Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 19.07.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на осемнадесети
юни две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
42 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с прано основание
чл. 109 от ЗС.
Ищецът И.Х.В. с ЕГН ********** *** твърди, че
е наследник на Х.С.В., починал на 23.02.2018 г., бивш жител ***. По силата на
нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 73, том
IV, peг. № 8516, дело № 643/2009 г., издаден от нотариус С.Р.с район на
действие Районен съд К., наследодателят, който бил негов баща, станал собственик на недвижимия имот, описан
подробно в акта, а именно: САМО 10/18 идеални части от УПИ XV-204 в кв. 156 по
плана на град К., ул. „О.“ № 38, целият с площ 625 кв.м, представляващи
източната част от имота, ведно с построените в него двуетажно масивно жилище с
площ от 140 кв.м, гараж с площ 20 кв.м,
навес без оградни стени с площ 12 кв.м и други подобрения при съседи:
улица, н-ци на Д.Т.К., н-ци на Т.Д., н-ци на И.Х.. Понастоящем имотът
съставлявал поземлен имот с идентификатор 36498.501.266, находящ се в град К.,
община К., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на
поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. „О.“ № 38; площ на имота 555 кв.м;
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план:
265, 266, квартал 156, парцел: XV-265, 266; съседи: 36498.501.9520,
36498.501.267, 36498^501.9515, 36498.501.264. Сгради, които попадат върху
имота: 1. Сграда 36498.501.266.1; застроена площ: 92 кв.м; брой етажи: 2;
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна. 2. Сграда 36498.501.266.2;
застроена площ: 74 кв.м; брой етажи: 2; предназначение: жилищна сграда -
многофамилна. 3. Сграда 36498.501.266.3; застроена площ: 39 кв.м; брой етажи:
1; предназначение: хангар, депо, гараж. 4. Сграда 36498.501.266.4; застроена
площ 10 кв.м; брой етажи: 1; предназначение: друг вид обществена сграда. 5. Сграда
36498.501.266.5; застроена площ: 43 кв.м; брой етажи: 1; предназначение:
селскостопанска сграда. 6. Сграда 36498.501.266.6; застроена площ: 24 кв.м;
брой етажи: 1; предназначение: селскостопанска сграда. 7. Сграда
36498.501.266.7: застроена площ 8 кв.м, брой етажи 1, предназначение:
Селскостопанска сграда. На 02.09.2018 г. ищецът отишъл до имота и установил, че
без негово съгласие и знание, Д.В.В. и С.В.Л. сменили ключалката на входната
врата на гаража, именно: Сграда с идентификатор 36498.501.266.3, и по този
начин не можел да го ползва, лишавайки го от правото, което му се следвало по
силата на цитирания нотариален акт и наследство. Ответниците не притежавали
права в процесния гараж, но го заключили и ищецът нямал достъп до него.
Покойният му баща разполагал с ключ за гаража, ищецът направил опит да го
ползва, но не успял, така установил, че ключалката на входната врата на гаража
е сменена. Правил няколко безуспешни опита да се свърже с ответниците, за да
осигурят достъп до гаража, но и до настоящия момент нямал такъв достъп и бил
лишен от възможността да ползвам имота. Счита, че с горните си действия,
ответниците незаконно без основание го лишават от възможността да ползва имота
си.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
задължи ответниците да му осигурят достъп до недвижим имот: СГРАДА с
идентификатор 36498.501.266.3, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., одобрени със Заповед
РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на поземления
имот: гр. К., п.к. 4300, ул.„О.“ № 38; разположена в поземлен имот с
идентификатор 36498.501.266; застроена площ: 39 кв.м; брой етажи: 1; предназначение:
хангар, депо, гараж; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма,
за да се прекратят неоснователните действия, от страна на ответниците, с които
му пречат да упражнява своето право на собственост.
Ответниците Д.В.В. с ЕГН ********** и С.В.Л.
с ЕГН **********, двете с адрес: ***, оспорват иска. Признават следните факти:
че ищецът е наследник на Х.С.В. - починал на 22.02.2018 г., от когото е
наследил част от процесната сграда (гараж); че наследодателят на ищеца е
придобил по силата на нот. акт № 73, том четвърти, per. № 8516, нот. дело №
643/2009 г. на нотариус С.Р.- с peг. № ***на НК, с район на действие - PC - гр.
К., идеална част от процесната сграда. Оспорват всички други обстоятелства,
извън горните, изложени в исковата молба, а именно: че наследодателят на ищеца
придобил цялата процесна сграда, както и че е придобил 10/18 ид. части от
описаните в горепосочения нотариален акт имоти (дворно място и сгради); че са
сменили ключалката на входната врата на гаража, като по този начин са
възпрепятствали ползването му от ищеца; че оспорват правото му на собственост
върху същия. Сочат следното: видно нот. акт за доброволна делба № 36, том
първи, peг. № 553, нот. дело № 36/29.01.2018 г. на нотариус П.И.- с peг. № *** на
НК, с район на действие района на PC - гр. К., била извършена делба на жилищна
сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор 36498.501.266 по КККР на гр. К., с
административен адрес: ул. „О.“ № 38, като в същия били посочени идеалните
части в съсобствеността, притежавани от наследодателя на ищеца - Х.С.В. (6/8
ид. части), и от ответниците - всяка по 1/8 ид. част. Процесната сграда (гараж)
била съсобствена между тях и ищеца при същите квоти. Неправилно в приложения по
делото нот. акт № 73, том четвърти, peг. № 8516, нот. дело № 643/2009 г. на
нотариус С.Р.- с peг. № ***на НК, с район на действие - PC - К., била посочена
квотата от 10/18 ид. части, която била прехвърлена от С.Х.С.на Х.С.В. като
собствена на продавачката. Същата се разпоредила с 1/18 ид. част в повече,
каквато не притежавала, поради което за тази част сделката не произвела
вещно-прехвърлително действие. Нейната собственост била 9/18 ид. части. Горното
се установявало, както следва: с нот. акт № 72, том I, нот. дело N° 193/1961 г.
на Л.ски народен съдия лицата Д.Т.К.и С.В. С.си отстъпили взаимно безвъзмездно
и безсрочно право на строеж на жилищни сгради върху съсобствения им парцел XV
за имот с пл. № 204 в кв. 156 по плана на гр. Л.(сега гр. К.), урегулиран с
площ от 625 кв. метра, в кв. „Б.“, при граници и съседи: улици, Т.Д. и Х.И. Г.,
съгласно утвърден архитектурен план, като Д.Т.К. да построи западната половина
от жилищната сграда - близнак, а С.В. С.да построи източната половина от същата
жилищна сграда. Видно от записването в горния нотариален акт, Д.Т.К.и С.В. С.са
придобили чрез покупко-продажба, при равни права – по ½ ид. част,
правото на собственост върху дворното място, по силата на нот. акт № 95, том
111/29.10.1958 г. на Л.ски народен съдия. Видно от удостоверение за наследници
с изх. № 2815/18.12.2018 г. на Община К., С.В. С.починал на 14.02.1985 г. и
оставил за наследници: С.Х.С.- съпруга, починала на 06.02.2011 г., Х.С.В. ***,
ЕГН ********** - негов син, В.С.В. - син, починал на 27.11.2004 г. и оставил за
наследници: Д.В.В. ***, със същия адрес, ЕГН ********** - съпруга, и С.В. ***,
със същия адрес, ЕГН **********- дъщеря, както и П.С.М. - дъщеря, починала на
30.07.1986 г., оставила за наследници: К.И. М.- съпруг, починал на 12.11.2013
г., и И. К.М.- син. Видно от съдебно удостоверение с изх. № 2393/23.11.2010 г.
на Карловски районен съд, с определение от 27.03.1998 г. бил допуснат отказ на К.И.
М.и И. К.М.от наследството на С.В. С.- общият им наследодател, който отказ бил
заведен под № 18/27.03.1998 г. в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗНасл. Тъй
като наследството на С.В. С.било открито на 14.02.1985 г. - преди влизане в
сила на СК от 1985 г. (отм.), а именно месец юни 1985 г., съгласно чл. 14, ал.
7 от СК от 1968 г. (отм.) преживялата съпруга С.Х.С.била собственик само на
½ ид. част от прекратената СИО, а останалата ½ ид. част се
наследила от трите му деца. Отказът от наследство, направен от наследниците на
дъщерята П.С.М., уголемил само дела на другите наследници, които наследяват С.С.,
а именно двамата му сина, като съпругата не получавала дял при отказа, тъй като
тя не наследявала съпруга си. Следователно наследниците на С.В. С., починал на
14.02.1985 г. били Х.С.В. ***, ЕГН **********, и Д.В.В. ***, със същия адрес,
ЕГН **********, и С.В. ***, със същия адрес, ЕГН **********, които след
сделката с нот. акт 73, том IV, per. № 8516, нот. дело № 643/2009 г. на
нотариус С.Р.- с peг. № ***на НК, с район на действие - PC - гр. К.,
притежавали от имота, както следва: ищецът - 6/8 ид. части, и за ответниците
-по 1 /8 ид. част. Правилно в нот. акт 73, том IV, per. № 8516, нот. дело №
643/2009 г. на нотариус С.Р.- с peг. № ***на НК, с район на действие - PC - гр.
К. било записано, че гаражът е със застроена площ от 20 кв. метра. Това била и
реалната му площ на място. В кадастралната карта същият бил нанесен като едно
цяло с долепената до него от изток лятна кухня, която била със самостоятелен
вход от югоизток. Входът на гаража бил откъм улица „ Ю.“. Още приживе на
наследодателя на ищеца лятната кухня и гаражът се ползвали за склад, като по
споразумение ответниците ползвали гаража, а ищецът - лятната кухня, като имал и
ключ за гаража. Последният нямал брава, а се затварял с катинар. След смъртта
на Х.В. предложили на ищеца да му дадат ключ за гаража, ако не намира ключовете
на баща му, но той заявил, че когато има нужда, ще им се обади. От февруари
2018 г. до момента идвал само два пъти и то в жилището, без да се интересува от
дворното място, гаража и лятната кухня. Никога нямало спорове за тяхното
ползване, както и за това, че същите са съсобствени и всеки има право да ги
ползва съобразно правата си.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен. Претендират за разноските по делото.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт № 72, том І, дело №
19381961 г. по описа на КрлРС, Д.Т.К.и С.В. С.са си отстъпили взаимно право на
строеж за построяване на жилищни сгради за нуждите на семействата си, върху
съсобствения им парцел ХV, отреден от имот пл. № 204 в кв. 156 по плана на град
К. (тогава Л.), целият парцел с площ от 625 кв.м, находящ се в град Л., квартал
Б.. По делото не е представен документ, от който да се установи какви са били
правата на Дела Кондакова и С.В. С.в съсобствеността по отношение на дворното
място. С.В. С.бивш жител ***, е починал на 14.02.1985 г. като е оставил
наследници по закон: С.Х.С.– съпруга, починала на 06.02.2011 г., В.С.В. – син,
починал на 27.11.2004 г., Х.С.В.– син, починал на 22.02.2018 г. и П.С.а М.– дъщеря,
починала на 30.07.1986 г. Последната е
оставила наследници по закон – К.И. М.– съпруг и И. К.М.– син. Тези
факти се установяват от представеното удостоверение за наследници № 2815 от
18.12.2018 г. на Община К.. С нот. акт № 73, том ІV, рег. № 8516, дело №
643/2009 г. на Нотариус Ст. Р., рег. № ***на Нотариалната камара, район на
действие – района на КрлРС, С.Х.С.е продала на сина си Х.С.В. следния свой
собствен недвижим имот: САМО 10/18 идеални части от УПИ XV-204 в кв. 156 по
плана на град К., ул. „О.“ № 38, целият с площ 625 кв.м, представляващи
източната част от имота, ведно с построените в него двуетажно масивно жилище с
площ от 140 кв.м, гараж с площ 20 кв.м,
навес без оградни стени с площ 12 кв.м и други подобрения при съседи:
улица, н-ци на Д.Т.К., н-ци на Т.Д., н-ци на И.Х.. К.И. М.и И. К.М.са се
отказали от наследството, оставено от С.В. С.и техният отказ е бил вписан в
особената книга при КрлРС под № 18 от 27.03.1998 г., видно от представеното
удостоверение изх. № 2393 от 23.11.2010 г. С.Х.С.е починала на 06.02.2011 г.
като е оставила наследници по закон: В.С.В. – син – починал на 27.11.2004 г., Х.С.В.–
син, починал на 22.02.2018 г. и П.С.а М.– дъщеря, починала на 30.07.1986 г. с
наследници посочени по-горе, установено с удостоверение за наследници № 3056 от
12.11.2015 г. на Община К.. В.С.В. е починал на 27.11.2004 г. като е оставил
наследници по закон – двете ответници по делото, негови съпруга и дъщеря,
установено с удостоверение за наследници № 2814 от 18.12.2018 г. на Община К.. На
29.01.2018 г. с нот. акт за доброволна делба № 36, том първи, peг. № 553, нот.
дело № 36/29.01.2018 г. на нотариус П.И.- с peг. № ***на НК, с район на
действие района на PC - гр. К., бил сключен договор за доброволна делба между
двете ответници и Х.С.В. – баща на ищеца, на двата самостоятелни обекта в
сграда № 2, с идентификатори 36498.501.266.2.1 и 36498.501.266.2.2, като
праводателят на ищеца е получил в свой дял и станал изключителен собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
36498.501.266.2.1. В нотариалния акт е посочено, че съделителите
притежават следните права в съсобствеността: Х.В. – 6/8 ид. части, а двете
ответници – по 1/8 ид. част. Х.С.В.е починал на 22.02.2018 г. и оставил наследник
по закон ищеца, установено с удостоверение за наследници № 2139 от 20.09.2018
г. на Община К.. В показанията си свидетелят Зарков сочи, че познава имота на
страните, знае гаража. Докато бащата на ищеца бил жив, той ползвал гаража, след
смъртта му го ползвал И., а след това гаражът бил заключен, бил сложен катинар
и ищецът не можел да влиза в него. Свидетелят не знаел кой е поставил катинара,
след смъртта на Х., ходил да храни животни и тогава видял, че гаражът е
заключен, катинарът бил сложен, преди това катинарът си стоял само на халките.
В показанията си св. К. сочи, че познава имота. Страните имали в двора лятна
кухня и гараж. Лятната кухня ползвал бащата на ищеца, а гаража – неговия брат –
съпруг и баща на ответниците. Кухнята винаги била заключвана с катинар, докато
бащата на ищеца бил жив, ползвал гаража, слагал инструменти вътре и гаражът не
се заключвал. След смъртта му започнали да заключват катинара. Приживе Х.разполагал
с ключ за този катинар. След смъртта на Х., свидетелката видяла само два пъти
сина му в имота. Свидетелката научила от ответницата Д.В., че ищецът не могъл
да намери ключовете на баща си и тя му дала ключ за гараж. Конфликти имало между
майката на ищеца и първата ответница. Майката на ищеца се карала с нея, искала
да ползва всичко. Дори не нея никой не й пречел да ползва. Изслушан по реда на
чл. 176 от ГПК ищецът заявява, че не е собственик на целия гараж, а на идеална
част от него.
При така установените факти, искът се явява
изцяло неоснователен. Единственото действие, което ищецът сочи като създаващо
пречка да упражнява правото си на собственост е заключването на спорното
помещение. В същото време ищецът нито
обори твърдението на ответниците, че баща му е имал ключ за гаража, установено
и с показанията на св. КараГ.а, нито ангажира доказателства, за изясняване на
отношенията със съсобствениците си. Само по себе си, заключването на гаража не
е действие, което да пречи на упражняване правото на собственост. Касае се до
охраняване на имуществото, и при налични данни, че праводателят на ищеца е
разполагал с ключ, защото доказателства катинарът да е нова, различен от този,
който е бил на ватата преди смъртта на баща му, не са ангажирани в процеса. За
уважаване на иска по чл. 109 от ЗС е необходимо ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване както правото си на собственост върху
имота, така и действията или бездействията, с които друг му пречи да го
упражнява. Конкретни действия от страна на ответниците не са доказани в
процеса, а е установено, че те също притежават право на собственост върху
процесната сграда, с ищеца са съсобственици, поради което заключването на
помещението не може да се приеме като създаващо обективна пречка на ищеца да
ползва собствената си вещ. Ищецът твърди, че катинарът бил сменен, но
доказателства това да е сторено, не са ангажирани. Доведеният от него свидетел
сочи единствено, че е видял гаража заключен с катинар. Ответната страна
възразява, че този катинар стои на гаража още докато бащата на ищеца е бил жив
и в тази връзка са и показанията на свидетеля на ответната страна. По
изложеното искът следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изхода от процеса и на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК следва да се осъди ищеца да заплати на ответниците
сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
580 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание член 109 от ЗС във вр. с вр. с чл. 111, вр. с чл. 56 от
ЗС, предявен от И.Х.В. с ЕГН **********
*** против Д.В.В. с ЕГН **********
и С.В.Л. с ЕГН **********, двете с адрес: ***, за осъждането им да прекратят
неоснователните действия, от страна на ответниците, с които му пречат да
упражнява своето право на собственост и задължаването им да му осигурят достъп
до недвижим имот: СГРАДА с идентификатор 36498.501.266.3, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град К., одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300,
ул.„Опълченска“ № 38; разположена в поземлен имот с идентификатор
36498.501.266; застроена площ: 39 кв.м; брой етажи: 1; предназначение: хангар,
депо, гараж; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Х.В. с ЕГН ********** *** да
заплати на Д.В.В. с ЕГН **********
и С.В.Л. с ЕГН **********, двете с адрес: *** направените по делото разноски в
размер на 580 „петстотин и осемдесет“ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.