МОТИВИ към ПРИСЪДА № 14
от 18.02.2020 г. по НОХД № 1340/2019 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу Т.А. *** за престъпление
по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, извършено за времето
от месец февруари 2018 г. до месец октомври 2019 г. включително, в гр.Кърджали.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия, както по отношение на фактите, така и по
отношение на дадената правна квалификация. Намира описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин от доказателствения
материал по делото. Твърди, че чрез бездействието си подсъдимият осъществил
изпълнителното деяние на престъплението, а именно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски за издръжка, общо 2 100 лева. Той
извършил това след като вече бил осъждан с влязла в сила присъда по НОХД №
1083/2014 г. на РС-Кърджали за друго такова престъпление. Прокурорът моли
подсъдимия да бъде признат за виновен по обвинението, за което е предаден на
съд. Предлага за извършеното престъпление на същия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, с отлагане на изпълнението за срок
от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК, както и наказание „обществено
порицание“. Сочи, че подсъдимия имал предходни осъждания, а деянието му било
осъществено през продължителен период от време от почти две години.
Частният обвинител С.Т.А., действащ чрез неговата майка и законен
представител Г.Х.Д., в съдебно заседание се представлява от повереника адв.Д.Д..
Той намира за безспорно и категорично доказано извършеното от подсъдимия
деяние. Моли при определяне на наказанието да бъде взет предвид дългия срок, в
който не е плащана издръжката на детето. Счита, че следва да му се определи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца с отлагане на изпълнението
за срок от 3 години. Сочи, че подсъдимия реализирал доходи, ходил в чужбина да
работи, лятото също полагал труд в земеделието и получавал възнаграждение.
Въпреки това той не изпълнявал своите родителски задължения. Претендира и за
присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия твърди, че действително не
били изплатени визираните в обвинителния акт вноски за издръжка на малолетното
дете. Събраните по делото доказателства обаче сочели, че Т.А. бил безработен,
нямал доходи и не притежавал движимо и недвижимо имущество. Липсвали обективно събрани
факти, че той реализирал доходи и имал възможност да изплаща присъдената
издръжка. В този смисъл не било доказано умишлено противоправно поведение,
насочено към засягане интересите на детето С.А.. Подсъдимият нямал никакви
материални възможности за плащане на издръжка, което обосновавало извод, че от
субективна страна деянието му било несъставомерно. Затова моли същият да бъде
признат за невинен в извършване на престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК.
Алтернативно, ако съдът признае подсъдимия за виновен, защитникът моли за налагане
на наказание от 3 месеца „лишаване от свобода“ с отлагане за 3-годишен
изпитателен срок.
Подсъдимият не се явява в
съдебно заседание, редовно призован, като делото е разгледано при условията на
чл.269, ал.3, т.3 от НПК и след изпълнена процедура по чл.247б, ал.1 от НПК.
Съдът като взе предвид всички доказателства събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.А.Т. е роден на *** ***, обл.Кърджали, български
гражданин, неженен, без образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********. Ползва
се с положителна характеристика по местоживеене.
Подсъдимият Т.А.Т. и свидетелката Г.Х.Д. живели около
пет години на съпружески начала. По време на съвместното съжителство през 2008
г. им се родило детето С.Т.А. – син, роден на *** г. През 2010 г. отношенията
между подсъдимия и свидетелката Д. се влошили и той напуснал семейното жилище.
След като двамата се разделили, Г.Д. изцяло поела грижите за детето С..
С Решение № 114 от 20.11.2013 г. на РС-Кърджали,
постановено по гр.дело № 1390/2013 г. по описа на същия съд, подсъдимият Т. бил
осъден да заплаща на малолетното си дете С.Т.А., чрез неговата майка и законен
представител Г.Х.Д., ежемесечна издръжка в размер на 100 лева, считано от
26.08.2013 г. до навършване на пълнолетие на детето. Съдебният акт на първоинстанционния
съд бил потвърден с Решение № 18 от 03.02.2014 г. на ОС-Кърджали по в.гр.дело №
13/2014 г., влязло в сила на 07.03.2014 г.
След влизане в сила на съдебното решение Т.Т. не
изплащал редовно определената месечната издръжка на малолетното дете. Поради
неиздължаването му в срок, било образувано изпълнително дело № 74/2014 г. по
описа на СИС при PC-Кърджали. Освен това, впоследствие срещу подсъдимия
било образувано и наказателно производство за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което бил осъден с Присъда 109 от 27.11.2014 г. по НОХД № 1083/2014 г.
на РС-Кърджали, в сила от 13.12.2014 г. На Т. било наложено наказание „пробация“,
което изтърпял на 09.07.2016 г.
След осъждането му дълго време подсъдимият Т. плащал
дължимата издръжка, лично на майката и чрез пълномощника си. По образуваното
изпълнително дело № 74/2014 г. по описа на СИС при РС-Кърджали издръжката за
детето С.А. била изплащана по реда на НОРИДПИ от Община Кърджали. Затова по
искане на взискателя – свидетелката Г.Д., изплащането на издръжката по този ред
било спряно, тъй като длъжникът Т.Т. платил сумата от 3 000 лева през 2017 г. и
поел задължението да плаща издръжката редовно. Чрез СИС при РС-Кърджали
подсъдимият не извършвал плащания за издръжка на детето.
До 28.01.2018 г. подсъдимият Т. плащал редовно
издръжка на малолетното си дете. През месец февруари 2018 г. той отново
преустановил плащанията в полза на С.Т.А.. Подсъдимият не изпълнил задължението
си и не платил издръжка на сина си за времето от месец февруари 2018 г. до месец
октомври 2019 г., включително. Така той просрочил общо 21 месечни вноски на
обща стойност 2 100 лева.
Така възприетата фактическа обстановка се установява
от анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: обясненията
на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на
чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК; показания на свидетелката Г.Д., дадени в хода на съдебното следствие, кредитирани
изцяло; Справка от 26.07.2019 г. на СИС при РС-Кърджали; Удостоверение за
раждане от *** г.; Разписка от 10.05.2018 г.; Разписка от 18.09.2018 г.;
Разписка от 30.01.2019 г.; Решение № 114 от 20.11.2013 г. по гр.дело № 1390/2013
г. по описа на РС-Кърджали; Решение № 18 от 03.02.2014 г. по в.гр.дело №
13/2014 г. по описа на ОС-Кърджали; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична
справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия; Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“-Кърджали
относно детето С.Т.А., както и другите писмени доказателства, събрани и приети в хода на досъдебното и съдебно производство.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Т.А.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр.
чл.28, ал.1 от НК, тъй
като за времето от месец февруари 2018 г.
до месец октомври 2019 г. включително, в гр.Кърджали, след като е бил осъден с
Решение № 114 от 20.11.2013 г. на РС-Кърджали, постановено по гр.дело № 1390/2013
г. по описа на същия съд, потвърдено с Решение № 18 от 03.02.2014 г. на
ОС-Кърджали по в.гр.дело № 13/2014 г., влязло в сила на 07.03.2014 г., да
издържа свой низходящ – детето си С.Т.А. с ЕГН **********, като му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 100 лева, чрез неговата майка и законен
представител Г.Х.Д. с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил това свое задължение
в размер на повече от две месечни вноски, а именно 21 месечни вноски, възлизащи
на обща стойност 2 100 лева, като деянието е извършено повторно, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – по НОХД №
1083/2014 г. с Присъда № 109 от 27.11.2014 г. на РС-Кърджали, в сила от
13.12.2014 г., за деяние по чл.183, ал.1 от НК. За съставомерността на
престъплението по този текст е необходимо от обективна страна деецът да е бил
осъден, т.е. да има влязло в сила съдебно решение за това да издържа свой низходящ.
В дадения казус има такова решение, влязло в сила на 07.03.2014 г., за което
той е научил и знае, че касае осъждане за това, че дължи издръжка на детето си С.Т.А..
Това престъпление се извършва само с пряк умисъл, който включва съзнателно
неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка. У подсъдимия такъв е
налице, той е съзнавал общественоопасният характер на извършеното, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Деецът е
работоспособен, макар и постъпленията му да са недостатъчни, от него като
родител се изисква издължаване на сумите. Тези факти са доказани от всички
посочени по-горе доказателства по делото. Те именно установяват по категоричен
начин, че подсъдимия е осъществил с бездействието си престъплението по чл.183,
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. Няма данни Т. да страда
от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността му да упражнява
труд, поради което не са били налице обективни причини, пречещи му своевременно
да заплати дължимата издръжка. Не са установени доказателства деецът да е бил в
обективна невъзможност да си намери работа, респ. да е изчерпал всички възможни
законови механизми за справяне със ситуацията, в която се е намирал. Тези
изводи са в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.183, ал.1 от НК, в която е отбелязана необходимостта във всеки отделен случай съдилищата
внимателно да изследват наличието /липсата/ на непреодолими пречки за
изпълнение на задължението на дееца. По отношение на подсъдимия не са
установени каквито и да било обстоятелства и пречки от непреодолимо естество,
препятстващи заплащането на месечната издръжка в полза на детето С..
Обясненията на подсъдимия за това, че имал и други деца и бил финансово
затруднен, не могат да обосноват отпадане на задължението му, съответно не
изключват субективната страна на престъплението. Деянието на Т.А.Т. се явява повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй
като е извършено след като същият е бил осъден за друго
такова престъпление по чл.183, ал.1 от НК с присъда постановена по по
НОХД № 1083/2014 г. по описа на РС-Кърджали, влязла в
сила на 13.12.2014 г. Наказанието по това осъждане е изтърпяно на 09.07.2016
г., от който момент започва да тече петгодишният срок по чл.30 от НК. Този срок
не е изтекъл към инкриминирания период – от месец февруари 2018 г. до месец октомври 2019 г.
включително.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът по силата на чл.54 от НК съобрази предвиденото
наказание за престъплението по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК – до две години „лишаване
от свобода” или „пробация”, както и „обществено
порицание”; степента на обществена опасност на деянието – типична за
престъплението; степента на обществена опасност на дееца – средна, с оглед
наличието и на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства; смекчаващите
отговорността обстоятелства – тежкото семейно и материално положение на
подсъдимия, направеното самопризнание за извършеното деяние и положителната
характеристика по местоживеене; отегчаващите отговорността обстоятелства – обремененото
съдебно минало на дееца и дългия инкриминиран период, съответно големия брой
неплатени издръжки. Отчитайки всички относими факти, съдът наложи на подсъдимия предвиденото в чл.183,
ал.4 от НК наказание „лишаване от свобода“ към минималния размер, а именно 4 месеца. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер (за осъждането
от 2006 г. е реабилитиран по право), а
срокът на наложеното му наказание „лишаване от свобода” е под три години.
Същевременно съдът счете, че за постигане целите на наказанието и по-специално
за поправянето на дееца не е наложително същият да го изтърпи реално и да бъде
изолиран от обществото, поради което наказанието бе отложено с изпитателен срок
от 3 години. Настоящата инстанция наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото наказание „обществено порицание”, което да се изпълни чрез
залепване на присъдата на видно място в сградата на Кметство Дюлица,
общ.Кирково, за срок от един месец.
Така определените по вид и размер наказания ще
изпълнят целите предвидени в НК и ще спомогнат, както за превъзпитаването на
подсъдимия, така и ще подействат възпиращо спрямо останалите членове на
обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК настоящата инстанция
осъди подсъдимия Т.А.Т. да заплати на частния обвинител С.Т.А., действащ чрез
неговата майка и законен представител Г.Х.Д., сумата от 600 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: