№ 24
гр. Нови пазар, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Жулиета Ц. Стоянова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Административно
наказателно дело № 20243620200344 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0307-000085/13.02.2024г. на Началник
РУ-Н. при ОД на МВР гр. Шумен, с което на К. Ц. К. с ЕГН **********, са наложени
административни наказания- глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1-
от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на 25.01.2024г. в гр. Н., глоба в
размер на 50,00 лв. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на 25.01.2024г. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят К. Ц. К., който
моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Излага
съображения, че не е влизал в разногласия-гражданин или орган на МВР, не е усетил удар и
тъй като автомобилът му бил в изправност, безпрепятствено се придвижил до дома си,
добросъвестно изпълнил всичко, което било изискано от него от органите на МВР, поради
което и с жалбата представил копие на Протокол за ПТП, доброволно подписан от него и Н.
Д. С..
Административнонаказващият орган оспорва жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Потвърждава становището си,
че не е усетил удар и не е разбрал, че е ударил автомобила, посочен в наказателното
постановление и не е напуснал самоволно мястото на пътно-транспортното произшествие.
Твърди, че нямало данни да е управлявал автомобила с несъобразена скорост, че мислел, че е
ударил дърво, нямал с никой разногласия и подписал доброволно протокол за ПТП.
1
Административнонаказващият орган не изпраща представител. Представил е
писмено становище. Навежда доводи, че при повторното разглеждане на делото след като
Ш.ски административен съд го е върнал с указание за приложение на разпоредбата на чл. 63,
ал. 7, т. 1 от ЗАНН по отношение на наказателното постановление, е била установена
различна фактическа обстановка, водеща до извод, че жалбоподателят не е осъществил
маневра заобикаляне, доколкото на пътното платно е имало множество паркирани
автомобили и причиняването на щети е в резултат на несъобразената скорост, с която се е
движил. Относно деянието по чл. 123, ал. 1, т. 5 от ЗДвП счита, че наказателното
постановление също следва да бъде потвърдено, доколкото св. Е. Н. е свидетелствала, че
след удара жалбоподателят е стоял 2-3 минути на място, като този период е достатъчно
време, в което да установи, че е причинил пътно-транспортно произшествие.
Районна прокуратура- Ш., редовно призована за съдебното заседание на основание
чл. 62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна: На 25.01.2024г. след 20,00 часа св. Е.
Й. Н. се намирала в дома си в гр. Н., ул. „***“, когато чула шум. Погледнала и видяла, че
автомобил, паркиран успоредно на тротоара на няколко метра от нейния дом, е ударен в
задната лява част. Видяла и друг автомобил, спрял в другата лента за движение в посока, в
която бил и ударения. Спрелият автомобил постоял около две минути, след което потеглил-
първо направил маневра назад, а впоследствие се придвижил напред. Тъй като Н.
помислила, че е ударен автомобила на съпруга на св. Н. Д. С., която живеела на ул. „***“
№*, й съобщила за видяното. С. излязла навън и установила, че има щети по задната лява
част на нейния автомобил- марка и модел „Ауди А3“, тъмносин на цвят с рег. № ***.
Сигнализирала на тел. 112 и на местопроизшествието се отзовали свидетелите Т. А. М. и В.
Л. М., и двамата служители ин РУ-Н.. След като св. М. разговарял със събралите се хора, св.
Н., му показала запис от видеонаблюдение, поставено в дома й. На записа се виждало как
лек автомобил, марка „Шкода Румстър“ се придвижва по ул. „***“, която била с две ленти за
движение. Автомобилът се придвижвал в лентата за движение за насрещно движещи се
автомобили, тъй като имало няколко паркирани, успоредно на тротоара автомобили в
неговата лента. При придвижването си лекият автомобил „Шкода Румстър“ ударил с
предната дясна част лек автомобил-„Ауди А3“ с рег. № *** в задната лява част, който бил
паркиран успоредно на тротоара в редицата от няколко от други автомобила. Полицейските
служители обходили улиците, намиращи се в близост до ул. „***“. На ул. „***“ намерили бял
автомобил, марка „Шкода Румстър“, по предната дясна част на който имало следи от удар.
След направена справка в регистрите на сектор „Пътна полиция“ установили, че
автомобилът е собственост на жалбоподателя. Свързали се с него, той излязъл от дома си и
разговарял с тях. При разговора полицейските служители установили, че той лъхал на
алкохол. Пред тях К. първоначално обяснил, че не разбрал какво точно се е случило, но
впоследствие признал, че е ударил автомобил и е напуснал местопроизшествието. На
мястото на инцидента и на същата дата бил съставен протокол на ПТП № ***, който бил
2
подписан без възражение от жалбоподателя К..
Против К. К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия
GA № 1151912/25.01.2024г. , в който актосъставителят посочил, че К. на 25.01.2024г. в 20,07
часа в гр. Н., ул. „***“, до дом №*, управлявал собствения си лек автомобил, марка и модел
„Шкода Румстър“ с рег. № **** като не съобразил скоростта си на движение с пътните
условия и правилно паркирания лек автомобил, марка и модел „Ауди А3“ с рег. № ***,
блъснал го в задната лява част, с което предизвикал ПТП с материални щети. В акта било
посочено още, че К. не изпълнил задължението си като участник в ПТП да остане на място,
да изясни обстоятелствата за причиненото ПТП и да уведоми контролните органи. Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение било съставено и
процесното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските показания на Т. А. М.,
В. Л. М., Н. Д. С. и Е. Й. Н., от писмените доказателства-акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 1151912/25.01.2024г, протокол за ПТП №
***/25.01.2024г. и другите документи по делото.
От правна страна съдът установи следното: процесната жалба е допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Както акта за установяване на административно нарушение,
така и наказателното постановление, са надлежно оформени и връчени според правилата на
ЗАНН.
От събраните по делото доказателства-гласни и писмени, безспорно се установява, че
жалбоподателят на описаните в наказателното постановление дата и място е управлявал
собствения си лек автомобил, като при предприемане на маневра заобикаляне на паркирани
в неговата лента за движение автомобили, между които и лек автомобил марка и модел
„Ауди А3“ с рег. № Н *** блъска същия и причинява материални щети. В тази връзка съдът
не възприема становището на административнонаказващия орган, че не е била
осъществявана маневра заобикаляне поради това, че в лентата за движение на
жалбоподателя имало редица паркирани автомобили. Това е така, защото по делото не са
събрани доказателства, че улица „***“ в гр. Н. от началото до края е била заета с паркирани
автомобили и изначално още при навлизането в нея жалбоподателят е следвало да се
придвижва в лентата за насрещно движещи се автомобили. Т.е., съдът намира, че
заобикаляне е възможно както само на един автомобил, така и на два, три и повече. В случая
автомобилът на жалбоподателя при навлизането си в по ул. „***“ се е придвижвал в
неговата си пътна лента, след което поради редица паркирани автомобили е следвало да ги
заобиколи и точно в този момент е причинил материалните щети по друго МПС.
Доказателства, които да оборват този извод на съда, по делото не са събрани. Твърденията
на жалбоподателя, че цялата улица била пълна, не се подкрепя от останалия събран по
делото доказателствен материал, а неговата версия, че нямало къде да се размине, е защитна,
доколкото твърди, че не е извършил нищо умишлено и си помислил, че се е блъснал в дърво.
Въпреки че има заобикаляне, настоящата съдебна инстанция не намира, че в случая е
нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 91 от ППЗДВП. Съгласно чл.25,
3
ал.1 от ЗДвП водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движението. От текста на
разпоредбата се прави извод, че при извършване на маневра водачът на ППС следва да се
съобразява с останалите участници в движението, които не се намират в покой-които се
движат след него, преди него или преминават покрай него. От друга страна, определение на
понятието „участник в движението“ е дадена в т. 28 на §6 от ДР на ЗДвП - всяко лице, което
се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по
пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Т.е.,
участникът в движението всякога е лице, независимо дали това лице се движи или се намира
в покой, както и независимо дали движението му се осъществява посредством пътно
превозно средство или пеша, съответно участникът в движението не може да бъде спрян
автомобил, без в него да се превозват лица и не е неподвижен участник в движението по
смисъла на чл. 91, ал. 1 от ППЗДВП.
В процесния случай автомобилът, на който са нанесени материални щети вследствие
на маневрата, извършена от жалбоподателя, е бил паркиран и в него не е имало никакви
лица, което е безспорно доказано.
В обобщение изводът, който настоящата инстанция прави е, че от една страна
спреният празен автомобил не е участник в движението по смисъла на т.28 от §6 на ДР ЗДвП
и от друга- не е изпълнено условието, посочено в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП- участникът в
движението, за когото е създадена опасността също да се движи.
Не следва да бъдат възприемани и констатациите на административнонаказващият
орган, че деятелността на жалбоподателя представлява нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП-
правило, което урежда режима на скоростта. От събрания по делото доказателствен
материал не може да се направи извод, че е налице връзка между избраната от
жалбоподателя скорост на движение на автомобила и настъпилия вредоносен резултат, още
повече, че ако се приеме, че е налице нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП следва да бъде
отговорено на въпроса с каква скорост е следвало да се движи жалбоподателя, за да не
настъпи пътно-транспортното произшествие. Отговор на този въпрос може да даде само
автотехническа-експертиза, в която подробно да бъде изследван механизма на ПТП, каквато
по делото не е била изготвяна.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че деятелността на
жалбоподателя К. е съставомерна по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП-правило, задължаващо
участниците в движението по пътищата с поведението си да не създават опасности и
пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не
причиняват имуществени вреди. Налице са условията да бъде приложен закон за по-леко
4
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението по
реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН като се измени наказателното постановление и се
преквалифицира административното нарушение. Това е така, тъй като без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, може да се приложи нормата на чл. 185 от
ЗДвП, която предвижда, че за нарушение на Закона за движението по пътищата, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Относно вмененото на жалбоподателя К. нарушение на правилата на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ от ЗДвП, предвид събраните по делото доказателства, наказателното постановление
в тази му част също следва да бъде изменено като бъде приложен закон за еднакво
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението по
реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Това е така, защото жалбоподателят не е изпълнил
основното си задължение, бъдейки участник в пътно-транспортно произшествие, без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, т.е. нарушил е разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се предвижда наказание глоба в размер от 50,00 лв. до
200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един до шест месеца.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл. 63д,
ал. 4 във вр. ал. 1 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за
защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени
четири съдебни заседания, в едно от което процесуалният представител на наказващия орган
е взел участие, както и е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се
присъди възнаграждение към средния размер от 100 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Шумен, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от
ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК въззивният съд при повторното разглеждане на
делото, каквото производство е настоящото, следва да се произнесе по направените
деловодни разноски в касационното производство. Предвид изхода на делото на ОД на МВР
гр. Шумен следва да бъдат присъдени такива- за юрисконсултско възнаграждение в размер
също на 100,00 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0307-000085 от 13.02.2024 г., издадено от
Началник на Районно управление- Н. към ОДМВР- Шумен, с което на К. Ц. К. с ЕГН
5
**********, са наложени административни наказания- глоба в размер на 200 лв. на
основание чл. 179, ал. 2, предл. 1-от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
на 25.01.2024г. в гр. Н., глоба в размер на 50,00 лв. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на 25.01.2024г. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец, като преквалифицира деянията с прилагане на
закон за по- леко и еднакво наказуемо нарушение, а именно: на основание чл. 185 от
ЗДвП налага административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП; и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП налага административно наказание
глоба в размер на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. Ц. К. с ЕГН ********** и адрес гр. Н., ул. „***“ № **, да заплати на
ОДМВР- Шумен сумата от 200,00 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Ш. по
реда на глава 12 от АПК в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
6