РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 25.11.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: Десислава Минчева, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 177 по описа за 2022 година на
Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 165 от Закона
за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Административното дело е
образувано по жалба на Р.Л.П. с ЕГН ********** с посочен съдебен адрес за
призовки и съобщения: гр. Троян, ул. „Ангел Кънчев“ № 4 чрез адвокат Ц.В.А. ***, срещу Заповед № 8121К-3638 от 20.04.2022 г. на
министъра на вътрешните работи, с която гл. инспектор Р.Л.П. –
началник I степен на Районно управление /РУ/
Троян при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ Ловеч
временно е преназначена за срок от една година на длъжността началник III степен на РУ Луковит при ОДМВР Ловеч.
В жалбата се излагат доводи, че оспорваната
заповед е постановена при неспазване на
материалния закон, при наличието на допуснати съществени нарушения на правилата
при издаването ѝ. Твърди се, че заповедта е необоснована, доколкото в
същата липсват мотиви. Развиват се аргументи, че П. е
преназначена от началник I степен на РУ Троян на по-ниска по степен длъжност,
каквато е началник III степен на РУ Луковит. Според изложеното в жалбата,
заповедта за временно преназначаване не е мотивирана от гледна точка наличието
на служебна необходимост, като цитираната в заповедта докладна записка е с
неясно съдържание и жалбоподателката не е била запозната с нея. Твърди се още,
че изведената в оспорения индивидуален административен акт правна квалификация
е неточна, доколкото във визираната в него разпоредба на чл. 165, ал. 1 от ЗМВР
има няколко алтернативни хипотези. Жалбоподателката сочи и социални
обстоятелства, които счита, че органът не е съобразил при постановяването на
заповедта. В заключение се иска отмяна на оспорваната заповед като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание, оспорващата се явява лично и с упълномощен адвокат, поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли да се
отмени заповедта за временно преназначаване,
като претендира направените по делото разноски. Подробни съображения излага и в писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява. В депозирани по делото писмени бележки, чрез упълномощен
юрисконсулт ангажира становище за неоснователност на жалбата, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност в
случай, че бъде поискано адвокатско такова.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на обжалваната заповед
е започнало с докладна записка с рег. № 295р-4695/29.03.2022 г. на ВПД директор
на ОДМВР Ловеч до министъра на вътрешните работи /л. 24-28/. С нея е предложено
главен инспектор Р.Л.П., началник I степен на РУ Троян при ОДМВР Ловеч да бъде временно
преназначена на ръководна длъжност началник III степен на РУ Луковит при ОДМВР
Ловеч, със специфично наименование „главен инспектор“.
От административната преписка не се
установява главен инспектор Р.П. да се е запознала с горецитираната докладна
записка. В писмо с рег. № 8121р-13909/08.07.2022 г. по описа на МВР /л. 63/ изрично
се сочи, че са представени всички налични материали, имащи отношение към издаването
на процесната заповед. В писмени бележки с вх. № 2559/14.07.2022 г. /л. 60-61/ от
процесуалния представител на ответника изрично е заявено, че предвид това
писмо, цялата административна преписка е приложена по делото.
Въз основа на докладната записка е последвало издаването
на оспорванта в настоящото съдебно производство Заповед № 8121к-3638 от 20.04.2022
г. на министъра на вътрешните работи, с която поради възникнала служебна
необходимост гл. инспектор Р.П. е временно преназначена за срок от 1 година от
длъжността началник I степен на РУ Троян
при ОДМВР Ловеч на длъжност - началник III степен на РУ Луковит при ОДМВР Ловеч,
със специфично наименование на длъжността – „главен инспектор“, считано от
деня, следващ датата на запознаването ѝ със заповедта.
От страна на жалбоподателката са
представени: копие от решение № 344/26.10.2016 г. по гр. дело № 1805/2016 г. по
описа на Районен съд Ловеч; копие от предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 10.10.2021 г. /л. 13-14/; епикризи /л. 15, л. 20, л. 21/,
амбулаторен лист от 12.04.2022 г. /л. 16/, медицински протокол на ЛКК № 39 от
23.02.2022 г. /л. 17/, изследвания /л. 18-19/.
По делото са депозирани от ответника и
таблица с разпределението на престъпността на територията на РУ Луковит /л.
81-86/, таблица за състоянието на регистрираните в периода престъпления /л.
88/, както и таблица за разпределение на престъпността на територията на РУ
Луковит за периода 01.10.2021 г. – 20.04.2022 г. /л. 107-110/.
Представените с административната преписка
писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени
от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
За изясняване
на спора от фактическа страна са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Н.С.
излага, че жалбоподателката е работила в РУ Троян, като последствие е била
преместена в Габрово и след това в Луковит. Сочи, че същата живее в гр. Троян, където
е наела апартамент с опция за закупуването му. Според свидетеля, здравословното състояние на Р.П. е пречка да
управлява автомобил, освен в много належащи случаи, тъй като е била със шина на
крака, със скъсани минискуси и е претърпяла операция.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля, като логични и последователни,
доколкото съответстват на събраните по делото доказателства, при съобразяване,
че свидетелят е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална
легитимация, имащо пряк и непосредствен интерес като
адресат на оспорения акт, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, пред
местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна
отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване
административен акт, в който смисъл следва да се съобрази Тълкувателно решение
№ 2 от 26.02.2014 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВАС. Изложеното обуславя процесуалната
допустимост на жалбата за разглеждането ѝ по същество.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните и като извърши
цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, Ловешки административен
съд, четвърти състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от материално
компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по смисъла на чл.
158, т. 4 от ЗМВР, вр. чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за
преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
съгласно които разпоредби
временното преназначаване на държавен
служител се извършва със заповед на съответния орган по чл. 158 от ЗМВР, в случая – министъра
на вътрешните работи при преназначаване на служители на ръководни длъжности, за
срок до една година с възможност за еднократно удължаване на срока на
временното преназначаване с още една година.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона писмена форма, подписана е от нейния издател, но по същество в нея не се
съдържат фактическите основания за издванаето ѝ.
За да постанови
оспорвания акт, административният орган се е позовал на докладна записка с рег.
№ 295р-4695/29.03.2022 г., като изложените в нея съображения се свеждат до следното: На длъжност
началник III степен на РУ Луковит при ОДМВР Ловеч към момента на изготвяне на
докладната записка временно е бил преназначен старши инспектор Г.Д.Г. - началник
на група „Криминална полиция“ в РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, като се сочи, че е
изпратена докладна записка до министъра
на вътрешните работи с рег. № 295р-4694/29.03.2022 година относно прекратяване на
временното преназначаване на главен инспектор Г.Д.Г. на ръководна длъжност
началник III степен на РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, временно преназначен със
заповед № 8121К-11329/28.10.2021 година.
Необходимостта от временното
преназначаване на П. е аргументирано и с доводи, че от началото на 2022 година
на територията на РУ Луковит са регистрирани 13 броя кражби, от които
разкритите са 7 броя, както и че процентът на разкриваемост е 53,84 %, което
може да се определи като крайно незадоволително, имайки предвид обществения
отзвук при този вид престъпления. Сочи се още, че са регистрирани 6 броя
престъпления, свързани с притежание и разпространение на наркотични вещества,
като това е отчетено като ясен показател, че на обслужваната територия има
лица, които се занимават с такъв вид дейност, която изисква по-ефективно
противодействие. Регистрирани са и 5 престъпления извършени от малолетни и
непълнолетни. От тези данни е направен извода, че този вид престъпност има
сериозен ръст и трябва да се повиши превантивната дейност.
На следващо място в докладната записка се
сочи и че част от униформения състав с по-голям трудов стаж е демотивиран да
работи поради ниските и незадоволителни
резултати. Посочено е и че се очаква
устойчивост и постепенно увеличение на регистрираните престъпления,
най-вече при имуществените, поради голямата инфлация и постепенно обедняване на
населението, както и увеличение броя на нарушенията на обществения ред в
резултат на непрекъснато увеличаващата се ромска общност. Навеждат се и доводи,
касаещи чувството за безнаказаност при водачите на МПС и агресията на пътя,
водещи до тежки пътни произшествия. Направено е заключение, че анализът на
криминогенната обстановка на обслужвания район налага изводите, че същата е с променлива
динамика, като се регистрират различни видове престъпления. Районът е отворен
откъм маршрутни възможности и е подходящ за набези от престъпни групи от други
населени места. Сочи се още, че през територията на районното управление
преминава главен път I-3 София – Русе, който през
последните години е с постепенно повишаване на трафика, което е предпоставка за
нарастване на ПТП-тата, както и че безработицата и концентрацията на ромско
население на територията на малките населени места ще е основен фактор,
пораждащ битовата престъпност, което от своя страна ще предизвиква общественото
недоволство.
Безспорно, излагането на мотивите извън самия
акт - в друг документ, който е част от преписката по издаването му, е допустимо
съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, но в горецитираната
докладна записка не се съдържат каквито и да било конкретни обстоятелства, от
които да се направи извод, че е налице служебна необходимост по смисъла на
легалното определение на това понятие, дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.
Липсват посочени фактически основания, че в случая са налице извънредни промени
в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред,
и/или нормативни промени, и/или промени във функционалните задължения на
структурите. Описанието на обслужваната територия, с какво се характеризира
оперативна обстановка и мотивацията за работа на служителите в РУ Луковит не
съставляват мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и чл. 14, ал. 2 от
Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители
в Министерството на вътрешните работи.
Видно от изложеното, в цитираната в оспорената заповед
докладна записка, послужила за издаването ѝ, са налице общо формулирани
изявления, които нямат характер на мотиви и липсват конкретни факти и обстоятелства,
налагащи издаването на обжалвания индивидуален административен акт.
Фактическите основания са юридическите факти, наличието на които, дава
възможност на административния орган да упражни правомощието си, и да издаде
административен акт, в случая да измени едностранно и то без съгласието на
служителя елемент от служебното му правоотношение. От една страна, липсата на мотиви
не дава възможност на адресата на акта да упражни в пълен обем своето право на
защита като се снабди с относимите доказателства във връзка с установените от
административния орган фактически обстоятелства. От друга, липсата на мотиви
препятства и възможността съдът да извърши контрол за законосъобразност на
акта.
Съобразно чл. 169 от АПК, съдът извършва
контрол за законосъобразност и на индивидуални административни актове, които
органът издава при условията на оперативна самостоятелност. При тази проверка
следва да се прецени дали правомощието на органа е упражнено в рамките на
закона. В случая, преценката за наличие на служебна необходимост е предоставена
в оперативната самостоятелност на административния орган, но същата подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност, включително и по отношение на мотивите,
налагащи временното преназначаване на държавния служител, в това число и за срока,
за който е преназначаването. Като в настоящия случай, мотиви по отношение на
срока на разпореденото временно преназначаване на гл. инспектор П. изобщо не са
изложени от административния орган.
На доказване от страна на ответника подлежат
юридическите факти, представляващи проявление на поддържаната служебна
необходимост и именно тези юридически факти представляват фактическо основание
за издаване на акта. Тяхното посочване е задължителен елемент от съдържанието
на административния акт /арг. от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, доколкото
наличието им поражда компетентността на административния орган да измени
едностранно, макар и временно, съществен елемент от съдържанието на служебното
правоотношение на държавния служител - мястото на работа, поради наличие на
служебна необходимост. Фактическите основания за издаване на процесната заповед
следва да се състоят в излагане на факти от обективната действителност, които
сочат за наличие на поне една от изброените в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР хипотези
- извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и
обществения ред и/или нормативни промени, и/или промени във функционалните
задължения на структурите.
В процесния случай, както административният
акт, така и предхождащата го докладна записка с рег. № 295р-4695/29.03.2022 г.
не съдържат каквито и да било конкретни обстоятелства, свързани с извънредни
промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и/или
обществения ред на територията на РУ Луковит, от които да се направи обоснован
извод за наличие на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на
ЗМВР. Общото позоваване на усложнена оперативна
обстановка на територията на РУ Луковит, без да са указани конкретни факти и
обстоятелства, от които това усложнение произтича, както и изтъкването на
очаквани пътни произшествия и увеличаване на битова престъпност, водеща до
обществено недоволство, не съставлява фактически основания за издаване на заповедта,
респективно - не представлява излагане на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, а и на изричната нормата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-310
от 17.07.2014 г. за
преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Гореизложеното обуславя извод и за допуснато нарушение
на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния
закон.
По делото не се твърди и няма доказателства
жалбоподателката да е била запозната срещу подпис с предложението за временно
преназначаване, обективирано в докладна записка с рег. № 295р-4695/29.03.2022
г. на ВПД директор на ОДМВР Ловеч до министъра на вътрешните работи /л. 24-28/,
каквото е изискването на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г.
за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Съгласно тази разпоредба, за временно преназначаване се изготвя мотивирано предложение по реда на чл.
5, ал. 1 от Наредбата, с което държавният служител се запознава
срещу подпис и отразява съгласието или несъгласието си.
В конкретния случай, в заповедта е посочена
възникнала служебна необходимост от временно преназначаване на служител от МВР на ръководна
длъжност началник III
степен на РУ Луковит при ОДМВР
Ловеч, който ефективно да организира, ръководи, контролира и отговаря за
цялостната дейност на управлението, с цел повишаване разкриваемостта на
регистрираните престъпления на територията му. В процесната заповед е посочено, че се издава на
основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2, предложение второ от ЗМВР. При тази хипотеза за
органа е налице задължение да изготви мотивирано предложение по реда на чл. 13,
ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. и то да се сведе до знанието на
засегнатия служител. По делото са налице доказателства за такова предложение -
посочената по-горе докладна записка от директора на ОДМВР Ловеч, но не са
ангажирани доказателства жалбоподателката да е запозната със съдържанието на
предложението. Още повече, че в писмо с рег. № 8121р-13909/08.07.2022 г. по
описа на МВР /л. 63/ изрично се сочи, че са представени всички налични
материали, имащи отношение към издаването на процесната заповед, а в писмени
бележки с вх. № 2559/14.07.2022 г. /л. 60-61/ от процесуалния представител на
ответника е направено и изрично изявление, че предвид това писмо, цялата административна
преписка е приложена по делото.
С оглед на това, Съдът приема, че е
допуснато нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г.,
което не е от категорията на съществените такива, тъй като в хипотезата на
едностранна промяна на мястото на изпълнение на длъжностните задължения на
основание чл. 165, ал. 2 от ЗМВР, съгласие на засегнатия служител не се
изисква.
Въпреки това обаче, административният орган
не е изследвал правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за случая и
не е събрал доказателства, обосноваващи наличието на служебна необходимост от
преназначаването на гл. инспектор П. в РУ Луковит, с което е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до
нарушение и на материалния закон. Така издаденият акт се явява несъответен и с
целта на закона, а именно осъществяване на ефективна организация по защита на
обществения ред.
Изложените по-горе мотиви за липсата на
фактически основания релевират и към допуснатите нарушения на административно производствените
правила, тъй като се нарушава и правото на защита на адресата на акта. Защото,
от една страна се осуетява възможността му да се снабди с относимите
доказателства във връзка с поддържаните от административния орган фактически
обстоятелства, а от друга – препятства се съдебния контрол за законосъобразност
административния акт.
Налице е неизпълнение от страна на
административния орган на задълженията му по чл. 35 от АПК, задължаващо го да
издаде индивидуалния административен акт след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Същевременно, доколкото не е изпълнена хипотезата на
визираната в оспорваната заповед разпоредба на чл. 165, ал. 2, предл. второ от ЗМВР, а именно наличието на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от
ДР на ЗВМВР, то е налице и нарушение на приложимия материален закон.
Съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗМВР, държавният
служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна
длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляра над 30 дни по ред,
определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Нормата на чл. 165,
ал.2, предл. второ от ЗМВР дава възможност на съответния ръководител за
преназначаване без съгласие на служителя при наличие на конкретна хипотеза, а
именно при наличието на т. нар. „мотивирана служебна необходимост“ за срок до
една година, с възможност за еднократното му удължаването с още една година
/ал.3/, съответно по изключение и за по дълъг срок, при наличието на предпоставките
по ал. 4.
Легална дефиниция на понятието „служебна
необходимост“ е дадена с § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР и такава се счита, че е
налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на
престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във
функционалните задължения на структурите.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба №
8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, временното преназначаване на държавния
служител се извършва при необходимост от преназначаване на служители на
вакантни длъжности в щатовете на структурите на МВР.
Съгласно нормата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г., при временно преназначаване в случаите на
служебна необходимост тя се мотивира в заповедта по ал. 1.
В конкретния случай, както вече се посочи, видно
от съдържанието на оспорената заповед същата е мотивирана с лаконичното
посочване на възникнала служебна необходимост и е направена препратка към
докладна записка с рег. № 295р-4695/29.03.2022 г. Направеният в докладната
записка анализ на криминогенната обстановка по същността си представлява
своеобразна прогноза за състоянието на престъпността в района на РУ Луковит, но
не може да се окачестви като настъпили извънредни промени по смисъла на § 1, т.
23 от ДР на ЗМВР.
Посочената в докладната записка демотивация
на част от служителите в РУ Луковит също не попада сред предпоставките по § 1,
т. 23 от ДР на ЗМВР, обуславящи наличието на служебна необходимост по смисъла,
който е вложил законодателят в тази дефиниция.
Изложените аргументи за пътните
произшествия на територията на РУ Луковит се явяват неотносими за издаването на
процесната заповед, тъй като през много други районни управления на територията
на страната преминават главни пътни артерии и също могат да се характеризират с
концентрация на пътни произшествия. Обстоятелствтото, че се случват и на
територията на РУ Луковит по никакъв начин не би могло да ги окачестви като
извънредни такива.
Представените по делото таблици с
разпределението на престъпността на територията на РУ Луковит също не доказват
сочените от органа предпоставки, обуславящи издаването на заповедта за временно
преназначаване на гл. инспектор П. в РУ Луковит. Посочените в справките
проценти на разкриваемостта на престъпленията на територията на РУ Луковит са
променливи, като видно от същите, през месеците, предхождащи издаването на
процесната заповед е имало както по-ниски, така и по-високи проценти, но без
съществени разлики във величините. Отделно от това, само по себе си
количественото изражение на разкриваемостта на престъпленията на територията на
районното управление не се покрива с нито една от хипотезите на служебна
необходимост, изброени в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Това е така, защото данните
в справката не представляват извънредни промени в състоянието на престъпността
и обществения ред, доколкото, както вече се спомена няма съществени разлики във
величините на процентите на разкриваемост през посочените в справките месеци.
Още повече, че при съпоставка на данните в двете таблици на лист 107 от делото
се установява, че за месеците октомври, ноември, декември 2021 г. и м. януари
2022 г. процентът на разкриваемост на престъпленията в РУ Луковит е бил дори
по-висок от този за страната, а за месеците от февруари до април 2022 г. не е
бил много по-нисък.
Ответникът не доказа наличието и на другите
въведени в чл. 165 от ЗМВР, предпоставки за преназначаване, а именно, че
служителят се преназначава на вакантна длъжност, или че титулярът на длъжността
отсъства. Като следва да се посочи, че на ответника на основание чл.
170, ал. 1 от АПК е указана доказателствената тежест да установи съществуването
на фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите
изисквания при издаването й, както в определение от з.с.з. от 22.06.2022 г., така и в хода
на съдебното дирене. Предвид това, заповедта е издадена в
противоречие с материалния закон, тъй като административният орган не е доказал
с оглед разпределената му от съда доказателствена тежест, наличие на
хипотезата на чл. 165, ал. 2, предл. второ, вр. ал. 1 от ЗМВР.
Едно от основанията, посочени в заповедта е
чл. 165, ал. 1 от ЗМВР, което взето в съвкупност с изложеното в докладната
записка, предполага, че служителят се преназначава временно на вакантна
длъжност. Кадровото обезпечаване на посочената структура на МВР само по себе си
не обоснова нито наличието на извънредна промяна в оперативната обстановка,
нито промени във функционалните задължения на структурите, още повече, че не е
придружено с конкретни данни за това. Видно от данните в докладната записка,
длъжността началник РУ Луковит не е била вакантна доколкото същата е била
заемана от служител в РУ Луковит, който също е бил временно преназначен на тази
длъжност. Липсват данни в преписката срокът на неговото временно преназначаване
да е бил изтекъл, напротив - от изложеното в докладната записка се установява, че
гл. инспектор Георгиев е бил временно преназначен на длъжността началник РУ
Луковит със заповед № 8121К-11329 от 28.10.2021 г. и макар, че липсват данни за
датата на встъпването му в тази длъжност, то дори и да се приеме най-ранният възможен момент – датата
на издаване на тази заповед /28.10.2021 г./, то към момента на постановяване на
заповедта за временнното преназначаване на гл. инспектор П. – 20.04.2022 г. не
е бил изтекъл период от 1 година по смисъла на чл. 165, ал. 3, вр. ал. 1 и 2 от ЗМВР. Не са ясни съображенията на органа защо е било прекратено временното
преназначаване на служителя Георги Димитров Георгиев - началник на група
„Криминална полиция“, който е изпълнявал длъжността началник в РУ Луковит и
какво е обусловило необходимостта от замяната му с друго лице. Липсват и данни за наличието на
други обективни причини, които да са налагали замяната на гл. инспектор
Георгиев с гл. инспектор П.. Още повече, че от съвкупния анализ на събраните в
хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, се установи, че
жалбоподателката е била с влошено здравословно състояние и живве в гр. Троян –
населено място, което макар и намиращо се на територията на същото ОДМВР, е
сравнително отдалечено от РУ Луковит.
В този смисъл съдът приема, че в случая
изложените общи факти и съображения, на които се е позовал административният
орган, за да издаде обжалваната заповед, не установяват наличието на служебна
необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.
Целта на нормата на чл. 165, ал.
2, предложение второ от ЗМВР, вр. § 1, т. 23 от
ДР на ЗМВР е да бъдат предвидени механизми за справяне с възможните
неблагоприятни последици върху дейността на съответната държавна администрация
в случаите на настъпване на стоящи извън волята на органа по назначаване
непредвидими и непредотвратими събития, очертани в § 1, т. 23 от
ДР на ЗМВР.
Доколкото правото на преценка на органа не е
безконтролно, а се подчинява на принципите на законност и съразмерност – чл. 4, ал. 2
и чл. 6 от АПК,
изборът на един от два или повече законосъобразни начина за решаване на случая
предопределя съответствието на заповедта с целта на закона – чл. 146, т. 5
от АПК. Контролът върху самия избор предполага нарочни съображения в
акта, които го обосновават. Недопустимо е мотивите на взетото решение да бъдат
извеждани от съда по предположение. Неспазването на изискването за излагане на
мотиви, когато органът е овластен да реши въпроса по свободна преценка,
съставлява основание за отмяна на административния акт според Тълкувателно
решение (ТР) № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело №ТР-4/2002 г. Съгласно т. 2 от ТР
№ 4/2004 г. в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса
по свободна преценка, необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания въпрос,
и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на
административния акт. В мотивите на ТР е прието, че въпреки предоставеното от
закона право на действие при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви
по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения
и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани
и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос,
съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата
законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните
законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил
превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и
съответства ли взетото решение на целта на закона. ТР № 4/2004 г. на ВАС не е
загубило действието си, тъй като изискванията за уведомяване на
заинтересованите страни и обезпечаването на възможността им за обяснения и
възражения, съответно обсъждането им от органа и излагането на мотиви са установени
и в АПК – чл. 26,
чл. 35,
чл. 59, ал.
2, т. 4, чл. 168, ал.
4 и чл. 169.
След като нормата на чл. 165, ал.
1 от ЗМВР не установява изрично нещо различно, то приложение намира
общият процесуален закон – АПК.
Доколкото преназначаването следва да се
извършва за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими
и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, то
оспорваната заповед не съответства и на целта на закона.
В този смисъл е и трайно установената
практика съдилищата и на Върховния административен съд на Р.България по аналогични
случаи, застъпена в Решение № 7528 от 01.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1412/2022 г., Решение
№ 6655 от 05.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2022 г., Решение
№ 1018 от 03.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2021 г. и др.
За пълнота на мотивите следва да бъде
отбелязано, че правомощието на органа по назначаването да определи на служителя
друго място на изпълнение на дейността може да се реализира при условията на
чл. 181а, ал. 1 от ЗМВР – чрез командироване, което обаче е за срок не по-дълъг
от 30 календарни дни, които законът определя като достатъчни за преодоляване на
служебната необходимост, породена от тези непредвидими и непреодолими събития. Предоставената от закона възможност за
преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на
неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на
власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната
самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона.
По изложените съображения оспорването на П.
следва да бъде уважено, а обжалваната
заповед отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146 т. 2 т. 3 т. 4 и
т. 5 от АПК.
При този изход на спора съдът намира искането
на процесуалния представител на оспорващата за възлагане на направените
разноски за основателно и Министерство на вътрешните работи /като юридическо
лице, в чиято структура е издателят на заповедта/ на основание чл. 143, ал. 1
от АПК следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката реално
направените, своевременно поискани и доказани съдебни разноски в размер на 10 /десет/
лева, съставляващи платена държавна такса видно от платежния документ на лист 8
от делото.
Воден от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ и чл. 143,
ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, Ловешки административен съд,
четвърти административен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 8121К-3638
от 20.04.2022 година на министъра на вътрешните работи, с която гл. инспектор Р.Л.П.
– началник I степен на Районно управление Троян при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Ловеч временно е
преназначена за срок от една година на длъжността началник III степен на Районно управление
Луковит при ОДМВР Ловеч.
ОСЪЖДА Министерство
на вътрешните работи – гр. София да заплати на Р.Л.П. с ЕГН ********** и посочен
съдебен адрес: ***, разноски за водене на делото в размер на 10 /десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България чрез Административен съд
Ловеч, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: