№ 5929
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512224 по описа за 2022 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.
С решение №251000 от 22.10.2019г., постановено по гр.дело №35644/2018г. по описа
на СРС, І Г.О., 49-ти състав, е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от
ГПК, че Т. С. Д., с ЕГН **********, не дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с
ЕИК *******, сумата от 2167.49 лв., представляваща начислена стойност на
електроенергия по фактура №********** от 15.05.2018г. след извършена от ответника
едностранна корекция на сметката за ел.енергия въз основа на констативен протокол за
периода 11.02.2018г. - 11.05.2018г..
С определение №20046772 от 07.07.2022г. по реда на чл.248 от ГПК е допълнено
решение №251000 от 22.10.2019г., постановено по гр.дело №35644/2018г. по описа на
СРС, І Г.О., 49-ти състав, в частта за разноските, както следва: ОСЪЖДА „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *******, да заплати на Т. С. Д., с ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 382.00 лв., направени по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - „Е.П.“ АД, с ЕИК ******* /с
предходно наименование - „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД/, чрез процесуален
представител юрисконсулт С.М., с която се обжалва изцяло решение №251000 от
22.10.2019г., постановено по гр.дело №35644/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 49-ти
състав, с което е уважен предявения отрицателен установителен иск. Инвокирани са
доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като
1
постановен в нарушения на материалния закон. Навежда се оплакване, че изложените
в писмения отговор доводи и възражения не са обсъдени от първоинстанционния съд,
което води до необоснованост на постановеното решение. Поддържа се, че от
доказателствата по делото се установява, че е налице законово основание да се
извърши едностранна корекция на сметката на ищеца за потребена ел.енергия за минал
период от време - 11.02.2018г. - 11.05.2018г. на основание съставен констативен
протокол №1020013 от 11.05.2018г.. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е
обсъдил Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от
2013г., на които „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД основава правото да извърши
процесната едностранна корекция. Твърди се, че към датата на извършване на
проверката – 11.05.2018г., независимо че част от разпоредбите на ПИКЕЕ са били
отменени, чл.48 – чл.51 от ПИККЕ са действащи норми и следва да бъдат прилагани.
Поддържа се, че на основание чл.48 от ПИККЕ, действаща правна норма към датата на
проверката, е била извършена процесната корекция на сметка, както и е съобразена
процедурата, предвидена в Общите условия на „Чез Разпределение България”АД –
чл.22 и чл.58, с които ищецът като потребител на ел.енергия е обвързан. Излагат се
съображения, че отговорността по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и ПИКЕЕ има обективен характер
- достатъчно е да се установи, че липсва измервателен уред, респ. че измервателният
уред мери с грешка извън допустимата или не мери количеството енергия, като е
ирелевантно кой го е манипулирал, тъй като оспореното вземане не представлява
санкция за потребителя, а нормативно регламентиран метод за намиране на баланс
между интересите на потребителите и тези на сигурността на доставките, както и че е
налице съществена разлика между правото на корекция, уредено в ПИКЕЕ от 2013г. и
извършването му преди тази дата. Счита се, че приложимият в случая ЗЕ е специален
по отношение на ЗЗД и дерогира общите правила на договорната отговорност, както и
че приетите в изпълнение на ЗЕ ПИКЕЕ регламентират специфичен вид отговорност,
която е обективна. Излага се още, че с изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/2012г. съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметките на клиент при доказано
неточно отчитане на потребена електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си
по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ да предвиди в Общите си условия ред за
уведомяване на клиента за извършване на корекция и правила за измерване на
количеството електрическа енергия. Поддържа се, че в случая първоинстанционният
съд неправилно приема, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД не е изпълнил вменено по
закон задължение, регламентирано в чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да предвиди в Общите
условия ред и условия за уведомяване на клиентите в случай на корекция на сметки.
Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД е изпълнил посочените задължения, тъй като в чл.17, ал.1 и ал.2 от
Общите условия се съдържа ред за уведомяване на клиените, който в случая е спазен -
ищецът е бил уведомен с писмо за извършената корекция на основание съставения
констативния протокол и издадена фактура. Аргументи в подкрепа на изложените
доводи във въззивната жалба досежно незаконосъобразност на оспореното решение са
наведени и в молба, подадена в съда на 01.10.2024г., в която се цитира съдебна
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, в която се приема, че
извършената едностранна корекция на сметката на ищеца не противоречи на нормите
на действащото законодателство. По изложените съображения моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно и постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции, като
във въззивната жалба се съдържа списък по чл.80 от ГПК. В молба от 01.10.2024г. е
2
направено възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от
въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - Т. С. Д., с ЕГН **********, чрез процесуален представител
адв.Д.Д., представя писмен отговор, в който изразява становище относно
неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Твърди се, че към датата на
извършване на процесната проверка са действащи само част от нормите на ПИКЕЕ, а
именно - чл.48, 49, 50, 51, поради което следва да се приеме, че липсват нормативни
правила, уреждащи извършването на корекционна процедура, поради което се налага
извода, че не е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при
констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него
електрическа енергия, който факт правилно е отчетен от първоинстанционния съд.
Поддържа се още, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е
доказал, че в действащите Общи условия е предвидено право на едностранна
корекция, както и че в чл.17, ал.2 от тях не се съдържа ред за уведомяване на клиента.
Твърди се, че за да е налице основание за ангажиране на отговорността на потребителя
на ел.енергия, следва да бъде доказано от страна на ответника действие, осъществено
от потребителя, което в случая не е сторено - ответникът с допустимите в закона
доказателствени средства не е установил извършване на манипулация от страна на
ищеца върху средствата за отчитане на ел.енергия. Излага се, че обективната
отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице независимо
от поведението му, поради което нейното предвиждане е правомощие на законодателя,
а не на административен орган като ДКЕВР и е недопустимо да се въвежда с
подзаконов нормативен акт - ПИКЕЕ. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. В
молба, подадена в съда на 01.10.2024г., е посочено, че се прилага списък по чл.80 от
ГПК, но такъв съдът в съдебно заседание на 02.10.2024г. констатира, че не е
представен към молбата.
Трето лице – помагач – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД /с
предходно наименование „Чез Разпределение България”АД/ не депозира писмен
отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба.
Постъпила е частна жалба от ответника - „Е.П.“ АД, с ЕИК ******* /с предходно
наименование - „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД/, чрез процесуален представител
юрисконсулт И.Б., срещу определение №20046772 от 07.07.2022г., с което по реда на
чл.248 от ГПК е допълнено решение №251000 от 22.10.2019г. в частта за разноските,
както следва: ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *******, да заплати
на Т. С. Д., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 382.00 лв.,
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение. Изложени са
доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение като се твърди, че
неправилно СРС е приел, че ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК преди
приключване на устните състезания по делото, както и че е ангажирал доказателства
за реално плащане на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което е
уважил искането за допълване на постановеното решение в частта за разноските. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да
постанови друго, с което да отхвърли подадената молба от ищеца за допълване на
постановеното решение по реда на чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските.
Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по частната жалба - Т. С. Д., с ЕГН **********, чрез процесуален
3
представител адв.Д.Д., депозира писмен отговор, в който взема становище относно
неоснователността на подадената частна жалба. Твърди се, че правилно
първостепенният съд е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за
допълване на постановеното решение в частта за разноските и е уважил искането на
ищеца за присъждане на сторените от него разноски в производството за платено
адвокатско възнаграждение. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Трето лице – помагач - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД /с
предходно наименование „Чез Разпределение България”АД/ не депозира писмен
отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба.
Предявен е от Т. С. Д., с ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,
с ново наименование „Е.П.“ ЕАД, с ЕИК *******, отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2167.49 лв., представляваща
начислена стойност на електроенергия по фактура №********** от 15.05.2018г. след
извършена от ответника едностранна корекция на сметката за ел.енергия въз основа на
констативен протокол №1020013 от 11.05.2018г. за периода 11.02.2018г. - 11.05.2018г..
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по същество
е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и на събраните по
делото доказателства.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният отрицателен
установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, че
между страните е налице валидно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия, но ответникът - „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД не е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да предвиди в Общите условия ред и
условия за уведомяване на клиентите си в случай на корекция на сметки, съответно
няма подзаконов нормативен акт, уреждащ реда и правилата за корекция на сметки.
4
Прието е още, че към датата на извършване на проверката са отменени разпоредбите в
ПИККЕ, които посочват случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е.
регламентират т. нар. "корекции на сметки на потребителите" в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, поради което е
обоснован краен извод, че ответникът не е доказал, че има законово основание да
извърши едностранна корекция като преизчисли консумираната от ищеца ел.енергия за
исковия период. Въз основа на горното СРС е приел, че начислената сума за потребена
за минал период електрическа енергия в размер на 2167.49 лв., представляваща
начислена стойност на електроенергия по фактура №********** от 15.05.2018г. след
извършена от ответника едностранна корекция на сметката за ел.енергия въз основа на
констативен протокол №1020013 от 11.05.2018г. за периода 11.02.2018г. - 11.05.2018г.
за обект, находящ се в град София, ж.к.“*******; не се дължи от ищеца и е уважил
предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Така изложените мотиви на
първоинстанционния съд са в пълно противоречие на събраните по делото
доказателства и не съответстват на правилното тълкуване на материален закон и на
трайно установената съдебна практика.
Съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с
незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение. Доводите в жалбата са
изцяло основателни.
В конкретния случай от ангажираните доказателства се установява, че страните са
обвързани от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника
за обект, находящ се в град София, ж.к.“*******. Във връзка с извършена проверка от
ответника е установено нерегламентирано въздействие и достъп до средството за
търговско измерване и промяна в схемата на свързване на същото, за което е съставен
констативен протокол №1020013 от 11.05.2018г..
Спорен по делото е въпроса дали е налице основание за ответника да извърши
преизчисление на количеството електрическа енергия за исковия период досежно
процесния имот.
Настоящият състав напълно споделя установената съдебна практика – решение
№124/18.06.2019г. по гр.дело №2991/2018г. по описа на ВКС, Г.К. ІІІ Г.О., постановено
по реда на чл.290 от ГПК, в което е прието, че е налице правно основание за корекция
на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно
измерване на потребената от него ел.енергия след изменението на Закона за
енергетиката, в сила от 17.07.2012г. и при действието само на чл.48, 49, 50, 51 от
ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013г.. В случая от ангажираните по делото доказателства се
установява, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на договор за продажба /доставка/ на електрическа енергия от
ответника за обект, находящ се в град София, ж.к.“*******, при който се прилагат
общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на
доставената стока-чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е
било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е
отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална
уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване /решение №21 от 01.03.2017г. по т.д. №50417/2016 г. на І Г.О. на ВКС/. В
случая след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за
5
енергетиката са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г.. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв
начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт
на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството
електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя /в този
смисъл е решение №115 от 20.09.2017г. по т.д. №1156/2016 г. на ІІ Т.О. на ВКС/. По
тези аргументи се налага извода, че следва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51
от ПИКЕЕ, които са действащи към датата на проверката. Отмяната на останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /освен чл.48 до чл.51/ по никакъв начин не се отразява на
правото на ответното дружество да извърши процесната корекция на сметката.
В разглеждания случай при извършената проверка е установено нерегламентирано
въздействие и достъп, промяна в схемата на свързване на електромера. С оглед на това
и на основание чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ констативният протокол за установяване
намесата в измервателната система следва да се състави след като са уведомени
органите на полицията, което императивно изискване е спазено, факт, който се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели. По делото се установи
също така, че ищецът с писмо е бил уведомен че ще му бъде извършена корекция на
сметката за консумирана ел.енергия. Съставеният констативен протокол съставлява
официален свидетелстващ документ, чието авторство и вярност също не са оспорени
по делото. С оглед изложеното констатациите в протокола относно датата на
проверката, приложимата към извършване на проверката процедура, вида на
манипулацията и реда за уведомяване на потребителя за извършената корекция са
верни и настоящият състав ги възприема изцяло. За ответника е възникнало правото да
извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца. Предвид приетото пред
СРС заключение на съдебно-техническа експертиза, която следва да се кредитира като
обективна и компетентно изготвена, се установява, че начислената от ответника
стойност на електрическата енергия е в съответствие с чл.48 ПИКЕЕ и чл.49 ПИКЕЕ,
при съобразяване на действащите за периода на проверката цени, определени от
ДКЕВР. Това налага извода, че ответникът надлежно е упражнил законоустановеното
му право едностранно да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за
исковия период. Това обуславя неоснователност на предявения иск.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което обжалваното
решение, в т.ч. и в частта за разноските, следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и събраните по
делото доказателства и да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По разноските по производството:
При този изход на спора, право на разноски има въззивника-ответник на
основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК. Относно претендираното от въззивника
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, настоящият състав счита, че
следва да се определи на сумата от 150 лв. за СРС и от 100 лв., за възивната
инстанция, които размери са съобразени с фактическата и правна сложност на спора,
така и с извършените от процесуалния представител на въззивника процесуални
действия и при съобразяване с нормата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8 от
24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Общо дължими
разноски, направени пред двете инстанции, които следва да се присъдят в полза на
ответника, са както следва: 200.00 лв. за платен депозит за съдебно -техническа
6
експертиза пред СРС, 50.00 лв., за платен депозит за свидетел, както и 43.35 лв.
платена държавна такса за въззивно обжалване пред СГС, както и 250.00 лв.,
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
По подадената частна жалба съдът приема следното:
С оглед изхода на спора изцяло незаконосъобразно се явява обжалваното
определение №20046772 от 07.07.2022г., с което по реда на чл.248 от ГПК е допълнено
решение №251000 от 22.10.2019г., постановено по гр.дело №35644/2018г. по описа на
СРС, І Г.О., 49-ти състав, в частта за разноските, като са присъдени на основание
чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца направени разноски за адвокатско възнаграждение.
В случая доколкото предявеният иск се явява неоснователен и недоказан ищецът няма
право на разноски и такива не следва да му бъдат присъдени. По горните аргументи
обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено. Подадената от ищеца молба от 04.12.2019г., в която се прави
искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
В производството по подадената частна жалба не следва да се присъждат разноски в
полза на ответника доколкото няма заявена изрична претенция в този смисъл.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №251000 от 22.10.2019г., постановено по гр.дело
№35644/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 49-ти състав, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: град София,
ж.к.“*******; срещу „Е.П.“ ЕАД, с ЕИК ******* /с предходно наименование - „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД/, със седалище и адрес на управление: гр.София, СО район
„Младост”, бул.”*******, БенчМарк Бизнес Център, иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2167.49 лв., представляваща
начислена стойност на електроенергия по фактура №********** от 15.05.2018г. след
извършена от ответника едностранна корекция на сметката за ел.енергия въз основа на
констативен протокол №1020013 от 11.05.2018г. за периода 11.02.2018г. - 11.05.2018г.,
за обект, находящ се в град София, ж.к.“*******; като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: град София, ж.к.“*******; да
заплати на „Е.П.“ ЕАД, с ЕИК ******* /с предходно наименование - „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД/, със седалище и адрес на управление: гр.София, СО район
„Младост”, бул.”*******, БенчМарк Бизнес Център; на правно основание чл.78, ал.3,
вр. с ал.8 от ГПК сумата от 543,35 лв., направени разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение, за двете съдебни инстанции.
ОТМЕНЯ определение №20046772 от 07.07.2022г., с което по реда на чл.248
от ГПК е допълнено решение №251000 от 22.10.2019г., постановено по гр.дело
№35644/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 49-ти състав, в частта за разноските, както
следва: ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *******, да заплати на Т.
С. Д., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 382.00 лв., направени
по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, като незаконосъобразно и
7
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ищеца - Т. С. Д., с ЕГН **********,
молба от 04.12.2019г., в която се прави искане за изменение на решение №251000 от
22.10.2019г., постановено по гр.дело №35644/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 49-ти
състав, в частта за разноските, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8