№ 3388
гр. Варна, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Г.а
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20253110103158 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството е предявен иск от „Ф.“ АД срещу „Е.С.“ АД по реда на
чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи да върне сумата от 7848 лв., представляваща
заплатена от заявителя на длъжника сума на 25.05.2022 г. без основание за
съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична
електрическа централа (ФвЕЦ), към електроразпределителната мрежа средно
напрежение за обект: ФвЕЦ с инсталирана мощност 4500 КW, находяща се в
*****, ПИ № 62125.55.24, поръчка № **********, което плащане е направено
по проформа фактура № **********/20.05.2022 г., към която е издадена
фактура № **********/25.05.2022г., ведно със законна лихва за забава от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.2025
г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 315/2025 г. по описа на РС-Варна.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 08.09.2021 г. е започнал
процедура по присъединяване на ФВЕЦ към електроразпределителната
мрежа, по време, на която платил процесната сума за съгласуване условията за
присъединяване с „ЕСО“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно
напрежение. Счита, че сумата е била недължима. Излага, че с действията си по
събиране на сумата ответникът въвежда ограничения чрез заплащане на такса
за съгласуване на ФвЕЦ с „ЕСО“ ЕАД, която не се следва за централи до 5
МВч, тъй като не е нормативно определена. Таксата бил произволно
определена, не да съществува нормативна обосновка за дължимостта й. Сочи,
1
че в чл.116, ал.7 ЗЕ е посочено, че условията и реда за присъединяване към
съответната мрежа се определяне с наредба, а в ал.8 е указано, че операторът
на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов
обект на производител на електрическа енергия въз основа на възможни
бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата. Съгласуването на
операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на
условията за присъединяване на ел. централата към разпределителната мрежа
средно напрежение съгл. чл.53, ал.2 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи не представлява
проучване на присъединяване на обекта към мрежата и не съответства на
включените по количества и обем разходи по одобрената от КЕВР цена по
позиция „2.1. проучване за присъединяване на ел. централи от Ви с обща
инсталирана мощност до 15МВ вкл.“ на стойност 7848 лв. и за съгласуването
не е предвидена такса. Сочи, че в случая проучването е извършено от
електроразпределителното дружество, а не от оператора на преносната мрежа.
Споделя практиката, обективирана в адм. д. № 10794/2023 г. на ВАС и адм. д.
№ 2490/2023 г. на ВАС. Счита, че доколкото липсва основание за заплащане на
исковата претенция, то ответникът се е обогатил без основание. Моли за
уважаване на претенцията. Претендира разноски за настоящото производство,
както и за заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „Е.С.“ АД
депозира отговор на исковата молба. Сочи, че на 09.03.2022 г. ищецът е заявил
проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа
централа (ФвЕЦ) към електроразпределителната мрежа и по конкретно такава
с номинална изходна мощност 4,5 MW, планирана за изграждане в *****, ПИ
№ 65125.55.24. След извършено проучване на условията за присъединяване на
обект на производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа е установено, че ФвЕЦ може да бъде
евентуално присъединена към електроразпределителната мрежа средно
напрежение, като е необходимо съгласуване на условия за промяна на
условията за присъедиеняване на електропровод 20 KV от закрита
електроразпределителна мрежа 20 KV на п/с „Тръстиково“. Ответникът
изпратил на 09.05.2022 г. писмо до „ЕСО“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД), с което е
подадено искане за съгласуване на условията за присъединяване на ФвЕЦ към
разпределителната мрежа средно напрежение. Сочи, че на 20.05.2022 г. е
издадена проформа-фактура № ********** от 20.05.2022 г. за сумата от 7848
лева, както и че на ищеца са изпратени становището и проформата-фактура.
Излага, че на 25.05.2022 г. е заплатена сумата по проформа-фактурата от
страна на ищеца, за което ответникът е издал фактура № 19156 от 30.05.2022 г.
Посочва, че на 30.05.2022 г. сумата е преведена от ответника на „ЕСО“ ЕАД,
за което е издадена фактура № 19156 от 30.05.2022 г. Излага, че на 29.11.2022г.
в „Е.С.“ АД постъпило писмо на „ЕСО“ ЕАД във връзка с промяната на
условията за присъединяване, като на 24.08.2022 г. на дружеството е издадено
2
становище относно условията за присъединяване, извън тези уредени по
ЗЕВИ. Като счита, че предвиденото съгласуване на операторите на
разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за
присъединяване на електрическа централа към разпределителна мрежа средно
напрежение съгл. чл.53, ал.2 от Наредба № 6 следва да се окачестви, като
проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, което
съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от
КЕВР цена на ЕСО ЕАД по позицията „2.1 Проучване за присъединяване на
електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MB
включително", на стойност 7848 лв., публично достъпна на интернет
страницата на „ЕСО“ ЕАД, намира, че е било налице основание з а даване на
сумата и не дължи връщането й. Подчертава, че „Е.С.“ АД извършило
вменените си по закон задължения като е извършило проучване,
съгласувателна процедура с електроенергийният системен оператор, като в
крайна сметка е издало положително становище относно условията за
присъединяване на обект за производство на електрическа енергия извън тези,
уредени по Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) с изх. №
ПВИ-867/24.08.2022г.
Ответникът отправя искане до съда за привличане на трето лице –
помагач на негова страна - „ЕСО“ ЕАД. Излага, че ответното дружество не е
окончателен реципиент на извършеното плащане. Сочи, че е изискало
плащане предвид полученото на 18.05.2022г. в „Е.С.“ АД писмо от „ЕСО“
ЕАД, с което се посочва че искането за съгласуване на необходимите условия
за промяна на условията за присъединяване на електропровод 20KV от
закрита разпределителна уредба (ЗРУ) 20kV на п/с „Тръстиково“, поради
присъединяването към електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ с
инсталирана мощност 4.5 MW, планирана за изграждане в ПИ № 65125.55.24,
*****, ще се осъществи след заплащане на цена за проучване в размер на 7848
лв. с ДДС, след заплащането на която „ЕСО“ ЕАД ще пристъпи към
разглеждане на искането. На 25.05.2022г. ответното дружество е получило
сумата от 7848,00лв. по издадената проформа-фактура №
**********/20.05.2022г., като е издал фактура № ********** от 25.05.2022 г.,
а на 30.05.2022г. същата сума е преведена на „ЕСО“ ЕАД, извършило услугата
по съгласуване. Плащането е прието от получателя, поради което е издадена
фактура № 19156 от 30.05.2022г. Счита, че след като ответното дружество не е
окончателен получател на плащането, не следва последното да носи
отговорност за връщането й.
В законоустановения срок „Е.С.“ АД предявява и обратен иск срещу
„ЕСО“ ЕАД, в случай че бъде осъден да заплати на ищеца претендираното
обезщетение, „ЕСО“ ЕАД да бъде осъден да му заплати присъдената сума.
Моли за отхвърляне на главния иск и евентуално уважаване на предявения
обратен иск. Претендира разноските по делото.
С определение № 5386 от 24.04.2025 г. е конституиран „ЕСО“ ЕАД като
трето лице помагач на страна на ответника „ЕРП С.“ АД. С определение от
3
16.06.2025 г. обратният иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
обратния иск от страна на „ЕСО“ ЕАД. В същия се излагат доводи
неоснователността на главния и обратния иск. Сочи, че в настоящия случай е
било поискано присъединяването на обект на оператора на разпределителната
мрежа по реда на чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6, а именно: присъединителен
електропровод високо или средно напрежение, собственост на „Е.С.” АД,
присъединен към преносната мрежа, което той е бил длъжен да стори съгласно
чл. 116а ЗЕ. Твърди, че след като към електроразпределителната мрежа е щяла
да бъде присъединена ФвЕЦ, която да работи в паралел с електроенергийната
система, то необходимо е било извършването не само на съгласуване, но и на
проучване съгласно чл. 102, ал. 4 Наредба № 6, доколкото тази разпоредба
изисква, представянето и на документи по реда на Част трета от Наредба № 6.
Излага, че поради необходимостта от извършеното проучване, е дължима
таксата от 7848 лв. на основание чл. 51, ал. 6 от Част трета от Наредбата,
определена в т. 2.1 от Решение № Ц-27/28.07.2016 г. на КЕВР. Твърди се, че
тъй като едно от изискванията за присъединяване на ФвЕЦ е сключването на
предварителен договор между двата мрежови оператора за присъединяване на
обект на оператора на електроразпределителната мрежа към
електропреносната такава, то това би било невъзможно без определяне на
относимите условията, което се извършва на етап проучване и евентуално
бива последвано от сключването на договора при необходимост от изменение.
Намира, че ако бъде приета тезата на ищеца по главния иск, би се стигнало до
неравнопоставеност на участниците на електроенергийния пазар и до
нарушаване на принципите за конкуренция и финансово стабилен енергиен
пазар.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подадено е искане № ********** от 09.03.2022 г., направено от „Ф.“ АД
до „Е.С.“ АД за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична
електрическа централа към електроразпределителната мрежа (неотговарящи
на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ) за обект, находящ се в с. Садово, община Аврен, обл.
Варна, ПИ № 65125.55.24, с номинална изходна мощност на електрическата
централа до 5000 kW. Установява се, че от „Е.С.“ АД е изпратено до „ЕСО“
ЕАД искане с изх. № ПВИ -867#1 от 09.05.2022 г. за съгласуване на условията
за присъединяване на обект: Фотоволтаична електрическа централа с
местоположение на присъединяване: с. Садово, община Аврен, обл. Варна,
ПИ № 65125.55.24.
Изпратено е уведомление с изх. № 6069509 от 10.05.2022 г. от „Е.С.“ АД
до „Ф.“ АД за подаденото до „ЕСО“ ЕАД искане за съгласуване на условията
за присъединяване на процесния обект към електроразпределителната мрежа
4
средно напрежение.
По делото е представено писмо от „ЕСО“ ЕАД до „Е.С.“ ЕАД от
16.05.2022 г., в което е посочено, че във връзка с присъединяване на нов
електропровод 20 kV към ЗРУ на п/ст „Тръстиково“ поради присъединяване
към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с инсталирана мощност 4,5
MW, планирана за изграждане в с. Садово, община Аврен, обл. Варна, ПИ №
65125.55.24 е необходимо да се заплати сумата от 7848 лева с ДДС за
проучване, като след заплащане на сумата „ЕСО“ ЕАД ще пристъпи към
разглеждане на искането.
Видно е, че във връзка с постъпилото писмо от „ЕСО“ АД за заплащане
на сумата от 7848 лв. с ДДС за проучване съгласно чл. 102, ал. 3 от Наредба №
6/2014 г. е изпратено уведомление с изх. № 6069509/10.05.2022 г. от страна на
„Е.С.“ АД до „Ф.“ АД. В писмото е посочено, че от ответника е изготвена
проформа фактура № ********** от 20.05.2022 г. за стойността от 7848 лева.
Приложено е платежно нареждане от 25.05.2022 г. /л. 8 от заповедното
производство/, от което се установява, че сумата от 7 848 лв. е заплатена в
полза на „Е.С.“ АД, като за основание на плащането е посочена проформа
фактура № ********** от 20.05.2022 г. Видно от платежно нареждане от
30.05.2022 г. от „Е.С.“ АД е заплатена сумата от 7 848 лв. в полза на „ЕСО“
ЕАД за проучване условията по присъединяване на ФЕЦ 4,5 MW, с. Садово,
община Аврен, обл. Варна, ПИ № 65125.55.24. Издадена е фактура №
********** от 25.05.2022 г. от страна на „Е.С.“ АД на „Ф.“ АД за сумата от
7848 лева. Впоследствие е издадена „ЕСО“ ЕАД на „Е.С.“ АД фактура №
19156 от 30.05.2022 г. за сумата от 7 848 лв. за проучване за присъединяване на
обект към ЕПМ-ФЕЦ 4,5 MW, ПИ 65125.55.24, с. Садово.
По делото е приложено писмо от 24.08.2022 г. от „ЕСО“ ЕАД до „ЕРП
С.“ АД, в което е дадено становище за съгласуването на присъединяването на
фотоволтаична електрическа централа с мощност 4,5 MW, намираща се в с.
Садово, община Аврен, обл. Варна, ПИ № 65125.55.24 по начина, определен
от „ЕРП С.“ АД при изпълнение на конкретно посочени условия.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова претенция с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Предвид уважаване искането на ответника „ЕРП С.“ АД за привличане в
производството на трето лице помагач, е предявен и обратен иск по реда на
чл. 219, ал. 3 от ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
срещу последния.
Съобразно това, за успешното доказване на ищцовата претенция ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил
на ответника сумата от 7 848 лв. на 25.05.2022 г..
При установяването на горните обстоятелства ответникът е следва да
5
докаже, че е било налице основание за заплащане и задържане на сумата от 7
848 лв., вкл. че предвиденото съгласуване на операторите на
разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за
присъединяване на електрическа централа към разпределителна мрежа средно
напрежение съгл. чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 представлява проучване на
присъединяване на обекта към преносната мрежа, което съответства на
включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на
„ЕСО“ ЕАД по позицията „2.1 Проучване за присъединяване на електрически
централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MB включително“, на
стойност 7 848 лв.
С постановеното по делото определение от 16.06.2025 г. по чл. 140 от
ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
извършеното от ищцовата страна в полза на ответника „ЕРП С.“ АД
заплащане на сумата от 7 848 лв. Последното се установява и от
представените доказателства – проформа фактура № ********** от
20.05.2022 г., към която е издадена фактура № ********** от 25.05.2022 г.
Съобразно изложеното, настоящата съдебна инстанция намира за доказани
вменените в тежест на ищцовото дружество обстоятелства, поради което на
анализ подлежат направените от ответника възражения по съществото на
спора.
По въпроса за основанието на плащането:
Съгласно чл. 116, ал. 7 от ЗЕ условията и редът за присъединяване към
съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или
снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между
електрическите съоръжения се определят с наредба, приета от комисията.
Съгласно чл.2 от Наредба № 6 от 2014 г. за присъединяване на производители
и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обекти на клиенти и производители
на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа
мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови
оператор. Мрежовият оператор, към чиято мрежа може да се осъществи
присъединяването, издава и договаря с лицето, поискало присъединяването 1.
становище за условията и начина на присъединяване; 2. предварителен
договор за присъединяване, когато такъв се изисква, сключен между
преносното или съответното разпределително предприятие и лицето,
поискало присъединяването; 3. договор за присъединяване, сключен между
преносното или съответното разпределително предприятие, към чиято мрежа
ще се осъществи присъединяването, и лицето, поискало присъединяването на
обекта. В процесния случай не е налице хипотеза, в която преносният
оператор следва да извърши процедура по проучване за присъединяване по
смисъла на чл. 2 от Наредбата.
В Наредба № 6 от 24.02.2014 г. не е предвидено задължение за
заплащане на определена такса за действията по съгласуване, а само за тези по
6
проучване. Освен това от КЕВР няма определена такава цена.
С Решение № Ц-27/28.07.2016 г. на КЕВР, по заявление на „ЕСО“ ЕАД е
утвърден ценоразпис за извършване на услугата „проучване на условията за
присъединяване на обекти на клиенти и обекти на производители към
електропреносната мрежа“, на основание чл. 51, ал. 6 от Наредба № 6/2014 г.
Съгласуването не съставлява проучване и за него не се дължи такса. Първо се
извършва съгласуване на искането за присъединяване на обекта към
преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 6/2014 г., след което се
извършва проучване за присъединяване и съответно се сключва
предварителен договор за проучване с оператора на съответната мрежа, към
която ще се извърши присъединяването.
В случая, видно от представеното по делото уведомление от 16.05.2022 г.
от „ЕСО“ ЕАД до „ЕРП С.“ АД, първият е предпоставил разглеждането на
искането на ответника за съгласуване на условията за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ФЕЦ на ищеца с инсталирана мощност
4,5 MW, находяща се в с. Садово, община Аврен, обл. Варна, ПИ №
65125.55.24, от заплащането на сумата от 7 848 лв. на основание чл. 102, ал. 3
от Наредба № 6 от 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи. Предвид това ответникът е поискал заплащането на
същата от „Ф.“ АД във връзка с искането на последния за проучване условията
за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6 от 2014 г. предвижда
заплащане на проучването за присъединяване на обекти на оператори на
разпределителните мрежи към преносната мрежа по утвърден от КЕВР
ценоразпис на услугите на оператора на преносната мрежа. Редът за
присъединяване на електрически централи към електрическите мрежи извън
тези, уредени по ЗЕВИ, е развит в Глава четвърта, Раздел I от Наредба № 6.
Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредбата писмено искане за проучване на
условията и начина на присъединяване на електрическа централа към
електрическата мрежа се отправя до оператора на разпределителната мрежа
по местонахождение на електрическата централа, когато общата инсталирана
електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5 MW /в
настоящия случай 0,18 MW/. Нормата на чл. 53, ал. 2 от Наредбата предвижда
съгласуването на операторите на разпределителни мрежи с оператора на
преносна мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа
към разпределителната мрежа средно напрежение. След съгласуването
операторът на преносната мрежа следва да изготви предварителен договор за
присъединяване и да изпрати писмена покана до оператора на
разпределителната мрежа за сключването му в срок от 25 дни от получаване на
поканата. Именно за това съгласуване в настоящата хипотеза операторът на
преносната мрежа „ЕСО“ ЕАД е претендирало процесната сума от 7 848 лв., а
именно: като предпоставка за разглеждането на искането на производителя на
7
електрическа енергия за присъединяване на обекти към електрическата
мрежа. Съобразно приложеното по делото становище от „ЕРП С.“ относно
условията за присъединяване на обект за производство на ел. енергия извън
тези, уредени от ЗЕВИ от 11.11.2022 г. съдът намира, че в случая проучването
е извършено от електроразпределителното дружество, в съответствие с чл. 56
от Наредбата, а не от оператора на преносната мрежа.
Настоящият състав счита, че не е налице равнозначност между
употребените в подзаконовия нормативен акт термини – „съгласуване“ на
условия за присъединяване на електрическа централа и „проучване“ на
условията и начина за това, доколкото самите действия по съгласуване и
проучване представляват различни етапи на процедурата по присъединяване
на обект на производител на ел. енергия към електрическата мрежа. Касае се
до отделни етапи в процедурата, като е необходимо първо съгласуване на
искането за присъединяване на обекта към преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба № 6, което съгласуване не е обусловено от заплащане на цена,
след което съгласуване се извършва проучване за присъединяване и съответно
се сключва предварителен договор за проучване с оператора на съответната
мрежа, към която ще се извърши присъединяването.
Въпреки, че не са задължителни за настоящия състав, последният
споделя доводите изложени в тази посока в Решение № 1265/05.02.2024г. по
адм. д № 10794/2023 г. по описа на ВАС и Решение № 7284 от 4.07.2023 г. на
ВАС по адм. д. № 2490/2023 г., III отд. В подкрепа на това се явява фактът на
обособяване от страна на законодателя на две различни разпоредби, уреждащи
съответния етап и предвиждащи различни участници в него, а именно: за
съгласуване условията между оператора на разпределителното дружество и
този на преносната мрежа досежно условията за присъединяване на обект към
ел. мрежа /чл. 53 от Наредбата/ и за проучване, което се извършва от мрежовия
оператор, а в случая от електроразпределителното дружество /чл. 56 от
Наредбата/. Посоченото навежда до извода, че доколкото нито в Наредбата е
предвидена дължимостта на такса за съгласуване, предвид това, че от „ЕСО“
ЕАД е сторено това, а не проучване, задължението за извършването на което е
вменено в тежест на друго лице, нито по тълкувателен път може да бъде
обосновано предположение за дължимостта на такава за извършеното
съгласуване, то искът на Иван Маринов Иванов следва да бъде уважен в пълен
размер.
В този смисъл е съдебната практика, обективирана в Решение № 1222 от
15.11.2024 г. по в. гр. д. № 1730/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна и
Решение № 10 от 07.01.2025 г. по в. гр. д. № 2139/2024 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, Решение № 856 от 31.07.2025 г. по в. гр. д. № 1022/2025 г. по
описа на Окръжен съд – Варна, която настоящият съдебен състав напълно
споделя.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
8
от ЗЗД съдът намира следното:
Предвид сбъдването на вътрешно – процесуалното условие, а именно
уважаването на първоначално предявения иск, то следва да бъде разгледан
предявеният в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по него „ЕРП С.“ АД е доказването на получаване на
сумата от 7 848 лв. на 25.05.2022 г. от „Ф.“ АД, за тази сума е издал проформа
фактура № ********** от 20.05.2022 г., респ. фактура № ********** от
25.05.2022 г., както и че е заплатил същата сума на 30.05.2022 г. на „ЕСО“
ЕАД с преводно нареждане № 737В1О022150001Н и с оглед постъпилото
плащане от страна на „ЕСО“ ЕАД е издадена фактура № 19156 от 30.05.2022 г.
Ответникът по обратния иск „ЕСО“ ЕАД е следвало да докаже, че има правно
основание да събере процесната сума и да я задължи вкл., че тя е събрана за
„Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща
инсталирана мощност до 15 MB включително“ и нормативно установения й
размер възлиза на 7 848 лв.
По делото вече е установено, а и действително не е оспорено от „ЕРП
С.“ АД получаването на сумата от 7 848 лв. на 17.11.2022 г. от „Ф.“ АД, както
и издаването на проформа-фактура № ********** от 20.05.2022 г. за сумата.
Установява се и от приложеното платежно нареждане от 30.05.2022 г.
извършеното от „ЕРП С.“ АД в полза на „ЕСО“ ЕАД плащане на процесната
сума, за което и последният е издал фактура № 19156 от 30.05.2022 г. Мотиви
за недължимостта в полза на „ЕСО“ ЕАД на сумата в размер на 7 848 лв.,
претендирана от последния като такса за проучване за присъединяване на
електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MW
включително, вече са изложени, поради което и не следва да бъдат
приповтаряни. С оглед на горното, съдът намира за основателен и предявения
обратния иск, поради което следва да бъде уважен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Предвид изхода от спора право на разноски има ищецът „Ф.“ АД, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. От ищеца се претендира заплащането на
държавна такса от 156,96 лв. и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 1 100 лв. При присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение на страната съдът не следва да цени направеното възражение
за прекомерност от страна на ответника по обратния иск - „ЕСО“ ЕАД,
доколкото последният няма интерес да релевира подобно възражение спрямо
ищеца по главния иск. Затова в полза на „Ф.“ АД са дължими съдебно-
деловодни разноски за настоящото производство в общ размер на 1256,96
лева.
С оглед изхода от спора по обратния иск в полза на ищеца по него „ЕРП
С.“ АД се следва репарирането на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Последният претендира заплащането на сумата от 313,92 лв. за заплатена
държавна такса, както и 2 592 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. В
9
производството са направени възражения за прекомерност от страна на ищеца,
както и от „ЕСО“ ЕАД спрямо претендираното възнаграждение от „ЕРП С.“
АД.
Ориентирът на следващото се възнаграждение в производството е 1
084,80 лв., доколкото попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Претендираната сума от
2592 лв. с ДДС надвишава размера до определената такава, поради което
следва да се редуцира. След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба
за възнагражденията за адвокатска работа. Затова и съдът намира, че
възраженията се явяват основателни, поради което на страната следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер, близък до
минималния такъв - 1100 лева без ДДС, респ. 1320 лева с ДДС, съответно
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1633,92 лева.
За заповедното производство, съобразно изхода от спора са дължими
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 856,96 лева, от които 156,96 лева
– държавна такса и 700 лева –адвокатско възнаграждение, съобразно
представените доказателства за направата на същите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните „Ф.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ********** и „Е.С.“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********, че
ответникът дължи да върне сумата от 7848 лв. /седем хиляди осемстотин
четиридесет и осем лева/, представляваща заплатена от „Ф.“ АД на „Е.С.“ АД
сума на 25.05.2022 г. без основание за съгласуване условията за
присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа
(ФвЕЦ), към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект:
ФвЕЦ с инсталирана мощностн, находяща се в *****, ПИ № 62125.55.24,
поръчка № **********, което плащане е направено по проформа фактура №
**********/20.05.2022 г., към която е издадена фактура №
**********/25.05.2022 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.2025 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 315/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, на
основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕСО“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ********* да заплати на „Е.С.” АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: **********, сумата от 7848 лв. /седем
хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/, представляваща платена на
10
30.05.2025 г. без основание стойност за съгласуване условията за
присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа към
електроразпределителна мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 4,5 MW, планирана за изграждане в *****, ПИ №
62125.55.24, ПВИ-687 #18.05.2022 г., което плащане е направено на ответника
по издадена фактура № 19156 от 30.05.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на обратния иск – п. к. 22.04.2025 г. до окончателното
изплащане на задължението, ПРИ УСЛОВИЕ, че „Е.С.” АД изпълни
постановеното срещу него решение по иска по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7 848 лв., ведно със законна лихва
за забава от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
10.01.2025 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 315/2025 г. по описа на Районен съд
- Варна.
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ********** да заплати на „Ф.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: *********, сумата от 1 256,96 лв. /хиляда
двеста петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство, както и
сумата от 856,96 лв. /осемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕСО“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ********* да заплати на „Е.С.” АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: **********, сумата от 1633,92 лв. /хиляда
шестстотин тридесет и три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство по обратния иск, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач
„ЕСО“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
********* на страната на ответника „Е.С.” АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11
12