ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІV-2307 26.11.2018 г. Град Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, ІV въззивен състав,
На двадесет и
шести ноември, две хиляди и осемнадесета година
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Таня Евтимова
Димана Кирязова-Вълкова
като разгледа възз.гр.д. № 1558 по описа за 2018 г.,
докладвано от съдията-докладчик Д. Кирязова-Вълкова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248
от ГПК.
Образувано е по молба на Д.П.Г., В.С.Г. и М.С.Г.,
представлявани от адв. Н.П. от САК, за изменение на постановеното по
делото Решение № IV-1457/15.10.2018
г. в частта, с която същите са осъдени да заплатят на адв. К.К. разноски за процесуално представителство
в размер на 200 лв., като се моли постановеният осъдителен диспозитив в тази
насока да бъде отменен. В молбата се твърди, че в хипотезата, в която длъжникът
по изпълнително дело реализира правото си на защита чрез подадена частна жалба,
нормите на чл.78 от ГПК не намират приложение, а длъжникът следва да търси правата
си по исков ред – чрез предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за
възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на
съдебния изпълнител. На следващо място се твърди, че в случая длъжникът не е
материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и не се
нуждае от безплатна правна помощ.
Ответницата по молбата – А.С.С.,
представлявана от адв. К.К., е депозирала отговор в законоустановения срок, в който
е изразено становище за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК, като се
моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че възражението за липса
на условия по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е просрочено, тъй като е следвало да
бъде направено с отговора по нейната жалба. На следващо място се твърди, че
изявленията за наличие на основания за оказване на безплатна правна помощ
обвързват съда и той не дължи проверката им, а освен това в случая въззивницата
действително е материално затруднена. Твърди се също така, че разноски се
дължат за всяко съдебно производство, включително за настоящото, а разноските
по изпълнителното производство не са й били присъдени от съда.
Така депозираната молба е подадена в
законоустановения срок и е допустима.
По същество съдът намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
Неоснователно е твърдението на
молителите, че нормата на чл. 78 от ГПК не намира приложение в настоящото
съдебно производство. Към молбата си същите са приложили копие на Решение от
03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 8092/ 2018 г. по описа на СГС, в което действително
е застъпено такова разбиране. Следва обаче да се посочи, че това съдебно
решение не представлява задължителна съдебна практика за настоящия съд и същият
не е обвързан от нея. Освен това възприетото от СГС становище в горепосоченото
решение представлява изолирана практика и не се споделя от настоящия съдебен
състав, като то не е и трайно застъпено в практика на въззивните съдилища в РБ.
Напротив – преобладаващото и широко застъпено становище, включително и от
настоящия състав на БОС, е че чл. 78 от ГПК намира приложение и в производствата
по обжалване действията на съдебните изпълнители, тъй като тази разпоредба се
намира в Част първа на ГПК - „Общи правила“ и следва да се прилага за всички
производства пред съд, уредени в този кодекс, включително и в настоящото. Освен
това чл. 81 от ГПК (отново съдържащ се в общите правила на ГПК) предвижда, че
във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът следва
да се произнесе и по искането за разноски, което в случая е сторено.
Неоснователно е и второто възражение
на молителите, а именно, че не са били налице условията за присъждане на
възнаграждение на адвоката на въззивната жалбоподателка по реда на чл. 38 от
ЗА, тъй като тя не е материално затруднено лице. В тази връзка съдебната
практика приема трайно и последователно (Определение № 70/08.02.2017 г. по
ч.т.д. № 2445/2016 г. на ВКС, II т.о.,
Определение № 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т.о., Определение
№ 347/22.10.2018 г. по гр.д. № 4144/2017 г. на ВКС, III г.о. и др.), че за уважаването на
искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е достатъчно да са налице следните условия: да
е била осъществена правна помощ; да не са налице данни за договорено в тежест
на доверителя адвокатско възнаграждение; да е налице изявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и да липсват данни,
които да опровергават това изявление; да е налице отговорност на насрещната
страна за разноски, съобразно чл. 78 от ГПК. Прието е също така, че изявленията
за наличие на конкретно основание за предоставяне на безплатна правна помощ
обвързват съда и той не дължи проверка дали конкретната хипотеза съществува.
В случая съдът намира, че всички горепосочените
условия за присъждане на възнаграждение в полза на адв. К.К. са били налице,
както е прието и в постановеното по делото решение. Ето защо съдът счита, че не
са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, поради
което депозираната в този смисъл молба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
На осн. чл. 248, ал. 3, вр. чл. 437,
ал. 4 от ГПК настоящото решение е необжалваемо.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.П.Г., ЕГН **********, В.С.Г.,
ЕГН **********, и М.С.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв. Н. П., за
изменение на постановеното по настоящото дело Решение № IV-1457/15.10.2018
г. в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.