Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Пазарджик, 21.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 1558/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от В.П.Ф., в качеството й на управител на „ПФБ П.Ф.Б“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. В., обл. Пазарджишка, против
Електронен фиш Серия К *******/ 15.12.2018 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на
основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2
във вр. с ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.
Релевираните
в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на незаконосъобразност на
ЕФ, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована,
не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства и в становището си по същество излага подробни
съображения в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява
представител. С АНП е депозирано писмено становище, с което се иска ЕФ да бъде
потвърден, а жалбата да бъде отхвърлена като необоснована и неоснователна, с
изложени подробни съображения.
Районният съд провери основателността на жалбата, след
като взе предвид изложеното в нея и аргументите в становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана за това, че на 15.12.2018
г., в 08,46 часа, в обл. Пазарджик, на гл. път І-8 км 186+400 в посока с.
Звъничево, е управлявала товарен автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движила
с превишена скорост от 97 км/час, при въведено ограничение от 60 км/час с пътен
знак В26. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо
средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата
отчела движение със скорост именно от 97 км/час, т.е. превишение на скоростта
от 37 км/час, но от това превишение били извадени 3 км/час, каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост до 100 км/час, което би било в полза на жалбоподателя и
така се формирало превишението от 34 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Същият
бил издаден против жалбоподателката на основание чл.188 ал.2 от ЗДП, т.е. в
качеството й на управител и законен представител на дружеството-собственик на
процесното МПС- „ПФБ П.Ф.Б“ с. В.. ЕФ бил връчен лично на санкционираното лице
на 02.07.2019 г., видно от разписка на л.13 от делото. Жалбата против фиша е
подадена по пощата от надлежен пълномощник на санкционирания на 16.07.2019 г.
чрез АНО до съда, т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и веществено доказателствено
средство- фотоси от АТСС и показанията на св. М.Р., които са абсолютно
непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против
атакувания ЕФ е основателна.
Първо следва да се каже, че атакуваният ЕФ е изправен
от гледна точка на своето съдържание като реквизити и издателя си. Не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил заснет с
АТСС е собственост на „ПФБ П.Ф.Б“ с. В., чиито
управител и законен представител е жалбоподателката Ф.. В този смисъл са и
данните за собственост и регистрация на МПС, както и информацията при
направената справка в публичния Търговски регистър.
В хода на административнонаказателното производство
обаче не се доказа безспорно, до степен на несъмненост фактът на извършеното
нарушение от страна на жалбоподателката по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДП.
На първо място, при установяването на
административното нарушение с гореописаното АТТС не е било изпълнено
императивното изискване на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра
на вътрешните работи. Съгласно посочената разпоредба при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва
за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на
уреда. В процесния случай последното изискване не е спазено. Съставен е протокол
за използване на АТСС (л.12 от делото), но същият не е съпроводен със снимка на
разположението на уреда- на мобилното АТСС. Такава снимка е
неразделна част от протокола, а при положение, че има спор или съмнение, че в
конкретния случай се касае за работа с временно разположено на участък от пътя
автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на скоростта,
снимката има за предназначение да даде визуална представа къде точно е било
поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на
посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо
посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически
средства и системи. Изпълнението на това изискване е от значение и за проверка
изпълнението на разпоредбата на чл.8 от Наредбата, а именно „При контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС
се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта”. Видно от писмо рег. №
100600-16859/11.09.2019 г. на Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик е, че не е
изготвена снимка на АТСС към протокола за използване на АТСС, поради техническа
неизправност на техническото средство РСОД (таблет № 211). Същевременно АНО не
е ангажирал доказателства и за разположението на знак В26, въвеждащ ограничение
на скоростта до 60 км/час. В Протокола за използване на АТСС е посочено, че
последното е разположено на гл. път І-8, км 186+400 в посока с. Звъничево. Посочено
е, че е въведено ограничение на скоростта 60 км/час с пътен знак, но не е
посочено на какво разстояние от знака е разположено АТСС. Липсата на тези данни
и на снимка на разположението на АТСС не позволява в случая да се установи
категорично дали наистина мобилната камера за видеоконтрол е била разположена
на мястото, което е отразено в протокола и кое точно е това място. Липсата на
снимка на разположението на АТСС не позволява да се установи и на какво
разстояние е била АТСС от пътен знак В26, при което не може да се прецени дали,
когато е бил засечен автомобилът на жалбоподателката, той вече е бил навлязъл в
зоната с въведеното ограничение на скоростта, още повече, че АТСС има един
сравнително голям интервал на дистанцията при заснемане- от 25 до 600 метра,
което е видно от техническото му описание, раздел „Технически и метрологични
характеристики” в Приложението към Удостоверение за одобрен тип (л.28-81 от
делото).
В този смисъл, съдържащото се в ЕФ твърдение, че
жалбоподателят е управлявал автомобила си в участък от пътя с въведено
ограничение на скоростта 60 км/час се явява доказателствено необезпечено, тъй
като и от приложените снимки изготвени от АТСС (л.89-93 от делото) не може да
се направи категоричен извод за местоположението на мобилното АТТС, респ. за
местоположението на заснетия автомобил в момента на засичането на скоростта му.
По-нататък видно от ЕФ е, че мястото на извършване на
нарушението съвпада с мястото на разположението на АТСС, съгласно отразеното в
Протокол за използване на АТСС, което е абсурдно и няма как мястото на
извършване на нарушението да съвпада с мястото за контрол (разположението на
АТСС).
Всичко това е достатъчно да се отмени обжалваният ЕФ.
Съдът обаче намира, че е налице и още едно основание
за отмяна на ЕФ. От свидетелските показания на М.Р.- служител в ЮЛ-собственик на
процесното МПС става ясно, че жалбоподателката не е управлявала на процесната
дата въпросният товарен автомобил, както и че тя по принцип не управлява МПС на
дружеството, а когато се придвижва с тях, те се управлявали от друго лице
(шофьор в дружеството). В този смисъл след връчване на ЕФ, жалбоподателката в
срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП е депозирала пред наказващия орган декларация, в
която е посочила, че не е управлявала на процесната дата въпросното МПС, но
поради отдалечеността във времето не може да посочи неговия водач. Тази
декларация не е била взета предвид от АНО, макар и да не отговаря на
изискванията на закона- с посочени данни за водача и придружена от неговото
СУМПС. За невъзможността тези обстоятелства да бъдат посочени в декларацията в
същата е отразено от жалбоподателката и това, че въпросното МПС като служебен
автомобил на управляваното от нея дружество се ползва от няколко служители,
което стана ясно и от показанията на св. Р., като не се изготвят документи за
възложеното управление (пътен лист, заповеди и др. под.) поради което е и
невъзможно поради отдалечеността във времето от извършване на нарушението до
връчване на ЕФ да бъде посочена конкретната информация- данни за действителния
водач на МПС, извършил нарушението. Затова и е поискано от наказващия орган да
представи снимков материал, по който жалбоподателката да установи водача и да
изпълни задължението си по деклариране на пълните обстоятелства по
предоставянето на автомобила на процесната дата. С посоченото в декларацията
наказващия орган не се е съобразил, като не е изследвал верността на
твърденията, изложени в тази декларация (л.6 от делото), като едновременно с
това да установи кое лице е било водач на автомобила, респ. е извършило
нарушението. Предвид на установеното от посочените доказателства, че
жалбоподателката не е управлявала на процесната дата процесното МПС, то тя не е
извършила и вмененото й нарушение. Като я е санкционирал с атакувания ЕФ,
наказващият орган е сторил това необосновано и неправилно. Посоченото води до
незаконосъобразност на ЕФ и е също самостоятелно и достатъчно основание за
неговата отмяна.
По изложените по-горе съображения Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К *******/ 15.12.2018 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на В.П.Ф., в качеството й на управител на
„ПФБ П.Ф.Б“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. В., обл.
Пазарджишка, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 (триста)
лева, като незаконосъобразен.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: