Р
Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр.Варна,
14.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№151/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано
по подадена въззивна жалба от И.Х.Я. чрез процесуалния й представител адв. К.О.
против решение №1524/17.12.2019г., постановено по гр.д.№326/19г. по описа на
ВОС, гр.о., с което: 1/ са
отхвърлени предявените от И.Х.Я. срещу Х.Ц.Д. и С.В.Д. субективно съединени
отрицателни установителни искове с пр.
осн. чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответниците не
са собственици на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: Апартамент №40, на
11 етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2560.47.5.40 по КК на гр.Варна,
одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК-София, с
площ от 82, 80 кв.м., с адрес: гр.Варна, район "Приморски", ул.
„Генерал Скобелев"№13, вх.В, ет.11, ап.40, с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - обект 10135.2560.47.5.39; под обекта -
обект 10135.2560. 47.5.36; над обекта - няма, като самостоятелният обект попада
в сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2560.47, заедно
с избено помещение №40 с площ от 4, 48 кв.м., при граници: изба №39, стълбище и
коридор, ведно с 1, 9445% ид.ч. от общите части на сградата, както и 1, 9445%
ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя по плана на 18 микрорайон,
кметство „Приморски"-гр.Варна, като
неоснователни; 2/ е оставено
без уважение акцесорното искане с пр. осн. чл.537, ал.2 от ГПК за изменение на к.н.а. №20, том I, per. №1002,
дело №78 от 16.03.2016г., вписан на 16.03.2016г. в СВ-Варна, вх. per. №5299, Акт №121, том
XIII, дело № 2754/2016г., в частта, в която е приет за собственик на ½
ид.част от имота Х.Ц.Д.; 3/ И.Х.Я. е
осъдена да заплати на Х.Ц.Д. сумата от 2 860лв., представляващи сторени по делото
разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК;
4/ И.Х.Я. е осъдена да
заплати на С.В.Д. сумата от 2 000лв., представляващи
сторени по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения. Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове
бъдат уважени.
Въззиваемите Х.Ц.Д. и С.В.Д.
в депозирания от всеки от тях отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
чрез процесуалния им представител адв.Х.Х. поддържат становище за нейната
неоснователност и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендират
разноски.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба
ищцата И.Х.Я. твърди, че е собственик на недвижим имот с адм.адрес гр.Варна,
ул.”Ген.Скобелев” №13,
вх.В, ап.40, представляващ самостоятелен обект/апартамент/ с идентификатор
10135.2560.47.5.40 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., с площ от 82, 80
кв.м., при съответни граници, ведно с прилежащото му избено помещение №40 с
площ от 4, 48 кв.м. и 1, 9445% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху държавен имот, придобит посредством участие в ЖСК „Спортист”,
гр.Варна. Сградата, в която
се намира обектът, е въведена в експлоатация с разрешение за ползване от 18.01.
2002г.Като член кооператор от създаването на ЖСК през 1980г. ищцата придобила
право на собственост при разпределение на обектите в нея съгласно разпреде
-лителен протокол от 14.06.1986г. В
годините на изграждане ищцата е изплащала лично от свое име и за своя сметка
стойността на апартамента в периода 1994г.-1995г., като общо е заплатила
271 300 неденом.лв. Първоначално
номерът на избраното от нея жилище бил 38, но с екзекутивна документация
номерацията на обектите е сменена и понастоящем апартаментът е №40. От
изграждане на жилището и понастоящем живее в него и заплаща данъците и таксите
по ЗМДТ.Случайно, при снабдяване с кадастрална схема на имота, необходима й за
да се снабди с н.а. за имота, узнала, че без нейно знание и съгласие е съставен
к.н.а.№196/12.11. 2018г., с който тя и ответникът Х.Ц.Д. са обявени за собстве
-ници на апартамент №40 при равни квоти като придобит чрез участие в ЖСК.
Твърди, че Х.Ц.Д./неин син/ никога не е бил приеман за член кооператор в ЖСК
„Спортист”, нито е участвал финансово в изграждане на жилището. Член кооператор е била само ищцата,
без да е прекратявала членството си. Ако не се приеме, че е придобила
собственост чрез указания способ-членство в ЖСК, евент. твърди, че е придобила
собственост чрез давностно владение, упражнявано от 2004г. и понастоящем. Предвид така съставения/по време на
брака на Х.Ц.Д. с ответницата С.В.Д./ н.а. за собственост върху ½ ид.ч.
от недвижим имот с идентификатор 10135.2560.47.5.40, удостоверяващ права,
каквито същите не притежават, претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответниците, че същите не са собственици на ½ ид.ч. от
горепосочения недвижим имот, както и на осн. чл.537, ал.2 от ГПК да бъде
отменен к.н.а. №196/18г. в
частта му, удостоверяваща право на собственост на Х.Ц.Д.
Ответникът Х.Ц.Д. в
депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва
предявения иск и моли да бъде отхвърлен. Не
оспорва обстоятелството, че ищцата е член кооператор в ЖСК „Спортист” от
учредяването й, както и при изграждането и въвеждането в експлоатация на сградата
с адрес ул.”Ген.Скобелев” №13,
вх.В, в която се намира процесният недвижим имот. Ответникът е приет за член кооператор с нарочно решение
на ОС на ЖСК въз основа на изричното искане на ищцата И.Я., извършено в писмена
форма с нотариално заверен подпис от 26.11.1997г., и молба на ответника за
приемането му за член кооператор, също с нотариално заверен подпис от
27.11.1997г., като двамата са били съкооператори за придобиване собствеността
върху апартамент №40. Затова и с приетия с решение на ОС на ЖСК от 25.03.2004г.
окончателен разпределителен протокол този апартамент е разпределен общо на
двамата, който факт е известен на ищцата, така и съставянето на н.а.Плащанията
към ЖСК са извършвани както със средства на ищцата, така и със средства на
ответника, поел и всички разходи по довършителните работи. Последният със семейството си/съпруга
и дъщеря/ се нанесъл да живее в жилището през 2008г., което обитавали съвместно
с ищцата /те дневната и една спалня, а тя кухнята и другата спалня, при общо
ползване на санитарните помещения и избеното помещение/ до 2014г., когато
ответниците се преместили да живеят в гр.Шумен, но заключили обитаваните от тях
стаи, т.к. там се съхранява тяхно имущество и ги ползват при идванията си в гр.
Варна.
Ответницата С.В.Д.,
редовно уведомена, не е депозирала отговор по иска в срока по чл.131 от ГПК.В
о.с.з. поддържа становище, идентично с това на ответника.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са в условията
на пасивно субективно съединяване искове с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
С учредителен протокол
от 15.12.1980г. е учредена ЖСК „Спортист”, гр.Варна, регистрирана първоначално
в регистъра на кооперациите, водени при ВРС, под №2/81г. Видно от цитирания протокол И.Х.Я. е
била един от 38-те член кооператорите, учредители на ЖСК.Със заповед
№1907/13.06.1986г., издадена от председателя на ИК на ОНС Варна, на осн.
чл.130, ал.1, т.2, вр. чл.120, ал.1 от ЗТСУ/отм., действащ към посочената дата/
на ЖСК „Спортист” е отстъпено право на строеж за изграждане на жилищен блок на
7, 8 и 9 етажа, които ще се построят по системата ЕПЖС и на жилищен блок на 11
и 12 етажа, които ще се построят по системата ЕК.На 18.12.1986г. на ЖСК „Спортист”
въз основа на одобрени архитектурни проекти е издадено разрешение за строеж на
сградите съответно на 7, 8 и 9 етажа и на 11 и 12 етажа. Според представеното извлечение от
разпределителен протокол от 11.06.1987г. на И.Я. е разпределен апартамент №38,
находящ се на ул.”Скобелев” №13,
ет.11 с площ от 83, 80 кв.м. и цена 18 411лв. Касае се за предварително
разпределение на обектите между член кооператорите по чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖСК /без посочена изба, без посочени ид.ч.
от общите части/. Съгласно
представените вносни бележки в периода 1994г.-1995г. И.Я. е заплащала
стойността на жилището, като в последната бележка от 04.06.1995г. за сумата от
17 000 неденом.лв. е посочено, че съставлява последната вноска за ап.№38,
вх.В, ет.11-ЕК. Номерацията на
обектите е променена много по-късно/при приемане на екзекутивната документация
през 2002г./, когато апартаментът от №38 е станал №40. Съгласно представеното удостоверение
от 11.05.1998г., издадено от Териториална проектантска организация гр.Варна,
ЖСК „Спортист” е проектирана в четири етапа, съответно ЖСК „Спортист”-1,
включващ вх.”А” и вх.”Б”/ЕПЖБ/, ЖСК „Спортист”-2, включващ вх.”В”/ЕК/, ЖСК
„Спортист”-3, включващ вх.”А”, ”Б”, „В” и „Г” /ЕПЖБ/ и ЖСК „Спортист”-4,
включващ вх.”Д”/ЕК/, като за всеки етап има изготвени отделни генерални сметки,
работни чертежи, сметна документация и проекти за организация и изпълнение на
строителството. Според така
цитираните етапи процесният недвижим имот попада в ЖСК „Спортист”-2, включващ
вх.”В”/ЕК/ и е с номер 38 до 2002г. Към
исковата си молба ищцата е представила заверено копие от извлечение, изготвено
на 19.04.2013г. от председателя на ЖСК „Спортист”, съгласно което според
разпределителен протокол от 14.06.1986г. ап.№40 на ул.”Ген. Скобелев”№13, вх.В,
ет.11, ЕК, ведно с изба №40 с площ от 4, 48 кв.м. и 1, 9445% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, е разпределен на И.Я.. Оспорена е истинността на документа от
насрещната страна, която е представила същия документ, но в него като лица, получаващи
в дял апартамент №40, са посочени И.Х.Я. и Х.Ц.Д.. Видно от заключението на СГЕ от
20.09.2019г., кредитирано от настоящата инстанция като обективно и компетентно
дадено, представеният от ищцата/вкл. представеният за оригинален документ,
който е цветно фотокопие, а не оригинал съгласно СГЕ/ документ е с материална
подправка - върху оригиналния документ е имало друг текст, който е заличен,
след което е направено цветното фотокопие, т.е. в представения от ищцата документ
е заличено името на Х.Ц.Д., за когото през 2013г. е удостоверено от
председателя на ЖСК, че му е разпределен ап.№40 /според номерацията от 2002г., каквато не е имало към
1986г./, съвместно с И.Я..
С решение от
18.12.1996г. по ф.д.№601/96г. по описа на ВОС, ф.о., ЖСК „Спор -тист” е вписана
в регистъра на кооперативните организации, воден при ВОС, така и всички промени
в управителните й органи, настъпили след първоначалното вписване от 1981г. до
това от 1996г. Видно от
решението няма промяна досежно председателя на УС М. Д. Г.
В противоречие със събраните по делото
доказателства са твърденията на ищцата, че ответникът не е бил член кооператор
в ЖСК „Спортист”.С декларация с нотариално заверен подпис от
26.11.1997г./оспорена е автентичността на подписа, установена е неговата
автентичност от СГЕ от 29.10.2019г., неоспорена от стра -ните/ И.Я. е дала
съгласието си синът й Х.Д. да бъде приет като член кооператор на нейно място в
ЖСК „Спортист”, находяща се на ул.”Скобелев”№13, вх.В, ет.11, ап.38.С молба от
27.11.1997г., също с нотариално заверен подпис, до председателя на ЖСК Х.Ц.Д. е
поискал да бъде приет за член кооператор в ЖСК „Спортист”, находяща се на
ул.”Скобелев”№13, вх.В, ет.11, ап.38. Съгласно представения протокол от
25.03.1998г./копие от целия протокол е приложено и по цитираното ф.д./ от
проведеното общо събрание на ЖСК „Спортист”, свикано с покана от 07.03.1998г. и
присъствали 144 членове от общо 247 членове /необходимия кворум по чл.29 от
ЗЖСК/, е взето решение по обявената т.2 от дневния ред - Разглеждане на молби
на член кооператори за нови член кооператори /общо 14/, където под №5 е
гласувано приемането на Х.Ц.Д. за съкооператор на И.Х.Я. за ап.№38, вх.”В”
ЕК.Оспорена е автентичността на подписите за протоколчик и председател на УС на
ЖСК върху протокола, съответно на В.Ж. и М.Г., като от цитираната СГЕ се
установява, че протоколът е подписан от посочените в него лица. Нормата на
чл.11, ал.2 от ЗЖСК допуска няколко лица да членуват в ЖСК, за да придобият
имот в съсобственост. Налице са в изискуемата от чл.16, ал.2 от ЗЖСК форма
молба за встъпване в членствени права и съгласието на кооператора, както и
необходимото решение на ОС на ЖСК. Съгласие е дадено вкл. за цялостно
заместване, но в последствие искането е изменено и с решението е гласувано
частично такова, т.е. за по-малко от даденото съгласие, като така И.Я. и Х.Д.
заедно са участвали като член кооператори за придобиване в съсобственост
апартамент с №38 /към 1998г. и с №40 след 2002г./.
С разрешение за ползване
№35/18.01.2002г. е разрешено ползването на строеж ЖСК „Спортист”, вх.В с 40 бр.
апартаменти.
На 25.03.2004г. е
проведено ОС на ЖСК „Спортист” в присъствието на 165 членове, на което е приет
окончателният разпределителен протокол за вх.В. Оспорена е автентичността на
подписите за протоколчик и председател на събранието върху протокола, съответно
на К.М. и С.С., както и подписът на председателя на УС на ЖСК М.Г. върху
разпределителния протокол на ЖСК „Спортист”- вх.В, ЕК, ул.”Ген.Скобелев”№13,
вх.В, приет на общо събрание на ЖСК, проведено на 25.03.2004г. От цитираната
СГЕ се установява, че протоколът от ОС и разпределителният протокол са подписани
от посочените в тях лица.Също според СГЕ в протокола на ОС от 25.03.2004г.,
както в и разпределителния протокол от 25.03.2004г., не се установява
извършването на материална подправка.
Съгласно окончателния
разпределителен протокол, приет от ОС на ЖСК на 25.03.2004г., апартамент №40 с
площ 82, 80 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с площ 4, 48 кв.м., както и 1, 9445% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, е разпределен общо на И.Х.Я. и
Х.Ц.Д..По същество взетото от ОС на ЖСК „Спортист” решение на 25. 03.2004г. е
такова по чл.35, ал.1 от ЗЖСК.Не са навеждани твърдения, нито ангажирани
доказателства решението да е било обжалвано. В него е обективирано
разпределението на обектите във вх.В/ЕК/ между член кооператорите и са определени
припадащите им се ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Действително
в него не е посочена окончателната цена на имотите, но между страните в
производството няма спор, че такава е била определена и конкретно така
определената цена досежно апартамент №40 е била изплатена изцяло/така и
съгласно издаденото от председателя на УС на ЖСК М.Г. удостоверение на
19.04.2013г., съгласно което член кооператорите И. Х. Я. и Х.Ц.Д. са направили
всички плащания към ЖСК „Спортист”-2 етап, вх.В, ЕК за апартамент №40,
ул.”Ген.Скобелев”№13, вх.В, ЕК/. Дори и в решението по чл.35, ал.1 от ЗЖСК да е
налице порок/защото не е посочена цената на имотите, която фактически преди
това е била определена/, то съгласно формираната съдебна практика - напр.
Решение №415/08.09.2010г. по гр.д.№513/09г., ВКС, І гр.о., Решение
№424/25.03.2013г. по гр.д.№100/12г., ВКС, І гр.о. и др. решението на ОС на ЖСК
като орган на кооперацията по чл.25 от ЗЖСК не представлява адм.акт /поради
което и не може по пътя на инцидентния съдебен контрол да се извършва преценка
законосъобразността му след като не е било атакувано по предвидения за това
ред/. Правоотношенията са членствени като връзките между членовете и между тях
и органите произтичат от наличието на валидно членствено правоотношение. Общото
събрание е върховен орган и решенията му са задължителни за членовете на ЖСК. В
чл.30 от ЗЖСК са посочени изрично хипотезите, при които решение на ОС е
нищожно. Те в настоящия случай не са налице, т.е. дори и решението да е
незаконосъобразно, то същото, след като не е било обжалвано с конститутивен иск
по реда на чл.39 и чл.40 от ЗЖСК е вляло в сила и е задължително за членовете
на ЖСК, каквито са ищцата и ответникът. По силата на цитираното решение от
25.03.2004г. с окончателно разпределение процесният недвижим имот е разпределен
в съсобственост между ищцата и ответника/без посочени квоти, т.е. при равни
квоти/.
Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.2
от ЗЖСК
въз основа на влязлото
в сила решение по чл.35, ал.1 от ЗЖСК и след представяне на необходимите документи нотариусът
снабдява членовете на жилищностроителната кооперация с нотариални актове, като правото на собственост върху
имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от
правото на строеж, се придобива с издаването на нотариалния акт.В т.2 на ППВС
№3/1983г. са дадени задължителни за съдилищата указания по приложението на тази
разпоредба, като
е прието, че
жилищата, гаражите
и ателиетата след изграждането им се разпределят от Общото събрание на ЖСК и
правото на собственост се придобива от член-кооператора с издаването на нотариалния
акт за съответния имот.Издаването на нотариалния акт по реда чл.35, ал.2 от ЗЖСК следователно само по себе си
удостоверява придобиване правото на собственост върху конкретния обект от
член-кооператора, на
когото този обект е разпределен по решение на ОС на ЖСК.
С к.н.а.№196/12.11.2018г. на
нотариус с рег.№195 И.Х.Я. и Х.Ц.Д. въз основа на приложените към молбата на УС
на ЖСК „Спортист” писмени доказателства/вкл. цитирания разпределителен
протокол, приет с решение на ОС на ЖСК от 25.03.2004г./ са признати за
собственици при равни квоти, т.е. всеки на по ½ ид.ч., на недвижим имот,
строен от ЖСК, а именно апартамент №40, находящ се на 11 етаж в жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна, ул.”Ген.Скобелев”№13 с площ от 82, 80 кв.м., при
съответни граници, ведно избено помещение №40 с площ от 4, 48 кв.м., при
съответни граници, както и 1, 9445% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя.Така съставеният н.а. съответства на
приетото от ОС на ЖСК на 25.03.2004г. окончателно разпределение досежно
апартамент №40.
С издаване на н.а. на 12.11.2018г.
И.Я. е придобила собственост върху ½ ид.ч. от недвижимия имот, а
ответниците Д. са придобили в условия на СИО /брак, сключен на 10.09.1994г.,
ирелеватно е, че съпругата не е била член кооператор, след като актът по чл.35,
ал.2 от ЗЖСК е издаден по време на брака и се касае за възмездно придобиване на
собственост върху недвижим имот/ собствеността върху останалата ½ ид.ч. Допреди
издаването на н.а. по чл.35, ал.2 от ЗЖСК член кооператорите не са собственици
на разпределените им обекти, а техен собственик е ЖСК.Между страните не е
спорна ½ ид.ч., за която цитираният н.а. легитимира ищцата като
собственик. Спорна е другата ½ ид.ч., за която н.а легитимира като
собственици ответниците. Твърденията на ищцата, че същата е неин собственик,
т.к. тя й е била разпределена с разпределителен протокол на ЖСК са
неоснователни - на първо място, защото не е налице такова разпределение,
извършено с окончателен разпределителен протокол, приет с решение по чл.35,
ал.1 от ЗЖСК, а на второ, защото дори и да беше, то, както се изложи, н.а. по
чл.35, ал.2 от ЗЖСК има конститутивни последици по отношение вещното право на
собственост за член кооператора. Евентуално ищцата е твърдяла, че е придобила
по давност тази ½ ид.ч. с давностно владение, осъществявано от 2004г. и
понастоящем. Няма законова пречка член кооператор/а и не член кооператор/ да
придобие по давност право на собственост върху недвижим имот, собственост на
ЖСК. Достатъчно е той да съставлява годен обект на владение и да са се
осъществили визираните в чл.79 от ЗС предпоставки.
Съгласно показанията на св.Д.Б.
същата е ходила на гости в апартамента на И. към 2004г., както и в периода
2008г.-2014г./не помни точно кога/, както и преди около година и половина и в
него не е виждала други хора.Влизала е в хола и кухнята, в малката спалня не е
влизала.
Съгласно показанията на св.С.Д./син
на ищцата, брат на ответника/ майка му живее в апартамент №40 от 2002г.През
2007г. майка му прибрала брат му и семейството му/жена и дъщеря/ в апартамента,
за да не плащат квартира. Обитавали хола и стаята най-вдясно.После там заживял
и свидетелят.Подпомагали майка си с парични суми, но не като наем.От края на
2013г. семейството на Х. се изнесло/свидетелят напуснал жилището от преди
това/, а майка му живее сама. Не е чувал брат му да има претенции към
апартамента/председателят на кооперацията му предлагал да си купи и той жилище,
но Х. се отказал/.След като семейството на Х. се изнесло част от предметите им
останали в там. Впоследствие свидетелят е ходил в жилището един-два пъти, но не
му е работа да влиза по стаите и да знае какво има в тях.
Съгласно показанията на св.В.Д./внучка
на ищцата, дъщеря на ответниците, род.1995г./ баба й живее в жилището от около
2002г.Семейството на свидетелката се пренесло да живее там, когато тя
кандидатствала за 8-ми клас /2007г.-2008г./ и отишло да живее в гр.Шумен
2013г.-2014г.Когато живеели там те ползвали хола и детската стая, а кухнята и
другата стая ги ползвали чичо й С. /докато се оправи неговия апартамент/ и баба
й. Отишли да живеят в апартамента, защото той е техен, не е имало покана или
договорки, не е чувала баба й да изявява претенции и да заявява, че баща й не е
собственик. След като се изнесли са заключили стаите си с ключ и когато майка й
и баща й ходят да си вземат багаж от апартамента не са искали разрешение от
никого.
Съгласно показанията на св.А.Й.
същата е имала връзка/вкл. живяла на семейна начала със свидетеля С. Д./ от
2014г. до началото на 2019г. С. живеел в апартамент на 7 етаж, а И.Я. в същия
вход в апартамент на 11 етаж. Ходила е в това жилище. В него живеели и Х. със
семейството си, които впоследствие се преместили да живеят в друг град, знае от
тях, че имат багаж там.
Съгласно показанията на св.М.Г. /председател
на УС на ЖСК „Спортист”/ лично И.Я. му донесла нейната декларация съгласие за
приемането на сина й Х. през 1997г. за член кооператор и неговата молба. След
решението на ОС от 25.03.1998г. Х. е член кооператор и двамата ги познава като
член кооператори за апартамент №38, впоследствие преномериран и станал
апартамент №40
Ценени в съвкупност така събраните гласни доказателства не установяват упражнявана от ищцата фактическа власт с намерение за своене върху процесната ½ ид.ч. в изискуемия от чл.79, ал.1 ЗС 10 годишен давностен срок. Свидетелите с най-преки наблюдения/вкл. един от водените от ищцата свидетели/ сочат безпротиворечиво, че ответниците са живели в жилището от 2007г. - 2008г. до началото на 2014г. Не се установява в този период ищцата да е манифестирала спрямо тях намерението си за своене досежно процесната ½ ид.ч., нито спрямо представляващия ЖСК председател на УС М.Г., който е бил с ясното впечатление, че апартамент №40 е разпределен на И.Я. и сина й Х.Д., поради което и се ползва от тях.След 2014г. ответниците са напуснали жилището, но ползваните от тях стаи са останали заключени и те имат достъп до тях при прибиранията си в гр. Варна. Предвид горното следва да се приеме, че ищцата не е придобила собственост върху процесната ½ ид.ч. и чрез втория твърдян от нея способ.До обратния извод не водят и представените от същата писмени доказателства, удостоверяващи заплащане в периода 2015г.-2018г. данъци и такси за имота по ЗМДТ.Независимо от горното и с оглед постановките в ТР №8/12 от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че за същата е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, доколкото тя твърди, че е собственик на същото право, което се отрича у ответниците. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. Наред с горното и доколкото на ответника е издаден к.н.а. за собственост по реда на чл.35, ал.2 от ЗЖСК върху процесната ½ ид.ч. допреди отричане правата на ответниците, съответно отмяната на този акт досежно удостоверените в него права на Х.Д. по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, тя не би могла да иска снабдяването си с н.а. за процесната ½ ид.ч.С оглед горното и съдът приема, че е налице правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявените искове, но същите са неоснователни, защото в производството се установи, че ответниците са собственици на процесната ½ ид.ч. от апартамент №40, находящ се в гр.Варна, ул.”Ген.Скобелев”№13, вх.В, ет.11.
Предвид достигането до
идентични крайни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.Всеки от въззиваемите претендира присъждане на
разноски за настоящата инстанция, представляващи адв. възнаграждение в размер
от по 1 000лв., заплатено в брой съгласно представените договори за правна
защита и съдействие от 09.06.2020г.Направено е възражение за прекомерност на
възнагражденията, което с оглед цената на иска -57 082лв. и предвиденото при
този материален интерес минимално възнаграж- дение в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/04г. на ВАдвС от 2 242, 46лв., се явява неоснователно.Разноските следва
да бъдат присъдени в претендирания размер на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1524/17.12.2019г., постановено по гр.д.№326/19г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА И.Х.Я., ЕГН ********** да заплати на Х.Ц.Д., ЕГН **********
сумата
от 1 000лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Х.Я., ЕГН ********** да заплати на С.В.Д., ЕГН **********
сумата
от 1 000лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: