който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи и моли за присъждане на разноски.
За
Административно - наказващият орган не се явява представител, като се изпраща
писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване,
доколкото фишът е връчен на 12.05.2020 г., а жалбата е депозирана на 20.05.2020
г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е и основателна по
следните съображения:
На 25.11.2019г. в 10:12 часа в
гр. Бургас, ул. „Тракия“ в посока бул. „Стефан Стамболов“, техническо средство
– мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН m*SpeeDet
2D”, засякла и заснела автомобил „Опел Мерива“ с рег.
№ *. От направената справка се установило, че към датата и часа на управление
за автомобила не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Било установено и че автомобилът е собственост на П.О..
Бил издаден Електронен фиш за
налагане на глоба серия Г № * на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл.
483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 1 КЗ била наложена „Глоба“ в размер на 250 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай са
налице нарушения при установяване на нарушението и издаване на ЕФ, довели до
незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Съставът счита, че в конкретния
случай не е следвало да бъде издаван фиш. Съгласно чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ
се налага глоба на лице, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, т.е.
касае за нарушение, което се осъществява чрез бездействие. Съобразно
разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, налагането на санкция с електронен фиш се
отнася до хипотезата, при която с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите- нарушение по чл. 638, ал. 4 от КЗ, което се осъществява чрез
действие. В този случай само се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. Собственикът на автомобил, когато е физическо лице може
да бъде субект на административно нарушение - управление на МПС, без
застраховка "ГО", но може и да бъде субект и при неизпълнение на
задължението за сключване на застраховка гражданска отговорност. Посочените
хипотези обаче, са две различни такива/отделни хипотези на административно
нарушение, като само първата подлежи на санкциониране с електронен фиш.
В този смисъл е и Решение от
03.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 10213 / 2019 г. на
Административен съд - Велико Търново.
На второ място настоящият състав
счита, че в хода на установяване на административното нарушение също е
допуснато съществено нарушение, водещо до порочност на цялата процедура. Това е
така, доколкото в процесния случай ЕФ е издаден на
база нарушение, установено и заснето с мобилно техническо средство, но към
преписката не е представен протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. Според разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП - условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи,
каквато се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. В случай на използване на
мобилна АТСС протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, относно
това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение,
в която се осъществява контролът, относно въведените ограничения, относно
автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени
другите изисквания на Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредбата и приложенията към него, съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбата, сочи на
недоказаност на нарушението, поради което обжалваният електронния фиш следва да
бъде отменен само на това основание. Самият АНО в писмото на л. 19 е посочил,
че такъв протокол не е изготвян, защото се касаело за система за автоматично
разпознаване на регистрационни номера, но наредбата не прави такова
разграничение, а говори именно за технически средства и системи.
На следващо място нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДП (към която препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ) предвижда, като
условие за издаването на електронен фиш, с автоматизираното техническо средство
да е заснето и установено "нарушението". Това означава, че техническото
средство следва да установи автоматизирано, без намесата на служител, всички
елементи от състава на нарушението и то по начин, възможен за по-нататъшната му
автоматизирана обработка, която в крайна сметка да има за резултат генерирането
на електронния фиш "в отсъствието на контролен орган и на нарушител".
Не е възможно да се изпълни законовото изискване за установяване и наказване на
нарушението в отсъствието на контролен орган, ако с автоматизираното техническо
средство не се установят всички елементи от състава на съответното
административно нарушение. Изискването за автоматизиран характер на дейността
от установяването на нарушението до наказването му чрез електронен фиш
произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т.
63 от ДР на ЗДП, според които "електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Затова
следва да се приеме, че в случаите на
чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на
нарушенията автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за
наличието на действаща застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни
не се събират от системата и се налага извършването на справка от съответен
служител, то за установяването на нарушението следва да се състави АУАН, а
издаването на ЕФ е недопустимо (Решение № 1632 от 8.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1613/2019 г.). От данните по
делото е видно, че АТСС е одобрен тип средство за измерване единствено за
контрол на скорост на движение (на л. 10-гръб изрично е посочено, че се касае
за скоростомер). В настоящия случай, АНО е следвало
да приложи общите правила на административнонаказателното
преследване и да издаде АУАН и въз основа на него НП, като в административнонаказателното производство като веществено доказателствено средство да бъдат използвани снимките от
АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
С оглед всичко гореописано,
настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно
издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен договор за правна защита (л. 18), в които е отразено, че е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. По делото е направено възражение
за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, тъй като са събирани само писмени доказателства по делото, а спорът
се е съсредоточил само върху приложението на закона, а не и върху фактите. Към
датата на сключване на договора за правна защита- 02.07.2020 г., чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер от 100 лв. Съдът
обаче намира, че уговореното възнаграждение не е прекомерно, поради което не следва
да бъде намалявано. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който
за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство
разноски, в размер на 150 лв. по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане
на глоба (ЕФ) Серия Г № *, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по
чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ, на П.И.О. с ЕГН: **********, е
наложена „Глоба“ в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на П.И.О. с
ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 150 (сто и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.