№ 174
гр. Враца, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20251400500017 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 563/16.09.2024 г. по гр. д. № 3137/2023 г. на Районен съд – Враца, са
отхвърлени предявения от „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор С. В. С.
против БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на регионалното развитие
и благоустройството, с адрес: *** иск за признаване за установено спрямо ответника, че
ищеца е собственик на поземлен имот с идентификатор № 12259.1011.213 по КККР на гр.
Враца, общ. Враца, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43-16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: ***, с площ: 2197 кв. м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За ремонт и
поддържане на транспортни средства, с предишни идентификатори № 12259.1011.164,
12259.1011.165, 12259.1011.166 и 12259.1011.167, номер по предходен план: 2, квартал: 10,
парцел: 3 на основание приватизационна сделка, извършена по чл.17а Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, като ответника да
бъде осъден да предаде на ищеца владението на процесния имот и предявеният при
условията на евентуалност иск, да бъде признато за установено между страните, че ищецът е
собственик на процесния имот на основание придобивна давност, която е започнала да тече
1
от 1952 г., но най-късно от 03.12.1991 г. до 16.05.2023 г. и ответника да бъде осъден да
предаде на ищеца владението на Поземлен имот с идентификатор № 12259.1011.213 по
КККР на гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43-16.09.2005 г.
на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: ***, с площ: 2197 кв. м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За ремонт и
поддържане на транспортни средства, с предишни идентификатори № 12259.1011.164,
12259.1011.165, 12259.1011.166 и 12259.1011.167, номер по предходен план: 2, квартал: 10,
парцел: 3, като неоснователни и недоказани. С решението е осъден ищеца „ТОВАРЕН
АВТОТРАНСПОРТ - ВРАЦА-98" АД да заплати на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството разноски за
първа инстанция за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300,00 лв..
Решението е обжалвано от ищеца „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД.
Жалбоподателя заявява, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие
с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което
моли за отмяната му и уважаване на исковата претенция. Представените от ответника актове
за частна държавна собственост били нищожни, като съставени и разписани от лице без
правомощия да издава такива актове. Лицето С. Б. П., посочена като автор на тези актове,
никога не била Областен управител на Област Враца. В представените актове за държавна
собственост не била цитирана заповед за упълномощаване на това лице да изготвя такива
актове. В производството по делото, в т.ч. и в последно проведеното на 02.09.2024 г. съдебно
заседание ищецът оспорил представителната власт на лицето, издало посочените
административни актове, като ответникът не ангажирал доказателства, нито пък направил
доказателствени искания в тази връзка. Това станало след като ответникът представил в
оригинал цитираните по-горе АЧДС с цел сравняването им с представените по делото копия.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът следвало да докаже основанието, на което е издал
АЧДС и компетентността на лицето, което ги издало, а това не било сторено.
Административният акт (АДС, съставени през 2013 г., 2019 г. и 2023 г.) бил нищожен, когато
е издаден от административен орган/лице, който няма правомощието да го издаде. Когато се
установи, че липсва компетентност на автора на акта, той бива обявен за нищожен. Нямало
значение в какво се изразява нарушението на компетентността. За да е законосъобразен,
административният акт трябвало на първо място да е издаден от компетентен орган - и по
материя, и по място, и по степен. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/1991 г. на
ОСГК на ВС се приемало, че „всяка некомпетентност води до нищожност", като в същият
смисъл била и съдебната практика. Въпреки направено възражение съдът не се произнесъл
по него и дори не го коментирал с крайния си съдебен акт, като въззивният съд следвало да
разгледа това възражение и да прогласи АЧДС № 3204/28.06.2013г. вписан под акт № 137,
том 10, вх. рег. № 4755/02.07.2023г., както и издадените по-късно такива: АЧДС №
3726/25.11.2019г., АЧДС № 3727/25.11.2019г., АЧДС № 3728/25.11.2019г., АЧДС №
3729/25.11.2019г. и АЧДС № 6156/01.09.2023г. за нищожни, поради липса на компетентност
на издателя им. Не следвало да се приемат евентуални доказателства за компетентността на
С. П., дори и да има такива, тъй като тяхното представяне следвало да стане или в
2
проведеното на 02.09.2024 г. открито съдебно заседание или ответникът, следвало да поиска
неговото отлагане с цел представянето им в следващото с.з.. Представянето на такива
доказателства на този етап било недопустимо, в нарушение на ГПК и не следвало да бъдат
приемани. На второ място, съставените през 2013 г. и 2019 г. актове за държавна собственост
не следвало да се кредитират от страна на съда и защото отразяват в себе си неверни факти.
Например - АЧДС № 3204/28.06.2013г. бил съставен въз основа на АДС № 103/15.07.1997 г.
относно построената в имота сграда, също собственост на ищеца. В последния акт било
записано, че сградата е построена върху държавна земя и това обстоятелство било вярно, но
единствено към момента на издаване на разрешението за строеж (издадено на ДАП
„Товарни превози" - гр. Враца, чийто правоприемник било първо дружеството с държавно
участие „Товарен Автотранспорт Враца" ЕООД, а вследствие на приватизация и ищеца) за
нейното построяване, към момента през който е извършено строителството й и към момента
на въвеждането й в експлоатация. Целият процес - предаването на имота на ДАП Враца за
извършване на строителството, издаване на строителни документи, самото строителство и
въвеждането на сградата в експлоатация бил осъществен в периода 31.03.1980 г. - 15.02.1990
г., през който период процесният имот бил държавен. До този момент действала
Конституцията на Република България, приета на 18 май 1971 г., съгласно която цялата
собственост била държавна и нямало частна собственост. Последната била отменена с
действащата и към настоящия момент Конституция на Република България, Обн. ДВ. бр. 56
от 13 Юли 1991 г.. Но към 15.07.1997 г., когато бил съставен АДС № 103, това вече не било
така, поради което имотът, като предаден за стопанисване и управление на частно
дружество - Товарен Автотранспорт Враца ООД, изгубил качеството си на държавен имот.
Сградата била частна, а имотът предаден за стопанисване, и управление в полза на частно
търговско дружество. От момента на вписването на дружество с държавно участие „Товарен
Автотранспорт Враца" и предаването на имота за стопанисване и управление това
дружество било собственик на имота, имотът преставал да е държавен и спрямо него
можело да се прилага института на придобиване на имота по давност. Също така, очевидно
невярно било и записването в АЧДС № 3204/28.06.2013 г. вписан под акт № 137, том 10,
вх.рег. № 4755/02.07.2023 г., както и издадените по-късно такива: АЧДС № 3726/25.11.2019г.;
АЧДС № 3727/25.11.2019г., АЧДС № 3728/25.11.2019г., АЧДС № 3729/25.11.2019г. и АЧДС №
6156/01.09.2023г., че в периода 15.07.1997-16.05.2023 г. имотът е бил под управлението на
Областна управа - Враца, с оглед всички събрани безспорни доказателства, че имотът бил
ползван в този период именно от ищеца, праводателя му или други частни лица. В този
смисъл била дори и издадената от ответника заповед за изземване, която била издадена
именно, за да се изземе процесният имот и да се предаде в управление на държавата, което
станало на 16.05.2023 г.. В изходящ от ответника документ ставало ясно, че записването в
АЧДС фактическо положение не отговаря на истината. Фактът на владение върху имота от
страна на ищеца и праводателите му в периода 01.01.1996 г. до 16.05.2023 г. бил безспорен.
Представени били договори за наем, анекси, доказателства за открити партиди за ток,
извлечения от счетоводството от които било видно, че имотите са заприходени в капитала на
ищеца и праводателите му, както и че в имотите са извършвани СМР. Разпитани били и
3
свидетели в тази връзка, които ясно и категорично потвърдили тези факти, подкрепящи
тезата на ищеца. Следователно представените актове за държавна собственост трябвало да
не бъдат кредитирани и да не легитимират ответника като собственик на процесния имот,
нито пък че е владял или държал процесния имот. Ответникът не ангажирал никакви
доказателства, при негова тежест за доказване, даващи му основание да издаде
представените с ОИМ актове за частна държавна собственост. Не представил и никакви
доказателства относно осъществяване на стопанисване и управление на процесния имот в
периода преди 16.05.2023 г.. След снабдяване със съдебно удостоверение по делото се
запознали с архива на ответника и се убедили за пореден път, че преписките са празни -
нямало нито скици, нито протоколи, нито никакви документи даващи основание на
Областна управа - Враца да актува процесния имот. Преписките се състояли само и
единствено от актовете за държавна собственост. След постановяване на съдебното решение
от първоинстанционния съд въззивника предприел действия по допълнително издирване на
документи. Назначеното по делото вещо лице извършило справки в архива на Община
Враца, като заявило, че не е намерила други документи, касаещи процесния имот. Убедени,
че представените по делото доказателства са достатъчни, а и същите били подкрепени от
изготвеното, прието и неоспорено заключение на вещото лице, въззивника не търсил повече
документи. След постановяване на решението на първа инстанция предприел действия да
търси други документи, неизвестни за него, в Държавна Агенция „Архиви" - гр. Враца, като
на 06.11.2024 г. се натъкнали на няколко актове за държавна собственост, издадени от ГНС –
Враца, които по презумпция следвало да се предадат за пазене в Община Враца. Дали са
дадени, дали са скрити, въззивника не можел да каже, но ги намерил в ДА „Архив" - Враца.
Ставало въпрос за следните документи: АЧДС № 4208 от 04.08.1978г., издаден от Градски
народен съвет - Враца и АЧДС № 4210 от 07.08.1978г., издаден от Градски народен съвет -
Враца, които според въззивника касаели собствеността на процесния недвижим имот. За
съществуването на тези документи узнал едва на 06.11.2024 г., поради което същите
следвало да бъдат приети като доказателства по делото. Вещото лице посочило, че
документи в Община Враца не се пазят, въззивника извършил проверка в архивите на
Областна управа Враца, където също не намерили представените с въззивната жалба
доказателства. Всичко това сочело, че някой умишлено укрил тези доказателства, а за ищеца
било невъзможно да ги открие преди 06.11.2024 г. при самостоятелно извършената проверка
в ДА „Архиви" Враца. Постановеното от първоинстанционният съд решение било
неправилно, понеже не зачело заключението на вещото лице по извършената СТЕ, прието по
делото и неоспорено от страните. Вещото лице заявило, че съгласно извадка от стария
регулационен план на *** на гр. Враца процесният поземлен имот попадал в отразена
площадка на ДАП гаражи. Именно това било площадката, която навремето държавата
отредила за предоставяне на държавното дружество „Товарен Автотранспорт Враца" ЕООД
с цел изпълнение на неговите мероприятия. Въпреки този извод на вещото лице, подкрепен
с цитираната извадка от регулационния план, както и липсата на оспорване от страна на
ответникът, съдът просто не коментирал това в решението си /вероятно защото не прочел
заключението/ и отхвърлил първия иск с основание, че в представеното извлечение от
4
сметка 201 не е конкретизиран размера на двете площадки, собственост на ищеца, както и
къде се намирали същите. По делото станало ясно, че ищецът има две площадки - за едната
бил представен по делото АДС № 102/15.07.1997г. (с ОИМ) и касаела напълно различен
имот, на другия край на складовата база в града, поради което не бил изобщо коментиран.
Другата площадка била именно процесният имот, като както ищеца, така и ответникът не
коментирал дори възможността да има друг, трети имот. Указания от страна на съда някоя от
страните да посочи доказателства или твърдения за друг имот също липсвали. От
представените извлечения и описи на сметка № 201 и № 204 ставало ясно, че ищецът има
заведени две земи, като и на двете е извършено асфалтиране, ограждане, СМР за ток и вода,
като при липса на спор, че ищецът не е владял друг, трети имот, съдът излязъл извън своята
компетентност, предмета на делото и възраженията на страните, като си позволил да
допусне, че процесният имот не попада в площадката на ДАП Враца, а оттам и в
патримониума на ищеца. Ако съдът имал съмнения за наличието на друга площадка,
стопанисвана и управлявана от ищеца следвало да укаже съответната доказателствена
тежест или да предприеме служебно действия по изясняване на този въпрос, в това число да
поиска извършването на друга експертиза. В проведеното на 02.09.2024 г. открито съдебно
заседание вещото лице уточнило и конкретизирало заключението си в тази част, като
заявило, че „в отразените планове и през различните периоди, дружества с различни
наименования са стопанисвали процесния имот" (а не от държавата). Експертът заявил още,
че от 1996 г. имотът се ползвал от наемател. Наемодател бил винаги само и единствено
ищецът. В този период, а и към момента на извършване на заключението в процесния имот
имало вещи и други неща, собственост на дружествата наематели. Вещото лице посочило
още, че е установила вписване на активите на ищеца по конкретни сметки, а именно в
сметка № 201 /земи/. Инвентаризационният опис по сметка № 201 /земя/ бил приложен към
заключението. В резултат на това, вещото лице заявило, че ищецът имал две отделни
площадки, два поземлени имота, които са се намирали в площадката на квартал ***. В
проведеното на 02.09.2024 г. открито съдебно заседание ищецът представил, ответникът не
възразил, а съдът приел като доказателство инвентаризационен опис, изготвен към
27.04.2000 г., на дружеството „Товарен Автотранспорт Враца" ООД, ЕИК *** (дружеството с
държавно участие, създадено през 1991 г. и представляващо праводател на дружеството
ищец) на сметка № 201, където под марка 31.12.1952 г. били заведени поземлените имоти,
собственост на това дружество. В същото с.з. ищецът представил, ответникът не възразил, а
съдът приел като доказателство инвентаризационен опис, изготвен към 27.04.2000 г., на
дружеството „Товарен Автотранспорт Враца" ООД, с ЕИК *** на сметка № 204, в която
били записани активите на дружеството, предназначени за използване на дълъг период от
време - т.н. „дълготрайни материални активи". В тази разбивка било посочено извършено
асфалтиране на два отделни двора /имота/, едно от които извършено през 1969 г., а другото -
през 1982 г.. Пак в тази разбивка били въведени още следните ДМА - ограда на гараж двор,
естакада, метални вани (масло), резервоар за масло, които поради годината на завеждането
им, тяхното предназначение и при извършване на логически и правен анализ следвало да се
приеме за безспорно, че касаят именно процесния имот, сградата и съоръженията в него. В
5
т.2г на Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС бил
разгледан въпросът относно фактическия състав на придобивния способ, уреден в чл.17а
ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни
права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на
държавни предприятия, като било прието, че той включва: държавата да е собственик на
конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и
управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на
държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично
изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
наличието на тези предпоставки вещнотранслативният ефект настъпвал по силата на самия
акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на
възникване на това търговско дружество. Тези предпоставки безспорно били налице в
настоящия случай и фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а
ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни
права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на
държавни предприятия бил осъществен, защото: 1. Към 03.12.1991 г., когато е създадено
дружеството с държавно участие „Товарен Автотранспорт Враца" ЕООД, безспорно
държавата била собственик на процесния имот с оглед действащото към момента
законодателство, а именно Конституцията на Република България, приета на 18 май 1971 г.,
съгласно която цялата собственост е била държавна и не е имало частна собственост.
Последната е отменена с действащата и към настоящия момент Конституция на Република
България, Обн. ДВ. бр.56 от 13 Юли 1991г. По делото не са представени доказателства
държавата да е прехвърлила или предоставила имота на общината; 2. Процесният
имот безспорно бил предоставен за стопанисване и управление на дружеството с държавно
участие „Товарен Автотранспорт Враца" ЕООД към момента на неговото създаване, за да
може същото да осъществява целите, за които е създадено - ремонт и автомивка на автобуси
и коли, собственост на дружеството. Това стопанисване и управление е безспорно
осъществявано от ищеца и неговия праводател в периода 03.12.1991г. до 16.05.2023г. Налице
били безспорни писмени и гласни доказателства в тази връзка; 3. С акта на държавния орган
за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество (Разпореждане №
41/06.11.1991г. на Министерския съвет на Република България) не е изрично изключен
процесния имот от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество.
Напротив - съгласно приложение № 57 към това разпореждане № 41/1991г. на Министерския
съвет е учредено дружеството „Товарен Автотранспорт Враца" ООД, което поема всички
активи и пасиви на Фирмата „Товарен Автотранспорт" по баланса й към 30 юни 1991г..
Видно от счетоводните записвания държавното дружество „Товарен Автотранспорт Враца"
ООД, включило в активите си процесния имот, като това се виждало от
инвентаризационните описи и баланси, представени и приети като доказателства по делото.
След приватизиране на дружеството с държавно участие от ищеца последният придобивал
по силата на закона цялото имущество на праводателя си, в т.ч. и процесния имот. В
капитала на търговско дружество, образувано чрез преобразуване на държавно предприятие,
6
се включвало само онова имущество, дадено за управление и стопанисване на
предприятието и включено в неговия баланс, което било собственост на държавата към
момента на преобразуването и по отношение на което това било изрично предвидено в акта
за преобразуване, т. е. от значение била волята на принципала. Ако в акта за преобразуване
не било посочено изрично това имущество, следвало да се приеме, че в капитала на
дружеството се включва цялото имущество, което е заведено по баланса на преобразуващото
се държавно предприятие към датата на преобразуването. Ако обаче в акта за преобразуване
това имущество е посочено изрично или е установен друг отграничаващ го белег, не можело
да се приеме, че в капитала на дружеството се включвало цялото имущество, което било
заведено по баланса на преобразуващото се държавно предприятие към датата на
преобразуването. Актът на преобразуване имал вещноправен прехвърлителен ефект по
отношение на това имущество и този ефект не можел да се разпростира неограничено по
отношение на имущество, за което в този акт не е изразена воля за разпореждане. В този
смисъл било цитираното по-горе тълкувателно решение и много други решения на ВКС
преди него. В пълен синхрон с горните аргументи било обстоятелството, че в имота е
извършено строителство на сграда и съоръжения към нея, в резултат на които процесният
имот е неподеляем, а разположението на тези съоръжения създавало невъзможност за
самостоятелното ползване на имота. В този смисъл било и представеното и прието като
доказателство по делото удостоверение № 2830/22.11.2023г., изд. от Община Враца. По
делото били събрани категорични доказателства, от които се установявало, че ищецът
стопанисвал и управлявал процесния имот, а преди това и неговия праводател (общо в
периода 15.12.1991г. - 16.05.2023г.), като тези дружества извършили редица разходи за
привеждането на имота в състояние годно за ползването му по предназначение /за ограда,
чакълиране, битумиране, електрифициране и водоснабдяване на същия, били построени и
сгради и съоръжения в имота, които го заемали изцяло и го правели неподеляем и без
възможност за отделно самостоятелни ползване. Видно от представените по делото
договори за наем ищецът отдавал под наем сградата на трети лица. Сградата включвала и
изградените към нея съоръжения, които я обслужвали и били така изградени, че не
позволявали ползване на имота самостоятелно. Който ползвал сградата и съоръженията,
ползвал изцяло и поземления имот. В част от договорите за наем било записано, че имотът
се отдава под наем за паркинг. Имотът бил ограден, асфалтиран, имал ток, вода, ограда,
видеонаблюдение, имало сграда, която се използвала от наетата физическа охрана, имал
канал за смяна на масло и извършване на ремонт на камиони, паркирали се автомобили и
камиони, собственост на ищеца и неговите наематели. Изцяло в подкрепа тезата на ищеца
били както писмените доказателства и експертизата, така и разпитаните по делото
свидетели – Ц. и Б.. Втората свидетелка заявила, че документите за приватизация на
държавното дружество били намерени след смъртта на стария управител на дружеството В.
В.. Тези документи бил представени в Областна управа Враца и било поискано деактуването
на процесния имот, но това било отказано, което мотивирало ищеца да потърси правата си
по съдебен ред, а така също да уведоми ответника, че дружеството е собственик на имота.
От друга страна, дори и да се приеме, че с това си действие ищецът е признал правата на
7
държавата същите не могат да прекъснат изтеклата вече в полза на ищеца придобивна
давност, която настъпила на много по-ранен момент, в който момент фактическият състав
бил осъществен и дружеството придобило имота по давност. В нарушение на ГПК
първоинстанционният съд не кредитирал показанията на свидетелката Б., защото била
заинтересована от изхода на спора. Дори това да е така, нейните показания били преки,
непосредствени, автентични и в пълен синхрон с целия останал доказателствен материал по
делото. Б. не била пряко заинтересована от изхода на делото. Тя живеела на семейни начала
с мъж, който имал фирма, която пък била наемател в процесния имот в продължение на
близо 25 години. С оглед изложеното и при преценката по чл. 172 ГПК следвало да се
възприемат нейните показания и да се кредитират. Ищецът водил писмена кореспонденция с
цел придобиване на имота тъй като държавата неоснователно се опитвала да окаже натиск
над ищеца чрез неоснователни претенции относно собствеността на имота. Подаването на
искания за закупуване на имота били правени единствено с цел да се парират
неоснователните действия на държавата. Не било вярно, че ищецът е смятал държавата за
собственик - напротив, той демонстрирал явно, трайно и необезпокоявано владение върху
имота, в т.ч. с отдаването му под наем повече от 23 години, ограждането на имота и т.н., а
към неговото владение следва да се прибави и това на праводателя му. Общият период на
стопанисване и управление на имота от ищеца и неговия праводател бил от 03.12.1991г.
(като в периода след 01.06.1996г. било налице владение по давност) до 16.05.2023г., в който
период изтекли всички давностни срокове и имотът бил придобит освен на основание
приватизационната сделка, но и на основание давностно владение, доколкото имотът бил
предаден за стопанисване и управление в това дружество. Фактът на владение върху имота
от страна на ищеца и праводателите му в периода 01.06.1996г. до 16.05.2023г. бил безспорен.
АЧДС били нищожни, поради изложеното по-горе и с тях давността не можела да се
прекъсне. Имотът бил предоставен за стопанисване и управление на частно дружество,
поради което мораториумът за спиране на давността бил неприложим. Представени били
договори за наем, анекси, доказателства за открити партиди за ток, извлечения от
счетоводството от които било видно, че в имотите са извършвани СМР и т.н. Разпитани
били и свидетели в тази връзка, които ясно и категорично потвърдили тези факти,
подкрепящи тезата на ищеца. Процесният имот бил предоставен за стопанисване и
управление на държавното дружество „Товарен Автотранспорт Враца" ООД, поради което
същият не се считал за държавен имот, а за имот в дружество с държавно участие. Поради
което в настоящия случай не била приложима законовата забрана (мораториум) за
придобиването по давност на поземлен имот с идентификатор № 12259.1011.213, защото
процесният имот, към момента на упражняваната от ищеца (и праводателите му) фактическа
власт бил собственост на търговско дружество, и за него не се прилагала забраната,
предвидена в § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46
от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона
за изменение на Закона за собствеността /обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г./. в закона за допълнение
на ЗС /обн., ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от 1 юни 2006 г./, обявен с решение № 3/
24.02.2022 г. по к.дело № 16/2021 г., на КС на Република България, /обн., ДВ, бр. 18 от 4
8
март 2022г./ за противоконституционен. Безспорно в настоящия случай било, че ищецът, а и
неговите праводатели владели процесния имот като свой, в т.ч. и спрямо Държавата, която
била наясно с това фактическо положение - доколкото имотът бил ограден и се експлоатирал
от ищеца, праводателя му и трети лица (наематели) ежедневно в периода 01.01.1996г. до
16.05.2023г., в т.ч. и към датата на съставяне на АЧДС. Доколкото АЧДС били нищожни, с
издаването им от административен орган/лице, който няма правомощието да ги издаде с
тяхното издаване не се прекъсвала теклата в полза на ищеца давност. При упражнявано
владение от ищеца върху процесния имот в периода от 01.06.1991 г. до 16.05.2023 г. същият
придобил правото на собственост на основание изтекла погасителна давност. Дори и имотът
да е държавен, да не е предоставен за стопанисване и ползване на държавното дружество, то
отново давността в полза на ищеца текла в периода 01.06.1996г. до 31.05.2006г., както и в
периода 09.03.2022г. до 16.05.2023г., тъй като съставените АЧДС, на които ответникът се
позовава били нищожни и не могли да легитимират ответника за собственик. Безспорно се
приемало в съдебната практика, че актът за държавна собственост не създава права на
собственост, тъй като няма конститутивен ефект. В настоящия случай АДС били издадени
на първо място от лице без представителна власт, което ги прави нищожни и на второ място
при невярно удостоверяване на записването в него, че имотът се управлява и стопанисва от
държавата. Последното било безспорно невярно, защото по делото имало доказателства, че
именно поради липсата на стопанисване имотът е иззет със заповед от ищеца на 16.05.2023
г., като преди това до 2000 г. имотът бил ползван под наем от трето лице, а преди това
стопанисван от държавното дружество Товарен Автотранспорт Враца ООД. Това изхождало
безспорно и от заповедта за изземване на процесния имот от ответника. Ако ответникът
наистина стопанисвал и управлявал имота, то тогава нямало да има нужда от издаването на
такава заповед. В заключение процесният имот бил държавна собственост преди
приватизацията на държавното предприятие и предпоставките на чл.17а ЗППДОбП /отм./
били налице. Процесният имот бил придобит по силата на правоприемството от „ТОВАРЕН
АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД, ЕИК *** и в следствие на приватизацията на „Товарен
Автотранспорт Враца" ООД, ЕИК ***. Последното пък черпело правата си от активите на
ДАП „Товарни Превози" - Враца и държавно автостопанство (ДАП) „Товарни превози" - гр.
Враца. Въззивника поддържа и всички останали аргументи за основателност на исковата
претенция, изложени пред първата инстанция. Претендира отмяна на обжалваното решение
и уважаване на предявените от ищеца искове, а също и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна. В отговора се излага, че въззивната жалба е неоснователна. Във
въззивната жалба се съдържали фактически твърдения и доводи, представени в
първоинстанционното производство, обсъдени от съда и отхвърлени като неоснователни.
Недвижимият имот, предмет на съдебния спор бил иззет със Заповед № РД-18-ДС-
38/06.04.2023 г. и Заповед № РД-18-ДС-40/25.04.2023 г. на Областния управител на област
Враца и бил частна държавна собственост в управление на Областния управител,
представлявал поземлен имот с идентификационен № 12259.1011.213 по кадастралната
9
карта на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК, целият с площ 2197 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ремонт и поддържане на транспортни
средства, с предишни идентификатори № 12259.1011.164, 12259.1011.165, 12259.1011.166 и
12259.1011.167, номер по предходен план: 2, квартал: 10, парцел: 3, актуван с АЧДС №
6156/01.09.2023 г.. Установено било по безспорен начин, че имотът - един или разделен на
четири, е в управление на Областния управител на област Враца, като за същото
обстоятелство били издадени Актове за частна държавна собственост /АЧДС/. Съгласно чл.
5, ал. 1 от ЗДС държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на
правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, който е официален
документ. Актовете за публична и частна държавна собственост се съставят в два
екземпляра от звено „Държавна собственост" при областния управител, като актовете се
подписват от съставителя и задължително се утвърждават от областния управител или от
определен от него заместник. Утвърждаването като правно действие следващо съставянето
на акта като документ било елемент от фактическия състав на производството за издаване
на акта и в този смисъл condicio sine quanon за пораждане на неговите правни последици.
Твърденията наведени в жалбата, че актовете са нищожни, поради липса на компетентност
били неправилни и неоснователни. В приложените по делото АДС били посочени
фактическите и правни основания за издаването им и те се ползвали с материална
доказателствена сила относно удостовереното в тях право. От експертното заключение
представено в производството пред районен съд било видно, че ищцовото дружество не е
разполагало и не разполага с документи за собственост, удостоверяващи тяхното право
върху процесния имот. Хипотетично ако дружеството разполагало с документи за
собственост и за недвижимия имот, предмет на спора, които е могло да представи в
Областна администрация - Враца, то разпоредбата на чл. 78 от ЗДС задължава областният
управител да деактува имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и
имоти, основанието за актуване, на които е отпаднало. В разпоредбата на чл. 109 от
Правилника за прилагане на ЗДС бил предвиден специален ред за отписване на имоти от
книгите на държавната собственост, като съгласно разпоредбите на чл. 112 и чл. 113 от
същия правилник, компетентния орган се произнася със заповед за отписване, като
евентуално ако не бъде издадена такава заповед, то чак в такава хипотеза, лицето, което е
поискало отписване на имота, може да докаже правото си на собственост по общия исков
ред. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се съдържали данни, че
ищецът направил постъпки за отписване от актовите книги и за предаване на собственика на
имота - предмет на иска, а точно обратното. Същото обстоятелство се потвърждавало и от
свидетеля Е. Б., която присъствала на водените преговори по повод закупуването на
процесния имот. От приложената кореспонденция между „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ -
ВРАЦА - 98" АД и Областния управител, по повод закупуване на процесния имот било ясно,
че ищецът е съзнавал, че имотът е държавен, като същият не манифестирал намеренията си
за своенето му. По отношение на представените с въззивната жалба новооткрити
доказателства нямало данни, че по време на висящността на процеса молителят не е могъл
10
да се снабди, ако е положил необходимите грижи и усилия за това до приключване на
делото. С представянето на тези доказателства, които не са нови не се съдържали
новооткрити обстоятелства, от съществено значение за изхода на делото. Неоснователно
било и искането за придобиване по давност на процесния имот, тъй като същият бил
държавна собственост в управление на Областния управител на област Враца. По делото не
бил конкретизиран период на владение от ищеца, както и нямало данни за владение на
процесния имот. При всички положения придобивна давност не можело да се претендира и
предвид разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗР към Закона за допълнение на Закона за
собствеността (обн. ДВ, бр. 46, в сила от 01.06.2006 г.), с която бил наложен мораториум на
придобивните давностни срокове до 31 декември 2022 г.. Тази разпоредба била обявена за
противоконституционна с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по
Конституционно дело № 16 от 2021 г., но решението имало действие занапред и не засягало
изминалия вече период. Събраните по делото гласни доказателства от допуснатите до разпит
свидетели на ищцовото дружество били непълни, противоречиви и неясни, като същите не
съдържали в себе си данни, водещи до изясняване на обективната истина. Показанията на
свидетелката Б., тъй като същата била пряко заинтересована от изхода на делото, не
следвало да бъдат кредитирани. Неоснователни били наведените доводи за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалвания
съдебен акт. Решението на първоинстанционния съд било пълно и мотивирано, основавало
се на събраните по делото доказателства и било постановено при правилно прилагане на
закона. Моли за потвърждаване, като правилно и законосъобразно обжалваното решение.
Претендира разноски. В съдебното заседание въззивника, поддържа жалбата по
съображения изложени в докладвана писмена молба.
В съдебното заседание въззивника, чрез процесуалния си представител поддържа
подадената жалба по доводите в същата.
В съдебното заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата по съображения изложени в отговора на същата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Враца ищеца „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД, е
предявил срещу БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството искове, с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за
установено спрямо ответника, че ищеца е собственик на поземлен имот с идентификатор №
12259.1011.213 по КККР на гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-
18-43-16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: ***, с площ: 2197
11
кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За
ремонт и поддържане на транспортни средства, с предишни идентификатори №
12259.1011.164, 12259.1011.165, 12259.1011.166 и 12259.1011.167, номер по предходен план:
2, квартал: 10, парцел: 3 на основание приватизационна сделка, извършена по чл. 17а Закона
за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, както и ответника
да бъде осъден да предаде на ищеца владението на процесния имот, а при условията на
евентуалност иск, да бъде признато за установено между страните, че ищецът е собственик
на процесния имот на основание придобивна давност, която е започнала да тече от 1952 г.,
но най-късно от 03.12.1991 г. до 16.05.2023 г. и за осъждане ответника да предаде на ищеца
владението на Поземлен имот с идентификатор № 12259.1011.213 по КККР на гр. Враца,
общ. Враца, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43-16.09.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК, с адрес на имота: ***, с площ: 2197 кв. м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За ремонт и поддържане на
транспортни средства, с предишни идентификатори № 12259.1011.164, 12259.1011.165,
12259.1011.166 и 12259.1011.167, номер по предходен план: 2, квартал: 10, парцел: 3.
Ищецът бил собственик на поземлен имот с идентификатор № 12259.1011.213 /с предишни
идентификатори № 12259.1011.164, 12259.1011.165, 12259.1011.166 и 167, образувани след
разделянето на поземлен имот с идентификатор № 12259.1011.2013, представляващ УПИ III-
2, кв. 10, *** по плана на гр. Враца, което разделяне било извършено със заповед №
777/17.05.2019 г. на кмета на Община Враца, последната отменена с влязло в сила Решение
№ 95 от 29.03.2023 г. по адм. д. № 4/2023 г. по описа на Административен съд - Враца.
Предишният номер на поземлен имот с идентификатор № 12259.1011.213 в кадастралната
карта бил № 12259.1011.2. Промяната на имота на № 12259.1011.213 станала след 03.06.2013
г., на която дата ищеца се снабдил със скица на имота от СГКК-Враца, в която същият бил
нанесен с кадастрален идентификатор № 12259.1011.2 и записан като собствен на окръжен
съд. „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД било правоприемник на всички активи
на дружеството „Товарен Автотранспорт Враца" ООД (което включвало и активите на ДАП
„Товарни превози" - гр. Враца). Сред активите на „Товарен Автотранспорт Враца" ООД бил
и поземлен имот с идентификатор № 12259.1011.213. Същият бил включен в активите на
това дружество, от 1952 г., предоставен на ДАП „Товарни Превози" - гр. Враца) и се
стопанисвал и управлявал от „Товарен Автотранспорт Враца" ООД, считано регистрирането
му като еднолично търговско дружество с държавно участие в дружеството „ТОВАРЕН
АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД. Ищецът придобил правото на собственост върху имота
по реда и условията на чл. 17а ЗППДОбП, след преобразуване чрез вливане в него на
дружество с държавно участие „Товарен Автотранспорт Враца" ООД (правоприемник на
активите на държавно автостопанство (ДАП) „Товарни превози" - гр. Враца), в чийто актив
бил този имот. Евентуално ищецът придобил правото на собственост върху имота на
основание придобивна давност, която започнала да тече от 1952 г., но най-късно от
03.12.1991 г. и траела до 16.05.2023 г..Дружеството „Товарен Автотранспорт Враца" ООД,
било учредено въз основа на Разпореждане № 41/06.11.1991г. на Министерския съвет на
Република България, с което било взето решение да се образуват еднолични търговски
12
дружества с държавно имущество. Съгласно приложение № 57 към това разпореждане №
41/1991 г. на МС било учредено дружеството „Товарен Автотранспорт Враца" ООД, което
поема всички активи и пасиви на фирмата „Товарен Автотранспорт" по баланса й към 30
юни 1991 г.. „Товарен Автотранспорт" ООД получило в активите си имуществото на ДАП
„Товарни Превози" - Враца, сред които и цитираният имот. Впоследствие еднолично
дружество с ограничена отговорност „Товарен Автотранспорт Враца" ЕООД било вписано в
търговския регистър на Врачански окръжен съд с Решение от 03.12.1991 г. по ф.д. №
4132/1991 г. по описа на съда. Ищецът бил вписан в търговския регистър на Врачански
окръжен съд с Решение № 233 от 05.02.1998 г. по ф.д. № 154/1998 г. по описа на съда.
Впоследствие, на 01.06.1998 г., ищецът придобил 80 % от капитала на еднолично търговско
дружество с държавно участие „Товарен Автотранспорт Враца" ООД, по силата на договор
за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен от Министъра на транспорта, в
качеството му на продавач и „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД, като купувач.
На 12.06.2003 г., ищецът придобил останалите 20 % от капитала на търговско дружество с
държавно участие „Товарен Автотранспорт Враца" ООД, по силата на договор № РД-01-
201/12.06.2003г., за приватизационна продажба, сключен от Агенция за приватизация, в
качеството й на продавач и „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД, като купувач.
Въз основа на тази продажба и придобиване на 100 % от собствеността на дружеството
„Товарен Автотранспорт Враца" ООД от купувача „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-
98" АД, както и на основание решение от проведеното на 08.05.2003 г. общо събрание на
съдружниците на „Товарен Автотранспорт Враца" ООД последното се вляло изцяло в
„ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД, като промяната била вписана с Решение №
1359 от 15.12.2003г. по ф.д. № 154/1998г. по описа на Врачанския Окръжен съд - Враца на
03.12.1991 г.. След вливането на дружеството „Товарен Автотранспорт Враца" ООД в
ищцовото дружество на 15.12.2003 г., последното продължило да владее, стопанисва и
управлява, явно, трайно и необезпокоявано този имот чак до 16.05.2023 г., когато имотът бил
иззет незаконно от Областна управа - Враца. Поземлен имот с идентификатор №
12259.1011.213 бил ограден с ограда от четирите му страни и достъп до него в периода 1952
г. до 16.05.2023 г. имали само ответникът „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД и
неговите праводатели - „Товарен Автотранспорт Враца" ООД и ДАП „Товарни Превози" -
Враца. Допълнителен аргумент, че ищецът, респ. неговите праводатели, са собственици на
поземлен имот с идентификатор № 12259.1011.213 било и обстоятелството, че в този имот
законно била изградена сграда с идентификатор № 12259.1011.213.1 по КККР на гр. Враца, с
адрес на сградата: гр. Враца, ж.к. „***", с площ на сградата: 20 кв.м., с предназначение:
сграда на транспорта. Тази сграда била построена, съгласно строително разрешение № 77 от
31.03.1980 г., издадено на ДАП „Товарни превози" - гр. Враца, за изграждане на външна
мивка с масло и калоуловител. На 04.04.1980 г. бил съставен строителен протокол линия и
ниво на обекта. В последствие, на 15.02.1990 г. бил съставен протокол за въвеждане в
действие на обект „Автомивка" в гр. Враца. Относно твърдяната придобивна давност
ищецът, респ. неговите праводатели, придобили имота добросъвестно, доколкото имотът им
бил предаден за стопанисване и управление по силата на законово основание, като го
13
владели за себе си, поради което имотът бил придобит на основание 5-годишна давност, но
дори и това да не е така имотът бил придобит на основание давностно владение за срок от
10 години. Не била приложима законовата забрана (мораториум) за придобиването по
давност на поземлен имот с идентификатор № 12259.1011.213, тъй като същият бил
собственост на търговско дружество. Съставен бил АЧДС № 3204/28.06.2013 г., вписан под
акт № 137, том 10, вх. рег. № 4755/02.07.2023 г. в СВ-Враца, което обуславяло правния
интерес на ищеца от водене делото. Констатираното в АЧДС, че имотът е предоставен за
управление на Държавата чрез ОУ Враца, не отговаряло на действителната фактическа
обстановка и поради това съставените АЧДС за процесния имот били без правна стойност.
Актът за държавна собственост не създавал права на собственост, тъй като нямал
конститутивен ефект, като ищецът го оспорва изцяло, като издаден при липса на
предвидените в закона предпоставки. От 01.01.2002 г. ищецът отдавал под наем имота, без
прекъсване, до 16.05.2023 г., на дружеството „В. ТРАНС" ЕООД. На 16.05.2023 г., ищецът
бил отстранен от процесния имот въз основа на Заповед № РД-18-ДС-38 от 06.04.2023 г. на
областния управител на Област Враца и протокол за изземване на недвижими имоти от
16.05.2023 г., което налагало предявяване иск по чл. 108 ЗС.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, в който се оспорват предявените искове по аргументи подробно
изложени в него. Процесния недвижим имот, бил иззет със Заповед № РД-18- ДС-3
8/06.04.2023 г. и Заповед № РД-18-ДС-40'25.04,2023 г. на Областния управител на област
Враца и бил частна държавна собственост в управление на Областния управител и
представлявал поземлен имот с идентификационен № 12259.1011.213 по кадастралната
карта на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/ 16.09.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК, целият с площ 2197 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, актуван с АЧДС № 6156/01.09.2023 г.. В имота имало законно построена
сграда (автомивка) от 323 кв. м. на „Товарен автотранспорт“ ЕООД, за която бил издаден
АДС № 103 от 15.07.1997 г. и сграда от 20 кв. м., за която бил издаден Нотариален акт № 41,
том III, peг. № 4806, дело № 282 от 2020 г., която собственост ответника не оспорва. Имотът
бил разделен на 4 други имота, предвид факта, че бил проявен интерес за закупуване от
„Товарен Автотранспорт-Враца-98“ АД. Съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 2 от
Правилника за приложението на Закона за държавната собственост, когато имотът, върху
който е изградена сграда е поделяем, областният управител предприемал необходимите
действия за разделянето на имота и можел да извърши продажба по чл. 84, ал. 1 само след
като имотът бъде разделен с влязъл в сила подробен устройствен план. По отношение на
тази процедура била издадена заповед № 777/17.05.2019 г. на Кмета на Община Враца за
одобряване на частично изменение на подробен устройствен план, но с решение № 95 от
29.03.2023 г. на Административен съд - Враца, заповедта била отменена. Имотът - един или
разделен на 4, бил в управление на Областния управител, като за същото обстоятелство
били издадени Актове за частна държавна собственост. Противоречало твърдението на
ищеца за собственост с изразените във времето инвестиционни намерения за закупуване на
14
имота, започнали още от 17.08.2021 г., продължили до 17.01.2023 г.. Представяни били и
редица удостоверения, от които е видно, че в счетоводния баланс на дружество се водят като
активи - сграда с площ от 20 кв. м., промишлени съоръжения ( 2 бр. естакади и
Маслоуловител и калоуловител, които са за обслужване на автомивка), за които сграда и
съоръжения, областния управител нямал претенции и не ги оспорвал.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства -
показанията на свидетели. Изслушана е съдебно – техническа експертиза, чието заключение
е прието от съда. Пред въззивната инстанция е изслушана съдебно – техническа експертиза,
чието заключение е прието от съда.
Районният съд е отхвърлил исковете предявени от „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-
ВРАЦА-98" АД против БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, за признаване за установено спрямо ответника,
че ищеца е собственик на поземлен имот с идентификатор № 12259.1011.213 по КККР на гр.
Враца, общ. Враца, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43-16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: ***, с площ: 2197 кв. м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За ремонт и
поддържане на транспортни средства, с предишни идентификатори № 12259.1011.164,
12259.1011.165, 12259.1011.166 и 12259.1011.167, номер по предходен план: 2, квартал: 10,
парцел: 3 на основание приватизационна сделка, извършена по чл.17а Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и ответника да бъде
осъден да предаде на ищеца владението на процесния имот и при условията на евентуалност
иск, за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на процесния
имот на основание придобивна давност, която е започнала да тече от 1952 г., но най-късно от
03.12.1991 г. до 16.05.2023 г. и ответника да бъде осъден да предаде на ищеца владението на
Поземлен имот с идентификатор № 12259.1011.213 по КККР на гр. Враца, общ. Враца, обл.
Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43-16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с
адрес на имота: ***, с площ: 2197 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За ремонт и поддържане на транспортни
средства, с предишни идентификатори № 12259.1011.164, 12259.1011.165, 12259.1011.166 и
12259.1011.167, номер по предходен план: 2, квартал: 10, парцел: 3, като неоснователни и
недоказани.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от приложени по делото разпореждане № 41/06.11.1991 г. на
Министерския съвет на Република България и приложение № 57 към него, решение от
03.12.1991 г. по ф.д. № 4132/1991 г. по описа на ОС - Враца, решение № 233 от 05.02.1998 г.
по ф.д. № 154/1998 г. по описа на ОС - Враца, договор от 01.06.1998 г. за покупко-продажба
на 80% от капитала на „Товарен Автотранспорт Враца" ЕООД, протокол от проведено на
16.07.1998 г. общо събрание на съдружниците на „Товарен Автотранспорт Враца" ООД,
15
решение № 1142 от 16.07.1998 г. по ф.д. № 4132/1991 г. по описа на ОС - Враца, договор №
РД-01-201/12.06.2003 г., за приватизационна продажба на пакет от 20 % от капитала на
„Товарен Автотранспорт Враца" ООД, протокол от проведеното на 08.05.2003 г. общо
събрание на съдружниците на „Товарен Автотранспорт Враца" ООД, протокол № 24 от
26.06.2003 г. от проведено събрание на съвета на директорите на „Товарен Автотранспорт
Враца 98" АД и решение № 1359 от 15.12.2003г. по ф.д. № 154/1998 г. по описа на ОС -
Враца, че „Товарен Автотранспорт Враца" ООД, било учредено въз основа на разпореждане
№ 41/06.11.1991 г. на Министерския съвет на Република България, с което е взето решение
да се преобразуват фирмите съгласно приложение в еднолични търговски дружества.
Съгласно приложение № 57 към това разпореждане на МС било учредено еднолично
дружество „Товарен Автотранспорт Враца" ООД, което поема всички активи и пасиви на
фирмата „Товарен Автотранспорт" по баланса й към 30 юни 1991 г.. Впоследствие
еднолично дружество с ограничена отговорност „Товарен Автотранспорт Враца" ООД било
вписано в търговския регистър на Врачански окръжен съд с решение от 03.12.1991 г. по ф.д.
№ 4132/1991 г. по описа на съда. Ищецът „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД
бил вписан в търговския регистър на Врачански окръжен съд с решение № 233 от 05.02.1998
г. по ф.д. № 154/1998 г. по описа на съда. Впоследствие, на 01.06.1998 г., ищецът придобил
80 % от капитала на търговско дружество с държавно участие „Товарен Автотранспорт
Враца" ЕООД, по силата на договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен
от Министъра на транспорта, в качеството му на продавач и „ТОВАРЕН
АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД, като купувач. На 12.06.2003 г., ищецът придобил
останалите 20 % от капитала на търговско дружество с държавно участие „Товарен
Автотранспорт Враца" ООД, по силата на договор № РД-01-201/12.06.2003 г., за
приватизационна продажба, сключен от Агенция за приватизация, в качеството й на
продавач и „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД, като купувач. Въз основа на
тази продажба и придобиване на 100 % от собствеността на дружеството „Товарен
Автотранспорт Враца" ООД от купувача „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД,
както и на основание решение от проведеното на 08.05.2003 г. общо събрание на
съдружниците на „Товарен Автотранспорт Враца" ООД последното се вляло в „ТОВАРЕН
АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД, като промяната била вписана с решение № 1359 от
15.12.2003 г. по ф.д. № 154/1998 г. по описа на Врачанския Окръжен съд - Враца на
03.12.1991 г..
Установява се от приложен по делото нотариален акт № 41, том III, рег. № 4806, дело
№ 282/2020 г. от 25.11.2020 г. на И. Л. - нотариус с район на действие – района на Районен
съд - Враца, вписан под № 339 в регистъра на Нотариалната камара на Република България,
че е признат молителя „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ - ВРАЦА - 98"АД, за собственик на
недвижим имот: сграда с идентификатор №12259.1011.163.1, находящ се в гр. Враца, общ.
Враца, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-43/16.09.2005г. на Изпълнителен директор на Агенция по Кадастър, с адрес на
имота: ***, сграда разположена в поземлен имот с идентификатор №12259.1011.163, със
застроена площ от 20 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: сграда на транспорта.
16
Установява се от приложени по делото молба с изх. № 29/21.06.2022 г., писмо с изх.
№ 35/12.08.2022 г., писмо за намерения с изх. № 30/07.07.2023 г., молба с изх. №
47/21.09.2023 г. и молба с изх. № 4/17.01.2023 г., че ищеца е заявил пред ответника желание
да закупи имоти на основание чл. 44, ал. 3 ЗДС, без провеждане на търг, като лице
притежаващо собственост върху законно построена сграда, изградена върху поземлени
имоти, находящи се в ***, както следва: 1. ПИ № 12259.1011.165; 2. ПИ № 12259.1011.163, 3.
ПИ № 12259.1011.166; 4. ПИ № 12259.1011.164, всички одобрени със заповед № РД-18-
43/16.09.2005 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, получени от разделянето на стар ПИ
№ 12259.1011.2.
Установява се от приложените по делото документи, съвкупно преценени със
заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, събрано пред първата
инстанция, а също и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, следното: 1. В
периода от 1952 до 1991 г. няма записвания в peг. план на гр. Враца относно поземлени
имоти с идентификатор № 12259.1011.164, 12259.1011.165, 12259.1011.166 и 12259.101 1.167
образувани след разделянето на поземлен имот с идентификатор 12259.1011.213,
представляващ УПИ III-2, кв. 10 складова база в гр. Враца, тъй като разделянето на
урегулирания поземлен имот, представляващ поземлен имот с идент. 12259.1011.142(бивш
12259.1011.2) по Кадастрална карта на гр. Враца, на четири нови урегулирани поземлени
имоти е одобрено със през 2019 г.. Със Заповед № 777/17.05.2019 г. на Кмета на Община
Враца е одобрено частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация и
застрояване(ЧИПУП-ПРЗ), за разделяне на урегулиран поземлен имот (УПИ) III-2, кв. 10 по
плана на *** на гр. Враца, представляващ поземлен имот с идент. 12259.1011.142(бивш
12259.1011.2) по Кадастрална карта на гр. Враца, на четири нови урегулирани поземлени
имоти, с предназначение: „За ремонти поддържане на транспортни средства, в съществуваща
устройствена зона „Пп“ /предимно производствена/. Новообразуваните поземлени имоти са
с идентификационни № 12259.1011.163, № 12259.1011.164, № 12259.1011.165 и №
12259.1011.166 по Кадастрална карта на гр. Враца. С Решение № 95/29.03.2023г. на
Административен съд гр. Враца, е отменена Заповед № 777/17.05.2019г. на Кмета на Община
Враца с която е одобрено Частично изменение на ПУП-ПРЗ с оглед разделянето на УПИ III-
2, кв.10, *** по плана на гр. Враца и обособяването на 4 нови урегулирани поземлени имота,
всичките с предназначение „за ремонт и поддържане на транспортни средства“, обособяване
на обслужваща улица по чл. 81 от ЗУТ с площ 35,00 кв.м. за достъп до ноообразувания УПИ
XXXVII-142, както и регламентиране на застрояването в тях в съществуващата устройствена
зона „Пп“/предимно производствена зона/. Въз основа на отмяна на Заповед №
777/17.05.2019 г. на Кмета на Община Враца, в КККР на гр. Враца е възстановен имота във
вид преди разделянето. 2. В Община Враца не се поддържат регистри/разписни книги/
за имоти собственост на юридически лица, включително и за посочените поземлени имоти.
Съществуват и се поддържат регистри само за имоти собственост на физически лица. От
предоставените извлечения от съществуващи планове в Община Враца за имот УПИ III-2,
кв. 10 по плана на ***, представляващ поземлен имот с идент. 12259.1011.142/бивш
17
12259.1011.2/ настоящ идент. 12259.1011.213, се установява следната история и вписвания:
Съгласно извадка от Стар регулационен план на ***, одобрен със Заповед № 2312/11.11.1963
г. е отразена площадка на ДАП ГАРАЖИ, като не е конкретизиран имота като УПИ.
Съгласно извадка от Помощен кадастрален план на *** и изготвен регистър на имотите за
предаване на материалите на Службата по кадастър Враца, във връзка с изготвяне на КККР
на гр. Враца имот 502.5120 /УПИ III -2, кв.10/ с площ 2,401 дка и с начин на
ползване/предназначение/ утайник, естаката и съществуваща в имота сграда №
12259.502.5120.1 - производствена, складова с площ 20 кв.м., поради непредставени
документи за собственост е записан на Община Враца. По скицата е отразен съседен имот
„Бензиностанция“ на Автобусни превози ЕООД. В приложения Регистър на имотите на
обект „Кадастрален план на ***“ изготвен от „Врачански териториален кадастър“ ЕООД
през 2000 г. е отразен имот в собственост на „Товарен автотранспорт - Враца 98“ АД с адрес
***, като не е конкретизиран № на имота по плана. Отразено е, че не са представени
документи за собственост. С Протокол № 72 от 19.04.2011 г., решение № 959 на Общински
съвет Враца е одобрен План за регулация в цифров и графичен вид с достъп до данните в
него чрез информационна система, интегрирана с тази на Служба по геодезия, картография
и кадастър-Враца в строителните граници на града, включително и ***. Конкретизирано е че
действащите планове запазват действието си, с изключение на случаите, когато, в резултат
на изменението на плана за регулация те влизат в противоречие с действащите устройствени
правила и норми. За имот с бивш идентификатор 12259.1011.2 е отреден УПИ III -2, кв.10 по
плана на *** на гр. Враца в новообособената зона „Предимно производствена“(Пп). 3. От
предоставена допълнителна информация свързана с имот 12259.1011.213, идентичен с бивш
поземлен имот с ид. 12259.1011.2 по КККР /УПИ III-2, кв.10 по плана на гр. Враца/ Главния
архитект на Община Враца с удостоверение № 2830/23.11.2023 г. /1894/10.08.2021 г./, е
удостоверено, че обект „Външна мивка с масло и калоуловител", със строителен протокол №
14/04.04.1980г. за определяне на строителна линия и ниво на строежа, сграда с идент.
12259.1011.163.1 по Кадастрална карта на гр. Враца е законно изграден строеж и не подлежи
на въвеждане в експлоатация съгласно разпоредбите на § 6 от ПЗР към Наредба
2/31.07.2003г. В акт № 103 / 15.07.1997г. за частна държавна собственост на Областен
управител гр. Монтана е отразена сграда построена съгласно протокол обр. 16/15.02.1990 г. -
монолитна на един етаж и автомивка от 323 кв.м. - дълготраен материален актив на
дружество Товарен автотранспорт“ ЕООД. Активите са в капитала на „Товарен
автотранспорт“ЕООД съгласно представено извлечение от с/ка 203 и Решение на Врачански
окръжен съд от 03.12.1991 г. по ф.д. 4122. Съгласно изготвена ръчна скица от геодезическо
заснемане от 2013 г. на инж. К. С., съоръженията, прилежащи към обекта са разположени в
поземлен имот с ид. 12259.1011.213 по КККР на гр. Враца, въз основа на което е направено
заключение, че имота е неподеляем. Транспортната достъпност до сградата и прилежащите
съоръжения се осъществява от югоизточната граница на поземления имот, а самите
съоръжения и прилежащата сграда са разположени в останалата част на имота. 4. Не са
открити в наличните архиви на Община Враца издадени заповеди, протоколи и др. за
предаване на процесния имот за стопанисване и управление на трети лица, в т.ч. и от
18
Околийски/Градски народен съвет Враца. 5. Имота от 1998 година до 16.05.2023 г. се е
ползвал и стопанисвал от наемател ЕТ „В. - Х. В.“, „ВИОЛИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ***
съгласно сключени договори за наем с „ТОВАРЕН АВТОТАРНСПОРТ-ВРАЦА 98“ АД. 6.
Към датата на изготвяне на заключението имота е иззет съгласно Заповед № РД-18.ДС-38
/06.04.2023 г. на Областен управител на обл. Враца. Вписани са активи на ищеца по сметка
201, но не е конкретизирана площта на земята; имал е две площадки, като в приложеното
извлечение 201 не е конкретизиран размера и не може да се направи категоричен извод коя
от двете площадки е заведена; дружеството е имало поземлени имоти, които са се намирали
на площадката на квартал ***.
Установява се от приложените по делото документи, съвкупно преценени със
заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, събрано пред
въззивната инстанция, а също и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание,
следното: От предоставените извлечения от съществуващи планове в Община Враца за имот
УПИ III-2, кв.10 по плана на ***, представляващ поземлен имот с идент.
12259.1011.142/бивш 12259.1011.2/ настоящ идент. 12259.1011.213, се установи следната
история и вписвания: Съгласно извадка от Стар регулационен план на ***, одобрен със
Заповед № 2312/11.11.1963 г. е отразена площадка на ДАП ГАРАЖИ, като не e
конкретизиран имота като УПИ. През 2000г. е изработен помощен Кадастрален план на ***
от Врачански териториален кадастър“ ЕООД, като към същия е изготвен и регистър на
имотите. Съгласно извадка от помощен Кадастрален план на *** и изготвен регистър на
имотите за предаване на материалите на Службата по кадастър Враца, във връзка с
изготвяне на КККР на гр. Враца имот 502.5120 /УПИ III-2, кв.10/ с площ 2,401 дка и с начин
на ползване/предназначение/ утайник, естаката и съществуваща в имота сграда №
12259.502.5120.1 - производствена, складова с площ 20 кв.м., поради непредставени
документи за собственост е записан на Община Враца. По скицата е отразен съседен имот
„Бензиностанция“ на Автобусни превози ЕООД. В приложения Регистър на имотите на
обект „Кадастрален план на ***“ изготвен от „Врачански териториален кадастър“ ЕООД
през 2000 г. е отразен имот в собственост на „Товарен автотранспорт - Враца 98“ АД, като не
е конкретизиран № на имота по плана. Отразено е, че не са представени документи за
собственост. С Протокол № 72 от 19.04.2011 г., решение № 959 на Общински съвет Враца е
одобрен План за регулация в цифров и графичен вид с достъп до данните в него чрез
информационна система, интегрирана с тази на Служба по геодезия, картография и
кадастър-Враца в строителните граници на града, включително и ***. Конкретизирано е че
действащите планове запазват действието си, с изключение на случаите, когато, в резултат
на изменението на плана за регулация те влизат в противоречие с действащите устройствени
правила и норми, за имот с бивш идентификатор 12259.1011.2 е отреден УПИ III-2, кв.10 по
плана на *** на гр. Враца в новообособената зона „Предимно производствена“(Пп). Със
заповед № 868/18.06.2013 г. на Кмета на Община Враца е одобрен подробен устройствен
план/план за регулация/ за промяна предназначението на части от УПИ II, УПИ III и УПИ
IV, кв.10, жк „***“ по плана на гр. Враца за изграждане на техническа инфраструктура-
публична общинска собственост. За изработеното изменение през 2013 г. е изготвено
19
геодезическо заснемане от „Геоконсулт-КК“ ЕООД за отразяване в Кадастрална карта и
кадастрални регистри на новообразуваните поземлени имоти. Препис от заповедта е
следвало да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК. Със Заповед №
777/17.05.2019 г. на Кмета на Община Враца е одобрено частично изменение на подробен
устройствен план - план за регулация и застрояване(ЧИПУП-ПРЗ), за разделяне на
урегулиран поземлен имот (УПИ) III-2, кв.10 по плана на *** на гр. Враца, представляващ
поземлен имот с идент. 12259.1011.142(бивш 12259.1011.2) по Кадастрална карта на гр.
Враца, на четири нови урегулирани поземлени имоти - УПИ III- 142, УПИ XXXVII-142, УПИ
XXXVIII-142 и УПИ XXXIX-142, кв.10 по плана на *** на гр. Враца, с предназначение: „За
ремонти поддържане на транспортни средства, в съществуваща устройствена зона „Пп“
/предимно производствена/. Новообразуваните поземлени имоти са с идентификационни №
12259.1011.163, № 12259.1011.164, № 12259.1011.165 и № 12259.1011.166 по Кадастрална
карта на гр. Враца. С Решение № 95/29.03.2023г. на Административен съд гр. Враца, е
отменена Заповед № 777/17.05.2019г. на Кмета на Община Враца с която е одобрено
Частично изменение на ПУП-ПРЗ с оглед разделянето на УПИ III-2, кв.10, *** по плана на
гр. Враца и обособяването на 4 нови урегулирани поземлени имота - УПИ III-142 с площ
464,00 кв.м., УПИ XXXVII-142 с площ 421,00 кв.м., УПИ XXXVIII-142 с площ 474,00 кв.м. и
УПИ XXXIX-142 с площ 801,00 кв.м., всичките с предназначение „за ремонт и поддържане
на транспортни средства“, обособяване на обслужваща улица по чл.81 от ЗУТ с площ 35,00
кв.м. за достъп до ноообразувния УПИ XXXVII-142, както и регламентиране на
застрояването в тях в съществуващата устройствена зона „Пп“/предимно производствена
зона/. Въз основа на отмяна на Заповед № 777/17.05.2019г. на Кмета на Община Враца, в
КККР на гр. Враца е възстановен имота във вид преди разделянето. От предоставена
допълнителна информация свързана с имот 12259.1011.213, идентичен с бивш поземлен
имот с ид. 12259.1011.2 по КККР /УПИ III-2, кв.10 по плана на гр. Враца/ Главния архитект
на Община Враца с удостоверение № 2830/23.11,2023г./1894/10.08.2021 г./, е удостоверено, че
обект „Външна мивка с масло и калоуловител“, със строителен протокол № 14/04.04.1980 г.
за определяне на строителна линия и ниво на строежа, сграда с идент. 12259.1011.163.1 по
Кадастрална карта на гр. Враца е законно изграден строеж и не подлежи на въвеждане в
експлоатация съгласно разпоредбите на § 6 от ПЗР към Наредба 2/31.07.2003г. В акт № 103 /
15.07.1997г. за частна държавна собственост на Областен управител гр. Монтана е отразена
сграда построена съгласно протокол обр. 16/15.02.1990г. - монолитна на един етаж и
автомивка от 323 кв.м. - дълготраен материален актив на дружество Товарен автотранспорт“
ЕООД. Активите са в капитала на „Товарен автотранспорт“ЕООД съгласно представено
извлечение от с/ка 203 и Решение на Врачански окръжен съд от 03.12.1991 г. по ф.д. 4122.
Съгласно изготвена ръчна скица от геодезическо заснемане от 2013 г. на инж. К. С.,
съоръженията, прилежащи към обекта са разположени в поземлен имот е ид. 12259.1011.213
по КККР на гр. Враца, въз основа на което е направено заключение, че имота е неподеляем.
Транспортната достъпност до сградата и прилежащите съоръжения се осъществява от
югоизточната граница на поземления имот, а самите съоръжения и прилежащата сграда са
разположени в останалата част на имота. В поземлен имот с идент. 12259.1011.213
20
съществува сграда с идент. 12259.1011.213.1 със следния начин на предназначение и данни,
както следва: От приложените по делото АЧДС № 4208 от 04.08.1978 г. издаден от Градски
народен съвет Враца и АЧДС № 4210 от 07.08.1978 г. издаден от Градски народен съвет
Враца и направената съпоставка с имот 12259.1011.213/с предишни идентификатори №№
12254.1011.164, 12259.1011.165, 12259.1011.166 и 167, образувани след разделянето на
поземлен имот с идент.12259.1011.2013, представляващ УПИ III-2, кв. 10, се констатира
следното: В АЧДС № 4208 от 04.08.1978 г. издаден от Градски народен съвет Враца, е вписан
и актуван имот в гр. Враца, ул. местност - индустриална *** кв. 10, парцел II с описание:
„Закрита автоматична мивка за автобуси, масивна, със сглобяеми елементи на 1 етаж
покрита с панели застроена на 216 кв.м. - 1188 куб.м. и хале в което е монтирана
автоматичната мивка за измиване на леки коли“ находяща се в кв.10, парцел II по плана на
гр. Враца. Имота е актуван в собственост на ДСО „Автотранспорт“ Враца. В АЧДС № 4210
от 07.08.1978 г. издаден от Градски народен съвет Враца, е вписан и актуван имот в гр.
Враца, кв.10, с описание: „Автоматична мивка закрита, масивна от сглобяеми елементи с
общо хале за измиване на леки коли на един етаж покрита панели застроена на 144 кв.м. -
792 куб.м. находяща се в кв.10, парцел II по плана на гр. Враца. Имота е актуван в
собственост на ДАП Враца. От направеното съпоставяне на имота вписан в приложените по
делото АЧДС № 4208 от 04.08.1978г. издаден от Градски народен съвет Враца и АЧДС №
4210 от 07.08.1978г. издаден от Градски народен съвет Враца - вписани застроявания в имот
УПИ II, кв.10 и процесния имот УПИ III-2, кв.10, имот 12259.1011.213/с предишни
идентификатори №№ 12254.1011.164, 12259.1011.165, 12259.1011.166 и 167, образувани след
разделянето на поземлен имот с идент. 12259.1011.2013 не може да бъде установена
идентичност. От предоставена информация от Община Враца с писмен отговор с изх. №
9100-410/1/ от 29.05.2025г. и приложена извадка от регулационния план на гр. Враца, в
частта „***“ е видно, че бивш УПИ II е граничен с УПИ III-2, кв.10, като същия е обхващал
площ около УПИ V-29, УПИ IV-2 УПИ III-2 и ***, като не е установено застъпване по
регулационен план на гр. Враца, одобрен с Решение № 959/19.04.2011г. на Общински съвет
Враца. Съгласно Акт за частна държавна собственост № 103 от 15.07.1997 г. на Областен
управител обл. Монтана е актуван имот представляващ „Построена сграда от „Товарен
автотранспорт“ ЕООД Враца, върху държавна земя съгласно Протокол обр. 16/15.02.1990 г.
дълготраен материален актив на дружеството представляващ Автомивка от 323 кв.м. на 1
етаж монолитна построена през 1990 г. Граници на имота: улица, ЖК „Дъбника“,
Бензиностанция. Основания за съставяне на Акта: Протокол обр. 16/15.02.1990г., извадка от
с/ка 203 и Решение на Врачански окръжен съд по ф.д. № 4132. Съгласно Протокол обр.16 от
15.02.1990г. комисия за приемане на обект по капитално строителство в определен състав е
решила: Въвежда в експлоатация „Автомивка за коли“ с инвеститор ф. „Автотранспорт“
Враца. Съгласно счетоводна справка № 14/7 от 30.03.1990г. е извършено
осчетоводяване/завеждане на ДМА/ по дебита на с/ка 100 и по кредита на с/ка 840 обект
„Външна мивка за товарни автомобили“ на стойност на придобиване 73485 лева. От
извлечение на инвентарна книга на ДМА на „Товарен автотранспорт Враца 98“ АД по с/ка
203, ред 4 е отразено вписване: „Външна автомивка“ инв. № 10, дата на придобиване
21
01.03.1990 г.. От събрана информация от налични книжни архиви при „ТОВАРЕН
АВТОТАРНСПОРТ- ВРАЦА 98“ АД са открити: 1. Извлечение - инвентаризационен опис
от счетоводни регистри на „Товарен автотранспорт Враца“ ООД с/201 земя заведена под
инв. № 455 начална дата на завеждане 31.12.1952 г. - справка към 27.04.2000 г. на стойност
259,77 лева. Не е конкретизирано каква площ е земята. Не е конкретизирано и
местоположението и идентификация на вписаната с регистрите земя. 2. Извлечение от
счетоводни регистри на „ТОВАРЕН АВТОТАРНСПОРТ-ВРАЦА 98“ АД справка към
20.06.2022г.: с/ка 203 - сгради - външна атомивка, инв. № 10 дата на придобиване 01.03.1990
г.; с/ка 207 съоръжения: асфалтиран двор - дата на придобиване/изпълнение/ - 20.07.2012 г.;
асфалтиран двор 2 - дата на придобиване - 01.12.1982 г.; естакада - дата на придобиване -
01.09.1982 г.; автомивка - 01.12.2001 г.. От предоставена допълнителна информация свързана
с имот 12259.1011.213, идентичен с бивш поземлен имот с ид. 12259.1011.2 по КККР /УПИ
III-2, кв.10 по плана на гр. Враца/ Главния архитект на Община Враца с удостоверение №
2830/23.11.2023 г./1894/10.08.2021 г./, е удостоверено, че обект „Външна мивка с масло и
калоуловител“, със строителен протокол № 14/04.04.1980 г. за определяне на строителна
линия и ниво на строежа, сграда с идент. 12259.1011.213.1 по Кадастрална карта на гр.
Враца е законно изграден строеж и не подлежи на въвеждане в експлоатация съгласно
разпоредбите на § 6 от ПЗР към Наредба 2/31.07.2003 г. В акт № 103 / 15.07.1997 г. за частна
държавна собственост на Областен управител гр. Монтана е отразена сграда построена
съгласно протокол обр. 16/15.02.1990 г. - монолитна на един етаж и автомивка от 323 кв.м. -
дълготраен материален актив на дружество Товарен автотранспорт“ ЕООД, като активите са
в капитала на „Товарен автотранспорт“ ЕООД съгласно представено извлечение от с/ка 203
и Решение на Врачански окръжен съд от 03.12.1991 г. по ф.д. 4122. Налице е отбелязване въз
основа на извадка от стария регулационния план на *** в гр. Враца, одобрена със заповед №
2312 от 11.11.1963 г., без конкретизация, на ДАП гаражи, но тогава е имало ДАП пътнически
и ДАП товарни. Имотът от 2375 кв.м., който е предоставен с решение по протокола от
11.03.1971 г., представен с въззивната жалба не съответства с УПИ III-2, кв.10 и УПИ II.
От показанията на свидетеля Г. Ц. се установява следното: свидетеля заявява, че 1956
г. постъпил на работа в ДАП – Враца, като монтьор; когато постъпил на работа Товарен
автотранспорт бил едно; пътнически и товарен транспорт били едно; ДАП гаражи
впоследствие се разделило на пътнически и товарен; когато постъпил свидетеля ДАП било
едно; товарен автотранспорт не бил ограден, сградата която е администрация; другия имот
не този, в който била административната сграда представлявал голямо пространство в което
били автомобилите; втория имот не бил ограден, тъй като бил извън града; към датата на
заседанието имота бил ограден с ограда имало и асфалт, ток и вода; имота се ползвал от
ДАП; свидетеля не знае ДАП да е предоставило имота под наем на трето лице; за
измиваненто на автомобил плащал на ДАП; свидетеля познава предишния управител на
Дружеството - В..
От показанията на свидетелката Е. Б. се установява следното: свидетелката заявява,
че повече от 25 години живее с наемателя на процесното място, като фирмата е ЕТ „В. - Х.
22
В.“, после станала „В. транс“ ЕООД; имота се намирал срещу бл.*** и *** до складова база
гр. Враца; винаги процесния имот бил така ограден; там се паркирали товарни автомобили,
миели се; през цялото време докато съпругът на свидетелката стопанисвал автомивката
изградена в имота, същият се ползвал от Товарен автотранспорт ДАП – Враца; заплащали
през цялото време наем на Товарен автотранспорт; свидетелката не е чувала процесния имот
да е бил собственост на друг, освен на Товарен автотранспорт; никой не е изявявал
претенции; 2019 година, когато дошли представители на Областна администрация гр. Враца
във връзка с разделянето на имота на 4 части, разбрали, че има проблем със собствеността;
преди това били във взаимоотношения само с Товарен автотранспорт; нямали никакви
отношения с Областна администрация; свидетелката работи в дружество В.; стария
управител В., казвал, че ще им продаде процесния имот, тъй като от дълги години били
наематели; той починал междувременно; присъствали на преговори във връзка със
закупуване на процесния имот; В. С. имал инвестиционни намерения за закупуване на
процесния имот, при което се срещал с Областния управител, около 2021 г.; след смъртта на
В. открили договорите за приватизация.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
Уважаването на предявените искове по чл. 108 ЗС предполага установяването от
страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК,
кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че е собственик на описания в
исковата молба имот на сочените основания, както и че имота се владее или държи именно
от ответника. От друга страна, в тежест на ответника е да докаже, че това владение или
държане се основава на наличието на правно основание.
Първият правопораждащ фактически състав - чл. 17а ЗППДОбП /отм./, заявен в
производството, съобразно твърденията на ищеца по делото включва на първо място
установяване, че държавата е била собственик на конкретен имот, а именно: поземлен имот
с идентификатор № 12259.1011.213 по КККР на гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, одобрен
със заповед № РД-18-43-16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с предишни
идентификатори № 12259.1011.164, 12259.1011.165, 12259.1011.166 и 12259.1011.167 и с
номер по предходен план: 2, квартал: 10, парцел: 3. На следващо място е необходимо
предоставяне на това имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие,
праводател на ответника и последващо преобразуване на това предприятие в търговско
дружество, при което имуществото да не е изключено от имуществото, което се включва в
капитала на търговското дружество от акта за преобразуване. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на горните предпоставки за да установи, че е собственик на имота на твърдяното
основание.
По евентуално заявения правопораждащ фактически състав – чл. 79 ЗС, ищеца по
23
делото следва да установи, че упражнява непрекъснато владение върху процесния имот, в
продължение на 5 години, на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае,
че предписаната от закона форма е била опорочена, евентуално, че упражнява непрекъснато
владение в продължение на 10 години върху същия имот.
Не се спори между страните по делото, че държавата е била собственик на процесния
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 12259.1011.213 по КККР на гр.
Враца, общ. Враца, обл. Враца, одобрен със заповед № РД-18-43-16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на АК. Установи се от приложените по делото документи, че
ищецът „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД е правоприемник на фирмата
„Товарен Автотранспорт" съществувала до 1991 г., като и по това обстоятелство страните не
спорят.
Спорът по делото е дали процесния имот е предоставен за стопанисване и управление
на държавно предприятие, праводател на ответника. Установи се от нотариален акт № 41,
том III, рег. № 4806, дело № 282/2020 г. от 25.11.2020 г. на И. Л. - нотариус с район на
действие – района на Районен съд - Враца, че ищеца „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ -
ВРАЦА - 98"АД е признат за собственик на сграда с идентификатор № 12259.1011.163.1,
находяща се в гр. Враца, разположена в процесния поземлен имот с идентификатор
№12259.1011.163, със застроена площ от 20 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: сграда на
транспорта, като собствеността на ищеца върху тази сграда, също не се спори от ответника.
При съвкупната преценка на всички приложени по делото документи, ведно със
заключенията по съдебно - техническите експертизи, събрани пред първата и въззивната
инстанции, не се установява обаче именно процесния имот да е предоставен за стопанисване
и управление на държавно предприятие, праводател на ответника. От извлечение -
инвентаризационен опис от счетоводни регистри на „Товарен автотранспорт Враца“ ООД
с/201, под инв. № 455, с начална дата на завеждане 31.12.1952 г., се установява заведена земя
на стойност 259,77 лева, но липсва конкретизация каква площ е земята, местоположението
или други индивидуализиращи белези. Липсват посочени индивидуализиращи белези и за
имот от 2375 кв.м., който е предоставен с решение по протокол от 11.03.1971 г., представен с
въззивната жалба, които да позволят извод за съответствие на този имот с процесния.
Вписани са активи на ищеца по сметка 201, но не е конкретизирана площта на земята,
същият е имал две площадки, но не е конкретизиран дори размера им или други
индивидуализиращи белези, които да позволяват извод за идентичност с процесния имот. Не
следва извод за предоставяне на процесния имот за стопанисване и управление на
праводател на ответника и от вписванията за автоматична мивка и гаражи предвид липсата
на идентичност на тези имущества с процесния поземлен имот. Всеки недвижим имот се
индивидуализира най – вече с два съществени белега - номер на имота и граници, като по
делото липсва съвпадение по отношение на тези белези между процесния имоти и имотите,
предмет на двете заключения на вещи лица, събрани пред първата и въззивната инстанции и
обсъдените в същите писмени доказателства. Значение за индивидуализацията на имота
имат, като съпътстващи белези и вида, местонахождението и площта на имота, но по делото
24
липсва пълно съвпадение на тези данни, за който и да било имот предоставен на праводателя
на ответника, а частичното съвпадение по един или два от тези белези е крайно
недостатъчно, за да обуслови извод за тяхната идентичност.
С оглед изложеното не се установи идентичност на имота предмет на исковата
претенция по чл. 108 ЗС вр. чл. 17а ЗППДОбП /отм./ с имот предоставен за стопанисване и
управление на праводател на ответника, което налага извод, че не се доказа по делото
осъществяване на предпоставките за възникване право на собственост за ищеца върху
претендирания имот, въз основа на обсъждания фактически състав. Налице е преобразуване
на ищеца от държавна фирма в акционерно дружество, но не бе доказано процесният имот
да е предоставен на праводател на ищеца от държавата за стопанисване и управление.
Предвид горното съдът намира, че ищеца не е доказал наличието на една от
кумулативните предпоставки за възникване право на собственост на соченото основание -
чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, поради което не е необходимо да се обсъждат останалите
твърдения на страните, относими към другите значими за това основание
обстоятелства. Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС вр. чл. 17а ЗППДОбП /отм./
е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
По евентуално заявеното придобивно основание - чл. 79 ЗС, посочената норма
регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период
от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент. Обективният
елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и включва
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание
като на собственик – /в този смисъл ППВС № 6 от 1974/. Субективният елемент на
владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние,
поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Следва да
бъде установено, че се упражнява непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано фактическа
власт върху вещта.
Не се установи по делото, ищеца да разполага с юридическо основание, като
обективен елемент, представляващ акт с вещноправни последици, годен да го направи
собственик на претендирания поземлен имот, поради което предвиденият в закона период от
време за придобиване правото на собственост в този случай е 10 години – чл. 79, ал. 1 ЗС.
Страните не спорят, че в процесния поземлен имот ищеца притежава сграда, а
същото е видно и от нотариален акт № 41, том III, рег. № 4806, дело № 282/2020 г. от
25.11.2020 г. на И. Л. - нотариус с район на действие – района на Районен съд – Враца.
Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС собственикът на постройката, в чиято полза е учредено
право на строеж, може да се ползва от земята върху която е изградена постройката,
доколкото това е необходимо за използването й по предназначение, но без да стане
собственик на терена, който ползва. Правото на ползване и действията по ползването на
25
терена са в рамките на правомощията на самия собственик да ползва вещта си. Правото на
ползване на държавен парцел от страна на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция, е
акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и се разпростира
в рамките на целия урегулирания парцел. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение
само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването си. Същата следва да се счита за оборена в хипотеза, при която
суперфициарният собственик упражнява фактическа власт върху незастроената част от
терена, доколкото правното основание за упражняването на такава фактическа власт е
изрично предвидено в чл. 64 ЗС. В случая ищецът и праводателите му са ползвали
незастроената част от имота с оглед на упражняването на безспорното им право да държат
сграда в чужд имот, и за да могат да започнат да владеят имота, е следвало ищецът да
докаже по делото началния момент на узнаване от ответника на промяната на намерението
му при упражняване на фактическата власт, в такова за придобиване на собствеността. В
настоящия случай не са налице хипотезите, при които е обективно невъзможно
манифестирането на промяната в намерението, нито тези при които не се изисква
демонстриране на завладяването. При промяна на намерението на субекта, упражняващ
фактическата власт, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като
обща трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия които не будят
съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди
действия. Ползването на имота по предназначение, събирането на плодове, включително
граждански /например наем/ и изграждане на обслужващи постройки и съоръжения, не
представляват отричане правата на собственика. В процесния случай, ищецът не само че не
е успял да установи промяна на намерението да държи вещта като своя, вместо за другиго,
но същият е демонстрирал намерението си да държи имота за ответника, с приложените по
делото молба с изх. № 29/21.06.2022 г., писмо с изх. № 35/12.08.2022 г., писмо за намерения с
изх. № 30/07.07.2023 г., молба с изх. № 47/21.09.2023 г. и молба с изх. № 4/17.01.2023 г., с
които е заявил пред ответника желание да закупи процесния имот на основание чл. 44, ал. 3
ЗДС, без провеждане на търг, като лице притежаващо собственост върху законно построена
сграда, изградена върху чужд поземлен имот. Липсват каквито и да било данни за промяна
на намерението на ищеца да държи вещта като своя, вместо за другиго и в показанията на
свидетеля Г. Ц. и Е. Б., които единствено установяват гореобсъдените действия на ищеца и
праводателите му по ползване на имота, изграждане през годините на различни подобрения
и събиране на граждански плодове от имота, които с оглед основанието на което ищеца е
придобил фактическа власт върху имота, се явяват недостатъчни да обосноват прилагане
последиците на придобевната давност. В конкретния случай следва да се приеме, че не е
надлежно установено както владение, така и демонстрирана по отношение на ответника
промяна в намерението, което да отрича правата му. След като веднъж фактическата власт
върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност. За да се трансформира така установената
фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в
26
намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй
като за да се придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за
своене следва да бъде упражнявана явно, а не скрито. С оглед изложеното неоснователна е и
претенцията по чл. 108 ЗС вр. чл. 79 ЗС и същата следва да се отхвърли като такава.
Ирелевантен за изхода на делото е довода на въззивника за нищожност на актове за
частна държавна собственост № 3204/28.06.2013 г., № 3726/25.11.2019 г., № 3727/25.11.2019
г., № 3728/25.11.2019 г., № 3729/25.11.2019 г. и № 6156/01.09.2023 г., поради което по същият
съдът не дължи нарочно произнасяне. Държавата удостоверява възникването, изменението и
погасяването на правото си на собственост върху имоти с актове за държавна собственост,
които представляват официални документи, съставени от длъжностно лице по ред и форма,
определени в закона. Статутът на един имот като държавна собственост /публична, респ.
частна/ не се определя от съставянето на акт за публична/частна държавна собственост, тъй
като съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 3 ЗДС актовете за държавна собственост не пораждат права, а
само констатират и удостоверяват същите. В настоящия случай, при който предпоставка за
уважаване на исковете е правото на собственост на ищеца, а не такова право на ответника,
дали правото на последния е надлежно удостоверено е без значение за изхода по делото.
По изложените съображения при съвпадение на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода пред настоящата инстанция, следва в тежест на въззивника и в полза
на въззиваемата страна да се присъдят, с оглед фактическата и правна сложност на делото
разноски, в размер на сумата от 300,00 лева, за адвокатско възнаграждение за
представителство от юрисконсулт.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 563 от 16.09.2024 г., постановено по гр. д. № 3137/2023
г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор С. В. С. да заплати
на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес: ***, сумата 300,00 лева, представляваща направени пред
настоящата инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
27
Членове:
1._______________________
2._______________________
28