Р Е Ш Е Н И Е
№ 392
гр.Плевен, 26.09.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Катя
Арабаджиева
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №624 по описа
на Административен съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 във вр. с чл. 147,
ал.2 във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест на Иво Радев-прокурор в Окръжна
прокуратура Плевен против Свидетелство за управление на моторно превозно
средство с №*********/22.01.2018 год. за категории „М“ и „В“ с валидност до
22.01.2028 год., издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен на името на Г.Д.П.
с ЕГН:**********.
Сочи се в протеста, че на
19.01.2018г., в гр.Плевен, съобразно чл.13 ал.1 от Наредба №1- 157/01.10.2002г.
на Министъра на вътрешните работи, за условията и реда за издаване на
свидетелства за издаване на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, Г.Д.П.
с ЕГН:********** ***, пл. „Център“ №6, е подал заявление с
рег.№480/19.01.2018г. за
първоначално издаване на свидетелство за
управление на МПС. При подаване на документите П. е представил диплома за
завършено основно образование със Серия Е-99, №001432, с
рег.№0059-20/24.06.1999г., изд. от ОУ „Васил Левски“ гр.Плевен. Инициираното
производство по издаването на СУМПС приключило с издаването на такова с
№*********/22.01.2018г. за категории „В“ и „М“ с валидност до 22.01.2028г. Същото
било връчено на заявителя на 26.01.2018г. и не е било оспорвано по
административен или съдебен ред, като по този начин е влязло в сила. В
последствие от PC-Плевен била получена информация, че
представената от Г.Д.П. диплома за завършено основно образование серия ОП-17,
№040688, с рег.№1054-21/15.06.2017г. издадена от ОУ „Отец Паисий“ с.Опанец,
общ.Плевен, е неистински документ и е обявена за такъв с влязъл в сила съдебен
акт по НОХД №3062/2017г. по описа на РС- Плевен. Сочи се в протеста, че горното
се явява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.99
т.2 от АПК и е от съществено значение за издадения индивидуален административен
акт, което при решаване на въпроса от административния орган не е могло да му
бъде известно, поради което производство по издаването на СУМПС да бъде
възобновено в сроковете, указани в чл.102 ал.2 вр. чл.100 от АПК. Предвид
изложеното се претендира обявяване за нищожно на издаденото на П. СУМПС като
издадено в нарушение на Закона.
В съдебно заседание протестиращият прокурор не се
явява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът – Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание не се явява и не се
представлява и не взема становище по протеста.
Заинтересованата страна Г.Д.П. в
съдебно заседание се представлява от адв.А. от АК-Плевен, който не оспорва
протеста.
Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно чл.145, ал.1 от АПК, административните актове
могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като
според чл.147, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК. В чл.16, ал.1,
т.1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в
административния процес, като предприема действия за отмяна на
незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни
договори и съдебни актове. Българското свидетелство за управление на моторно
превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на моторно превозно средство, според легалната дефиниция на чл.50 от ЗБЛД. Т.е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.3 от АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на
документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно
за притежаване на правоспособност за управление на МПС.
От горното следва извода, че законодателят е
предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на
протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в
системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по
чл.127, т.5 от Конституцията на РБ и чл.16, ал.1, т.1 от АПК. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава
процесуална легитимация за оспорване на издаденото на името на Г.П. СУМПС.
С разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК е
регламентирано, че административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Ето защо,
производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
От доказателствата по делото се установява, че на Г.Д.П.
е било издадено Удостоверение за завършен седми клас с рег.№23172/11.07.2011
год. от Средно общообразователно училище „Стоян Заимов“, гр.Плевен, приложено
на л.5 от ДП-1539/2017 год., ЗМ-701/2017 год.
Въз основа на внесен в РС-Плевен обвинителен акт по ДП
№Д-1539/2017 год., пр.В-3783/2017 год. по описа на РП-Плевен, в РС-Плевен е
образувано нохд 3062/2017 год., приключило с Определение , постановено в
проведеното на 20.11.2017 год. съдебно
заседание по нохд №3062/2017 год., с което РС-Плевен е одобрил, на основание
чл.384, ал.3 от НПК постигнатото между Районна
прокуратура – гр. Плевен, представлявана от прокурор Владимир Радоев и адв.
Д. М. - защитник на подсъдимия Г.Д.П. споразумение за прекратяване наказателно
производство по НОХД № 3062/2017 г. по описа на PC - Плевен , с което
подсъдимият Г.Д.П. се е признал за виновен в това, че на 17.06.2016
г. в с. Опанец, общ. Плевен съзнателно се ползвал от неистински официален
документ за завършено образование - Удостоверение № 23172/11.07.2011 г. за
завършен 7 клас, на което било придаден вид, че е издадено от СОУ „Стоян
Заимов“ гр. Плевен, пред В. И. К. - директор на ОУ „Отец Паисий“ - с. Опанец,
като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност. Деянието му съставлява престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308,
ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. Страните по споразумението договорили следния вид и
размер на наказанието: За така извършеното престъпление от подсъдимия Г.Д.П. и
с оглед предвиденото в чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК и
като е съобразена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, му се определя
и налага наказание „Пробация” при следните пробационни мерки: чл. 42а, ал. II, т. 1 от НК - Задължителна
регистрация по настоящ адрес ***, „Христо Ботев“ № 187 за срок от 3 /три/
години; На основание чл.42б, ал.1 от НК задължителната регистрация по настоящ
адрес да се провежда при периодичност два пъти седмично; чл.42а, ал.2, т.2 от НК-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години;
чл.42а, ал.2, т.6 от НК-безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320
часа годишно за срок от три години.
Същевременно, по делото е приложено издадено на името
на Г.Д.П., Свидетелство за основно образование серия ОП-17, №040688,
рег.№1054-21/15.06.2017 год. от Основно училище „Отец Паисий“, с.Опанец,
общ.Плевен, обл.Плевенска, приложено на л.36 от делото.
Със Заявление вх.№480/18.01.2019 год., приложено на л.28 от
делото, Г.Д.П. е поискал първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС,
по реда на чл.13, ал.1 от Наредба №.I-157/1.10.2002
год. н министъра на вътрешните работи
Към това заявление лицето е представило изискуемите се документи, приложени
на л.33 и сл. от делото, включително е представил Свидетелство за основно
образование серия ОП-17, №040688, рег.№1054-21/15.06.2017 год. от Основно
училище „Отец Паисий“, с.Опанец, общ.Плевен, обл.Плевенска. На Г.Д.П. е издадено Свидетелство за управление на
моторно превозно средство с №*********/22.01.2018 год. за категории „М“ и „В“ с
валидност до 22.01.2028 год., видно от приложен документ на л.40 от делото.
До Директора на Основно училище „Отец Паисий“, с.Опанец,
обл.Плевенска е бил изпратен протоколът от с.з. по нохд №3062/2017 год., на
което е одобрено горното цитирано споразумение.
Със своя Заповед №РД-17-173/9.02.2022 год., Директорът
на Основно училище „Отец Паисий“, с.Опанец, обл.Плевенска е обявил за нищожно
Свидетелство за основно образование серия ОП-17, №040688, с
рег.№1054-21/15.06.2017 год., издадено от ОУ“Отец Паисий“, с.Опанец,
обл.Плевенска на Г.Д.П. с ЕГН **********, предвид влязлото в сила споразумение
по нохд №3062/2017 год. на РС-Плевен. Извършено е заличаване на
Свидетелството в Регистрационната
книга на училището и от Книгата за резултатите
от изпитите на учениците на самостоятелна или индивидуална форма на обучение.
Изпратено е и писмо до МОН-л.56 от делото, с което е поискано Свидетелството за
основно образование да бъде заличено и в регистрите на МОН.
Същевременно е издадена и Заповед
№РД-01-276/20.07.2022 год. от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“-л.72-73, с която са анулирани резултатите на Г.Д.П. с ЕГН **********,
от проведените теоретичен и
практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категория „В“, съгласно протоколи с номера № 1157/18Л2.2017 г. и №
1175/21.12.2017 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Плевен към
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –Плевен. Изложени са мотиви в
заповедта, че с писмо с per. №
16-00-00-1990/21.04.2022 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Плевен и
приложените към него копие от протокол № 606/20.11.2017 г. на Районен съд -
Плевен, както и заповед с № РД-17-173/09.02.2022 г. па директора на ОУ „Отец
Паисий“ - с. Опанец, общ. Плевен , Г.Д.П.
се признава за виновен в това, че на 17.06.2016 г., съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ за завършено образование - Удостоверение за
завършен VII клас № 23172/11.07.2011 г., привидно издадено на негово име от СОУ
„Стоян Заимов“ - гр. Плевен. Със заповед № РД-17-173/09.02.2022 г. директора на
ОУ „Отец Паисий“ - с. Опанец, общ. Плевен, обявява свидетелство за основно
образование серия „ОП-17“, бланков № 040688 и с per. № 1054-21/15.06.2017 г.,
издадено от ОУ „Отец Паисий“ - с. Опанец, общ. Плевен на лицето Г.Д.П. за
нищожно и данните за него са заличени в училищните регистри. За записването си
в курс на обучение и за явяването си на теоретичен и практически изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“, пред
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Г.Д.П. е използвал
неправомерно придобито свидетелство за основно образование серия „ОП-17“,
бланков № 040688 и с per. № 1054-21/15.06.2017 г., издадено от ОУ „Отец Паисий“
- с. Опанец, общ. Плевен. За придобиване на горе цитираното свидетелство за
основно образование, лицето е записано за обучение въз основа на представен от
него неистински документ - Удостоверение за завършен VII клас №
23172/11.07.2011 г., привидно издадено на негово име от СОУ „Стоян Заимов“ -
гр. Плевен. Посочено е още в заповедта, че от направена справка в информационната система е установено,
че Г.Д.П. с ЕГН ********** е положил успешно теоретичен и практически изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МЦС от категория „В“, съгласно
протоколи с номера № 1157/18.12.2017 г. и № 1175/21.12.2017 г. на Областен
отдел„Автомобилна администрация“ - Плевен към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Плевен.
С Докладна записка рег.№316р-14606/29.04.2022 год.,
Началникът на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е уведомен за издадените
документи, удостоверяващи съответните етапи на завършено образование от П.,
както и за постановеното определение по нохд №3062/2017 год. на РС-Плевен и за издадените
заповеди №РД-17-173/9.02.2022 год. на Директора на Основно училище „Отец
Паисий“, с.Опанец, обл.Плевенска и
№РД-01-276/20.07.2022 год. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Преписката е изпратена по компетентност на Окръжна прокуратура-Плевен, от
представител на която е депозиран протестът , поставил началото на настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Преди да се изложат правни изводи по основателността
на подадения протест, съдът следва да изясни характера на претенцията за
нищожност на оспореното СУМПС. Безспорно е, че административните актове, които
противоречат на законите или на други нормативни актове са
недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение
на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и
унищожаеми в зависимост от степента и
качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното
право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който
да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем.
Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които
поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като
административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото
като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици.
Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява
конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да
предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност, също само
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията
на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден
при пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на
приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание;
когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет,
когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с
невъзможен предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от
изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са
регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да
бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.
Във връзка с горното, по искането за прогласяване
нищожност на процесното СУМПС съдът съобрази следното:
За да притежава право да управлява МПС, водачът следва
да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство, съобразно чл.150а от ЗДвП, което се издава от органите на МВР при
наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на
водача, т.е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от
съответната категория.
Процесното СУМПС е издадено от компетентен орган,
съобразно чл.151, ал.2 от ЗДвП и съдържа изискуемите реквизити по чл.7 от
Наредба №І-157/1.10.2002г. на министъра на вътрешните работи за условията и
реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина в приложимите редакции на Закова и Наредбата към датата на
издаването му.
Съгласно чл.12, ал.1, т.1 от Наредба №І-157/1.10.2002г.,
свидетелство за управление на МПС се издава при
първоначално придобиване на правоспособност за управление на МПС от определена
категория, което става въз основа на служебно изпратен от съответните
областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит и на
документи, представени от лицето, като в т.7 на чл.13, ал.1 от Наредбата, в
относимата редакция, е регламентирано представяне на копие
от документ за завършено най-малко основно образование.
От събраните по делото писмени
доказателства е безспорно установено, че към заявлението за издаване на СУМПС Г.Д.П. е
представил Свидетелство за основно образование серия ОП-17, №040688, рег.№1054-21/15.06.2017 год. от Основно училище
„Отец Паисий“, с.Опанец, общ.Плевен, обл.Плевенска, приложено на л.36 от
делото, което свидетелство е било прогласено за нищожно със Заповед
№РД-17-173/9.02.2022 год. на Директора на Основно училище „Отец Паисий“,
с.Опанец, обл.Плевенска, тъй като е установено, че предходно издадено Удостоверение за завършен
седми клас с рег.№23172/11.07.2011 год. от Средно общообразователно училище
„Стоян Заимов“, гр.Плевен, приложено на л.5 от ДП-1539/2017 год., ЗМ-701/2017
год. съставлява неистински официален документ за завършено образование, от
което П. съзнателно се е ползвал пред
Виктория Иванова Кунова - директор на ОУ „Отец Паисий“ - с. Опанец, като от
него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност- престъпление по чл. 316,
във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, за което П. се е признал за
виновен и по повод на което е одобрено от РС-Плевен споразумение по нохд
№3062/2017 год.
След като лицето е представило пред органите,
компетентни да издадат СУМПС, нищожно свидетелство за основно образование серия
ОП-17, №040688, рег.№1054-21/15.06.2017 год. от Основно училище „Отец Паисий“,
с.Опанец, общ.Плевен, обл.Плевенска, издадено въз основа на Удостоверение за
завършен седми клас с рег.№23172/11.07.2011 год. от Средно общообразователно
училище „Стоян Заимов“, гр.Плевен, признато за неистински официален документ с
влязло в сила споразумение на РС, и след като П. не притежава и не е представил
друг документ, удостоверяващ завършено основно образование, то не е доказано
наличието, съществуването на императивното изискване на чл.13, ал.1, т.7 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. Липсата на
представен документ за завършено основно образование към подаденото заявление
за издаване на СУМПС и наличието на представен нищожен такъв за завършено средно образование е с
правоизключващо действие относно възможността за издаване на свидетелство на управление на
МПС. Лицето е въвело в заблуждение административния орган за наличието на една
от всичките изискващи се предпоставки за издаване на СУМПС. Същото си е
послужило с престъпни действия, а именно съзнателно е ползвал нищожен документ,
издаден въз основа на неистински официален документ, за да му бъде издадено
СУМПС.
С оглед изложеното, съдът намира, че при издаване на
процесното свидетелство за управление на МПС на името на Г.Д.П. с валидност до 22.01.2028
год.. е допуснато тежко нарушение на изискванията
на чл.13, ал.1 от Наредба № I-157/1.10.2002г., водещо до
нищожност. Волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на
правно основание, както и в непреодолимо противоречие с целта на закона,
посочена в чл.1, ал.2 от ЗДвП, която е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване и да
се опазват имуществото на юридическите и физическите лица.
Ето защо, посочените тежки нарушения на материалния
закон, изразяващи се в липса на законово основание за издаване на СУМПС,
опорочават същото до степен на нищожност, която следва да бъде прогласена.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2
предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Свидетелство за управление
на моторно превозно средство с №*********/22.01.2018 год. за категории „М“ и
„В“ с валидност до 22.01.2028 год., издадено от сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Плевен на името на Г.Д.П. с ЕГН:**********
.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба и протест пред Върховен административен
съд в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/