№ 35810
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110117704 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 109092/27.03.2025г. на СРС,
подадена от Г. Р. Т. срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД.
На основание 211, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на „ЮтеКредит България“ ЕООД, че съгласно чл. 50, ал. 5 ГПК
връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране
на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на
търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски,
електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и
частни съдебни изпълнители се извършва САМО ПО РЕДА НА ЧЛ. 38, АЛ. 2 ГПК НА
ПОСОЧЕН ОТ ТЯХ ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС. УКАЗВА на ответника, че, ако няма да
бъде представляван по делото от адвокат или ако вече не е уведомил администрацията
на съда за електронен адрес по чл. 38, ал. 2 ГПК за връчване на книжа и съобщения, в
седмодневен срок от съобщението следва да посочи електронен адрес по чл. 38, ал. 2
ГПК за връчване на книжа и съобщения по делото. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА
„ЮтеКредит България“ ЕООД ЩЕ БЪДЕ НАЛОЖЕНА ГЛОБА ПО ЧЛ. 89, Т. 2 ВР.
ЧЛ. 91 ГПК!
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от ответника „ЮтеКредит
България“ ЕООД срещу ищцата Г. Р. Т. насрещни искове.
УКАЗВА на ищцата Г. Р. Т. в седмодневен срок от съобщението с писмена молба с
препис за насрещната страна да посочи банкова сметка, по която би могла да получи
плащане на евентуално присъдени в нейна полза суми.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 04 ноември 2025г.
Час: 10:20
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за заседанието страните и участниците в производството.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата Г. Р. Т. е предявила срещу ответника искове с правно основание по чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр, за прогласяване нищожността на
сключените между страните Договор за кредит № L370078/02.11.2024г. и Договор за
кредит № L370079/02.11.2024г.
Ищцата твърди че на 02.11.2024г. сключила с „ЮтеКредит България“ ЕООД Договор
за кредит № L370078/02.11.2024г., по силата на който получила в заем сумата от 2500,00
лева при годишна лихва от 49,99%, посочен ГПР от 35,97% и такса за разглеждане от 608,83
1
лева. Кредитът следвало да се погаси за 18 месеца. Сочи се, че този договор противоречи на
закона, заобикаля го и накърнява добрите нрави. Посоченият в него ГПР не отразява
действителният такъв, тъй като не включвал при изчисляването си таксата за разглеждане на
договора, а това трябвало да се направи. Поради това потребителят бил въведен в
заблуждение. Що се касае до Договор за кредит № L370079/02.11.2024г., същият бил
сключен за сумата от 370,88 лева, която трябвало да се върне за 18 месеца. Сумата от 370,88
лева ищцата никога и по никакъв начин не била получавала, поради което договорът
следвало да се прогласи за нищожен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез юрк.
Звезделина Хаджиева е подал Отговор на исковата молба, вх. № 203568/11.06.2025г. на СРС,
с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Не спори относно
наличието на договорите за кредит. Заявява, че задълженията по тях не са платени и са
дължими, като били обявени за предсрочно изискуеми. Възразява, че договорите са
надлежно подписани съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Сочи, че таксата за разглеждане е
включена при изчисляване на ГПР, който не надвишавал петкратния размер на законната
лихва. Клаузите на договора съответствали на закона и на добрите нрави. Дори таксата за
разглеждане да била нищожна, то това не водело до нищожност на целия договор.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез юрк.
Звезделина Хаджиева е подал Насрещен иск, вх. № 203576/11.06.2025г. на СРС, с който е
предявил срещу първоначалната ищца искове с правно основание по чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 6
ЗПФУР и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за осъждане на Г. Р. Т. да заплати на „ЮтеКредит България“
ЕООД сумата от 2363,49 лева, представляваща остатък от непогасена главница по Договор
за кредит № L370078/02.11.2024г., ведно със законната лихва от подаването на насрещната
искова молба /11.06.2025г./, както и сумата от 12,61 лева, представляваща непогасена
възнаградителна лихва за периода 02.11.2024г.-21.02.2025г. Ищецът по насрещния иск
твърди, че е сключил с ответницата по него Договор за кредит № L370078/02.11.2024г. при
параметрите, описани в исковата молба, което не се оспорвало от нея. Таксата за
разглеждане била такса за допълнителна задължителна услуга, която не е свързана с
усвояване или управление на кредита. Тя била посочена изрично в документацията по
договора за кредит. Заетата сума била усвоена от заемателката, която първоначално
изпълнявала задълженията си, но сетне изпаднала в просрочие, поради което на 21.02.2025г.
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, а претендираните суми останали неплатени.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ищцата и ответница по насрещния иск
Г. Р. Т. не се е възползвала от правото си да подаде отговор на насрещната искова молба.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр е за ответника. Същите следва да установи при условията на пълно
и главно доказване, че между страните са сключени процесните договори за кредит, че
ищцата е дала съгласие за сключването им, че същите отговарят на изискванията на ЗПКр,
ЗПФУР и останалите нормативни актове, че клаузите им, включително на приложимите
общи условия, ако има такива, са валидни и не са неравноправни, като въз основа на тях са
възникнали дължими и изискуеми вземания в тежест на ищцата. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици. Доказателствената тежест по насрещните искове исковете с правно
основание по чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 6 ЗПФУР и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, е за ищеца по тях.
Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него като
заемодател и ответницата Т. е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, предоставянето на съответната сума на заемателя по уговорения от
страните начин и задължаване на ответницата да я върне, включително размера на
дължимата лихва и настъпването на предсрочната изискуемост. В тежест на ищеца е да
докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на предварителна информация на
потребителя, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора,
включително ако договорът е сключен по реда на ЗПФУР. В тежест на ищеца е да докаже, че
клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че ответникът е бил
наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. В тежест
на заемателя-ответник е да установи погасяване на чистата му стойност изцяло/частично. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че между тях са сключени Договор за кредит №
L370078/02.11.2024г. и Договор за кредит № L370079/02.11.2024г. със съдържание, съобразно
представените по делото разпечатки.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените по делото писмени доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото
това, че между страните са сключени Договор за кредит № L370078/02.11.2024г. и Договор
2
за кредит № L370079/02.11.2024г. със съдържание, съобразно представените по делото
разпечатки.
УКАЗВА на ищцата и ответница по насрещните искове в седмодневен срок от
съобщението да заяви дали оспорва претендираните спрямо нея по насрещните искове суми
по размер.
По искането за изслушване на вещо лице съдът ще се произнесе след изпълнение
на горното указание.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4