Определение по адм. дело №529/2025 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 3327
Дата: 11 декември 2025 г. (в сила от 11 декември 2025 г.)
Съдия: Росица Басарболиева
Дело: 20257200700529
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 август 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3327

Русе, 11.12.2025 г.

Административният съд - Русе - VIII състав, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 20257200700529 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 53, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), във връзка с чл.145 от АПК.

Образувано по жалба на „Булмаркет ДМ“, ЕООД, със седалище гр.Русе, представлявано от Адвокатско дружество „Кирякови и ко“, чрез упълномощения адвокат – С. К., срещу Решение № Р-330/32-219298 от 17.07.2025 г. директора на Агенция "Митници", с което на дружеството е разрешено заплащане на акциз, дължим от „Полисан“ АД /в несъстоятелност/, в размер общо на 165 186,44 лева (сто шестдесет и пет хиляди сто осемдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинка) – главница и лихва към 03.07.2025 г. в размер общо на 128 615,63 лева (сто двадесет и осем хиляди шестстотин и петнадесет лева и шестдесет и три стотинки) за три вида акцизни стоки.

Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението поради издаването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и несъответствие на целта на закона. В жалбата се твърди, че задължението за акциз и лихви е погасено поради изтекла петгодишна давност по чл.171 от ДОПК. Отделно от това, по отношение на акцесорното задължение се навежда и самостоятелно основание – вменяване на задължението за лихви за периода от 31.07.2018 г. до придобиване на стоките от дружеството, което е станало добросъвестно и по надлежния ред, противоречи на основни принципи на правото, тъй като на дружеството се вменява отговорност за чуждо неправомерно поведение. Впоследствие, в представените писмени бележки вх. №4929 от 17.11. 2025 г. по описа на съда, страната навежда довод и за това, че в производството по несъстоятелност на „Полисан“ АД /в несъстоятелност/ от НАП са предявени и приети вземания за данъци, такси и акцизи за 20 489 792.47 лв. в т.ч. главници – 17 604 070,18 лв. и лихви до 16.12.2019 г. /датата на откриване на производството по несъстоятелност/ – 2 748 636.20 лв., а освен това лихва върху главницата за периода от 17.12.2019 г. до 13.01.2020 г. -136 920 лв. Не е предявено искане за лихвите върху главниците след посочена последно дата т.е. от 14.01.2020 г. до окончателното плащане, поради което вземането за тях е погасено.

Претендира се отмяна на оспореното решение в неговата цялост, а в условията на евентуалност – отмяна му в частта на определените за плащане лихви за периода от 31.07.2018 г. до придобиване на стоките от дружеството - жалбоподател.

Ответникът - директора на Агенция "Митници", в придружително писмо, с което на съда е изпратена жалбата, ведно с административната преписка, възразява, че жалбата е недопустима. Мотивира се, че липсва правен интерес от оспорване за дружеството, тъй като с оспореното по делото срещу Решение № Р-330/32-219298 от 17.07.2025 г. директорът на Агенция "Митници" изцяло се удоволетворява направеното от дружеството искане да заплати дължимия акциз.

От представената административна преписка, от фактическа страна се установява следното:

Административното производство е започнало по депозирано от „Булмаркет ДМ“ ЕООД, със седалище гр.Русе до директора на Агенция „Митници“ искане на основание чл.53,ал.6 вр. чл.44, ал.2,т.3 от ЗАДС, с peг. №32-196037 от 27.06.2025 г., допълнено е писмо pег. №32-210741/10.07.2025 г. /л.15-л.16 и л.6 от преписката/, за издаване на разрешение дружеството да заплати начисления акциз за стоки, находящи се в гр. Русе, [улица], а именно:

- 191 955 литра минерален терпентин, съхраняван в резервоар №R101;

- 19 710 литра промишлен газьол, съхраняван в резервоар №R13;

- 25 029 кг или 27 925 литра котелно гориво (тежко гориво, съхраняван в резервоар №R12.

Искането е мотивирано с това, че с Постановление №260012 от 28.05.2025 г. на Русенски окръжен съд, Търговско отделение, по търговско дело за несъстоятелност № 225/2018 г., съдът е възложил на жалбоподателя „Булмаркет ДМ“ ЕООД конкретно посочено в постановлението имущество на несъстоятелния длъжник „Полисан“ АД (в несъстоятелност), а именно гореописаните акцизни стоки. Тъй като искателят е придобил стоките, то той се явява лице с правен интерес и желае да заплати дължимия за стоките акциз, за да може да се разпорежда с тях.

Искателят е представил в заверен препис влязлото в сила на 25.06.2025 г. Постановление №260012 от 28.05.2025 г. на РОС. С него процесните акцизни стоки са възложени на „Булмаркет ДМ“ ЕООД, след проведена публична продан чрез търг на имущество от масата на несъстоятелността на „Полисан“ АД (в несъстоятелност) и обявяване на дружеството-жалбоподател за купувач.

Във връзка с постъпилото искане, с писмо рег. №32-199785 от 01.07.2025 г. /л.14 от преписката/ от директора на ТД Митница Русе е поискано становище и информация дали за въпросните количества гориво, предмет на искането на „Булмаркет ДМ“ ЕООД, със седалище гр.Русе, е заплатен акцизът изцяло или частично, като предостави документи, доказващи плащането (ако има такова). В случай че акцизът не е заплатен, да предостави информация за размера на дължимия акциз по съответната акцизна ставка за всяка от посочените в постановлението стоки и съответната лихва, която е изчислена към датата на изготвяне на писмото. В допълнение да предостави информация дали въпросните количества гориво, предмет на искането на „Булмаркет ДМ“ ЕООД, със седалище гр.Русе се намират в централните резервоари с №№R101, R13 и R12 на територията на бившия данъчен склад на „Полисан“ АД (в несъстоятелност), както и кода на Комбинираната номенклатура, наименование на стоките, наличните количества в резервоарите и друга информация, която счита за относима към случая.

Директорът на ТД Митница Русе, с писмо рег. №32-203872 от 03.07.2025 г. /л.12 и л.13 от преписката/, е установил следното:

„В периода м. май – м. юни 2019 г. от независима сървейорска организация „Карго Сървей“ Енд Софтуер“ АД в присъствието на служители на ТД Д. (сега ТД Митница Русе) е установен видът на наличните акцизни стоки на територията на бившия данъчен склад на „Полисан“ АД чрез вземане на проби. След издаване на митнически лабораторни експертизи и становище за тарифното класиране, вида на продуктите, съхранявани в резервоари R101, R12 и R13 е установено, както следва:

R101 – минерален терпентин, код по [рег. номер] 21;

R12 – тежко гориво със сяра от 0,1 % до 1 % код по [рег. номер] 67;

R13 – пром. газьол/газьол със сяра от 0,002 % до 0,1 % код по КН 27101947.

Във връзка с молба рег. №32-55659 от 17.02.2021 г. от Т. Д. И. – синдик на „Полисан“ АД /в несъстоятелност/, [ЕИК], относно извършване на оглед и опис, с цел установяване състоянието на имуществото, собственост на „Порисан“ АД, е извършена проверка на място в петролна база с адрес гр. Русе, [улица] (бившия данъчен склад на „Полисан“ АД), със собственик „ЕЛ ЕН ДЖИ СИСТЕМИ“ ЕООД, обективирана с протокол от извършена проверка №21BG4000A008055/23.02.2021 г.

От представител на независима сървейорска организация „СЖС България“ ЕООД, в изпълнение на заявка №3004968 на „Полисан“ АД, в присъствието на проверяващия екип, е извършено замерване на нивата акцизни продукти, съхранявани в резервоари R101, R12 и R13 и R1-7. За констатациите от замерването е издаден доклад за извършена инспекция №3004968/23.02.2021 г. Установените количества с „протокол за замер. и калкулация на резервоар“ по резервоари са съответно:

R101 – минерален терпентин, количество 191 955 литра при 15°С,

R12 – тежко гориво, количество 29 925 литра при 15°С, което съответства на 25029 кг във вакуум и

R13 – промишлен газьол, количество 19 710 литра при 15°С .

Измерените количества съответстват на посочените количества в искането от „Булмаркет ДМ“ ЕООД, със седалище гр.Русе и постановление №260012 от 28.05.2025 г. на Русенски окръжен съд.

Гореупоменатите акцизни продукти са част от стоките, които са налични по регистър ДСН, неразделна част от подадената акцизна декларация за последния данъчен период, дължимият акциз за които е окончателно установен с ревизионен акт №[рег. номер]-PK2-PA3/12.11.2018 г.

Към настоящия момент акцизът за тях не е заплатен изцяло или частично“.

Позовавайки се на тези данни, административният орган е издал оспореното по делото Решение № Р-330/32-219298 от 17.07.2025 г., с което е разрешил плащане на акциз, дължим от „Полисан“ АД (в несъстоятелност), да бъде извършено по реда на чл. 44, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, от „Булмаркет ДМ“ ЕООД, със седалище гр.Русе“ ЕООД с ЕК124077052, във връзка с подадено искане рег. №32-196037 от 27.06.2025 г., допълнено с писмо рег. №32-210741/10.07.2025 г., в размер на 165 186,44 лева (сто шестдесет и пет хиляди сто осемдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинка) и лихва към 03.07.2025 г. в размер на 128 615,63 лева (сто двадесет и осем хиляди шестстотин и петнадесет лева и шестдесет и три стотинки) за следните акцизни стоки:

- минерален терпентин, с код по [рег. номер] 21, количество от 191 955 литра, съхраняван в резервоар № R101 - в размер на 136 288,05 лева (сто тридесет и шест хиляди двеста осемдесет и осем лева и пет стотинки) и лихва към 03.07.2025 г. в размер на 106 113,17 лева (сто и шест хиляди сто и тринадесет лева и седемнадесет стотинки);

- котелно гориво (тежко гориво), с код по [рег. номер] 64, количество от 25 029 кг, съхранявано в резервоар №R12 - в размер на 16 168,73 лева (шестнадесет хиляди сто шестдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) и лихва към 03.07.2025 г. в размер на 12 588.88 лева (дванадесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки);

- промишлен газьол, с код по [рег. номер] 47, количество от 19 710 литра, съхраняван в резервоар R13 - в размер на 12 732,66 лева (дванадесет хиляди седемстотин тридесет и два лева и шестдесет и шест стотинки) и лихва в размер на 9 913,58 лева (девет хиляди деветстотин и тринадесет лева и петдесет и осем стотинки).

По преписката е приложено Решение № Р-329/202004 от 12.07.2018 г. на директора на Агенция „Митници“ /л.20-л.21 от делото/, с което е отнет Лиценз №45, издаден на „Полисан“ АД, за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, с адрес на склада: гр.Русе, [улица], на територията на КТМ, и е прекратено действието на лиценза. В решението има изрично позоваване на чл.53, ал.3 от ЗАДС, според който текст - решението подлежи на предварително изпълнение.

В хода на съдебното производство по инициатива на съда /определение № 2347 от 18.08.2025 г. на л.12 от делото; определение № 2593 от 29.09.2025 г. на л.15; определение от открито съд. заседание на 21.10.2025 г. на л.103-л.104 от делото/ са събрани множество доказателства, относими към предмета на спора, които ще бъдат обсъдени по-долу, ведно с излагане на правните изводи на съда.

От правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл.53, ал.6 от ЗАДС - в 7-дневен срок при подадено искане от лицата по чл. 44, ал. 2, т. 2 или 3 директорът на Агенция "Митници" издава разрешение или отказ за плащане на акциз, заедно с дължимата законна лихва. Актът се съобщава само на лицата по чл. 44, ал. 2, т. 2 и 3 и подлежи на обжалване по реда на АПК в тридневен срок от връчването му.

Оспореното по делото Решение № Р-330/32-219298 от 17.07.2025 г. е издадено на основание горецитираната разпоредба от ЗАДС. Същото е съобщено на дружеството на 25.07.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне на л.5 от преписката. Жалбата е подадена на 28.07.2025 г. /разписка на л.7 от делото/, с което е спазен преклузивният три дневен срок за оспорване по чл.53, ал.6 от ЗАДС. Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна – адресата на акта „Булмаркет ДМ“ ЕООД. Неоснователен е доводът за липса на интерес от оспорване, тъй като решението е по подадено искане от дружеството и изцяло е удоволетворено. Доколкото с акта на оспорващото дружество се разрешава заплащане на акциз и лихви т.е. възниква публично задължение, актът има утежняващ характер и при доводите за недължимостта задълженията, то за адресата е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна.

По силата на чл.44, ал.2 от ЗАДС, акцизът може да бъде заплатен и от: 1. друго лице, различно от лицето по ал. 1, с писменото съгласие на длъжника; 2. собственика на стоката, който е вложител в данъчния склад, при прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, след издадено разрешение от директора на Агенция "Митници" и 3. друго лице, различно от лицата по т. 1 и 2, при прекратено действие на лиценза за управление на данъчен склад, когато докаже правен интерес, след издадено разрешение от директора на Агенция "Митници".

В оспореното решение директорът на А. М. е приел, че са налице всички кумулативни условия по чл. 53, ал. 6, вр. чл. 44, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, а именно:

1. прекратено действие на лиценз за управление на данъчен склад, с решение па директора на Агенция „Митници“,

2. непогасено задължение за акциз;

3. основание за погасяване изцяло/частично на задължението за акциз, за което се иска да бъде погасено от трето лице.

4. дългът, който се иска да бъде погасен, е необходимо да бъде определен, като размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната ставка.

С оглед наведените в жалбата до съда първоначално доводи, за оспорващото дружество спорно по делото е единствено второто от условията – погасени ли са по давност при условията на чл.171 от ДОПК задълженията за акциз за процесните три стоки, възникнали за „Полисан“ АД (понастоящем в несъстоятелност). Отговорът на съда е, че давност, в хипотезата на ДОПК, не е настъпила и задължението за акциз е ликвидно и изискуемо.

В същото време, от значение за преценката на законосъобразността на оспореното по делото решение имат факти и обстоятелства, които административният орган не е изследвал при постановяване на решението, а също и не са наведени доводи за тях в жалбата на съда, но за които съдът е събрал доказателства в хода на съдебното производство и ще изложи съображения в следващите се мотиви.

Първото от горепосочените кумулативни условия по чл. 44, ал. 2, т. 3 от ЗАДС е налично /то не е и спорно между страните/ - с Решение №Р-329/32-202004 от 12.07.2018 г. на директора на Агенция „Митници“, Лиценз №45 за управление на данъчен склад, находящ се в гр. Русе, [улица], на територията на КТМ, с ИН на данъчен склад BGNCA00049001 и лицензиран складодържател „Полисан“ АД (тогава дружеството не е било в несъстоятелност) е отнет и действието му е прекратено /л.20 и л.21 от преписката/.

Решението за отнемане и прекратяване действието на Лиценз № 45 за управление на данъчен склад е връчено на „Полисан" АД на 16.07.2018 г., чрез пълномощник на дружеството, видно от приложена разписка за връчване.

Съгласно чл.53, ал.3 от ЗАДС, лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция "Митници", което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

Горецитираното Решение №Р-329/32-202004 от 12.07.2018 г. на директора на Агенция „Митници, има за последица възникване на задължение за заплащане на акциз за „Полисан" АД, за процесните стоки, тъй като съгласно чл.20, ал.1 ЗАДС, задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а според чл. 20, ал. 2, т. 9 ЗАДС, освобождаване за потребление е прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен склад – за всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз.

На 20.07.2018 г., на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС, дружеството е регистрирало в БАЦИС електронен акцизен данъчен документ (е-АДД) с УКН 0000000003920387/20.07.2018 г., с който е начислило дължимия акциз за всички налични в обекта на датата на прекратяване на лиценза енергийни продукти, съгласно водения регистър ДСН, включително и за процесните три акцизни стоки.

Според чл.85б от ППЗДС - в случаите на прекратяване на действието на лиценза за управление на данъчен склад или регистрацията акцизната декларация се подава в 14-дневен срок от датата на съобщаване на решението за прекратяване.

В случая съобщаване на решението за прекратяване е извършено на 16.07.2018 г. и с подадената на 01.08.2018 г. акцизна декларация per. № [рег. номер]/01- 01018/01.08.2018 г. за последния данъчен период от 01.07.2018 г. до 16.07.2018 г. /според чл.43, ал.5, т.1 от ЗАДС последният данъчен период обхваща времето: от началото на календарния месец, през който е прекратен лицензът или регистрацията, до датата на съобщаването на решението за прекратяването им/, „Полисан" АД е декларирало начисления акциз общо в размер на 10 521 093,12 лв., който не е платен и към датата на издаване на оспореното по делото решение на директора на АМ.

От митническите органи е възложено извършване на ревизия на „Полисан" АД, със Заповед за възлагане на ревизия № [рег. номер]-PK2- Р 1/29.05.2018 г., издадена от заместник-началник на Митница Русе, за задължения за акциз за периода от 01.01.2013 г. до 16.07.2018 г., връчена на РЛ на 29.05.2016 г. /л.29 от делото, лице и гръб/.

Последвала е ЗИЗВР № [рег. номер]-PK2- ЗИ9/32-167333 от 12.06.20218 г. /л.101 от делото, гръб/ като е разширен обхватът на ревизията – задължения за акциз за периода от 01.01.2013 г. до 11.06.2018 г.

С последваща ЗИЗВР № [рег. номер]-PK2- ЗИ66/32-215246 от 25.07.20218 г. допълнително е разширен обхватът на ревизията като периодът е определен на 01.01.2013 г. до 16.07.2018 г., т.е включен е и последният данъчен период от 01.07.2018 г. до 16.07.2018 г., за който се дължи акциз и е подадена АДД, вкл. и за процесните три стоки /л.102 от делото/. Тази ЗИЗВР № [рег. номер]-PK2- ЗИ66/32-215246 от 25.07.20218 г. е връчена на РЛ на 30.07.2018 г., видно от приложената разписка на л.114 от делото.

Ревизионното производство е финализирано с издаване на Ревизионен акт № [рег. номер]-PK2-PA3/12.11.2018 г. на митническите органи /л.31-л.45 от делото/. С него, на „Полисан" АД, са установени задължения за акциз в размер на 16 029 684,40 лв. и лихви към датата на издаване на ревизионния акт в размер на 724 254,51 лв., в т.ч. и непогасеното задължение по акцизната декларация, подадена от дружеството за последния данъчен период от 01.07.2018 г. до 16.07.2018 г. - акциз в размер на 10 521 093,12 лева и лихва в размер на 306 889,77 лв. върху главницата за периода от 31.07.2018 г. до издаване на ревизионния акт т.е. 12.11.2018 г.. изрично в РА е посочено, че се следва и внасяне на лихви за просорочия , изчислени до деня на плащането включително.

Ревизионният акт е връчен на 14.11.2018 г. /разписка на л.45, гръб от делото/, няма спор, че същият не е обжалван и е влязъл в сила.

От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че с Решение №302 от 16.12.2019 г. по т. дело №225/2018 г. на РОС е открито производство по несъстоятелност на „Полисан" АД.

Именно в това производство, във фазата на осребряване на имущество от масата на несъстоятелността, процесните акцизни стоки са възложени с постановление на ОС-Русе на „БУЛМАРКЕТ ДМ“ ЕООД, след проведена публична продан чрез търг и обявяване на дружеството-жалбоподател за купувач.

От писмо ЦУ на НАП от 21.10.2025 г. /л.115 по делото/ и приложената към него молба до РОС с рег. № 24-29-210 от 20.01.2020 г. /л.116-л.121 от делото/ се установява, че от НАП, в срока по чл.658, ал.1 от ТЗ, в производството по несъстоятелността са предявени публични вземания по две акцизни декларации /посочени с номер и дата, различни от подадената за последния данъчен период/, а също и вземанията по Ревизионен акт № [рег. номер]-PK2-PA3/12.11.2018 г., с който са установени и задълженията за акциз за последния данъчен период от 01.07.2018 г. до 16.07.2018 г., включващ акциза и за процесните три стоки.

Видно от приложената към писмото молба до РОС с рег. № 24-29-210 от 20.01.2020 г. относно предявяване на вземания /л.116-л.121 от делото/ вземанията по Ревизионен акт № [рег. номер]-PK2-PA3/12.11.2018 г. на митническите органи са в т.1.11, в една обща група - т.1 „Публични задължения за данъци, такси и акцизи за 20 489 792.47 лв. в т.ч. главници – 17 604 070,18 лв. и лихви – 2 885 722,29 лв.“ В тази точка /л.116, гръб от делото/ изрично е разписано, че публичните задължения за данъци, такси и акцизи се разделят на:

- възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, съответно главници и лихви;

-възникнали лихви след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, в периода от 17.12.2019 г. до датите, посочени в приложената към настоящата молба Справка за задълженията на „Полисан“ АД т.е. до 13.01.2020 г.

Според цитираното писмо на НАП, вземанията са приети в пълен размер от синдика със списък на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството по чл.687 вр. чл.686, ал.1, т.2 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 12.02.2020 г. под № 20200212105248, който списък е одобрен без изменения с Определение №385/20.07.2020 г. по т. дело №255/2018 г. на РОС.

Видно от списъка е, че липсва предявено и прието вземане за лихви върху дължимия акциз, установен с ревизионния акт, вкл. и за акциза за процесните три стоки, от 14.01.2020 г. до окончателното изплащане на главниците, макар такива лихви за забава да се следват по силата на издадения ревизионен акт.

По данни от същото писмо ЦУ на НАП от 21.10.2025 г. /л.115 по делото/ се установява, че в резултат на одобрени от съда по несъстоятелността частични сметки за разпределение на суми, постъпили от продажби от масата на несъстоятелността, са платени 194 908.96 лв. за главници по горецитирания РА, за което са уведомени ТД Д. на А. М., съда по несъстоятелността и синдика на дружеството.

Следва да бъде съобразено, че производството по несъстоятелност е универсално изпълнително производство, за което важат специфичните норми на Търговския закон. То има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите (с приети вземания) и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника – чл.607 от ТЗ. Когато не може да бъде постигнато оздравяване, се преминава към осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник по реда на Глава четиридесет и шеста от Търговския закон на основание решението на съда по несъстоятелност по чл.710 ТЗ. Осребряването се извършва от синдика, в изпълнение на предоставените му с чл.658, ал.1, т.16 ТЗ правомощия, с разрешение на съда по несъстоятелност. Посредством уредените в закона способи за осребряване вещите и имуществените права на длъжника, включени в масата на несъстоятелността, се превръщат в пари и получените от осребряването суми се разпределят между кредиторите за погасяване на задълженията на длъжника по реда на чл.720 и сл. от ТЗ. Във фазата по осребряване производството по несъстоятелност има характер на производство за универсално принудително изпълнение, насочено към постигане на една от целите по чл.607 ТЗ - справедливо удовлетворяване на кредиторите.

Установеният след откриване на производство по несъстоятелност ред за изпълнение на задължение към кредиторите на несъстоятелния длъжник, което е възникнало преди датата на РОПН /в случая 16.12.2019 г./, е уреден в част IV от ТЗ. Възникналите преди датата на решението вземания към длъжника се предявяват от кредиторите по реда и в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ, а приетите по смисъла на чл.693 от ТЗ вземания се удовлетворяват от синдика по реда на чл. 720 – чл. 722 ТЗ.

Горепосочените характеристики на производството по несъстоятелност налагат извод, че приетото вземане за акциз и лихви по Ревизионен акт № [рег. номер]-PK2-PA3/12.11.2018 г. на митническите органи, който включва и установеното задължение за акциз за процесните три стоки и лихви, които лихви са част от определените с оспореното по делото решение, подлежи на изпълнение само в производството по несъстоятелност и по реда на ТЗ и не може да бъде погасено или изпълнено по друг ред или способ, доброволно или принудително, включително от трето лице, на което да бъде възложено, в полза на конкретен кредитор /в случая с оспореното решение е определено заплащане на акциза по сметка на Агенция „Митници“/.

Административният орган, в производството по издаване на оспореното по делото решение, не е изяснил релевантни за спора факти – горепосочените, не е отчел, че първоначалният длъжник на публичното задължение е в производство по несъстоятелност, че задължението за акцизът е предявено и прието в производството по несъстоятелност и подлежи на удоволетворяване в това специално производство. Ето защо то не може да бъде възлагано от кредитора на трето лице за доброволно изпълнение по реда на ЗАДС. Това се отнася и за акцесорното задължение за лихви, предмет на процесното решение – част от вземането за тях е предявено и прието в производството по несъстоятелност и подлежи на удоволетворяване по реда на ТЗ, а непредявената част от задължението е погасена, което изрично е разписано в разпоредбата на чл.739, ал.1 от ТЗ.

По изложените съображения съдът прави извод, че с оспорено по делото решение административният орган е разрешил плащането на акциза за процесните стоки, ведно с лихвите към 03.07.2025 г., в противоречие със закона.

За пълнота на изложението съдът отбелязва, че е неоснователен доводът на оспорващата страна за погасяване на публичното задължение поради изтекла давност.

Действително, според чл.171 от ДОПК, на която разпоредба се позовава жалбоподателят, публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В случая давностния срок за задължението за акциз по подадената на 01.08.2018 г. акцизна декларация per. № [рег. номер]/01- 01018/01.08.2018 г. за последния данъчен период от 01.07.2018 г. до 16.07.2018 г., включщата и акцизът за процесните три горива, е започнал да тече на 01.01.2019 г. Давността е спряна в хипотезата на чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК - когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта. В случая спирането е на 30.07.2018 г., на коята дата на задълженото лице „Полисан“ АД е връчена ЗИЗВР № [рег. номер]-PK2- ЗИ66/32-215246 от 25.07.20218 г., с която е разширен обхватът на ревизията като периодът е определен на 01.01.2013 г. до 16.07.2018 г., т.е включен е и последният данъчен период от 01.07.2018 г. до 16.07.2018 г., за който се дължи акциз и е подадена АДД, вкл. и за процесните три стоки. Спирането на давностния срок е до 12.11.2018 г. - издаването на Ревизионен акт № [рег. номер]-PK2-PA3/12.11.2018 г. на митническите органи, от когато давността е прекъсната и тече нова давност - чл.172, ал.2 и ал.3 от ДОПК. Впослествие с предявяването на вземането в производството по несъстоятелност давността отново е прекъсната – чл.685а, ал.1, изр. първо от ТЗ. Предвид висящността на производството по несъстоятелност, давността не тече, тъй като според чл.685а, ал.1, изр. второ от ТЗ давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. По аргументи от изложеното, съдът намира за неоснователен доводът за изтекла петгодишна давност за вземането за акциз за процесните три стоки към 01.01.2024 г.

Водим от горното и на основание чл.53, ал.6 от ЗАДС, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Булмаркет ДМ“ ЕООД, със седалище:гр.Русе, Решение № Р-330/32-219298 от 17.07.2025 г. на директора на Агенция "Митници", с което е разрешено плащане на акциз, дължим от „Полисан“ АД /в несъстоятелност/, да бъде извършено по реда на чл.44, ал.2, т.3 от ЗАДС от „Булмаркет ДМ“ ЕООД, със седалище гр.Русе, в размер общо на 165 186,44 лева (сто шестдесет и пет хиляди сто осемдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинка) и лихва към 03.07.2025 г. в размер на 128 615,63 лева (сто двадесет и осем хиляди шестстотин и петнадесет лева и шестдесет и три стотинки) за следните акцизни стоки:

- минерален терпентин, с код по [рег. номер] 21, количество от 191 955 литра, съхраняван в резервоар № R101 - в размер на 136 288,05 лева (сто тридесет и шест хиляди двеста осемдесет и осем лева и пет стотинки) и лихва към 03.07.2025 г. в размер на 106 113,17 лева (сто и шест хиляди сто и тринадесет лева и седемнадесет стотинки);

- котелно гориво (тежко гориво), с код по [рег. номер] 64, количество от 25 029 кг, съхранявано в резервоар №R12 - в размер на 16 168,73 лева (шестнадесет хиляди сто шестдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) и лихва към 03.07.2025 г. в размер на 12 588.88 лева (дванадесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки);

- промишлен газьол, с код по [рег. номер] 47, количество от 19 710 литра, съхраняван в резервоар R13 - в размер на 12 732,66 лева (дванадесет хиляди седемстотин тридесет и два лева и шестдесет и шест стотинки) и лихва в размер на 9 913,58 лева (девет хиляди деветстотин и тринадесет лева и петдесет и осем стотинки).

Определението не подлежи на обжалване.

Преписи от настоящето определение да се изпратят на страните.

Съдия: