Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Пазарджик,11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на шестнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№2097 по описа за
2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу М.В.К. с ЕГН ********** *** ищецът
„А. С. В.“ЕАД с ЕИК.... със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 , представлявано от
изпълнителния директор Д. Б. Б. твърди, че на 01.09.2019г. е подписан
Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/
от 16.11.2010г между „И. А. М.“АД с ЕИК ********* и „А. С. В.“ООД , по силата
на което вземането на „И. А. М.“АД , произтичащо от договор за паричен заем
№3396009/12.12.2018г., е прехвърлено на „А. С. В.“ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична
клауза, която предвижда право на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. „А. С. В.“АД/ понастоящем „А. С. В.“ЕАД/ ЕИК .... е правоприемник на
„А. С. В.“ООД с ЕИК ..... Твърди се, че „И. А. М.“АД е упълномощило „А. С. В.“АД
, понастоящем „А. С. В.“ЕАД в качеството на цесионер по договора
за прехвърляне на вземания от 16.11.2020г. от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжника за извършената цесия. Длъжникът е уведомен за
извършената цесия с писмо изх.№УПЦ-П-ИАМ/3396009 от 04.09.2019г.за станалата
продажба. Твърди се, че на 12.12.2018г. между „Изи Асет Мениджмън“АД в
качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател е сключен договор
за паричен заем с №3396009 на основание стандартен европейски формуляр,
представен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем , направено
от заемателя. С подписването на договора заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя парична сума в размер на 800лв., представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Съгласно клаузите на договора страните са
се съгласили , че договорът има силата на разписка , видно от което заемната
сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване
на договора, тоест реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване
на договора. По силата на договора заемателят се е съгласил да върне на
заемодателя сума в общ размер на 869.40лв.
като в тази сума е включена договорна лихва в размер на
69.40лв.Заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 10.05.2019г на 21 равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 41.40лв. с падеж на първата погасителна вноска
-21.12.2018г и падеж па последната
погасителна вноска 10.05.2019г.Уговорено е, че в случай на забава на плащането
на погасителната вноска на падежа с
повече от 30 календарни дни заемателят дължи на заемодателят заплащане на такси
разходи / изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения , провеждане на
телефонни разговори , лични посещения и др./ за събиране на просрочения
вземания в размер на 9 лв. таксата за направени разходи се начислява за всеки
30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събиране на просрочени погасителни вноски ,
които заемателят трябва да заплати не може да надвишава сумата от 45лв. Съгласно
чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване
на договора за заем да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му
по договора , а именно : 1/ две физически лица-поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания : да представи на заемателя служебна бележка за
размер на трудовото възнаграждение , нетния размер на осигурителния доход да е
в размер над 1 000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор, за паричен заем, сключен с „И. А. М.“АД, да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статут не
по-лош от 401-редовен, като поръчителите приподписват договор за поръчителство
или 2/ банкова гаранция с бенефициер –заемодателя , която е издадена след усвояване
на паричния заем в размер на цялото задължение по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е предоставил на заемодателя нито едно от
уговорените обезпечения съгласно чл.4, ал.2 от договора на заемателя е начислена неустойка за неизпълнение
в размер на 394.59лв., която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 21 равни вноски всяка в размер на 18.79лв., платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за заем като не
е изчислена в процентно съотношение. Така погасителната вноска, която следва да
заплаща заемателя е в общ размер от 60.19лв.На длъжника е начислена лихва за
забава в размер на действащата законна лихва за периода от 05.01.2019г до
датата на подаване на заявлението в съда.Общият размер на начислената лихва е
47.86лв., който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска , включваща главница и договорна
лихва. Твърди се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
дружеството. Сумата, която е погасена до
момента е в размер на 168.20лв., с която са погасени както следва неустойка за
неизпълнение 40.40лв., такса разходи 45лв. , договорна лихва -12.03лв. и
главница 70.77лв. Срокът на договора е изтекъл
с падежа на последната погасителна вноска, а именно: 10.05.2019г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем. Ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за всички
дължими суми по договор за паричен заем №3396009 от 12.12.2018г. Образувано е
ч.гр.д.№4926/2019г , по което е издадена заповед за изпълнение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се
съда да постанови решение, с което да се приеме да установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми:729.23лв. главница,
57.37лв. договорна лихва за периода от 04.01.2019г до 10.05.2019г., сумата от
354.19 лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
сумата от 47.86лв. обезщетение за забава за периода от 05.01.2019г до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство
разноски. В подкрепа на твърденият са
ангажирани доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който не се оспорва иска. Моли, ако иска бъде уважен,
да се разсрочи изпълнението на задължението, тъй като е материално затруднен.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
подадено писмено становище, с което се поддържа предявения иск.
В
съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№4926/2019г по описа на
РС-Пазарджик, че със заявление от 10.12.2019г., подадено от „А. С. В.“ЕАД с ЕИК
.... е отправено искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. Издадена е Заповед №2741 от
12.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът М.В.К. с ЕГН **********/
ответник по настоящото дело/ да заплати
на „А. С. В.“ЕАД с ЕИК .... следните суми: главница в размер на 729.23лв.,
договорна лихва в размер на 57.37лв. за периода 04.01.2019г до 10.05.2019г,
сумата от 354.19лв.- неустойка за неизпълнение на задължение,сумата от 47.86лв.
законна лихва за периода от 05.01.2019г. до датата на подаване на заявлението в
съда , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-10.12.2019г.
до изплащане на вземането.В заповедта за изпълнение изрично е посочено, че
вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за паричен
заем с №3396009 от 12.12.2018г, сключен между „И. А. М.“АД и М.В.К. като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „И. А. М.“АД в
полза на „А. С. В.“ООД с ЕИК ..../ правоприемник на който е „А. С. В.“АД,
понастоящем „А. С. В.“ЕАД с ЕИК .... по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в
хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №6544 от 13.07.2020г.
заповедният съд е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на
заявителя на 24.07.2020г. В едномесечния преклузивен срок и по-конкретно на 19.08.2020г. „А. С. В.т“ЕАД
с ЕИК .... е предявил настоящия иск.
По
допустимостта на иска съдът намира следното:
Съдът счита,
че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание
чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от
легитимирана страна – цесионера „А. С. В.“ЕАД, при връчена на длъжника заповед
в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК.Налице е развило се заповедно производство с
предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното:
От представените
с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 12.12.2018г между „И.
А. М.“АД с ЕИК ********* в качеството
на заемодател и М.В.К. с ЕГН ********** в качеството на заемател е сключен
договор за паричен заем №3396009, по силата на който заемодателят е предоставил
на заемателя сумата от 800лв.Заемателят се е задължил да върне заетата сума на 21
седмични погасителни вноски всяка вноска в размер на 41.40лв. като в чл.2 т.5
от договора са фиксирани падежните дати на всяка вноска. Първата вноска е с
падеж 28.12.2018г, а последната вноска е с падеж 10.05.2019г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент – 40%, ГПР -47.56%
Заемателят се е задължил да върне общо сумата от 869.40лв. Съгласно чл.3 от договора с подписването
му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой
заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно
получена заемна сума. Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок
до три дни , считано от датата на сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения:1/
поръчителство на две физически лица, всяко от които да е с нетен
осигурителен доход в размер над 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор
, да не е заемател или поръчител по друг договор за заем , сключен с „И. А. М.“АД,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош
от 401“Редовен“ или 2/ банкова гаранция . Според алинея 2 от същата клауза при
неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение в срок заемателят дължи на заемодателят неустойка в
размер на 394.59лв. Неустойката се заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска като към размера на погасителната вноска ,
посочен в чл.2,т.2 се добавя сума в размер на 18.79лв. Разпоредбите на договора
предвиждат, че съгласно Тарифа на „И. А. М.“АД при забава на плащане на
погасителни вноски с повече от 30 календарни дни се начисляват разходи за
събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за
всеки 30 дневен период до максималния размер от 45лв.
От
приложения по делото Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/
цесия/ се установява, че на 16.11.2010г между „И. А. М.“АД в качеството на
цедент и „А. С. В. „ООД с ЕИК .... в качеството на цесионер е сключен договор
със следния предмет съгласно пар.2 , а именно – страните се споразумяват, че
продавачът ще прехвърля на купувача свои изискуеми вземания , произхождащи от
договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по
смисъла на ЗПК, които същият е отпуснал на свои клиенти като вземанията ще се
индивидуализират в Приложение №1 към този договор, като Приложение №1 ще бъде
съставено на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни Съгласно пар.2 т.2.2 от договора страните изразяват
воля да прехвърлят вземанията си при спазване условията на този договор на месечна база. Вземанията се
индивидуализират от страните в съответно Приложение №1 със съответна нова дата
, като с неговото съставяне , подписване и подпечатване то става неразделна част от договора. Видно от съдържащото се на лист 16
от делото Приложение № 1 от 01.09.2019г
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. под №297
е прехвърлено вземането по договор за паричен заем №3396009 от 12.12.2018,
обсъден по- горе.
Видно от
данните по делото цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за
прехвърляне на вземанията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Цесионерът е
изготвил уведомително писмо до длъжника, съдържащо се на лист 23 от делото. Това
уведомително писмо е изпратено до длъжника, но няма данни същото да е получено
от последния.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи :
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК за съществуване на вземането , предмет
на ч.гр.д.№4926/2019г. по описа на ПРС, за което е издадена заповед №2741 от 12.12.2019г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, от който ищецът черпи правата си , е договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010г., сключен между „И. А. М.“АД в качеството на цедент и ищеца в
качеството на цесионер. По своята правна природа цесията е способ за прехвърляне
на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал
цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Действително
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор било лично било от новия кредитор по силата
на изрично упълномощаване. Трайна е съдебната практика на съдилищата и на ВКС,
че за да възникне за цесионера качеството на кредитор не е необходимо договорът
за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да
възникне за цесионера качеството на кредитор. Съобщаването на договора за цесия
не е елемент от фактическият му състав, тъй като вземането преминава върху
цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането.
Правилото на чл.99, ал.4 от ЗЗД поставя като условие за противопоставимост на
цесията на длъжника и на трети лица осъществяването на факта на уведомяване на
длъжника от предишния кредитор.Неуведомяването не се отразява на валидността на
договора за цесия. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на
предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде
противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с
привилегиите , обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има
качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник/ решение
№139/27.04.2008г на ВКС по гр.д.№4025/2008г/В настоящия случай възражение за
извършено плащане от длъжника на първоначалния кредитор не е направено , няма
събрани такива доказателства, поради което и дали длъжникът е бил уведомен за
цесията или не , не се отразява на валидността и съществуването на вземането.
Вземането
е изискуемо – договорът за кредит е с краен падеж 10.05.2019г. Няма спор по
делото, че сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона да потребителския кредит/ЗПК/. В тази
връзка дори и при липса на възражение съдът дължи служебна проверка относно
действителността на договора, съобразно изискванията на Закона за
потребителския кредит, както и съобразяване на договорните клаузи с правилата
на дорбите нрави –чл.26, ал.1 пред.3 от ЗЗД. Тук е момента на се отбележи, че законодателят изрично в чл.7
ал. 3 от ГПК вменява на съда задължение
да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител.
Процесният
договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин.Посочена е главницата по кредита, годишния процент на
разходите, фиксирания годишен лихвен процент по заема, начина на усвояване,
общия размер на всички плащания по договора, условията на издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден от
седмицата за плащане на погасителни вноски
и размерът на погасителната
вноска като също така предвидено правото
на кредитора по всяко време да прехвърли
правата си по този договор на трето лице / чл.10 от договора/. Макар да няма
отделен документ, наименуван погасителен план, в съдържанието на договора е
поместена цялата изисквана от чл.11, ал.1 от ЗПК информация. Тъй като договорът
е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок и за всички вземания по
него, последното изискване на чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК- за посочване последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми е неприложимо.
Тук е
момента да се обсъди предвидената в чл.4
от договора клауза за неустойка. Клаузата е нищожна като противоречаща на
добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, когато е уговорена извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции/ според ТР№1 от 15.06.2020г
по т.д.№1/2009г на ОСТК на ВКС/. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии като естеството и размер на обезпеченото с неустойка
задължение обезпечение на поетото задължение с други , различни от неустойката
правни способи , вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и неочакваните за
кредитора вреди от неизпълнението/ решение №107 от 25.06.2010г. по
т.д.№818/2009г по описа на ВКС. Освен обезпечителна и обезщетителна по волята
на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция . В случая
обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора
в тридневен срок от сключване на договора като при неизпълнение е предвидена
неустойка в размер на 394.59лв. , платима разсрочено заедно с всяка погасителна
вноска като към всяка погасителна вноска от 41.40лв. се добавя още 18.79лв.
Така както е уговорена неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновно неспазване на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено заедно
със всяка вноска по договора. Процесната неустойка не обезпечава изпълнението и
не обезщетява кредитора за неизпълнение на основното договорно задължение за
връщане на заетата сума, а за друго наложено от кредитора изискване във връзка
с обезпечаването на задължението. Така заемополучателят би дължал неустойка
дори и при изпълнение на същинското задължение по заемния договор, ако не
осигури поръчител в тридневен срок от сключване на договора. Такава клауза изцяло противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава
принципа на справедливостта и излиза извън обезпечителните и обезщетителни
функции , които законодателят определя за неустойката и се превръща в
необоснована санкция за длъжника, необусловена от неизпълнение на същинското
договорно задължение ,както и в средство за неоснователно обогатяване на
кредитора.Ето защо съдът счита, че клаузата за неустойка, уговорена в чл.4
от договора за паричен заем №3396009 от
12.12.2018г, сключен между „И. А. М.“АД и ответника М.к. , е нищожна на
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.143 от ЗЗП. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключване на
договора , то следва изводът, че в конкретни случай не е налице валидно
неустоечно съглашение според чл.21 от ЗПК във вр.с чл. 26, ал.1 във вр.ал.4 от ЗЗД в тази час договорът изобщо не е породил правно действие и нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение по нея.
Предвид
изложеното съдът счита, че следва да се отхвърли исковата претенция за сумата
от 354.19лв. , представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 04.01.2019г. до 10.05.2019г.
Относно останалите
три иска за установяване на дължимост на главница в размер на 729.23лв., договорна лихва в размер на 57.37лв.
за периода от 04.01.2019г. до 10.05.2019г. и за обезщетение за забава в размер на 47.86 лв. за периода от 05.01.2019г
до датата на подаване на заявлението, претенциите са основателни.Валидно възникналото
заемно правоотношение обвързва страните и поражда своите правни последици, като
с подписването на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи,
приел ги е, а и предварително към
момента на сключване е бил наясно с крайната сума, която ще се дължи по
отпуснатия заем. Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства за
извършването на плащания на
претендираната главница и договорна
лихва по процесния договор Както се посочи по-горе договорът е с краен падеж 10.05.2019г,
който е настъпи, а с това и изискуемостта на всички задължения-главница и
лихви. Ето защо главница в размер на 729.23лв. и договорна лихва в
размер на 57.37лв. с явяват дължими на годно правно основание – настъпил падеж
и неплащане в срок. При всеки договор за кредит възнаградителната/ договорна/
лихва е дължима като това представлява
цената на предоставената услуга – ползване на парични средства за даден срок.
Тази лихва е посочена в договора и е във фиксиран размер. Кредитополучателят е
запознат с тази клауза, както и със задължението да заплати цената по
кредита.По отношение на втората лихва, посочена като лихва за забава следва да
се посочи,че същата има санкционен характер и се начислява само в случай на
неизпълнение от страна на длъжника , изразяващо се в забавено плащане. Същата се дължи за периода от 05.01.2019г,/
на основание чл.8 от договора/ до датата на подаване на заявлението -09.12.2019 като видно от данните по делото
заявлението е подадено в съда на 10.12.2019г.
По реда на чл.162 от ГПК съдът определи размера на тази лихва , а именно 47.86лв.,
който размер е в рамките на заявената искова претенция.
Ето защо следва
да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане за следните суми: за сумата от 729.23лв. главница по договор за паричен заем
№3396009 от 12.12.2019г, за сумата от 57.37лв. договорна лихва за периода 04.01.2019г
до 10.05.2019г и за сумата от 47.86лв. обезщетение за забава за периода 05.01.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението -10.12.2019г до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №2741 от 12.12.2019г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4926/2019г по описа
на ПРС като следва да се отхвърли иска за сумата от 354.19лв.
неустойка за неизпълнение на договорно за периода
от 05.01.2019г до 10.05.2019г.
По искането на ответника
за разсрочване на изпълнението съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.241 от ГПК при постановяване на решението съдът може да
отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на
страната или на други обстоятелства. В настоящият случай ответникът, който е в
активна трудоспособна възраст/ на 30 годишна възраст/ , не ангажира никакви
доказателства за имотното си състояние като единствено се е задоволил с
твърдението, че е материално затруднен, без да положи каквито и да е
усилия доказателствено да обезпечи това
свое твърдение.Ето защо искането за разсрочване изпълнението на решението
следва да се отхвърли.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 52.65лв.разноски по заповедното
производство и сумата от 228.15лв.разноски в исковото производство .
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на М.В.К. с ЕГН ********** ***,
че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ А. С. В.“ЕАД с
ЕИК .... със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Д. Б. Б. за следните суми Заповед №2741 от 12.12.2019г за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4926/2019г по описа на ПРС, а
именно: за сумата от 729.23лв. главница по договор за паричен
заем №3396009 от 12.12.2019г, за сумата
от 57.37лв. договорна лихва за периода 04.01.2019г до 10.05.2019г и за сумата от 47.86лв. обезщетение за забава
за периода 05.01.2019г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението -10.12.2019г до окончателното изплащане на сумата като
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено, че съществува
вземане за сумата от 354.19лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
04.01.2019г до 10.05.2019г.
ОСЪЖДА М.В.К. с ЕГН ********** *** да заплати на „ А. С. В.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес
на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б. сумата от
52.65лв. разноски за заповедното производство и сумата от 228.15лв. разноски за
исковото производство.
ОТХВЪРЛЯ
искането на М.В.К. с ЕГН ********** по чл.241 ал.1 от ГПК за
разсрочване изплащането на присъдените суми.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :