РЕШЕНИЕ
№ 6.3
гр. Силистра, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420101280 по описа за 2020 година
Ищецът “Теленор България” ЕАД твърди, че между страните били сключени
следните договори:
-договор за мобилни услуги № ********* от 19.09.2012 г. и допълнително
споразумение към него № 0119791.6 от 10.11.2016 г. по отношение на мобилен номер
................. при абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса в размер на
1.,99 лв. с ДДС, по който на абоната било предоставено мобилно устройство Lenovo B Black;
-договор за мобилни услуги № ********* от 08.09.2012 г. и допълнително
споразумение към него № ********* от 2..04.2017 г. по отношение на мобилен номер
........................... при абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса в размер
на 30,99 лв. с ДДС;
-и договор за лизинг от 2..04.2017 г. по отношение на мобилно устройство марка
SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32 GB Black, за чието ползване абонатът следвало да заплати 23
лизингови вноски в размер на 49,99 лв. всяка.
За отчетния период от 01.03.2018 г. до 31.0..2018 г. ищецът предоставил на абоната си
мобилни услуги по отношение на мобилен номер ................. на стойност 38,73 лв., а за
отчетния период от 1..02.2018 г. до 14.06.2018 г. му предоставил мобилни услуги по
отношение на мобилен номер ........................... на стойност 73,26 лв., които последният не му
заплатил. Това дало основание на доставчика да начисли неустойка за предсрочното
прекратяване на договора, касаещ мобилен номер ................. в размер от 6.,3. лв.
1
(формирана като сбор от три стандартни месечни такси без ДДС (13,32 лв. всяка) и с
добавена разлика между стандартната цена на мобилно устройство Lenovo B Black без
отстъпка съгласно ценова листа към 10.11.2016 г. и преференциалната му цена в размер на
36,96 лв.) и неустойка за предсрочното прекратяване на договора, касаещ мобилен номер
........................... в размер на 211,02 лв. (формирана като сбор от три стандартни месечни
такси без ДДС (2.,82 лв. всяка) с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер
на 29,63 лв. и с добавена разлика между стандартната цена на мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32 GB Black без отстъпка съгласно ценова листа към 2..04.2017
г. и преференциалната му цена в размер на 103,93 лв.). Тъй като се снабдил със заповед за
изпълнение за стойността на доставените мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки,
издадена по ч.гр.д. № 108 по описа на СРС за 2020 г., ищецът моли съда да признае за
установено, че ответницата му дължи
-сумата от 38,73 лв., представляваща стойността на мобилните услуги, доставени по
договор за мобилни услуги № ********* от 19.09.2012 г. и допълнително споразумение към
него № 0119791.6 от 10.11.2016 г. по отношение на мобилен номер ................. за периода от
01.03.2018 г. до 31.0..2018 г.;
-неустойка за предсрочно прекратяване на този договор в размер на 6.,3. лв.;
-сумата от 73,26 лв., представляваща стойността на мобилните услуги, доставени по
договор за мобилни услуги № ********* от 08.09.2012 г. и допълнително споразумение към
него № ********* от 2..04.2017 г. по отношение на мобилен номер ........................... за
периода от 1..02.2018 г. до 14.06.2018 г.;
-неустойка за предсрочно прекратяване на този договор в размер на 211,02 лв.;
-лизинговите вноски по договора за лизинг от 2..04.2017 г. за периода от 1..02.2018 г.
до 2..03.2019 г. в общ размер от 699,86 лв.;
-както и законна лихва върху горните суми от 30.01.2020 г. до окончателното им
плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът А.. Ш. И.. чрез назначения си по делото особен представител изразява
становище, че съдът следва да се произнесе по предявения иск съобразно събраните по
делото доказателства.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 309а, ал.
1 ТЗ, чл. 422 ГПК.
Въз основа на постъпило на 30.01.2020 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение РС – гр. С. е издал такава заповед на 31.01.2020 г. по ч.гр.д. № 108 по описа за
2020 г., чрез която е разпоредил заплащането на общата сума от 1088,22 лв., представляваща
неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги от 08.09.2012 г., договор за мобилни
2
услуги от 19.09.2012 г., допълнително споразумение от 10.11.2016 г., допълнително
споразумение и договор за лизинг от 2..04.2017 г., законна лихва върху тази сума от
30.01.2020 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на
длъжника, в резултат на което в срока по чл. 41. ГПК заявителят е инициирал настоящото
исково производство.
От представен по делото договор за мобилни услуги от 19.09.2012 г. е видно, че на
тази дата страните встъпили в договорни отношения с предмет предоставяне на мобилни
услуги за предпочетен номер +3.989.318244; с допълнително споразумение към този договор
от 10.11.2016 г. те се споразумели, че мобилният оператор ще доставя на абоната си
мобилни услуги при условията на абонаментен план Стандарт 1..99 срещу месечна
абонаментна такса в размер на 1.,99 лв. Срокът действие на споразумението бил фиксиран
на 24 месеца и изтичал на 10.11.2018 г., а при неговото сключване на потребителя било
предоставено мобилно устройство Lenovo B Black. Според заключението на вещото лице по
назначената по делото ССЕ стойността на доставените на абоната услуги по този договор за
отчетния период от 01.03.2018 г. до 31.0..2018 г. възлиза на сумата от 38,73 лв., която
ответникът дължи на доставчика на услугите като насрещна престация за тяхното ползване.
Същият не наведе твърдения, че е изпълнил задълженията си към своя съконтрахент, поради
което искът за установяване съществуването на посоченото по – горе вземане на мобилния
оператор се явява основателен и следва да се уважи.
Чрез договор за мобилни услуги от 08.09.2012 г. ищцовото дружество поело
задължението да доставя на абоната си мобилни услуги за предпочетен номер
+.........................., а с допълнително споразумение от 2..04.2017 г. страните уговорили
приложението на абонаментен план Нонстоп 30.99 промо 24.99 със стандартна месечна
абонаментна вноска в размер на 30,99 лв. и промоционална такава в размер на 24,99 лв. за
първите 24 месеца от срока на договора. Срокът на споразумението бил уговорен на 24
месеца и изтичал на 2..04.2019 г.; съгласно заключението на вещото лице за процесния
период от 1..02.2018 г. до 14.06.2018 г. потребените от абоната мобилни услуги възлизат на
сумата от 73,26 лв., за чието заплащане не са налице данни, поради което искът за
установяване на това вземане на мобилния оператор се явява основателен и следва да се
уважи.
В раздел 2 от посоченото допълнително споразумение страните са отбелязали, че във
връзка с него потребителят е получил мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32 GB
Black, като от договор за лизинг, сключен на датата на споразумението (2..04.2017 г.) се
установява, че устройството е предоставено за временно и възмездно ползване при
условията на този договор срещу задължението на клиента да заплати 23 бр. месечни
лизингови вноски в размер на 49,99 лв. всяка с уговорена опция за придобиване на вещта
след изтичане срока на ползването. Според заключението на вещото лице по назначената
ССЕ лизинговите вноски по този договор за периода от 1..02.2018 г. до 2..03.2019 г. възлизат
на сумата от 699,86 лв., за чието заплащане също не са налице данни по делото, поради
3
което искът за установяване на това вземане на ищеца се явява основателен и следва да се
уважи.
Т. 4 от раздел 4 от допълнителното споразумение от 10.11.2016 г. гласи, че в случай
на прекратяване на ползване на услугите за мобилния номер през срока на действие на
договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта до края на този срок, а според т. . от същия раздел когато е предоставено
устройство за ползване на услуги потребителят дължи разликата между цена на
устройството без абонамент съгласно последно актуална ценова листа на оператора за
съответното устройство към момента на прекратяването на договора и заплатената от него
при предоставянето му от оператора цена в брой или обща лизингова цена. Същата
неустоечна клауза е формулирана и в т. 4 и . от другото допълнително споразумение от
2..04.2017 г., касаещо ползването на мобилен номер +.......................... и свързано с
отдаването под лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32 GB Black по
договор за лизинг от същата дата. Чрез писмо от 16.06.2018 г. ищецът е упражнил правото
си да развали договорите за мобилни услуги, инкорпорирани в двете допълнителни
споразумения, поради неизпълнението на задължението на абоната да заплаща стойността
на ползваните услуги; чрез писмото на ответника е предоставен 10-дневен срок за
доброволно изпълнение, като той е бил предупреден, че след неговото изтичане при липса
на плащане договорите ще се считат развалени. Уведомлението е връчено на потребителя на
2..06.2018 г., поради което ефектът му е настъпил 10 дни по – късно, а именно на 06.07.2018
г.
Съдът счита, че въпреки надлежното разваляне на двата договора за мобилни услуги
неустойките по т. 4 и . от допълнителните споразумения не се дължат поради нищожността
на договорните клаузи, които предвиждат тяхното заплащане, произтичаща от тяхната
неравноправност поради следните причини: Сключените между “Теленор България” ЕАД и
ответника договори за предоставяне на мобилни услуги имат потребителски характер, тъй
като абонатът се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, който гласи, че
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Поради потребителския характер на този
договор облигационното отношение, възникнало с неговото сключване, попада в
приложното поле на ЗЗП и абонатът се ползва в предвидената в този закон потребителска
защита. Чл. 143, ал. 1, т. . и 14 ЗЗП (в редакцията, действаща към момента на сключване на
договора) гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като (т. .) задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка или (т. 14) налага
4
на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не
изпълни своите. Начисляването на неустойка в размер на сбора от таксите за целия оставащ
срок на действие на договора се явява необосновано завишено обезщетение за вредите от
неговото неизпълнение и създава необходимост за потребителя да изпълни своите
задължения до края на този срок, въпреки че за доставчика е отпаднала необходимостта да
осъществи насрещната си престация. Съществено завишена се явява също така и
неустойката, формирана от разликата между редовната и преференциална цена на
закупеното (или отдадено на лизинг) устройство, тъй като тя не държи сметка за
продължителността на действие на договора преди неговото прекратяване, която именно е
определяща за действителния размер на претърпените от доставчика вреди, чието
компенсиране неустойката следва да постигне. С оглед на казаното съдът приема, че
клаузите на т. 4 и . от двете допълнителни споразумения, които предвиждат, че при
предсрочното прекратяване на договора следва да се начисли неустойка в размер на
абонаментните такси за целия първоначално уговорен срок на действието му и на разликата
между редовната и преференциална цена на закупеното (или отдадено на лизинг)
устройство, имат неравноправен характер, тъй като създават неравновесие в правата и
задълженията на страните по договорната връзка във вреда на потребителя, без да е
съществувала възможност от негова страна да повлияе върху нейното съдържание. Чл. 146,
ал. 1 ЗЗП гласи, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално, поради което договорната клаузите на т. 4 и . от двете
допълнителни споразумения следва да се приемат за нищожни и непораждащи действие
спрямо абоната. В този смисъл по аналогичен случай е постановено решение № 188 от
09.0..2016 г. на ВКС по т.д. № 1787/2014 г., I т.о., е прието, че клаузата за начисляване на
неустойка при прекратяване на договор за финансов лизинг и връщане на лизинговата вещ в
размер на сбора от незаплатените вноски по първоначалния погасителен план е
неравноправна по силата на чл. 143, ал. 1 т. . от ЗЗП и съответно нищожна на основание чл.
146, ал. 1 от съшия закон.
Нищожността на клаузите на т. 4 и . от двете допълнителни споразумения обосновава
тяхното отпадане от съдържанието на договорните отношения между страните, а не
заместването им с друго нефигуриращо в договора задължение за неустойка (например в
размер на 3 абонаментни вноски или такава част от разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената при предоставянето му цена, каквато съответства на оставащия
срок на договора); на намаляване от съда подлежи прекомерно голямата на фона на
действителните вреди неустойка, при наличието на валидна клауза, която я регламентира, а
не неустойката по нищожна договорна клауза, от която по дефиниция не произтичат
никакви правни последици. В този смисъл и решение С-618/10, чийто диспозитив гласи, че
член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна
уредба на държава членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира
нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и
потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза. Постигнатото
след сключване на договора за мобилни услуги споразумение между “Теленор България”
5
ЕАД и Комисията за защита на потребителите не обвързва абонатите на този оператор,
които не са страна по него, и не би могло да се пренесе автоматично в съдържанието на
сключените с тях договори без подписването на допълнителни споразумения между
страните по тях. Поради изложените причини исковете за признаване вземанията на ищеца
за неустойки по двете споразумения се явяват неоснователни и като такива следва да се
оставят без уважение, а на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ следва да се признае и вземането на
ищеца за законна лихва върху признатите с настоящото решение задължения на ответника
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.01.2020 г., до окончателното им плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част
от исковете в размер на 18,6. лв. за държавна такса, 274,11 лв. за адвокатски хонорар, 11.,64
лв. за назначаване на особен представител, 186,.0 лв. за експертиза, както и разноски за
заповедното производство в размер на 18,6. лв. за държавна такса и 268,.7 лв. за адвокатски
хонорар. Воден от горното и на основание чл. 23. ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АЙД. Ш. ИСМ. с ЕГН ********** от с. Ч., общ.
А., обл. С., ул. „С.“ № . дължи на “Теленор България” ЕАД с ЕИК ....................... и адрес на
управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б. п. С., сграда.
-сумата от 38,73 лв. (тридесет и осем лв. и 73 ст.), представляваща стойността на
мобилните услуги, доставени по договор за мобилни услуги № ********* от 19.09.2012 г. и
допълнително споразумение към него № 0119791.6 от 10.11.2016 г. по отношение на
мобилен номер ................. за периода от 01.03.2018 г. до 31.0..2018 г.;
-сумата от 73,26 лв. (седемдесет и три лв. и 26 ст.), представляваща стойността на
мобилните услуги, доставени по договор за мобилни услуги № ********* от 08.09.2012 г. и
допълнително споразумение към него № ********* от 2..04.2017 г. по отношение на
мобилен номер ........................... за периода от 1..02.2018 г. до 14.06.2018 г.;
-лизинговите вноски по договор за лизинг от 2..04.2017 г., сключен по отношение на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32 GB Black, за периода от 1..02.2018 г. до
2..03.2019 г. в общ размер от 699,86 лв. (шестстотин деветдесет и девет лв. и 86 ст.);
-както и законна лихва върху горните суми от 30.01.2020 г. до окончателното им
плащане.
За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 108 по
описа за 2020 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от “Теленор България” ЕАД с
ЕИК ....................... и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б. п. С., сграда .против А. Ш. И.
с ЕГН ********** от с. Ч., общ. А., обл. С., ул. „С.“ № ., чрез които ищецът моли съда да
признае за установено, че ответницата му дължи
6
-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********
от 19.09.2012 г. и допълнително споразумение към него № 0119791.6 от 10.11.2016 г. в
размер на 6.,3. лв.;
-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********
от 08.09.2012 г. и допълнително споразумение към него № ********* от 2..04.2017 г. в
размер на 211,02 лв.;
-както и законна лихва върху горните суми от 30.01.2020 г. до окончателното им
плащане.
ОСЪЖДА АЙД. Ш. ИСМ. с ЕГН ********** от с. Ч., общ. А., обл. С., ул. „С.“ № . да
заплати на “Теленор България” ЕАД с ЕИК ....................... и адрес на управление: гр. С., ж.к.
М. 4, Б. п. С., сграда . направените по делото разноски съразмерно на уважената част от
исковете съразмерно на уважената част от исковете в размер на 18,6. лв. (осемнадесет лв. и
6. ст.) за държавна такса, 274,11 лв. (двеста седемдесет и четири лв. и 11 ст.) за адвокатски
хонорар, 11.,64 лв. (сто и петнадесет лв. и 64 ст.) за назначаване на особен представител,
186,.0 лв. (сто осемдесет и шест лв. и .0 ст.) за експертиза, както и разноски за заповедното
производство в размер на 18,6. лв. (осемнадесет лв. и 6. ст.) за държавна такса и 268,.7 лв.
(двеста шестдесет и осем лв. и .7 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски над така посочените размери
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7