№ 1023
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20251100900342 по описа за 2025 година
Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 365, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за установяване на вземанията по заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 58667/2024 година по описа на Софийски районен съд,
153 състав.
Ищецът „МОТОБУЛ“ ЕАД твърди, че с ответника „ГРЕЙН БОНД“ ЕООД е сключил
Договор за предоставяне на клиентски карти/чипове от 05.02.2020 г., по който Г. П. е
солидарен длъжник в качеството си на поръчител. Сочи, че в изпълнение на задълженията
си по договора е предоставил на ответника клиентски карти за отстъпки в определени
бензиностанции и отложено плащане и е осигурил ползване им, но ответникът не е
изпълнил съответното задължение за плащане на дължимата цена, като общо задължението
на ответниците според ищеца е възлизало на сумата от 136 442,54 лева, за което са издадени
8 броя фактури. Сочи, че във връзка с възникналия спор и при взаимни отстъпки, страните
са подписали споразумение за уреждане на отношенията за изискуемите вземания на ищеца,
като са договорили посочената сума да бъде заплащана на ежемесечни вноски с определен
падеж - в срок до 20.08.2024 година, като намира, че вземането по първоначалния договор е
определено по основание и размер от споразумението. Сочи и уговорена изискуемост на
цялото вземане по споразумението при забава в плащане на вноска с повече от 7 дни,
каквато твърди да е настъпила още на 24.03.2022 година. Признава погасяване на
задължения до размер от 17 000 лева, като последното частично плащане твърди да е от
09.02.2023 година, като съответно - непогасеният остатък по сключената спогодба
претендира да е от 119 442,54 лева. Претендира разноски и законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Оспорва възражението на ответника във връзка с приложението на чл. 147 ЗЗД, като
заявява, че П. се е задължил за дълга като поръчител и по силата на споразумението, а
сключване на същото е прекъснало изтеклата по отношение на задълженията давност. На
следващо място сочи и че кредиторът не е упражнил правото си за обявяване на дълга за
предсрочно изискуем, съобразно уговореното, а е упражнил правото по чл. 417 ГПК след
настъпване на крайния падеж. От посоченото обосновава извод за спазване на срока по чл.
147 ЗЗД по отношение на поръчителя, който не е изтекъл от настъпване на изискуемостта на
1
целия дълг.
Ответниците оспорват иска. Оспорват изпълнение на задълженията на ищеца.
Намират, че по отношение на физическото лице е изтекъл срокът по чл. 147 ЗЗД, поради
което претенциите спрямо него са неоснователни.
При така очертания предмет на спор с оглед фактическите твърдения на страните, в
тежест на ищеца е да докаже, че споразумението представлява договор за спогодба по чл.
365 ЗЗД, с който чрез взаимни отстъпки страните са целели уреждане на възникналия спор
във връзка с предхождащи спогодбата правоотношения между тях и с която спогодба 1)
страните са се задължили да считат правното положение за такова, както е уредено със
спогодбата от момента на сключване на спогодбата; 2) са се задължили да спазват занапред
поведение, което отговаря на установеното със спогодбата правно положение, с което са
изменили съществуващите между тях правоотношения. В тежест на ответника е да докаже
плащане на задълженията си по спогодбата в установените в този договор срокове.
Ответникът – физическо лице носи тежест да докаже изтичане на срок по смисъла на
чл. 147 ЗЗД.
Страните не спорят и съответно съдът приема за доказано в процеса наличието на
облигационни отношения между тях по договор за спогодба, сключен във връзка с
предходен обвързващ ги Договор за предоставяне на клиентски карти/чипове от 05.02.2020г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са
били обвързани от договор за предоставяне на клиентски карти/чипове от 05.02.2020 г. и
Анекс към него, по силата на който ищецът е предоставил на „ГРЕЙН БОНД " ЕООД
клиентски карти, даващи право на последното дружество да ползва определени отстъпки от
цените на течни горива, предоставяни от определени вериги бензиностанции, както и
отложено плащане на стойността им, при представяне на клиентската карта в търговския
обект. Видно от договора, Г. А. П. се е съгласил да отговаря солидарно, в качеството на
поръчител за целия размер на задълженията.
С процесното Споразумение, с нотариално удостоверени подписи страните са
постигнали съгласие за разрешаване на възникналия спор между тях по повод допуснато
неизпълнение от ответниците по договора от 05.02.2020 година, като са договорили ред и
начин за заплащане на възникналите и изискуеми по договора от 2020 година задължения на
„ГРЕЙН БОНД" ЕООД и Г. А. П., което е видно от текста на неоспорения от ответниците
документ. Видно от Споразумението, страните са се съгласили, че размерът на задължението
по договора е в размер на 136 442,54 лв., като са го разсрочили в срок до 20.08.2024 г. и са
уговорили погасяване, на равни месечни вноски, на съответни падежи и една изравнителна
вноска.
Няма спор по делото, че на основание сключеното споразумение и макар след
предвидените в него падежи „ГРЕЙН БОНД" ЕСЮД е извършило плащания в общ размер
от 17 000 лева, в периода 08.09.2022 г. - 09.02.2023 г.
По подадено на 03.10.2024г. заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред Районен съд –
гр. София на 18.10.2024 година е издадена заповед за незабавно изпълнение само за сумата в
размер на 119 442,54 лв. - главница по Споразумение от 24.02.2022 г., ведно със законната
лихва от 03.10.2024г., както и за 2388, 85 лв. разноски за държавна такса по ч.гр.д. № 58667/
2024 г. по описа на СРС срещу солидарните длъжници „ГРЕЙН БОНД" ЕООД и Г. А. П..
На първо място следва да се посочи, че с оглед даденото разрешение в т. 17 на ТР №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на
подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. В случая,
вземането се твърди да произтича от сключената спогодба, поради което на изследване
подлежи именно това правоотношение по договор по чл. 365 ЗЗД, с което страните са
2
изменили съществуващите между тях правоотношения и са удостоверили уреждането им,
като съдът следва да установи има ли погасяване на задълженията, поети със
Споразумението то 24.02.2022 година.
Спогодбата, на следващо място, е двустранен договор с преобразуващо действие по
отношение правното положение между страните, с който по дефиниция на чл. 365, ал. 1 ЗЗД
те прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят
взаимни отстъпки. Същата се отличава с декларативно действие - страните се задължават да
считат правното положение за такова, както е уредено със спогодбата и регулиращо
действие - страните се задължават да спазват занапред поведение, което отговаря на
установеното със спогодбата правно положение. При позоваване на договор за спогодба,
основателността на претенциите, въведени като предмет на спора зависи единствено и само
от изпълнението на уговорките по това споразумение и това очертава спорния предмет на
делото, както и квалификацията на спорното право, доколкото договорът за спогодба е
самостоятелен, неформален и консенсуален договор /Решение № 229 от 18.12.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 4038/2022 г., III г. о., ГК/.
Ответниците не оспорват действителността на този договор, поради което с оглед
възприетото в цитираната по-горе съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК и
преобразуващото действие на спогодбата, съдът приема за неоснователни възраженията им,
свързани с твърдения за неизпълнение на задължения по първоначалния договор от страна
на ищеца /които възражения, освен това не са конкретни, а общо заявени/. Независимо от
посоченото и само за пълнота следва да се посочи, че в т. 12 от процесното споразумение се
съдържа извънсъдебно писмено признание на ответниците относно факта на точното
изпълнение на насрещните задължения на ищеца по договора от 2020 година.
По идентични съображения, неоснователно е възражението на ответника П. във
връзка с чл. 147 ЗЗД, тъй като същият е изразил воля и съгласие да се задължи солидарно с
търговското дружество по сключения договор за спогодба от 24.02.2022 година, в качеството
му на поръчител за целия дълг и по условията в Споразумението /чл. 5 от последното/.
Видно от доказателствата по делото, ищецът – кредитор не е упражнил правото си,
установено в чл. 8 от Споразумението, да обяви вземането за предсрочно изискуемо, като
заявлението по чл. 417 ГПК е подадено след настъпване на падежа на 20.08.2024 година и на
последната разсрочена вноска, съобразно постигнатото съгласие /в тази насока е посочената
от ищеца практика - решение № 135 от 16.10.2015 г. по т. д. № 1672/ 2014 г., I т. о., решение
№ 83 от 26.05.2017 г. п о т. д. № 50394/2016 г. на ВКС, решение № 44 от 5.06.2017 г. по гр. д.
№ 60073/ 2016 г. на ВКС, решение № 101 от 15.08.2017 г. по гр. д. № 53684/2015 г. на ВКС,
Решение № 3/7.04.2019 г. по дело № 1831/17г. по описа на ВКС, Решение № 200/18.01.2019 г.
по т.д. № 665/ 2018 г. на ВКС и др./.
Следователно, при подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 03.10.2024 година,
кредиторът е спазил преклузивния 6-месечен срок по чл. 147 ЗЗД. Правилно е посочено, че
съгласно Тълкувателно решение № 5/2019г. от 21.01.2022 г., при уговорено погасяване на
главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, тъй като с разпоредбата на чл. 147, ал.
1 ЗЗД се регламентира прекратяване на поръчителството, поради бездействие на кредитора
по договора след крайния падеж на главното задължение, а не с оглед падежа на отделните
вноски.
Изложеното по-горе налага извод за основателност на предявения иск и същият
следва да бъде уважен.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника следва да
3
бъдат присъдени разноски в размер на 2436,63 лева за държавна такса в настоящото
производство и 2388, ,85 лева – разноски за държавна такса в заповедното производство
/които съдът разглежда също в настоящия процес, съгласно указанията, дадени с т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС/, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства, че са
сторени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
365, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от МОТОБУЛ ЕАД, ЕИК: ********* срещу ГРЕЙН БОНД
ЕООД, ЕИК: ********* и Г. А. П., ЕГН: **********, като солидарни длъжници, че ГРЕЙН
БОНД ЕООД, ЕИК: ********* и Г. А. П., ЕГН: **********, като поръчител дължат
солидарно на МОТОБУЛ ЕАД, ЕИК: ********* сума в размер на 119 442,54 лв.,
представляваща главница по Споразумение с нотариално удостоверяване на подписите с peг.
№ 1024 от 24.02 2022 г . на нотариус Р.Г., с peг. № 330 на НК, с район на действие РС -
Добрич, ведно със законната лихва от 03.10.2024г. и до окончателното погасяване, за които
вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение от 18.10.2024 година, по ч.гр.д. №
58667/2024 година по описа на Софийски районен съд, 153 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ГРЕЙН БОНД ЕООД, ЕИК: ********* и
Г. А. П., ЕГН: ********** да заплатят на МОТОБУЛ ЕАД, ЕИК: ********* направените
разноски в производството от 2388,85 лева – държавна такса в заповедното производство и
от 2436, 63 лева – държавна такса в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4