№ 934 / 17.12.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на единадесети
декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Г. Видев
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа административно дело № 1327 по описа на
съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на Г.Г.М.,с която е предявен
против Областна дирекция на МВР-Пазарджик следният иск: иск за обезщетение за причинени имуществени
вреди в размерна 600лв., като твърдението е,че вредите са му причинени от
заплащането на адвокатско възнаграждение в същия размер по нахд № 463/2019г. на
Районен съд-Пазарджик,с решението по което делото е отменено като
незаконосъобразно НП № 17-1006-005572/01.11.2018 г., издадено от началник група
в сектор ,,Пътна полиция”към Областна дирекция на МВР- Пазарджик.
Исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца в проведеното открито съдебно заседание, както и в
подадени писмени бележки. Същият претендира и присъждане на направените
разноски в настоящото производство.
Ответникът – Областна дирекция на МВР –
Пазарджик – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание но оспорва
изцяло исковата молба в писмена защита подадена след проведеното открито
съдебно заседание. Алтернативно възразява за прекомерност на претенцията за
обезщетение и на претендирания адвокатски хонорар пред първоинстанционния съд и
в настоящото производство. На свой ред претендира присъждане на разноски.
Прокурорът дава заключение за частична основателност
на предявените искове. Счита, че са налице претърпени от ищеца имуществени
вреди но исковата претенция е прекомерно завишена, както и искането – за
присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
Жалбата е допустима, тъй като съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС „при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.
Основният иск за присъждане на обезщетение в размер на
600 лв. е основателен: Безспорно по делото се установи, че е издадено наказателно
постановление против ищеца от началник в сектор ,,Пътна полиция”към Областна дирекция на МВР- Пазарджик. Ищецът е обжалвал това постановление пред Районен съд – Пазарджик, който с решението си, постановено нахд № 463 по описа на съда за 2019 година го е
отменил. Решението е влязло в сила тъй като не е обжалвано в законоустановения
срок. В съдебното производство пред Районен съд – Пазарджик ищецът е бил
представляван от адвокат В.Д., на когото видно от приложеният договор за правна
защита и съдействие настоящият ищец е заплатил възнаграждение в размер на 600 лв.
Тази сума представлява имуществена вреда за ищеца в
резултат на необходимостта да ползва специализирани адвокатски услуги, за да се
защити в съдебното производство, което в крайна сметка е приключило с отмяна на
наказателното постановление.
Възнаграждението е в размер, който е равен на минимално
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения:
Тази наредба в своя член 18, ал. 2 и 3 предвижда
следното:
Чл. 18. (2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп.,
бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
(3) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв.
В случая, наложеното наказание е глоба в размер на 200
лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, следователно минималното
предвидено в закона възнаграждение е сбора от минималните възнаграждения
предвидени в ал. 2 и ал. 3 от чл. 18 на наредбата, т.е. 300 лв. плюс 300 лв.
или общо 600 лв. Следователно платеното възнаграждение от 600 лв. е справедливо
и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата и за
него следва да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер.
По отношение на разноските, направени в настоящото
производство.
С оглед изхода на делото е частично основателно
искането на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство. Основателно
е възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от 500
лв., при законов минимум от 300 лв. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от
15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС „Институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в
средство за неоснователно обогатяване“. Настоящото дело не се отличава с
никаква фактическа или правна сложност. При него съдът извършва единствено
преценка какъв е изходът на основното дело, преценка която поначало съдилищата,
присъждайки разноски, извършват в допълнение към основните си мотиви.
Затова следва да
му бъдат присъдени 10 лв., платена държавна такса и 300 лв., платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда Областна
дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на Г.Г.М. обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв. /шестотин
лева/, причинени на М.
от
заплащането на адвокатско възнаграждение в същия размер по нахд № 463/2019 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик, с решението по което дело е отменено като
незаконосъобразно НП № 17-1006-005572/1.11.2018 г., издадено от началник група
в сектор ,,Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР- Пазарджик.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на Г.Г.М. разноски по делото в размер на 310
лв. /триста и десет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/