№ 9630
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110141005 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД срещу М. И. С. осъдителни искове, с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за заплащане на сумата
в размер на 2828,53лв.,представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от 29.07.2022год. до
окончателното й заплащане,сумата в размер на 652,18лв.,представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2019год. до 05.07.2022год.,сумата в размер на 19,14лв.,представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м.06.2019год. до м.04.2020год., ведно със
законната лихва от 29.07.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на
4,54лв.,мораторна лихва за периода 31.07.2019год. до 05.07.2022год.
В исковата молба ,уточнена с молба от 09.11.2022год. ищецът твърди, че ответникът
,като наследник на Р. Г. Нейкова - С. бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, като
собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединен към абонатна станция по смисъла на чл.153,ал.1 от ЗЕ.Сочи,че е доставил
топлинна енергия по силата на Общи условия в сила от 10.07.2016год. ,както и услугата
дялово разпределение за процесния период. Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за
доставена топлинна енергия,ведно с обезщетение за забава.Претендират се и съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение .
Ответникът оспорва претенциите на ищеца неоснователни тъй като сочи ,че нито
той ,нито неговия наследодател е собственик или ползвател на вещно право по отношение
на процесния имот за процесния период .
С Определение от 12.03.2024 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач
,на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД ,което не оспорва исковете, представя
писмени доказателства.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното
:
1
Съгласно Договор за замяна от 14.01.1980год. ,Р. Г. Нейкова е придобила правото
на собственост на апартамент № 6 в ж.к.“Хиподрума“,бл.134,вх.А.
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по замяна №
112,дело № 787/1985год. ,на 11.07.1985год. Р. Г. Нейкова /С./ е прехвърлила правото на
собственост на този имот на Аличка Драганова Налбурова.
Съгласно Удостоверение за наследници от 27.10.2022год. ,Р. Г. Нейкова С. е
починала на 30.05.2018год. и нейн наследник по закон е М. И. С..
Установява се от Молба от 13.11.1986год.,че Аличка Драганова Калбурова е
поискала да й бъде открита партида на адреса на процесния имот .
Видно от представените по делото Общи фактури ,издадени от ищеца,получател на
същите е Аличка Камбурова ,а така също от представените от третото лице-помагач
документи за извършено дялово разпределение се установява ,че за абонатен №
61821,клиент е същото лице.
Разгледана по същество,претенцията ,с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е неоснователна по следните съображения :
Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до извод ,че ответника М.
И. С. не е потребител на топлинна енергия и между страните не е възникнало
облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните
нормативни актове,поради което същата не носи отговорност за заплащане на цената й.
Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че потребител на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение ,които са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
В цитираната законови норми ясно се сочи, че собственикът или титуляр на
ограничено вещно право на ползване на топлоснабден имот дължи заплащане на топлинна
енергия. В смисъла на горните легални определения ответницата няма качеството на
потребител на топлинна енергия. По делото не са представени писмени доказателства,
установяващи, че тя притежава вещното право на собственост върху топлоснабдения имот
или ограничено вещно право на ползване върху него.
В случая по делото не се установи наследодателя на ответницата да е бил
собственик на процесния имот,тъй като не са представени надлежни доказателства за
това.Напротив,безспорно се установява ,че същата още през 1986год. се е разпоредила с
правото на собственост на процесния топлоснабден имот.
Същото следва да е било известно на ищеца ,предвид ,че приобретателя
своевременно е подал молба ,за да му бъде открита партида,което очевидно е сторено
,предвид ,че е клиент ,както при ищеца ,така и при третото лице-помагач .
Следователно не се доказва ,че след откриването на наследството с настъпването на
смъртта на наследодателя ,ответницата е наследила и процесния апартамент.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърдените факти, от
които черпи за себе си благоприятни правни последици. Недоказването им води до извод, че
те не са се осъществили. За това с оглед разпределението на доказателствената тежест
дружеството е имало задължението да установи, че ответникът е собственик или ползвател/
носител на ограничено вещно право на ползване/ на процесния топлоснабден имот. Като не
е ангажирал относими доказателства, установяващи това качество, то и за него като
неблагоприятна правна последици е отхвърлянето на исковете му.
Това обстоятелство е достатъчно за окачествяване на всички предявени искове като
2
неоснователни и отхвърлянето им, като обсъждането на останалите доводи на страните и
събраните в тази връзка доказателства се явява безпредметно.
По разноските :
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има
само ответника,който е направил своевременно искане за присъждането им.
Доказаните от ответната страна разноски в размер на 650лв.,уговорено и платено в
брой адвокатско възнаграждение в договор за правна защита и съдействие от 25.02.2024год.
следва да бъдат възложени на ищеца.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б срещу М. И. С. ,ЕГН :
********** с адрес в гр.София,ул.“Фритьоф Нансен“ № 1,ет.3,ап.6 ,с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , за заплащане на сумата в размер на
2828,53лв.,представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с
адрес в гр.София,ж.к.“Хиподрума“ ,бл.134,вх.А,ет.2,ап.6,аб. № 61821 , за периода
01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от 29.07.2022год. до
окончателното й заплащане,сумата в размер на 652,18лв.,представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2019год. до 05.07.2022год.,сумата в размер на 19,14лв.,представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м.06.2019год. до м.04.2020год., ведно със
законната лихва от 29.07.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на
4,54лв.,мораторна лихва за периода 31.07.2019год. до 05.07.2022год.,като неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б да заплати на М. И. С. ,ЕГН : ********** с
адрес в гр.София,ул.“Фритьоф Нансен“ № 1,ет.3,ап.6 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК
сумата в размер на 650лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно отхвърлената част
от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач “Техем
Сървисис ” ЕООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3