МОТИВИ ПО НОХД № 649 / 2019
г. НА РСТ
Подсъдимият
Ф.И.М., живущ.***, е предаден на съд с обвинение за това ,че от
неустановена дата през месец януари 2019 г. до неустановена дата през месец
април 2019 г. в с. Твърдинци ,общ. Търговище, при условията на продължавано
престъпление отнел от владението на Т.И.М., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои различни движими вещи на обща стойност 149.04 лева
- престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК.
Производството
е по реда на чл. 370 и следващите от НПК.
Обвинението като безспорно доказано се поддържа от
представителят на ТРП. Пледира се за налагане на наказание „Лишаване от свобода“, към минимума
, като се приложи разпоредбата н чл. 58а от НК, като се приложи разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 от НК, което ще доведе да изпълнение целите на наказанието по чл.
36 от НК
Предварителното изслушване на страните е по реда на
чл. 371 т. 2 от НПК , като подсъдимият Ф.М., представляван от адвокат Р.Д., служебен
защитник назначен в съдебната фаза на процеса, се признава за виновен по
повдигнатото обвинение, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на ОА и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Пострадалият от деянието Т.М. заявява, че не желае да
предяви гр. иск за имуществени вреди и да бъде конституиран, като гр. ищец и
частен обвинител.
След като се запозна с представените и приети по
делото писмени доказателства, подкрепящи направените от подсъдимия
самопризнания, както и фактите изложени в обстоятелствената част на ОА, съдът прие за установено и доказано следното:
Подс. Ф.М. не е осъждан.
Подс. М. *** Той се познавал с пострадалия Т. М., с когото били съседи, като двете къщи
били разделени с оградна мрежа. Предвид познанството
им, подс. М. знаел какво има в имота на съседа му, като бил запознат и с навиците му.Така
той решил да извърши кражба на някои от намиращите в работилницата на св. М.
инструменти, като знаел, че последния отсъства пред деня от дома си.
Намеренията си подс. М.
осъществил пред периода от месец януари 2019 г до месец април 2019 година,
когато на две пъти влизал и мота на св. М. и извършвал кражба на различни
движими вещи.
На неустановена дата през месец януари, подс. М. видял, че сутринта съседа му, св. М. излиза от
дома си. Той изчакал и след известно време
влязъл в двора на къщата през входната врата, която не била заключена.
Зад врата била оставена метална единична стълба на стойност 31.45 лв., която
той взел и отнесъл в къщата си. Върнал се веднага и влязъл в работилницата на М.,
вратата на която също не била заключена, от където взел тесла на стойност 11.55
лв; тесла на стойност 10.63 лв;
строителен метър на стойност 8.50 лв.; метален ъгломер на стойност 2.13 лв и стол на стойност 10 лева, които също пренесъл в дома
си.
След разкриване на кражбата, подс.
М. доброволно предал на полицията металната стълба, като за останалите вещи не
дал логично обяснение и заявил, че са загубени.
На неустановена дата през месец април 2019 г. подс. М. отново проникнал
през незаключената порта в двора на св. М. и влязъл в работилницата му.
От там той откраднал търнокоп на стойност 14.87 лв; гаечен ключ размер 17-19 на стойност 4.67 лв. ; гаечен ключ 19-22 на стойност 5.95 лв;
гаечен ключ 22-24 на стойност 11.05 лв.; гаечен ключ 27-30 на стойност 14.87 и гаечен
ключ 32-36 на стойност 23.37 лв.
От така откраднатите вещи подс.
М. запазил за себе си търнокопа, а
останалите вещи продал на неустановено и непознато от него лице на пазара в с. Хитрино, обл.
Шумен.
На досъдебното производство и в съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, като описва
механизма и авторството на деянието..
Описаната фактическа
обстановка се доказва от обясненията на подс. Ф. М. в
ДП , свидетелските показания на св. Т.М., св. Б. Ц. и св. М. М., заключението
на назначената и приета по делото съдебно-оценъчна експертиза и останалите писмени доказателства по ДП..
При така установената фактическа обстановка,
призната изцяло от подсъдимия , съдът приема, че подс.
Ф.И.М. от неустановена дата през месец януари 2019 година до неустановена дата
през месец април 2019 година в с. Твърдинци, общ. Търговище при условията на
продължавано престъпление отнел от владението на Тефек
И.М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои различни
движими вещи на обща стойност 149.04 лева, с което от обективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършени умишлено, с пряк умисъл, като обвиняемия е съзнавал всички
обективни и субективни признаци на извършеното от него престъпление и е целял
настъпване на обществено опасания резултат от деянието.
При
постановяване на присъдата съдът прие за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, направените
самопризнания и обстоятелството, че подсъдимия признава изцяло фактите
,изложени в обстоятелствената част на ОА, които се подкрепят от писмените
доказателства по делото.
На основание гореизложеното, съдът призна подсъдимият Ф.М.,***,
живущ *** за виновен по повдигнатото по
чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като му определи наказание „шест месеца лишаване от свобода“. След приложение
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, така определеното наказание е намалено с
1/3, като съдът наложи наказание в размер на „Четири месеца лишаване от
свобода“. Така наложеното наказание бе отложено за изтърпяване на осн. Чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила, предвид предпоставките за приложението на този
текст, както и това, че така биха били изпълнени целите на наказанието.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
прецени всички обстоятелства обуславящи степента на отговорността на подсъдимия
– направените самопризнания по отношение механизма и авторството на деянието, изразеното съжаление и разкаяние за стореното
,чисто съдебно минало. Като отегчаващи, това се е възползвал от познанството и
доброто отношение на пострадалия , от неговото напреднала възраст и
здравословно състояние, като по „добросъседски“ е решил да извърши посочените
по-горе в мотивите деяние, без да се замисли, за последиците от това влизане в
чужд дом и причиняване на имуществени вреди от това за пострадалия пенсионер, едва придвижващ се с
бастун. Макар и в малък размер, тези вреди , предвид възрастта , здравословното
и имуществено състояние на пострадалия, за него
са с друга, значително по-висока стойност.
Съдът счете, че наказание в посочения размер, при
липса на предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 55 от НК, би довел до
изпълнение целите на чл. 36 от НК.
Подсъдимият Ф.М.
бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от
117.60 / сто и седемнадесет лева и
шестдесет стотинки/ лева, разноски от ДП .
Водим от горното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: