Присъда по дело №663/2017 на Окръжен съд - Враца

 

МОТИВИ по НОХ дело № 663/2017год. на ВрОС

 

           

 

Подсъдимите М.Х.М. *** и А.О.А. *** са предадени на съд въз основа на внесен обвинителен акт от ВрОП за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, пр.1, вр.с ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 НК: затова, че на 15.11.2016год. около 5,45часа на гл.път Е-79, на км. 170,100, между селата Люти дол и Ребърково, общ. Мездра, при управление на МПС – лек автомобил „Ланчия“, модел „Либра“ с ДК№ Вр *** ВС, собственост на С.М.М. ***, е нарушил правилата за движение – чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл. 21, ал.1 ЗДвП - като е управлявал със 104 км/час при законоустановена такава от 90 км/час и чл. 63, ал.2, т.5 ППЗДП - като е пресякъл двойна непрекъсната линия от страната на непрекъснатата й част и при условията на независимо съпричинителство с А.О.А., по непредпазливост е причинил смъртта А.Б.А. ***, починал на 15.11.2016год. и средна телесна повреда на Ж.А.М. ***, изразяваща се в счупване на ляв вътрешен глезен, довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник и счупване на дясна срамна кост на таза, причинило трайно затруднение движението на долен десен крайник - за подсъдимия М.; и затова, че на 15.11.2016год. около 5,45часа на гл.път Е-79, на км. 170,100, между селата Люти дол и Ребърково, общ. Мездра, при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с ДК№ Вр **** ВВ, собственост на О.А.О. *** е нарушил правилата за движение – чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП и чл. 21, ал.1 ЗДвП - като е управлявал със скорост 139,6 км/час при законоустановена такава от 90 км/час и при условията на независимо съпричинителство с М.Х.М., по непредпазливост е причинил смъртта на А.Б.А. ***, починал на 15.11.2016год. и средна телесна повреда на Ж.А.М. ***, изразяваща се в счупване на ляв вътрешен глезен, довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник и счупване на дясна срамна кост на таза, причинило трайно затруднение движението на долен десен крайник - за подсъдимия  А..

    По делото е проведено разпоредително заседание по реда на чл. 248 НПК, в което по искане на пострадалите С.М.М. и Б.А.М. – родители на починалия А. А. и на пострадалата Ж.А.М., тримата са конституирани като частни обвинители съобразно разпоредбата на чл. 76 НПК. Частните обвинители С. М. и Б. М. се явяват лично и с повереника – адв. Й.Д. от САК, който представлява и неявилата се ЧО Ж.М..

В  това РЗ страните не са направили възражения за допуснати на ДП отстраними СПН по смисъла на чл. 249 ал.4 НПК, които не могат да бъдат компенсирани в съдебното производство. Такива нарушения не са констатирани служебно и от съдебния състав.

С оглед заявено искане от двамата подсъдими за разглеждане на делото по диференцираната процедура на глава ХХVII НПК, съдът съобразно разпоредбата на чл. 252, ал.1 НПК премина незабавно към разглеждане на делото, като на основание чл. 370, ал.4 НПК допусна предварително изслушване на страните по делото. В това предварително изслушване подсъдимият М.Х.М. признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като разбира, че събраните на ДП доказателства могат да бъдат използвани при постановяване на крайния съдебен акт и моли делото да се разгледа по реда на чл. 371,т.2 НПК. Това искане се подкрепя и от неговия договорен защитник адв. В.Б.. Подсъдимият А.О.А. също признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тях, като моли делото да се разгледа по реда на чл. 371,т.2 НПК. Неговото становище се подкрепя от договорният му защитник адв. С.Г..

Съдебният състав, след като се увери, че направените от двамата подсъдими самопризнания на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти се подкрепят от събраните на ДП доказателства, на основание чл. 372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва тези самопризнания.

Участващия в съдебното производство прокурор от ВрОП поддържа обвиненията и против двамата подсъдими така, както са внесени, като прави искане за налагане на наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок за подсъдимия М. и 2 години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок за подсъдимия А.. Обвинителят отправя искане и за налагане на кумулативното наказание – лишаване от право да управляват МПС и за двамата подсъдими съобразно наложеното им основно наказание лишаване от свобода.

Повереникът на ЧО поддържа държавното обвинение против двамата подсъдими, като прави искане за определяне и налагане на наказание лишаване от свобода около средния размер – от по пет години лишаване от свобода за всеки от тях, с ефективно изтърпяване на тези наказания, както и за наказание по чл. 343г НК - лишаване от право да управляват МПС, съобразно основното наказание – лишаване от свобода.

Съдът, като съобрази признанията, направени от двамата подсъдими на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, заключенията по допуснатите специализирани експертизи и разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2016год. подсъдимият М.М. получил своето свидетелство за правоуправление – категория „В“. Същият ден той взел от чичо си – св. С. М. *** лекия автомобил на последния - „Ланчия-Либра“ с рег. № Вр *** ВС и заедно със св. И. В. и В. В. отишли до гр. Враца, където останали в апартамента на подсъдимия. През нощна на 15.11.2016год. около 02,00 часа подсъдимият М. заедно с двамата свидетели В. заминали за гр. София, откъдето искал да закупи цветя за своя приятелка. След като закупили цветя от борса „Д. П.“, тримата тръгнали обратно за гр. Враца, като автомобила се управлявал от подсъдимия М., на предна дясна седалка бил св. В. В., а на задна седалка – св. И. В..

Същата нощ на 15.11.2016год., около 04,30 часа подсъдимият А.А. потеглил за гр. София, за да закупи зеленчуци, с т.а. „Мерцедес“ модел „Спринтер“ с рег. № Вр **** ВВ с десен волан, собственост на сина му О.О.. Заедно със себе си взел и пострадалите свидетели А. А. и св. Ж.М., с които предварително се бил разбрал да ги закара до гр. София, тъй като имали полет за Англия, където отивали да работят. Подсъдимият управлявал автомобила, до него седяла св. М., а  вляво от нея седял починалия Ал. А.. По пътя св. М. направила забележка на подс. А. да кара по-леко, тъй като е тъмно и тя се страхува, на което той отговорил, че има хубави фарове.

Движейки се по пътя от гр. София в посока гр. Враца, преди с. Люти дол подсъдимият М. изпреварил товарен автомобил „Мерцедес -1846 ЛС“ с рег. № СВ *** АС с прикачено полуремарке и продължил да се движи на около 100метра пред него със скорост около 104 км/час, като наближавал друг товарен автомобил. Пътното платно било двулентово, като по същото време в насрещната лента, със скорост от около 139,6 км/час, в посока гр. София се движел подсъдимият А.А.. В един момент на км 170.100 между селата Люти дол и Ребърково, общ Мездра, между лекия автомобил, управляван от подсъдимия М. и товарния автомобил, управляван от подс. А. възникнало ПТП, като л.а. Ланчия, по неизвестни причини навлязъл на 0,7м с левите си гуми в насрещната лента за движение, а подс. А., с цел да избегне челния удар навил волана на управлявания от него бус надясно, но поради липса на време и разстояние буса бил ударен в задна лява гума от предната лява гума на лекия автомобил, управляван от М..

В резултат от настъпилия удар между двата автомобила, т.а. загубил напречната си устойчивост, а неговия водач – подс. А. загубил контрол върху управлението му, при което буса „Мерцедес“ продължил движението си транслационно и ротационно в посока часовниковата стрелка с насоченост към лентата за насрещно движение, навлязъл в нея и с предна лява част се ударил в предната челна част на движещия се със скорост от 82 км/час т.а. „Мерцедес-1846 ЛС“ с рег. № СВ *** АС, с прикачено към него полуремарке тип циментовоз, управляван от св. К. К.. След удара т.а. управляван от подс. А. се установил в покой.

От удара били ранени двамата пътници в буса – св.Ж.М. и пострадалия Ал. А.. Първата, с помощта на случайно преминаващи хора била свалена от буса и закарана в МБАЛ „Христо Ботев“ Враца, където било установено, че има счупване на вътрешен ляв глезен и счупване на дясна срамна кост. Тъй като пострадалия А. бил затиснат от смачканите ламарини се наложило да се изчакат служителите на РСПБЗН Мездра, които разрязали ламарините и след като го извадили от буса бил транспортиран също в МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца. Въпреки оказаната му медицинска помощ, същият ден 15.11.2016год. около 10,35часа той починал.

Водачите и на трите МПС, станали участници в ПТП – подсъдимия М.М., подсъдимия А.А. и св. К. К. били изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство, като пробите и на тримата били отрицателни.

Горната фактическа обстановка се установява от направеното от подсъдимия признание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства: гласни - показанията на свидетелите от ДП Ж.М., Б.М., С.М. - тримата пострадали и ЧО по делото, С. М., К. К., О.О., Н.В., В. В. и И. В.; писмени – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум, препис-извлечение от акт за смърт на А., протокол от химически анализ за същия, удостоверение за наследници и родствени връзки, графика от тахошайба за  тов.автомобил с ДК№ СВ *** АС и резултат от проверка на скоростен профил на този автомобил от ИААА – Областен отдел Враца, справки за нарушител/водач – 3бр., медицинска документация за пострадалата Ж.М. /л.113-л.135, т.1 от ДП/, медицинска документация за  А. А. /л.136-л.167, т.1 ДП/, протокол за доброволно предаване от О.О. и  техническа документация за трите автомобила, участници в ПТП, свидетелства за съдимост и характеристики за двамата подсъдими, декларации за семейно и имотно състояние.

От изключително значение за възприетите по-горе за установени фактически констатации са допуснатите на ДП специализирани експертизи – СМЕ – 2бр. и АТЕ, чиито заключения са приложени към доказателствения материал.

Със заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се дава отговор на поставените въпроси, както относно механизма на причиняване на ПТП, така и за причините за него. ПТП е станало в тъмната част от денонощието – сутринта около 5,44часа, на прав хоризонтален участък от пътя, сигнализиран с хоризонтална маркировка с двойна линия – непрекъсната в посока София-Мездра и прекъсната в обратната посока Мездра-София, като МПС участниците в това ПТП са три - л.а. „Ланчия-Либра“ с рег. № Вр *** управляван от подс. М. М., т.а. „Мерцедес-Спринтер 311 ЦДИ“ с рег. № Вр **** ВВ, управляван от подс. А. А. и т.а. тип ТИР композиция „Мерцедес 1846“ с рег. № СВ *** АС, с прикачено полуремарке тип циментовоз, управляван от св. К. К.. Подсъдимият М.М. се е движил в посока София-Мездра, по прав участък след излизане от ляв завой, със скорост 104км/час, като в неговата посока навлизането в насрещната лента е било забранено от непрекъснатата линия. Въпреки тази забрана, намирайки се на 37,5 метра от мястото на първия удар, същият пресякъл двойната смесена линия и навлязъл в лентата за насрещно движение на около 0,7метра с предно ляво колело. В същия момент в насрещната лента и в обратна посока, със скорост от 139,6км/час се движел подсъдимия А.А., който намирайки се на разстояние 50,5 метра от мястото на първия удар, възприел като опасност навлезлия в неговата лента за движение лек автомобил и за да избегне челния удар, навил волана надясно. Поради липса на време и разстояние обаче, управлявания от него автомобил бил ударен в задна лява гума от предна лява гума на автомобила, управляван от М.. В резултат на удара между двата автомобила, т.а. „Мерцедес-Спринтер 311 ЦДИ“, управляван от А. губи напречната си устойчивост, а водача му губи контрол върху управлението, при което буса продължава движението си транслационно и ротационно в посока на часовниковата стрелка, с насоченост към лентата за насрещно движение, навлиза в нея и при достигане на мястото на втория удар, с предна ляво-странична част, в областта на началото на преден ляв калник се удря в предна челна част на влекача на тир-композицията, управлявана от св. К., след което се установява в покой. Лекия автомобил управляван от подс. М. след удара с буса, запазвайки посоката си на движение с насоченост наляво продължава движението си, преминава през лентата за насрещно движение, продължава движението си по левия банкет, с левите гуми навлиза в бетонираната водосточна канавка където се установява в покой. Товарният автомобил тип ТИР с влекач се е движил в своята дясна лента, в посока София-Мездра със скорост от 82 км/час, след лекия автомобил, управляван от подс. М.. В един момент водачът му – св.К. К., намирайки се на разстояние около 60,17м от мястото на втория удар вижда и възприема постъпателното и въртеливо в посока на часовниковата стрелка движение на т.а. тип бус, навлизащ с лява странична част в лентата му за движение, реагира аварийно на спиране, но поради липса на време и разстояние, не е имал техническа възможност да предотврати челния за него удар с буса, след който се установява в покой.

Съгласно заключението на вещото лице по тази експертиза, от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП и тежкия резултат от него е: от една страна навлизането на л.а., управляван от подс. М. в лентата за насрещно движение, в резултат на което е реализиран първия удар с т.а, управляван от подс. А.; а от друга страна движението на т.а. управляван от подс. А. със скорост от 139,6 км/час при максимално разрешена такава от 90 км/час.

От заключението на вещото лице по АТЕ се установява също така, че при движение с реално установените скорости – подс. М. със 104км/час, а подс. А. със 139,6км/час, двамата не са имали техническа възможност да предотвратят настъпването на удара между тях /първия удар/. Същите не са имали техническа възможност да предотвратят този удар и при движение със законоустановената скорост от 90 км/час.

Водачът на т.а., управляван от подс. А. със скорост от 139,6 км/час не е имал техническа възможност да предотврати и втория удар с т.а. управляван от св. К. К. със скорост от 82км/час. При движение обаче със законоустановената скорост от 90км/час този водач е имал техническа възможност да предотврати втория удар, тъй като мястото на този удар не е попадал в опасната му зона на спиране и същият е имал възможност да спре преди удара.

От заключението на вещото лице по СМЕ на труп се установява, че в резултат на ПТП, починалия Ал. А. е получил съчетана травма, изразяваща се в: закрита ЧМТ – кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния и малкия мозък, мозъчен оток с вклиняване; гръдна травма - счупване на 5 ляво и 6 дясно ребра, двустранна белодробна контузия. Освен това, същият е получил счупване на лява бедрена кост, изкълчване на дясна лакътна става, охлузвания и кръвонасядания в областта на горните крайници, разкъсно-контузна рана на лява подбедрица, охлузвания на двата долни крайника.

Причината за смъртта на А. е съчетаната травма, описана по-горе, довела до несъвместимост с живота. Смъртта е в пряка причинна връзка с посочената травма и е настъпила бързо, но не веднага.

По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с/или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени в условията на ПТП – травма в купето на автомобил.

От СМЕ на живо лице по писмени данни се установява, че пострадалата – ЧО Ж.А.М. е получила счупване на ляв вътрешен глезен, за което увреждане е претърпяла оперативно ортопедично лечение и което счупване й е причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за срок повече от един месец. Освен това същата е получила счупване на дясна срамна кост на таза, което увреждане й е причинило трайно затруднение движенията на долен десен крайник за срок повече от един месец.

По механизъм тези увреждания отговарят да бъдат получени от удари с/върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени в условията на ПТП – травма в купето на автомобил.

Възприетите за установени при условията на чл. 373, ал.2, вр. чл. 372, ал.4 НПК и изложени по-горе фактически констатации дават основание да се направят следните правни изводи: На 15.11.2016год. около 5,45часа на главен път Е-79, между селата Люти дол и Ребърково, при управление на МПС – л.а. „Ланчия – Либра“, с рег. № Вр *** ВС подсъдимият М.М. *** съзнателно е допуснал нарушение на правилата за движение и по-конкретно на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е управлявал МПС с превишена скорост от 104км/час, при законоустановена такава от 90 км/час, в резултат на което при условията на независимо съпричинителство с подсъдимия А.О.А., който е управлявал т.а. „Мерцедес-Спринтер 311 ЦДИ“ с рег. № Вр **** ВВ, в нарушение на правилата за движение и по конкретно на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е управлявал с превишена скорост от 139,6км/час при законоустановена такава от 90 км/час, по непредпазливост са причинили смъртта на А.Б.А. *** и средна телесна повреда на Ж.А.М. ***, с което всеки от тях е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 НК.

От обективна страна деянието е осъществено от подс. М.М. със съзнателно допуснатото от него нарушение на  правилата за  движение и по-конкретно на чл. 21, ал.1 ЗДвП. Съдът приема, че именно в резултат на това нарушение – управлението на МПС с превишена скорост, довело до загубата на контрол върху л.а., този подсъдим несъзнателно е навлязъл в насрещната лента за движение и е предизвикал първия удар с буса, управляван от другия подсъдим А.. М. не е имал никакъв стаж като водач на МПС, тъй като е получил СУМПС № *********/11.11.2016год. предния ден преди деянието, т.е. бил е правоспособен водач на 1 ден. При липсата на какъвто и да е стаж като водач на МПС, в тъмната част от денонощието, същият е допуснал да управлява с превишена скорост, в резултат на която е загубил контрол върху управлявания от него л.а. и е навлязъл в насрещната лента за движение. Ето защо, решаващият съд приема, че подсъдимият М. е допуснал едно съзнателно нарушение на правилата за движение, което е съставомерно към извършеното от него деянието – това по чл. 21, ал.1 ЗДвП. Останалите две нарушения на правилата за движение, вменени в обвинението на подсъдимия М. не са допуснати съзнателно от него и не са в пряка причинна връзка с ПТП. Нарушението на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП е обща разпоредба, която не вменява конкретно правило за водачите, а съдържа обща трактовка на поведението, което същите дължат на пътя. Тази разпоредба не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Другото вменено нарушение на правилата за движение на подс. М. е това по чл. 63, ал.2 ППЗДвП – затова, че е пресякъл двойна смесена линия от страната на непрекъснатата й част. По прецизното квалифициране на това нарушение е по чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП – навлизане в лентата за насрещно движение при двупосочен двулентов път, така, както е описано и в обстоятелствената част на ОА, а и в заключението на вещото лице по АТЕ. В конкретният случай обаче това навлизане не е резултат от виновно поведение на подсъдимия М., а е следствие от допуснатото от него нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП. По делото липсват каквито и да са фактически данни за целенасочено навлизане в лентата за насрещно движение от подсъдимия М., било с цел изпреварване на друго МПС, било с цел заобикаляне на някакво препятствие.

Съдебният състав приема, че тази разлика в причината за ПТП относно допуснатото от подсъдимия М. нарушение не е в конфликт с разпоредбата на чл. 373, ал.2 НПК, тъй като съдът не променя фактическите положения, отразени в обвинителния акт нито относно механизма на ПТП, нито относно признатите от подс. М. факти. Тази промяна касае правните изводи за допуснатото от подс. М. нарушение на правилата за движение, което е съставомерно за повдигнатото му обвинение. Това нарушение го има както като факт в обстоятелствената част на ОА, така и като допуснато нарушение в диспозитивната част на ОА като запълваща обвинението разпоредба. Ето защо, в правомощията на съдебния състав е да определи кое от посочените в обвинението нарушения е съставомерно. При тези съображения съдебният състав прие като пряка и непосредствена причина за съставомерните последици от ПТП превишената скорост, с която подсъдимият М. е управлявал МПС и в резултат на която загубвайки контрол над МПС е навлязъл в насрещната лента.

От обективна  страна е установен и противоправния резултат от ПТП, а именно - смъртта на А.Б.А. *** и средната телесна повреда на Ж.А.М. ***. От заключението на вещото лице по СМЕ на труп се установява по несъмнен начин, че именно в резултат на ПТП пострадалия Ал. А. е получил съчетаната ЧМТ и гръдна травма, довели до състояние несъвместимо с живота, в резултат на което още същия  ден – на 15.11.2016год е починал в МБАЛ “Христо Ботев“ гр. Враца. От заключението на вещото лице по СМЕ по писменни данни се установява по несъмнен начин и другия противоправен резултат – комплексната средна телесна повреда на пострадалата ЧО Ж.М.. В резултат на ПТП, същата като пътничка в т.а „Мерцедес-Спринтер 311 ЦДИ“, управляван от подсъдимия А. е получила счупване на ляв вътрешен глезен. Това увреждане й е причинило трайно затруднение в движението на долен ляв крайник – повече от един месец и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК. Същата е получила и счупване на дясна срамна кост на таза, което й е причинило трайно затруднение в движението на долен десен крайник и представлява средна телесна повреда. Следователно, противоправния резултат от ПТП е смъртта на пострадалия Ал. А. и средна телесна повреда на пострадалата М., което обуславя квалификацията на деянието по чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“ НК – причинена смърт и телесна повреда на повече от едно лице.

От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия А.А. с факта на съзнателно допуснатото от него нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП – управление на т.а. „Мерцедес-Спринтер 311 ЦДИ“ с превишена скорост от 139,6км/час при законоустановена такава от 90км/час – факт, който подсъдимият признава и който се подкрепя от събраните на ДП доказателства. Безспорно установено е /от заключението на вещото лице по АТЕ/, че ако същият беше управлявал МПС със законоустановената скорост от 90 км/час нямаше да избегне първия удар с л.а. на подс. М., но щеше да избегне втория удар с ТИР композицията, управлявана правомерно от св. К. К., а оттам и противоправния резултат – смъртта на  починалия А. и средната телесна повреда на ЧО М., които са причинени именно в резултат на втория удар. На следващо място, обективната страна на описаното престъпление е осъществена и с факта на настъпилата смърт на починалия Ал. А. и средна телесна повреда на пострадалата ЧО М.. Тези факти също са признати от подсъдимия и подкрепени с приложените по делото доказателства и най-вече от заключенията на вещото лице по описаните по-горе СМЕ. Безспорно е установено, че смъртта на починалия А. е настъпила в резултат на причинената му от ПТП съчетана травма – ЧМТ и гръдна травма, а средната телесна повреда на пострадалата М. представлява счупване на вътрешен ляв глезен и счупване на дясна срамна кост на таза, които увреждания са довели до трайно затруднение движението на двата долни крайника за повече от месец. Следователно, противоправните последици, настъпили в резултат на  ПТП е смъртта на едно лице и средна телесна повреда на друго лице, което обуславя правната квалификацията на деянието за този подсъдим по чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“.

По този начин и двамата подсъдими, независимо един от друг са допуснали нарушение на правилата за движение и в конкретност на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като с поведението си всеки от тях е допринесъл за ПТП и причинения с него противоправен резултат.

От субективна страна подсъдимият М.М. е извършил деянието по непредпазливост, при форма на вината - несъзнавана непредпазливост, т.нар. небрежност по смисъла на чл. 11, ал.3, пр.1 НК. Същият не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасния резултат. Тази форма на вината се извлича от действията и цялостното поведение на подсъдимия – от неговото отношение към последиците. Същият е съзнавал, че няма никакъв опит като водач на МПС, но въпреки това е управлявал дадения му от негов роднина лек автомобил с превишена скорост. М. не е предвиждал, че в резултат на превишената скорост, съчетана с липсата на стаж като водач на МПС, същият ще  загуби управление над л.а. и може да навлезе в насрещната лента за движение, с което да предизвика ПТП от което да настъпи смърт или телесна повреда на друг участник в движението, но е бил длъжен и е могъл да предвиди тези противоправни последици.

Подсъдимият А. също е извършил вмененото му престъпление по непредпазливост - при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал.3, пр.1 НК. Същият не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасния резултат. Този подсъдим е бил с изключително дълъг стаж като водач на МПС – 30 години, който стаж му е давал достатъчно капацитет да предвиди по какъв начин следва да управлява повереното му МПС, за да избегне евентуално ПТП и причиняването на тежкия противоправен резултат. Пътуващата с него св.Ж.М. – пострадала и ЧО го е предупреждавала да кара по-леко, тъй като е тъмно и тя се страхува, но въпреки това той е управлявал т.а. с изключително висока скорост, която не му е позволила да избегне втория удар /фаталния/ с ТИР композицията.

Ето защо, решаващият състав прие с присъдата си, че в случая приложимият материален закон по отношение и на двамата подсъдими е този по чл. чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б."б", пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 НК, по който текст ги призна за виновни и ги осъди. Тъй като се касае до бланкетна норма от НК, която следва да бъде запълнена с нарушените от всеки един от двамата подсъдими норми на ЗДвП, уреждащи правилата за движение, съдът с присъдата си призна подсъдимия М.М. за виновен в горното престъпление в резултат на съзнателно допуснато от него нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП – управление на МПС с превишена скорост от 104 км/час при законоустановена такава от 90 км/час. Именно в резултат на това нарушение същият е загубил контрол над МПС което управлява и е навлязъл в насрещната лента за движение като е предизвикал ПТП. Поради това съдът с присъдата си и на основание чл. 304 НПК призна подсъдимия М. за невиновен в това, да е извършил престъплението и в резултат на допуснато нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП и на чл. 63, ал.2 ППЗДвП, поради което го оправда в тази част на обвинението.

По отношение на другия подсъдим – А.А., съдът с присъдата си го призна за виновен в горното транспортно престъпление в резултат на допуснато от него нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП – управление на МПС с превишена скорост от 139,6км/час при законоустановена такава от 90 км/час. И по отношение на този подсъдим съдът постанови оправдателна присъда за допуснато от него нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП.

При индивидуализиране на наказанията, които съдът наложи на двамата подсъдими за извършеното от тях престъпление в условията на независимо съпричинителство, взе предвид следното:

За подсъдимия М.М. съдът отчете от една страна смекчаващите вината обстоятелства – чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, изключително младата му възраст /само две седмици след навършване на пълнолетие/, трудовата му ангажираност, желанието му за усъвършенстване и продължаване на неговото обучение, а от друга, тежестта на извършеното от него нарушение при липсата на какъвто и да е стаж като водач на МПС. Всичко това даде основание на съда да приеме, че по отношение на този подсъдим са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да определи наказанието му при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Налице е и второто изискване на този текст, а именно и най-лекото, предвидено в закона наказание от три години лишаване от свобода е несъразмерно тежко както за извършеното от подсъдимия деяние, така за самия деец. По тези съображения и с оглед проведената диференцирана процедура по делото, съдът определи наказанието му по реда на чл. 58а, ал.4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК на две години и шест месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание съдът намира, че не следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като целите на закона – както личната, така и генералната превенция могат да бъдат постигнати с приложението на чл. 66, ал.1 НК. Подсъдимият М. е изключително млад човек, в момента е студент в СА “Д.Ценов“ гр. Свищов и в същото време работи в ЕТ“М.98“ с. ***, при което неговото изолиране в пенитенциарно заведение би имало по-скоро негативно, отколкото положително въздействие върху правилното му развитие. Поради тези съображения и при наличието на всички предпоставки на чл. 66, ал.1 НК, съдът с присъдата си отложи изпълнението на така определеното наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Този по-дълъг изпитателен срок съдът определи отчитайки поведението на подсъдимия – обстоятелството, че при липсата на какъвто и да е стаж като водач на МПС си е позволил да допуска груби нарушения на правилата за движение. Именно в резултат на тези нарушения той е предизвикал първия удар, с който е инициирал ПТП.

Съобразно разпоредбата на чл. 343г НК, съдът с присъдата си наложи на подс. М. М. и другото наказание - лишаване от право по чл. 37, т.7 НК - да управлява МПС за срок от три години от влизане на присъдата в сила. При определяне размера на това наказание, съдът отчете младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало и добри характеристични данни, както и тежестта на извършеното от него нарушение. Действително, от справката за водач/ нарушител на подс. М. е видно, че същият няма отразени нарушения на правилата за движение и санкции за тях, но това се дължи единствено на факта, че той е получил своето СУМПС предния ден преди деянието – на 14.11.2016год., а такива нарушения се водят само на правоспособните водачи на МПС. Въз основа на изложеното по-горе и съобразно изискванията на чл. 49, ал.2 НК, съдът определи наказанието лишаване от право да управлява МПС на подсъдимия М.М. на три години, считано от влизане на присъдата в сила.

За подсъдимия А.А. съдът отчете от една страна смекчаващите вината обстоятелства – чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, перфектното му процесуално поведение и критично отношение към извършеното деяние, трудовата му ангажираност, семейното положение – вдовец, влошеното му здравословно състояние, а от друга, отегчаващите отговорността обстоятелства – тежестта на допуснатото от него нарушение на правилата за движение – управлението на МПС с изключително висока скорост от 139,6 км/час. Всичко това даде основание на съда да приеме, че по отношение и на този подсъдим са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да определи наказанието му при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Налице е и второто изискване на този текст, а именно и най-лекото, предвидено в закона наказание от три години лишаване от свобода е несъразмерно тежко както за извършеното от подсъдимия деяние, така и за самия деец. По тези съображения и с оглед проведената диференцирана процедура по делото, съдът определи наказанието му по реда на чл. 58а, ал.4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК на две години лишаване от свобода. Така определеното наказание съдът намира, че не следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като целите на закона – както личната, така и генералната превенция могат да бъдат постигнати и с приложението на чл. 66, ал.1 НК. Подсъдимият А. е ангажиран с обществено полезен труд, с чисто съдебно минало и изключително добри характеристични данни е, при което неговото изолиране в пенитенциарно заведение би имало по-скоро негативно въздействие, отколкото положително такова. Поради тези съображения и при наличието на всички предпоставки на чл. 66, ал.1 НК, съдът с присъдата си отложи изпълнението на така определеното наказание от две години лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Съобразно разпоредбата на чл. 343г НК, съдът с присъдата си наложи и другото наказание - лишаване от право по чл. 37, т.7 НК - да управлява МПС за срок от две години и шест месеца от влизане на присъдата в сила. При определяне размера на това наказание, съдът отчете както чисто съдебно минало и критично отношение към деянието, дългогодишния стаж като водач на МПС, така и обществената опасност на деянието и отразените в справката за водач/нарушител административни санкции за нарушаване на правилата за движение. При гореизложеното и съобразно изискванията на чл. 49, ал.2 НК, съдът с присъдата си лиши подс. А. А. от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

С така наложените наказания ще се въздейства възпитателно и предупредително както върху останалите членове на обществото, така и върху двамата подсъдими - да се поправят и превъзпитат към спазване на законите и правилата за движение.

С присъдата си, съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК присъди в тежест на двамата подсъдими М.М. и А.А. направените на ДП разноски в размер общо на 882,41лв., като осъди всеки един от тях да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Враца по 441,20лв.

На основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. чл. 13, ал.4, вр. ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, постановената осъдителна присъда, представеното по делото безплатно пълномощно и направено искане от адв. Д., съдът осъди двамата подсъдими да заплатят на повереника на частните обвинители С.М. и Б.М. - адв. Й.Г.Д. от САК възнаграждение в размер на 3000лв. – по 1500лв. всеки от тях.

При горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: