Решение по дело №271/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 230
Дата: 12 ноември 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20207120700271
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 12.11.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали  в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                         СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело 271 по описа за 2020 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от С.Ш.М. от ***, чрез пълномощник, против Решение №Ц2153-08-53/10.08.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № Ц2140-08-41/23.06.2020 г. на ръководителя наПенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Счита, че неправилно административния орган не е зачел за действителен осигурителен стаж, времето на отбиване на наборната му военна служба, в периода 10.10.1972 г. - 02.12.1974 г.  В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и претендира деловодни разноски. 

ОтветникътДиректор на ТП НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. В писмени бележки излага подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение, като счите, че времето на наборна военна служба, не следва да се зачита за действителен стаж, по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО.  Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  настоящият съд прие за установено следното:

Административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя с вх.***/*** г., с което е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Към горното заявление са приложени и документи, установяващи осигурителния стаж на лицето, в т.ч. и Удостоверение***/***г., издадено от директор на ДирекцияДържавен  военноисторически архив“ в ***, според което, в периода от 10.10.1972 г. до 02.12.1974 г., жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на строителни войски.

С разпореждане***/*** г., ръководителят на „ПО” при ТП НОИ Кърджали, е отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението, лицето има навършена възраст 67 год. 01м. 16 дни; придобит осигурителен стаж от ІІ-ра категория 3 год. 8 м. 8 дни, както и осигурителен стаж от ІІІ категория11 год. 6 м. 22 дни. Прието е, че общият осигурителен стаж възлиза на 15 г. 3 м., а действителния осигурителен стаж е 13 год. 1 м. 7 дни, тъй като периодът на наборна военна служба с продължителност 2 год. 1 м. 23 дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен такъв, по смисъла на §1, ал.1, т.12 ДР на КСО.

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №Ц2153-08-53/10.08.2020 г., с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло и доразвил  мотивите, изложени в проверяваното разпореждане. Решението е получено от пълномощника на жалбоподателя, на 21.08.2020 г., а жалбата срещу него е подадена на 25.08.2020 г.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.  Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното:

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е навършил необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО, както и че общият му осигурителен стаж, възлиза на 15 години и  3 месеца. Няма спор също, че в периода 10.10.1972 г. 02.12.1974 г. /2 год. 1 м. 23 дни/, жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на строителни войски.

Спорен е въпросът, дали периодът на наборната военна служба е действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 КСО, във вр. с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

С чл. 9, ал. 7 от КСО (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) е предвидена възможност, за осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. Според разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), горния стаж се определя като такъв от трета категория.

Наред с горното, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съответно, разпоредбата  на чл. 81 (Доп. - ДВ, бр. 10 от 1966 г., изм., бр. 102 от 1967 г., бр. 40 от 1991 г., бр. 76 от 1996 г.) от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите предвижда, изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие, да се зачита за трудов стаж от III категория.

Съгласно легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Установи се по делото, че жалбоподателят реално е изслужил наборната си  военна служба от 2 год. 1 м. 23 дни, в частите на строителни войски, и предвид указаното в посочените по-горе разпоредби, е налице действително изслужено време по трудово правоотношение - първата хипотеза на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Респ., горният период е действителен стаж по смисъла на последната разпоредба /в този смисъл и Решение 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. 4145/2018 г., VI о.; както и решения на ВАС, постановени по адм.д. 13944/2017 г.; адм.д. 2856/2018 г.; адм.д. 6749/2018 г.; адм.д. 10942/2018 г. и др./.

При така установеното, следва да се приеме, че действителния осигурителен стаж на лицето възлиза на 15 г. и 3 месеца, поради което за заявителя са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Ето защо, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на С. М. против  разпореждане № Ц2140-08-41/23.06.2020 г. на ръководителя наПенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 КСО,  компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх.***/*** г. на С.Ш.М. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 КСО, при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.7 от КСО.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените деловодни разноски, в размер на 500 лв., за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно т. 6.1 от приложен договор за правна защита и съдействие от 01.10.2020 г.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ Решение №Ц2153-08-53/10.08.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на  С.Ш.М. против разпореждане № Ц2140-08-41/23.06.2020 г. на ръководителя наПенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали и ВРЪЩА  преписката на административния орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление вх.***/*** г. на С.Ш.М., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени мотивите.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Кърджали, ***, да заплати на  С.Ш.М. от ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.

 

                                       С Ъ Д И Я: