№ 29
гр. гр. Д., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калина Т. Димитрова
Членове:Деница Кр. Петрова
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Частно наказателно
дело № 20233200200051 по описа за 2023 година
и за да се произнесе установи следното:
Производството е образувано по реда на чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.1
от ЗПИИРКОРНФС за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.Д.
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено от несъдебни власти на А. и засягащо българската гражданка А.
И. – родена на **********г., с последен известен адрес 9392 с.Д. ул.“П.“
№ 49А.
От извършената служебно справка в НБД за данните на лицето се
установява, че се касае за българската гражданка А. Х. И. - родена на
**********г. в гр.Д., с ЕГН – **********, с постоянен и настоящ адрес с.Д.
общ.Д.ка ул.“П.“ № 49А.
В съдебно заседание представителят на ОП - гр.Д. изразява
становище за признаване на решението за налагане на финансовата
санкция.
Засегнатото лице, редовно призовано и запознато с постъпилото
искане, не се явява, като не представя доказателства за уважителни
1
причини за неявяването си, поради което и на основание чл.16 ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС, съгласно която разпоредба неявяването на лицето, когато е
редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото, съдът даде ход
на делото.
След запознаване с всички доказателства приложени по делото,
Окръжен съд гр.Д. установи следното:
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение на решение №
BH-GS/03/216000020300/21, постановено от Областната администрация на Г.
- Република А. от 13.07.2021г., с което на българската гражданка А. И. е
наложена финансова санкция за правонарушение, извършено на територията
на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на българските
съдилища. С цитираното решение е наложена финансова санкция – парична
сума, която е наложена с решението за осъждане за престъпление в
размер общо на 80,00 евро.
Осъждането е за това, че с МПС, автомобил с рег. № *********** /BG/
на 04.05.2021г. в 00,27ч., в Н. А4, на километър 61.950, по посока У. е
превишила с 18 км/час максималната скорост от 80 км/час, разрешена за
МПС по магистрали и шосета, след изваждане на допустимата
погрешност на измерването.
Деянието е квалифицирано като такова, което се санкционира по
реда на чл.98 ал.1 от Закона за моторните превозни средства във вр. с
чл.58 ал.1 т.2 б.“д“ вр. с чл.134 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за
моторните превозни средства на А..
Решението на Областната администрация на Г. – А. е постановено на
13.07.2021г. и е влязло в законна сила на 03.08.2021г.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
Република България е сезирана като изпълняваща държава в
производството по признаване на решение на чуждестранен съд за
налагане на финансова санкция. Изпратеното в Окръжен съд – Д.
удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на
данните в приложения съдебен акт чието признаване се иска. Касае се за
2
решение за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на
чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за
плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична
санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване
на престъпление или административно нарушение, включително паричните
санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение.
Деянието осъществено от засегнатото лице попада сред изброените
в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС въпреки, че и по българското
законодателство аналогично поведение се санкционира като
административно нарушение съобразно разпоредбите на Закона за
движение по пътищата.
Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже
признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението
е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на български
език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу А. Х. И., за същото
деяние в Р България или в друга държава, различна от издаващата няма
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови
санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или
привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо. Решението на Областната администрация на Г. - А.
не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат
за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България или пък за
деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението
не е по-малко от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният
диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение касае парична сума в
общ размер на 80,00 евро /равностойни на 156,47лв. по курс на Българска
Народна Банка към датата на постановяване на решението – 13.07.2021г./.
Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското
3
законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и
подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.
Производството срещу А. Х. И. е било писмено, като същата е
уведомена съгласно законодателството на издаващата държава лично или
чрез упълномощен според националния закон представител относно правото
си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване. Решението е
било връчено лично на лицето на 17.07.2021г., като е било изрично
уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което
има право да участва.
Предвид обстоятелството, че А. Х. И. е българска гражданка, с
постоянен адрес с.Д. общ.Д.ка, ул.”П.” № 49А, съдът прие, че
местоживеенето й се намира на територията на Р България, т.е., налице е
една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на
решението за налагане на финансова санкция, съдържащи се в чл.30 ал.3
от ЗПИИРКОРНФС.
Липсват доказателства, представени от засегнатото лице за пълно или
частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на
финансова санкция, поради което не следва да се обсъжда чл.17 от
ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи
равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция, или 80,00
евро към 13.07.2021г. са равностойни на 156,47 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.1 във
вр. с чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият окръжен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № BH-GS/03/216000020300/21, постановено от
Областната администрация на Г. - А. на 13.07.2021г., влязло в сила на
03.08.2021г., с което на българската гражданка А. Х. И., родена на
**********г. в гр.Д., с ЕГН – ********** е наложена финансова санкция
за правонарушение, извършено на територията на издаващата държава в
общ размер на 80,00 евро наложена с осъждане за извършеното
4
правонарушение, равностойни на 156,47лв. по курс на Българска Народна
Банка към датата на постановяване на решението – 13.07.2021г.
След влизане в сила на решението, препис от същото ведно с решението,
постановено от Областната администрация на Г. - Р А., да се изпратят
на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение по
реда на Закона за НАП и ДОПК.
След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми
настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението
на основание чл.36 във вр. с чл.22 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след
приключване на изпълнението, също да уведоми настоящата съдебна
инстанция, с цел уведомяване на компетентния орган на издаващата
държава.
Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.
Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както
и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в
седмодневен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5