№ 2160
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100512227 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20126812 от 28.05.2021 г., постановено по гр. д. №
14955/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, е признато за установено, че
К. П. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл. 415 и
чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124, ал.1 ГПК във вр.
чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 144, 69 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия доставена до
топлоснабден имот – апартамент № Е, находящ се в гр. София, ж.к. „*******,
с абонатен № 28422/инсталация ********** и за периода 01.05.2017 г. -
30.04.2019 г., сумата от 48, 69 лв., представляваща стойност за услугата
дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху
сумите от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.06.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 134, 23 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 11.06.2020 г.
Изцяло отхвърлен е искът за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 10, 77 лв. за периода 01.07.2017 г. – 11.06.2020 г.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК, сумата от 568, 62 лв., представляваща сторени от него разноски в
исковото производството и сумата от 76, 15 лв. – разноски в заповедното
производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 2, 82 лв., сторени от него разноски в исковото
производство. Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач „Х.И Р.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени
1
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника К. П. К..
Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като
по делото не е установено наличието на облигационно правоотношение
между страните по делото с предмет - доставка на топлинна енергия. Счита,
че представената декларацията за откриване на партида не е годен документ,
от който може да се направи извод за наличието на облигационни отношения,
още повече, че същата не е подписана. Решаващият съд не е обсъдил
наличието на учредено вещно право на ползване по отношение на лицето
Ц.Д., като по делото липсват доказателства дали същата се е отказала от него
или е починала. Поддържа, че ищецът не е изпълнил доказателствената си
тежест да установи, че именно ответникът е този, който дължи заплащане на
доставената топлинна енергия. Счита, че при учредено право на ползване,
ползвателят е този, който дължи плащане на топлинната енергия. Излага
съображения, че потребената топлинната енергия за сградна инсталация не е
изчислена правилно от вещото лице. Кубатурата на процесния имот не е
установена по категоричен начин, като липсват каквито и да било данни за
обема на останалите имоти в сградата. Изготвената по делото комплексна
съдебно-техническа и счетоводна експертиза счита, че не е обективна, точна и
ясна. Вещите лица са работили по поставените им въпроси само по материали
и доказателства, представени от ищеца, без да изследват други факти и
обстоятелства от значение за делото или да са посетили на място процесната
сграда и имот. Не са посочени и технологичните загуби в абонатната станция,
които следва да фигурират при отчитането на топлинната енергия в
зависимост от работните часове, изменението на температурата на
топлоносителя, почвата, сезона и др. Поддържа, че начислената топлинна
енергия за сградна инсталация от топлопреносното дружество суми за
топлинна енергия не отговорят на реално потребените стойности. Поддържа
възражението си за изтекла погасителна давност за претендираните вземания,
което не е обсъдено от първоинстанционния съд. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като отхвърли предявените искове в тази им
част. Претендира сторените в настоящото производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба на ответника от „Т.С.” ЕАД. С молба от 30.05.2022 г.
поддържа депозираната въззивна жалба. Претендира сторените по делото
разноски вкл. за юрисконсултско възнаграждение, както и тези за особен
представител.
Третото лице – помагач на ищеца - „Х.И Р.“ ЕООД, не е депозирало в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ответника.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент Е, находящ се
в гр. София, общ. Слатина, ж. к. „*******, аб. № 28422, като му дължи сумата
2
от общо 1 338,38 лв., от която: 1 144, 69 лв. - главница за доставена топлинна
енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., 48,69 лв. – главница за дялово
разпределение за същия период, както и сумата от 134, 23 лв. – законната
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018
г. – 11.06.2020 г. и сумата от 10, 77 лв. - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 11.06.2020 г. Във връзка с
подадено на 18.06.2020 г. заявление, по ч. гр. д. № 25399/2020 г. на СРС, 41
състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите
суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Претендира сторените по делото разноски.
С разпореждане от 20.03.2021 г. СРС, 41 състав указал на ищеца в
едноседмичен срок да уточни качеството на ответника на клиент на топлинна
енергия – дали е собственик или ползвател на процесния имот и на какво
основание претендира вземания за дялово разпределение и лихва върху тях,
като представи доказателства за довнесена държавна такса в размер на 73, 23
лв.
На 31.03.2021 г., ищецът депозирал молба, в която уточнил, че
претенцията му спрямо ответника е в качеството му на собственик на
топлоснабдения имот, като посочил и фактическите основания, въз основа на
които претендирал сумите за дялово разпределение. Представил и преводно
нареждане за внесена държавна такса.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Счита,
че по делото не са налице доказателства, които да обосноват извод за
дължимост на претендираните от ищеца суми. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните по делото през исковия период. Счита,
че по делото не са ангажирани годни доказателства относно реално доставена
топлинна енергия до имота. Позовава се на чл.62 ЗЗП, съгласно който дори да
е доставена топлинна енергия на потребителя, то същият не дължи нейното
заплащане, ако не я е поръчал. Оспорва счетоводните справки и извлечения.
Счита, че не следва да дължи суми за дялово разпределение, тъй като между
страните няма сключен писмен договор. Общите условия на ищеца
предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия не го обвързвали. Те следвало да се
заплащат от ищеца на фирмата за дялово разпределение, а по делото
липсвали доказателства ищецът да е заплащал такива суми. Оспорва
показанията на общия топломер, като счита, че същият не отговарял на
съответните технически и метеорологични изисквания. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на начислените суми. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
сторените разноски.
На 27.04.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. П. К. за сумата от
1 144, 69 лв. – главница и 134,23 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018
г. – 11.06.2020 г., както и 48, 69 лв. – главница и 10,77 лв. – лихва за периода
01.07.2017 г. – 11.06.2020 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът
дължи суми за доставена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. –
3
м.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Слатина,
ж. к. „*******, ап. Е, абонатен № 28422. Същият не е заплатил и дължимата
от него сума за топлинна енергия и стойността на изравнителните сметки и
дялово разпределение за процесния период. Посочено е, че дължимите суми
са, както следва: 1 144, 69 лв. - главница за периода м.05.2017 г. – м. 04.2019
г. и 134, 23 лв. – лихва за периода 15.09.2018 г. – 11.06.2020 г., а за дялово
разпределение: 48, 69 лв. - главница за периода м.05.2017 г. – м. 04.2019 г. и
10, 77 лв. – лихва за периода 01.07.2017 г. – 11.06.2020 г. Претендира
сторените в производството разноски в размер на 26,77 лв. – държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
С разпореждане от 25.06.2020 г. по ч. гр. д. № 25399/2020 г. на СРС,
41 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в
размер на 26,77 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника,
с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 156, том ХХХI, дело № 5967/91 е, на 18.05.1991 г. Т.С.Д. и Ц.Т.Д. са
дарили на внука си К. П. К. чрез неговата майка и законен представител
М.Т.Д. - К.а, следния свой собствен недвижим имот придобит по време на
брака им и представляващ съпружеска имуществена общност: апартамент №
Е, находящ се в гр. София, ж. к. ******* надпартер, състоящ се от: две стаи,
дневна, кухня, баня, клозет, дрешник, две антрета и два балкона с обща площ
от 96,60 кв.м., заедно с припадащото му се зимнично помещение № 5, с площ
10,20 кв.м. и таванско помещение № 2, с площ от 11,00 кв. м., заедно с
принадлежащата на апаратамента 2,195 % ид.ч. от общите части на сградата и
толкова ид.части от правото на строеж. С посочения нотариален акт
дарителите Т.С.Д. и Ц.Т.Д. са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещното
право на ползване върху целия апартамент, предмет на дарението.
От представения по делото нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 117, том I, peг. № 4288, дело № 101/2014 г. се
установява, че на 07.08.2014 г. К. П. К. е учредил ипотека върху процесния
апартамент № Е, находящ се в бл. 49 в ж.к. „Яворов“ /предишен „Ленин“/, гр.
София, в полза на „Ю.Б.“ АД. От съдържанието на същия е видно, че при
издаването на горепосочения акт пред нотариус С.М., вписана с рег. № 50 на
НК, с район на действие СРС, са представени документи, установяващи
правото на собственост на К. П. К., а именно: нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 156, том ХХХI, дело № 5967/1991 г., препис – извлечение
от акт за смърт № 393/11.12.2006 г., издаден от СО, район „Изгрев“ на Ц.Т.Д.,
починала на 10.12.2006 г., декларация за отказ от право на ползване върху
недвижим имот акт № 28, том VIII/2008 г. на нотариус № 302 от регистъра на
НК и др.
Съгласно декларацията за отказ от право на ползване върху
недвижим имот акт № 28, том VIII/2008 г., приложена и в производството по
настоящото дело, на 09.07.2008 г. Т.С.Д. е декларирал, че се отказва от
пожизненото и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот, което
4
си е запазил с нотариалния акт за дарение от 18.05.1991 г.
Приложена е първата страница от заявление – декларация от К. П. К.
до „Т.С.“ ЕАД за откриване на партида за имота на негово име, без дата и
подпис.
Видно от представените протоколи от проведеното на 14.11.2007 г.
Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр.
София, ж.к. ******* вх. А, Б и В етажните собственици са взели решение да
се сключи договор с „Х.И Р.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение.
Пред СРС е ангажиран договор от 20.03.2002 г., сключен между
„Т.С.“ ЕАД – възложител и „АН-93“ ЕООД – изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Пред СРС е допусната и изслушана комплексна съдебно-техническа
и счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице инж. А.Ж. в
техническата й част, се установява, че за процесния период редовно са
отчислявани технологични разходи на абонатната станция за сметка на
ищеца. Дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Х.И
Р.“ ЕООД, съобразно изискванията на действащата нормативна уредба.
Определянето на прогнозното количество топлинна енергия и на
действително потребеното е извършвано на база на следните параметри: обща
проектна мощност за отопление на сградата, пълен отопляем обем на сградата
по проект към абонатната станция и пълен отопляем обем на имота по проект
(200 куб.м), работни дни на абонатната станция за отопление и битово горещо
водоснабдяване, денградуси за съответния месец и отоплителен сезон, средна
външна температура за месеца. Фирмата за дялово разпределение е
разпределяла топлинната енергия потребена в процесния имот и общите
части, топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинната
енергия отдадена от сградна инсталация по правилата на Наредба за
топлоснабдяването № 16-334. Вещото лице е констатирало, че в процесния
имот е имало 5 бр. отоплителни тела, на които са били монтирани 5 бр.
топлинни разпределители и 5 бр. термостатни вентили, както и 1 бр. водомер
за отчитане на топлата вода. От м.05.2017 г. до м.04.2019 г. не е извършвано
дялово разпределение от 5 бр. индивидуални разпределители, тъй като
радиаторите са били затапени. За този период на абоната е начислявана само
топлинна енергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Топлинната енергия за сградна инсталация е определена съобразно
изискванията на действащата нормативна уредба, а потреблението на топла
вода е извършвано на база реален отчет на показанията на водомера. Общото
количество топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е определяна за
сградата – етажна собственост като част от общото количество топлинна
енергия за отопление на същата. Делът на процесния имот в това количество
5
е определен според съотношението на пълния му отопляем обем в размер на
200 куб.м. към пълния отопляем обем на сградата по проект на общия
топломер в размер на 9 368 куб.м. За периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г.
разходът за битово горещо водоснабдяване е определян на основата на реален
отчет на показанията на 1 бр. водомер, който е бил технически изправен и
сертифициран. Общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки на всеки 2 календарни години.
Стойността на потребената топлинна енергия от абоната е изчислена от
вещото лице на сумата от общо 1 144, 71 лв., формирана като сбор между
начислената по прогнозни стойности сума от 1 060, 58 лв. и сума за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 84, 65 лв. Процесните суми са
начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, като към тях не са включени лихви за просрочено плащане и
стари задължение. Установява се, че няма данни за извършени плащания за
покриване на начислените суми за исковия период. Задължението на абоната
за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г. възлиза на сумата от 1 144, 69 лв. за
топлинна енергия и 48, 69 лв. – дялово разпределение. Размерът на
обезщетението за забавено плащане от датата на изпадане на забава до
11.06.2020 г. върху дължимата сума за топлинна енергия е изчислен от
вещото лице на сумата от 134, 26 лв., а на обезщетението за забава върху
дължимата сума за дялово разпределение на сумата от 10,77 лв.
Във въззивното производство са представени копия на главни отчети
и изравнителни сметки за периода 2017 – 2019 г., изпратени своевременно по
пощата, но пристигнали след приключване на устните състезания пред
първата съдебна инстанция.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните
му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта
на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Спори се между страните в производството дали през исковия
период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за
продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
6
нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител
на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
От ангажираното по делото писмени доказателства, обсъдени по -
горе, се установи, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден
имот през исковия период. Върху имота с акта на дарение от 18.05.1991 г. е
запазено вещно право на ползване пожизнено и безвъзмездно от дарителите
Т.С.Д. и Ц.Т.Д., но впоследствие първият дарител е заявил отказ от правото
си на ползване на 09.07.2008 г. с нотариално заверена декларация, а вторият
дарител е починал още на 10.12.2006 г., съгласно препис – извлечение от акт
за смърт № 393/11.12.2006 г., издаден от СО, район „Изгрев“, представен пред
нотариус С.М., вписана с рег. № 50 на НК, с район на действие СРС по повод
учредяване на договорна ипотека от 07.08.2014 г. върху процесния недвижим
имот. Тъй като нотариалния акт е издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред, същия е официален документ и
7
като такъв съставлява доказателство за изявленията пред него и за
извършените от него и пред него действия, съгласно нормата на чл.179, ал.1
ГПК.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест да установи принадлежността на
правото на собственост на ответника върху процесния имот за исковия
период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.08.2016 г.
Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая
ответника не твърди и не установява да е упражнил това право срещу Общите
условия на „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., поради което настоящият съдебен състав
намира, че същия ги е приел.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират спорното
правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период
между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот – обстоятелство, което обуславя неоснователността
на наведените във въззивната жалба на ответника оплаквания в тази насока.
Изводите на решаващия съд в тази насока са обосновани, формирани в
съответствие с изискванията на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Х.И Р.“ ЕООД с договор, сключен от
упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице –
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
8
имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по
делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице инж. А.Ж. е дало заключение относно потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на
раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Въпреки, че не е посочен конкретен размерът на
технологичните загуби на абонатната станция е установено, че същите са
отчислявани редовно за сметка на топлофикационното дружество.
Определянето на прогнозното количество топлинна енергия и на
действително потребеното е извършвано на база на общата проектна мощност
за отопление на сградата, пълен отопляем обем на сградата по проект към
абонатната станция и пълен отопляем обем на имота по проект е (200 куб.м),
работни дни на абонатната станция за отопление и БГВ, денградуси за
съответния месец и отоплителен сезон, средна външна температура за месеца.
Установено е, че в имота е имало 1 бр. водомер (технически изправен и
сертифициран) чрез който е отчитано битово горещото водоснабдяване на
база реалното потребление, без да е начислявана топлинна енергия за
отопление на същия, тъй като радиаторите са били затапени. Освен за битово
горещо водоснабдяване на абоната е начислявана и топлинна енергия за
сградна инсталация, която е определена съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. Общото количество топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация е определяна за сградата – етажна
собственост като част от общото количество топлинна енергия за отопление
на същата, като вещото лице е съобразило делът на процесния имот в това
количество според съотношението на пълния му отопляем обем в размер на
200 куб.м. към пълния отопляем обем на сградата по проект на общия
топломер. Установено е също така, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Въззивният съд изцяло възприема изводите на вещото лице от
заключението на комплексната експертизата в тази и техническа част, тъй
като същото е обстойно, компетентно дадено и задълбочено обосновано.
Жалбоподателят не е ангажирал нито пред първата, нито пред настоящата
въззивната инстанция доказателства, които да разколебаят или опровергаят
тези изводите на вещото лице относно доставянето на топлинна енергия и
начина на изчисляването й през исковия период в сградата – етажна
собственост, в която е и процесния топлоснабден имот.
Съгласно заключението на вещите лица по изслушаната пред СРС
комплексна експертиза стойността на реално потребената топлинна енергия
9
за исковия период м.05.2017 г. – м.04.2019 г. възлиза на сумата от 1 144, 69
лв., а за услугата за дялово разпределение в размер на 48, 69 лв.
Жалбоподателя поддържа, че претендираните от ищеца вземания са
погасени по давност.
Такова възражение е своевременно заявено по делото с депозирания
писмен отговор на исковата молба, но не е разгледано от решаващия съд с
обжалваното решение. Ето защо то е част от спорния предмет и въззивния съд
дължи произнасяне по него.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
За исковия период м.05.2017 г. – м.04.2019 г. приложение намират
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 –
дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Съгласно нормата на
чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. Ето защо следва да се приеме, че към датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
18.06.2020 г., претендираните от ищеца вземания не са покрити от
погасителна давност. С оглед на това възражението на жалбоподателя е
неоснователно.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като същият не е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба, не е представляван в проведеното открито
съдебно заседание от юрисконсулт, следва да се приеме, че страната не е
защитавана във въззивното производство от юрисконсулт. С оглед на това се
налага извода, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК и
не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20126812 от 28.05.2021 г., постановено
по гр. д. № 14955/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, В ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
10
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца: „Х.И Р.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. Варна, р-н Приморски, ул.
„******* офис 6.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11