№ 882
гр. Шумен, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20243630103225 по описа за 2024 година
Предявени искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на Д. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес -
***, Д. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес - ***, И. М. М., ЕГН **********, с
адрес - ***, ап. 110, М. М. М., ЕГН **********, с адрес - ***, ап. 110, срещу
В. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***; И. Е. В., ЕГН **********, с адрес: ***
И. А. С., ЕГН **********, с адрес: ***; П. К. П., ЕГН **********, с адрес:
***; Е. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***; С. С. С., ЕГН **********, адрес:
***; Ж. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, с посочено правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Ищците сочат, че били собственици на следния недвижим имот :
Поземлен имот с идентификатор 83510.*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Шумен, общ. Шумен, местност „***“, с площ
584 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих, при съседи: 83510.***.277,
83510.***.278, 83510.***.279, 83510.***.405, 83510.***.281, като част от техен
имот – Лозе от 1.000/един декар/, в местност „***“, в землището на гр.
Шумен, при граници С. М., „***“ и Ж. И..
Придобили имота по договори за дарение. Те и техни праводатели го
владеели спокойно и необезпокоявано в периода от 1919г., до предявяване на
иска. Ответниците били наследници на И. С. Д., на които със Заповед № РД-
25-2015/02.12.2014г. било възстановено правото на собственост върху
процесния. Считайки, че ответниците и техният праводател, не са владели
имота в продължение на 10 години, акта им за собственост е нищожен,
1
съответно не са собственици, искат това да се признае за установено и им се
присъдят разноски.
В срока за отговор на исковата молба, от ответниците подават отговори,
само И. С., П. П. и В. В.. Първите двама признават иска и поради не даване
повод за завеждане на делото искат разноските да се възложат на ищците, а
Вл. В. заявява, че баща му се е отказал от наследството на И. Д..
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ответниците
С. С. и Ж. С. заявяват признание на иска и желаят освобождаване от разноски,
а останалите ответници не се явяват, не изпращат представители. Ищците,
чрез представител искат постановяване на решение при признание на иска по
отношение призналите го ответници, неприсъствено решение за ответника Е.
С., като мотиви се изложат само по отношение ответника В. В..
Така предявените искове са допустими, разгледан по същество са
основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът, основавайки
решението си на признание на иска, следва да уважи предявения, предвид
наличието на предпоставките за постановяване на такъв вид решение, като се
признае за установено, по отношение на ищците, че ответниците И. А. С., ЕГН
**********, П. К. П., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН ********** и Ж. С. С.,
ЕГН **********, че не са собственици на Поземлен имот с идентификатор
83510.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен,
общ. Шумен, местност „***“, с площ 584 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и
отдих, при съседи: 83510.***.277, 83510.***.278, 83510.***.279,
83510.***.405, 83510.***.281, като част от техен имот – Лозе от 1.000/един
декар/, в местност „***“, в землището на гр. Шумен, при граници С. М., „***“
и Ж. И..
Същевременно според разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът,
постановява неприсъствено решение когато на страните са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в
съдебно заседание и искът вероятно е, или не е основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или
2
направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретният случай са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответниците Е. С.
С., ЕГН ********** и И. Е. В., ЕГН ********** са били редовно уведомявани
и призовани, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в
съдебно заседание са им били указани.
По отношение ответниците, за които не са налице предпоставките за
постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 2 и 239, ал. 2 от ГПК, или
това не е поискано, съдът прие за установено следното :
Четирите ищци придобили лозе от 1 декар, в местност „***“, в
землището на гр. Шумен, при граници : С. М., „***“ и Ж. И., по дарение от
родителите си – НА № 154, НД № 6643/97г. и НА № 128, НД № 6666/1997г..
Собствеността на същия имот, според актовете за собственост на
праводателите им датира от 01.12.1919г. – НА № 492 от с.д./л.23-24/.
Ответниците били наследници на И. С. Д., починал на 04.02.1971г., на които, с
Решение № 2А/07.02.1994г. била възстановено правото на собственост на
„други 2.800 дка, втора категория, находящ се терен по параграф 4 на гр.
Шумен – кв. Дивдядово, местност ***…“. Със Заповед № РД-25-
2015/02.12.2014г. на кмет на Община Шумен било възстановено правото на
собственост на наследниците на И. С. Д., върху новообразуван поземлен имот
с идентификатор № 83510.***. По делото липсват скици към двата акта.В
книгата по чл. 49, ал. 1 от ЗН водена при ШРС, липсват записи за заявен отказ
от наследството на И. Д. от В. С. В. – баща на ответника В. В..
Според показанията на разпитаните свидетели, описания в актовете за
собственост на ищците недвижим имот винаги е владян, стопанисван и
ползван от тях и техни праводатели, като е бил ограден. Никога не е
одържавяван или предоставян за ползване на други лица.
Заключението на вещото лице сочи, че имотът е с видими граници и
площ на владение, при геодезическо заснимане от 823 кв.м., ограден е с
градинска мрежа, бодлИ. тел и повдигнат синур; оградения имот е в
приблизително същите граници с имот № 0407, по кадастралния план на гр.
Шумен, местност ***; ПИ № 83510.***, с площ от 584 кв.м., представлява
част от описания в актовете за собственост имот на ищците, като навлиза и в
съседните № 2853 и 2855, по земеустройствения план от 1964г., в който имота
3
на ищците е с № 2854 – прил. 1, 3 и 4 към СТЕ.
Така приетото за установено от фактическа страна доведе до следните
изводи:
За уважаване на предявените субективно съединени отрицателни
установителни искове за собственост на недвижим имот е нужно да се
установи интерес у ищците за предявяването им. Същите са собственици на
недвижим имот, за които ответниците разполагат с акт за собственост.
Последните, въпреки указанията по доказателствената тежест в
производството, не проявят доказателствена активност да установят
собствеността си. Споменатия им акт за това, по делото, не я установява, по
две причини – нищожен е, най малко незаконосъобразен, поради неспазване
на установената форма и противоречие с материалноправни разпоредби/чл.
146, т. 2 и 4 от АПК/ - към решението и заповедта, не е приложена скица,
съобразно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ. Изискванията, които правните норми
посочват като съдържание на административния акт дават съдържанието на
определената за него писмена форма и трябва да фигурират, в
материализирания вид на акта. С него е възстановено право на собственост
върху земеделска земя собственост на други лица, в нарушение на чл. 18ж от
ППЗСПЗЗ. За имота не следва да се прилагат разпоредбите на §4 и сл. от ПЗР
на ЗСПЗЗ, споменати в актовете, като основания за издаването им. Въпреки
изложеното, ако се приеме, че ответниците са придобили ПИ № 83510.***, по
реституция, с посоченото решение на ПК – Шумен или заповед на кмет на
Община Шумен, то основателно е ищцовото твърдение, че те, са негови
собственици, като са го придобили, с добросъвестно, непрекъснато владение,
присъединявайки и владението на своите праводатели, в продължение на
повече от 5 години, съобразно чл. 79, ал. 2 от ЗС.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, само ответниците Е. С. С., И. Е. В. и
В. В. В., следва да заплатят на ищците, само част от извършените от тях
разноски в общ размер на 2330,66 лева, както следва: Е. С. С. 194,22 лева; И.
Е. В. и В. В. В., по 582,67 лева всеки, съобразно дяловете си.
Ответниците И. А. С., П. К. П., С. С. С. и Ж. С. С., поради
основателност на възраженията им по чл. 78, ал. 2 от ГПК, не следва да
заплащат разноски в производството, като принципно дължимите от тях/ И. А.
С. 291,34 лева, П. К. П. 291,34 лева, С. С. С. 194,22 лева и Ж. С. С. 194,22
4
лева/, от извършените от ищците, съобразно претенциите им, в тази насока,
следва да им се възложат. Те, не само са признали иска, но не са дали повод за
завеждането му, както твърди ищцовият представител. Съществуването на
административен акт за техни права, като не е установено изобщо дали знаят
за него, не може да е поведение даващо повод за завеждане на гражданско
дело, воденето на което, не е единствения възможен способ за защита правата
на ищците, при липса на каквото и да е оспорване от тези ответници.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Д. Б. Ч., ЕГН
**********, с адрес - ***, Д. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес - ***, И. М. М.,
ЕГН **********, с адрес - ***, ап. 110, М. М. М., ЕГН **********, с адрес -
***, ап. 110, че В. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***; И. Е. В., ЕГН
**********, с адрес: *** И. А. С., ЕГН **********, с адрес: ***; П. К. П., ЕГН
**********, с адрес: ***; Е. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***; С. С. С., ЕГН
**********, адрес: ***; Ж. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, не са
собственици на Поземлен имот с идентификатор 83510.*** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, общ. Шумен, местност „***“, с
площ 584 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: за земеделски труд и отдих, при съседи: 83510.***.277,
83510.***.278, 83510.***.279, 83510.***.405, 83510.***.281, като част от техен
имот – Лозе от 1.000/един декар/, в местност „***“, в землището на гр.
Шумен, при граници С. М., „***“ и Ж. И..
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д. Б.
Ч., ЕГН **********, с адрес - ***, Д. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес - ***, И.
М. М., ЕГН **********, с адрес - ***, ап. 110, М. М. М., ЕГН **********, с
адрес - ***, ап. 110, сумата от 582,67 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА И. Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ.
Столична, ул. „Св. Наум“ № 15, вх. 2, ап. 5, да заплати на Д. Б. Ч., ЕГН
**********, с адрес - ***, Д. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес - ***, И. М. М.,
ЕГН **********, с адрес - ***, ап. 110, М. М. М., ЕГН **********, с адрес -
***, ап. 110, сумата от 582,67 лева разноски в производството.
5
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „Горчо
Боянов“ № 1 /или с. Осмар, ул. „Плиска“ № 1, да заплати на Д. Б. Ч., ЕГН
**********, с адрес - ***, Д. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес - ***, И. М. М.,
ЕГН **********, с адрес - ***, ап. 110, М. М. М., ЕГН **********, с адрес -
***, ап. 110, сумата от 194,22 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд – Шумен.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК
от ответника Е. С. С..
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6