Решение по дело №163/2024 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №37 от 27.02.2024г., постановено по АНД №20231610200636/2023г., Районен съд Монтана е отменил Наказателно постановление №1145/04.05.2023г. издадено от Директор на РДГ-Берковица, в частта му с която на С. С. от [населено място] на основание чл.90 от Закон за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева и е потвърдил Наказателно постановление №1145/04.05.2023г. издадено от Директор на РДГ-Берковица, в частта му с която на основание чл.61, ал.1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, го обжалва в частта му с която е отменено наложеното административно наказание глоба и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Д., поддържа жалбата, като развива допълнителни доводи в писмена защита.

Ответника, чрез пълномощника си адвокат Ц., оспорва жалбата и излага доводи, че обжалваното решение е правилно, като претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отмени наложеното административно наказание глоба, въззивният съд е приел, че в случая безспорно се установява извършването на административно нарушение, но административнонаказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да предупреди извършителя на нарушението.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая безспорно се установява извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.64а от ЗЛОД. Въззивният съд правилно и обосновано е извел мотивите си за безспорно установено административно нарушение, като е събрал относимите за делото доказателства. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. Изцяло съответно на приложимия материален закон е прието от въззивния съд, че в случая административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като по делото не се установява административнонаказано лице да е извършило друго сходно нарушение за което да му е наложено административно наказание и липсва какъвто и да е вредоносен резултат, който да обосновава извода, че административнонаказващият орган след като отнеме в полза на държавата вещите предмет на нарушението е следвало да предупреди нарушителя в съответствие с разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение, като с оглед характера на делото искането за разноски следва да се уважи в претендирания размер, който е към минимума предвиден в Наредба №1.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №37 от 27.02.2024г., постановено по АНД №20231610200636/2023г. по описа на Районен съд Монтана.

ОСЪЖДА РДГ-Берковица да заплати на С. С. С. от [населено място], [улица], [ЕГН] разноски по съдебното производство в размер на 300 (триста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.