РЕШЕНИЕ
№ 15
гр.
Враца 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА трети състав, в публично заседание на 16.12.2021
г./шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря Даниела Ванчикова, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 498 по описа на АдмС –
Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124
от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба
на Ц.Г.Т. ***, чрез * Л.В., против Заповед № 1015-06-134/04.08.2021 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Враца
/ТП на НОИ – гр. Враца/, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 97 от ЗДСл, във
вр. с чл. 11, ал. 2 от Вътрешни правила за дейността на Инспектората на НОИ,
чл. 14, т. 4 от Вътрешни правила за правата и задълженията на потребителите на
информационната среда на НОИ и чл. 6, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2, т. 1, 2 и 6 от
Кодекс за поведението на служителите в НОИ, на оспорващия е наложено
дисциплинарно наказание „*“ по чл. 90,
ал. 1, т. 1 от ЗДСл.
В жалбата са
релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди,
че е неправилна, необоснована, несъобразена с изискванията на закона и
постановена в нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени са
доводи, че е нарушено правото на защита на оспорващия, тъй като към датата
07.07.2021 г., когато Т. е поканен да даде писмени обяснения, липсват доказателства,
от които да е видно, че срещу него е образувано и се води дисциплинарно
производство. Освен това, отправената покана за даване на обяснения е във
връзка с писмо изх. № 1006-40-146#1/01.07.2021 г. на
Ръководител Инспекторат на НОИ, на което той не е адресат, не му е връчвано и
не е запознат със съдържанието му. От изложените в заповедта обстоятелства не
може да се установи нито кои са фактическите основания, които са послужили за
издаването ѝ, нито кои от тях и как са обосновали правните изводи на
административния орган. В нарушение на чл. 97 от ЗДСл оспорената заповед не
съдържа ясно и точно описание на твърдяното нарушение, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. ДНО не е изложил мотиви за вида и размера на наложеното
наказание, формата на вината, както и не е обсъдено цялостното служебно
поведение на наказаното лице. Иска се отмяна на обжалваната заповед и
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В с.з. оспорващия се
явява лично и с * Л.В., която подържа жалбата по подробно изложените в нея
съображения.
Ответникът по жалбата
в с.з. се представлява от * Ц. Ц., която оспорва жалбата, като неоснователна и
недоказана, а оспорената заповед намира за издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, като в нея са изложени фактите и обстоятелствата
по извършеното нарушение, при правилно приложение на материалния закон и моли
да бъде оставена в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Представено е заверено копие от образуваната
пред административния орган дисциплинарна преписка и е разпитан свидетелят И. З.
П.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Със Заповед №
1016-40-452/21.04.2021 г. /л. 33/ Управителят на НОИ е разпоредил в периода от
27.04.2021 г. до 28.04.2021 г. в ТП на НОИ – Враца да бъде извършена планова
тематична проверка във връзка с Годишния план за дейността на Инспектората на
НОИ. С цитираната заповед е назначен проверяващ екип, в състав от председател и
един член, посочена е задачата – проверка относно спазването на регламентирания
достъп до регистрите НБД „Население“ на ГД „ГРАО“ от длъжностни лица от ТП на
НОИ – Враца за периода от 01.10.2020 г. до 31.03.2021 г. и е указан срок, в
който проверяващия екип в писмен доклад следва да обективира резултатите от
проверката – 11.06.2021 г.
В изпълнение на
разпореденото в заповедта, определеният
екип е извършил плановата тематична проверка за посочения период, за
резултатите от която е съставен подробен писмен Доклад /л. 77-81 от делото/. В
него са описани фактите и обстоятелствата, които са установени при извършената
проверка. Установено е, че в ТП на НОИ – Враца е утвърдена
работна инструкция „Ред за предоставяне, промяна и прекратяване на права за
обработка и достъп до поддържаните от НОИ регистри на лични данни, отчетност и
контрол за спазване на изискванията за тяхната защита Архивиране и съхранение
на информацията“ в сила от 02.02.2015 г., като е въведен и регистър на събитията
и инцидентите свързани с информационната сигурност на НОИ, в който към датата
на проверката няма регистрирани събития или инциденти. Посочено е, че със свои
заповеди Директора на ТП на НОИ – Враца е определил 10 длъжностни лица с право
на достъп до НБД „Население“ на ГД „ГРАО“, като тези заповеди са издадени в
периода 2007 г. -2016 г., не са актуализирани и не са приведени в съответствие
с Вътрешните правила за правата и задълженията на потребителите на
информационната среда на НОИ, утвърдени със заповед № Ц1016-40-561/02.09.2020
г. на Управителя на НОИ и не съдържат изискуемите реквизити съгласно чл. 12,
ал. 1 от тях. В неизпълнение на чл. 12, ал. 1 от Вътрешните правила за правата
и задълженията на потребителите на информационната среда на НОИ на трима от
служителите, сред които и оспорващият, са дадени права за достъп до НБДН на ГД
ГРАО без съответните заповеди на директор, а въз основа на докладни от
началника на сектор ПОВН от 2008 г. и началника на отдел КПК с вх. №
24/09.07.2010 г. В последствие е издадена заповед № Д-127/04.07.2012 г. на
директора на ТП на НОИ – Враца, в която не ставало ясно какви конкретно права
на достъп са дадени на оспорващия, който вече заемал *** в отдел КПК.
При проверката е установено, че в периода 01.10.2020 г. – 31.03.2021 г.
жалбоподателят е извършил достъп до справка № 42, във връзка с проверки на 329
ЕГН-та в НБД „Население“ на ГД „ГРАО“, като в предоставената от него справка до
Инспектората, срещу всяко проверено ЕГН, вместо номер на преписката или причина
за достъпването в електронната среда е вписал абревиатурата „КРД“, без да посочи конкретната причина
и повод, в неизпълнение на чл. 11, ал. 2 от Вътрешните правила за дейността на
Инспектората на НОИ. От същата справка е установено, че жалбоподателят е
извършил проверки по ЕГН и на свои роднини /майка, баща, дъщеря, брат и лично
негово/ в нарушение на чл. 14, т. 4 от Вътрешни правила за правата и
задълженията на потребителите на информационната среда на НОИ. Прието е още, че
действията на Т. и други поименно посочени в доклада служители, са в
противоречие с нормативните изисквания, нелоялни са към Институцията НОИ и са
извършени при липса на добросъвестност, не по повод изпълнение на служебните им
задължения. При обработването на личните данни са достъпвани и събирани данни
без конкретни и изрично указани легитимни цели, което представлява и нарушение
на чл. 6, ал. 1, т. 1-т. 3 и ал. 2, т. 1, 2 и 6 от Кодекса за поведение на
служителите в НОИ, както и на чл. 16, ал. 1 от същия Кодекс. Във връзка с
констатираните нарушения на служебната дисциплина в Доклада е предложено на
Директора на ТП на НОИ – Враца да потърси дисциплинарна отговорност от
провинилите се служители, сред които и оспорващият съгласно Глава пета, Раздел II
от Закона за държавния служител.
След получаване на
доклада в ТП на НОИ – Враца е изготвено писмо изх. №1006-40-146#3/07.07.2021
г. от Директора на ТП на НОИ – Враца в качеството му на дисциплинарно наказващ
орган, в което на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл във връзка с писмо изх. №
1006-40-146#1/01.07.2021 г. на Ръководител Инспекторат за
неизпълнение на чл. 11, т. 2 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората
на НОИ, от оспорващия е изискано писмено обяснение до 9,30 часа на 09.07.2021
г. и явяване за изслушване на 12.07.2021 г. от 9,30 в кабинета на директора. Писмото
е връчено на Т. на същата дата – 07.07.2021 г. В указания в него срок -
09.07.2021 г., жалбоподателят е депозирал обяснение с вх. № 1006-40-146#5/09.07.2021
г. /л. 42 от делото/, в което посочва, че с цел предотвратяване на злоупотреби
и след съгласуване с Началника на отдел КПК, е решено достъп до справка № 42А
от НБДН на ГД ГРАО да имат само двама служители, един от които е той в
качеството му на ***, а останалите шест служители от сектора нямат такъв
достъп. Посочва още, че контролно-ревизионната дейност изисква ежедневно да се
правят справки за физически лица, включващи имена, адрес, статус на лицето,
родствени връзки и наследници при починало лице. Използването на справка № 45А
е както за негова информация, така и за информация на подчинените му служители,
които нямат разрешен достъп до НБДН на ГД ГРАО, като извършените проверки са
били в изпълнение на вменените му с длъжностната характеристика задължения.
Отрича да е извършил нарушение на чл. 11, т. 2 от Вътрешните правила за
дейността на Инспектората на НОИ, тъй като коректно е попълнил исканата в хода
на проверката справка.
Последвало е издаване на
оспорената в настоящото производство Заповед № 1015-06-134 от 04.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Враца, в която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 97 от ЗДСл, във
вр. с чл. 11, ал. 2 от Вътрешни правила за дейността на Инспектората на
НОИ, чл. 14, ал. 4 от Вътрешни правила
за правата и задълженията на потребителите на информационната среда на НОИ и
чл. 6, ал. 1, т. 1-т. 3 и ал. 2, т. 1, 2 и 6 от Кодекс за поведението на
служителите в НОИ, на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90,
ал. 1, т. 1 от ЗДСл - „*“.
С приложената по делото дисциплинарната преписка са представени подписана
от жалбоподателя на 03.11.2015 г. Декларация за запознаване с Инструкцията за
мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани от НОИ, със
задължението да ги спазва, Декларация от 15.10.2020 г. за запознаване с Вътрешните
правила за правата и задълженията на потребителите на компютърната и
информационната среда на НОИ и със задължението да ги спазва, както и Заповед №
1016-40-432/04.05.2017 г., с която Управителят на НОИ е делегирал на
директорите на ТП на НОИ правомощията си на дисциплинарнонаказващ орган.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в
законоустановения преклузивен срок,
против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е и основателно.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Оспорената
в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 92 от
ЗДСл, вр. с чл.
6, ал. 3 от ЗДСл и в съответната писмена форма. Съгласно чл. 92 от
ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с
изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. Съгласно чл.
37, ал. 5, т. 10, б. "а" и "б" от Кодекса за социално
осигуряване Управителят на НОИ упражнява функциите на орган по
назначаването по отношение на държавните служители и именно такъв се явява и по
отношение на оспорващия, видно от приложеното заверено копие на заповедта му за
назначаване на въпросната длъжност - ** в ТП на НОИ – Враца, отдел „***“ /л. 18 от
делото/. Разпоредбата на чл. 6,
ал. 3, във връзка с ал. 2
от ЗДСл предвижда, че органът по назначаване може да възложи своите
правомощия на ръководителите на териториалните поделения на ръководената от
него администрация, в т. ч. и тези свързани с налагането на дисциплинарни
наказания, с изключение на наказанието "уволнение", каквото тук не е
наложено с процесната заповед. Видно от приложената по делото Заповед №
1016-40-432/04.05.2017 г. /л. 31/, Управителят на НОИ, гр. София е делегирал
правомощията си на дисциплинарнонаказващ орган на директорите на териториалните
поделения на НОИ. В случая заповедта за дисциплинарно наказание е издадена от
Директора на ТП на НОИ – Враца, при което по несъмнен начин се установява
материалната и териториална компетентност на дисциплинарнонаказващия орган.
Независимо от
изложеното настоящият съдебен намира, че в хода на дисциплинарното производство
има допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
довели и до неправилно приложение на действащите материални разпоредби на
закона, които по отделно и съвкупно представляват основание за отмяна на
наложеното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в
т. 1 – т. 7 на посочената норма по императивен начин са регламентирани
реквизитите, които е необходимо да съдържа заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. В чл. 97, ал.1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е предвидено, че в
заповедта задължително следва да бъдат посочени описание на извършеното от
държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Законодателната
идея е в заповедта да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и
субективна страна елементи на деянието, които имат значение на релевантни
юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано
като дисциплинарно нарушение по смисъла на някоя от хипотезите на чл. 89, ал. 2
от ЗДСл. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална
законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и
доколко с фактически установеното и описано в акта по надлежния ред деяние
/действие или бездействие/ на наказаното лице се осъществява определен
нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение – т.е за правилното
приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието,
неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с
извършеното нарушение по критериите на чл. 91 от ЗДСл. На следващо място чрез
императивното изискване за конкретизация на нарушението се гарантира
законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган
дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на държавния
служител, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на което се
включва и правото му да знае точно какво дисциплинарно нарушение се твърди че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Оспорената заповед не съдържа
конкретни факти, липсва и описание на нарушението, за да се формира обоснован
извод, кои от вменените с длъжностната характеристика служебни задължения не са
изпълнени, с какви конкретни действия или бездействия, като основателно
оспорващия възразява, че не са посочени нито дата, нито място на извършването
му. Вместо това е посочено изключително общо по формулировката си неизпълнение
на чл. 11, ал. 2 от Вътрешните правила за дейността на инспектората на НОИ, но
липсва конкретизация в какво точно се изразява това неизпълнение, както и не са
представени доказателства оспорващия да се е запознал с тези правила, за да му
бъде вменено тяхното неизпълнение. Съгласно цитираната за неизпълнена
разпоредба от тези правила, служителите в администрацията на НОИ са длъжни да
предоставят документи, данни, информация, справки и сведения от друг характер
при поискване и във връзка с осъществяването на дейността на Инспектората. От
приобщените по делото доказателства се установява, че в тези правила липсват разписани
конкретни задължения при работа с личните данни срещу всеки достъп до НБД “Население“,
да се изписва повода по който е извършен, в това число и конкретен номер на
преписката. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитания по
делото свидетел И. З. Т., които съдът кредитира като логични, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства. Свидетелят работи в един сектор с оспорващия, като само двамата
имат разрешен достъп до НБДН на ГД ГРАО и когато останалите служители имат необходимост
от данни, които се намират в тази база данни, се обръщат към тях и те извършват
тези справки, за да могат колегите им да си попълнят досиетата. Заявява, че
няма вътрешни правила, които да задължават служителите с достъп до данните в
базата да изготвят регистър за всеки отделен случай, за който са получили
информация или осъществили достъп. Няма издадена заповед това да се осъществява
писмено за всеки отделен случай, а в електронната система също не остава
дигитална следа за това, че справката е извършена по искане на служител, който
няма достъп до НБД „Население“ на ГД ГРАО. В случая липсата на нарочни правила
при работа с НБДН, както и не оптимизираната организация на работа в това
отношение, не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя, тъй като видно от
представената длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност /л. 25/,
такива правомощия не са му предоставени.
По отношение на другото
вменено на жалбоподателя нарушение на чл. 14, т. 4 от Вътрешни правила за
правата и задълженията на потребителите на информационната среда на НОИ,
въвеждащ забрана за потребителите да ползват мрежата за каквито и да било
извънслужебни цели, също не са представени никакви доказателства, от които да
се установява, че Т. е ползвал мрежата за личен бизнес, рекламни цели, за
забавления, игри, спорт или гледане на филми, т.е. не за целите на службата. Дали
е извършвал проверки по ЕГН на свои роднини или не, в случая е обстоятелство
без правно значение, доколкото последните са отделни и самостоятелни физически
лица, които имат право при поискване да узнаят статуса си, а от друга страна не
се твърди и липсват доказателства това да ги е поставило в някакво
привилегировано положение спрямо останалите граждани или от оспорващия да е
осъществена някаква протекция по отношение на тях.
Не само за наказаното
лице, но и за съда не става ясно, как органът е формирал своите изводи, за
допуснати нарушения на чл.6, ал. 1, т. 1-т. 3 и ал. 2, т. 1, 2 и 6 от Кодекса
за поведение на служителите в НОИ, касаещи законността, лоялността,
добросъвестността, прозрачността и поверителността в действията на
служителката, след като доказателства, установяващи отклонение от тези
принципи, отново не са представени.
Основателни се явяват и възраженията на
оспорващия, че в хода на дисциплинарното производство е допуснато нарушение на
чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, въвеждащ задължение за ДНО, преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения,
да събере и оцени посочените от него доказателства. Формално органът е изискал
писмени обяснения, но към датата, когато са поискани – 07.07.2021 г. и съответно дадени от служителя – 09.07.2021
г., няма данни срещу него да е образувано дисциплинарно производство. Същите са
дадени по повод писмо изх. № 1006-40-146#1/01.07.2021
г. на Ръководител Инспекторат, относно неизпълнение на чл. 11, ал. 2 от
Вътрешните правила за дейността на Инспектората на НОИ и Т. е изложил аргументи
в своя защита единствено за твърдяното неизпълнение на тази разпоредба. Отделно
от това оспорващият твърди, че никога не се е запознавал с това писмо, а
неговото съществуване и съдържание остава неизвестно и за съда, тъй като не е
сред доказателствата, представени по делото. С Доклада, а в последствие и в
заповедта за дисциплинарно наказание допълнително са му вменени нарушения на
чл. 14, ал. 4 от Вътрешни правила за правата и задълженията на потребителите на
информационната среда на НОИ и чл. 6, ал. 1, т. 1-т. 3 и ал. 2, т. 1, 2 и 6 от
Кодекс за поведението на служителите в НОИ, за които на оспорващия не е
предоставена възможност да се защитава. Независимо, че с писмото, с което са
изискани писмени обяснения, оспорващият е поканен за изслушване на 12.07.2021
г. в кабинета на директора, по делото няма доказателства това изслушване да е
проведено, нито на тази дата, нито в друг момент. Липсва протокол или друг
нарочен документ, от който да се установи явил ли се е Т. в уречения ден,
запознат ли е с констатациите на проверяващия екип, отразени в доклада и
уличаващи я го в извършените нарушения и какво е казал или какви доказателства
е представил в своя защита. Изслушването на държавния служител и даването на
срок за писмени обяснения, посочени в чл. 93, ал. 1 ЗДСл не са представени
алтернативно, нито са предоставени на волята на наказващия орган да избере кое
от тях да изпълни, а само и единствено тяхното кумулативно спазване преди
издаване на заповедта за дисциплинарно наказание е условие за нейната
законосъобразност. Предвид това е налице нарушение на правото на защита на
наказаното лице.
На следващо място съдът констатира, че в процесната заповед липсва преценка
от дисциплинарно наказващия орган на визираните в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл критерии за
определяне на наказанието. Предвид изискването за мотивиране на акта и
съобразявайки нормата на чл. 91 от ЗДСл, визираща критериите за
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно: тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които
е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител,
се налага безспорно изводът, че в заповедта за дисциплинарно наказание следва
да бъде обоснован вида на наложеното наказание, което в конкретния случай ДНО
не е сторил и в най-малка степен. Императивното изискване на закона за точно и
конкретно обосноваване и индивидуализиране на санкцията е логично, доколкото
налагането на дисциплинарно наказание е форма на осъществяване на юридическа
отговорност по отношение на конкретен правен субект, като неблагоприятните
последици, които същият следва да претърпи, очевидно във всички случаи засягат
в твърде съществена степен неговата правна сфера. Налагането на най-лекото
дисциплинарно наказание, само по себе си не освобождава дисциплинарно
наказващия орган от задължението да направи конкретна преценка и изложи
съответни съображения относно вида и размера на санкцията. Нито в заповедта,
нито в доклада на проверяващия екип е обсъдена формата на
вина, а съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл, държавният служител,
който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в
този закон наказания. Изключение от
изискването допуснатото нарушение да е извършено виновно, не е предвидено.
За да бъде доказано
дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице
е необходимо да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на
дееца - умисъл или небрежност и да се прецени цялостното поведение на служителя
по време на изпълнение на задълженията му. В конкретния казус липсва яснота
относно това, какви конкретно действия е следвало да извърши дисциплинарно
наказаното лице, за да не допусне вменените му със заповедта нарушения.
Писменото обяснение на наказаното лице не е било обсъдено от ДНО и
последният не е взел отношение по нито едно от наведените в него обстоятелства.
В заповедта не е
обсъдено и цялостното служебно поведение на служителя. Обстоятелствата какво е
нивото на изпълнение на служебните задачи и дейности от оспорващия е релевантно
към преценката на цялостното му професионално поведение. Как оценката на
професионалните качества ще повлияе на крайното решение относно вида на
дисциплинарното наказание преценява носителят на дисциплинарна власт в
зависимост от конкретните фактически и правни обстоятелства по казуса, но тази
оценка трябва да бъде обективирана в дисциплинарната заповед. Това е така,
защото дисциплинарнонаказващият орган има
задължение да събере всички необходими за установяване на обективната истина и
относими по случая доказателства – както обвинителни, така и защитни.
Съвкупността от събраните доказателства следва да бъде анализирана в цялост,
като се посочат конкретните такива водещи до извод, че едно или друго твърдение
е необосновано и дава превес на обратното. В конкретния случай такава преценка
не е извършвана.
След като ДНО не е
предприел необходимите действия по отстраняване на противоречията, изясняване на действителната
фактическа обстановка и
установяване на обективната истина, не може
да се направи еднозначен и безпротиворечив извод, относно вмененото на оспорващия
нарушение на служебната дисциплина.
Предвид всичко
изложено по-горе, при извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146
от АПК, настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и
териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при
допуснато нарушение във формата, предвид липсата на мотиви какво се изразяват
дисциплинарните нарушения, при какви обстоятелства са извършени, времето и
мястото на тяхното извършване и при съществено нарушение на административно-производствените правила, които съвкупно са довели и до
неправилно прилагане на материалноправните разпоредби.
Затова обжалваната
заповед се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна в условията на чл. 146,
т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
При този изход на
делото и своевременно направеното искане, жалбоподателя има право на разноски.
От представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 10/ се
установява, че оспорващият е договорил и заплатил в брой при сключване на
договора сумата от 500,00 /петстотин/ лв. за процесуално представителство по
делото, която сума е в минимално предвидения размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на Т. сумата от 510,00
/петстотин и десет/ лева, от които 500,00 /петстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение и 10,00 /десет/лева държавна такса за завеждане на делото, които
следва да се заплатят от НОИ в
качеството му на ЮЛ, в чиято структура се намира административният орган, издал отменения
административен акт.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед № 1015-06-134 от 04.08.2021 г. на Директора на ТД на НОИ – гр. Враца, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 97 от ЗДСл, във
вр. с чл. 11, ал. 2 от Вътрешни правила за дейността на Инспектората на
НОИ, чл. 14, ал. 4 от Вътрешни правила
за правата и задълженията на потребителите на информационната среда на НОИ и
чл. 6, ал. 1, т. 1-т. 3 и ал. 2, т. 1, 2 и 6 от Кодекс за поведението на
служителите в НОИ, на Ц.Г.Т. *** е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90,
ал. 1, т. 1 от ЗДСл - „*“.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Т., сторените от него разноски по делото в
размер на 510,00 /петстотин и десет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 124, ал.1, изр. последно от
ЗДСл.
АДМ. СЪДИЯ: