Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на
двадесет и трети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2632 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца
„Т.С.“ срещу решение от 26.03.2019 г. по гр.д. №3977/2018 г. на Софийския
районен съд, 73 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу В.С.С. установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за
сумата от 146,39 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия
и дялово разпределение за апартамент в гр. София, ул. *******, за периода
мес.05.2013 г. - мес.08.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
20.07.2017 г. до плащане на главницата, и за сумата от 42,01 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 14.09.2014 г. - 11.07.2017 г., като
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че
процесните вземания са погасени по давност. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна В.С.С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните
съображения:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за
наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена топлинна енергия за
периода мес.05.2013 г. - мес.08.2013 г., отразена с обща фактура №55877677/31.07.2014
г., и съответната мораторна лихва върху главницата за периода 14.09.2014 г. -
11.07.2017 г.
В тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да
докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на плащането.
В първоинстанционното
производство в срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е оспорил наличието на
валидно облигационни отношения и количеството на начислената топлинна енергия.
Релевирал е и възражение за изтекла погасителна давност.
Настоящият
съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.05.2013 г.
– мес.08.2013 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на
която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка
на топлинна енергия до обект апартамент №1, находящ се в гр. София, ул.
„****** *******, с
абонатен №******
Съгласно разпоредбата
на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за
продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот -
ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо
писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по
отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи
условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят
различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не оспорва, че е собственик на
процесния имот през процесния период, като това обстоятелство се установява и
от представените по делото нот. акт за учредяване на договорна ипотека №101,
т.ІІ, н.д. №181/21.12.2010 г. и постановление за възлагане на недвижим имот от
28.06.2013 г. на ЧСИ А.Б., вписано в Служба по вписванията – гр. София на
02.10.2013 г. под №57, т.СХІV.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е
тригодишна.
За процесния период
са действали Общите условия, влезли в сила от 14.03.2014 г., според които
клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на
десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се
определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от
Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1
/т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато
при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период,
или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на
общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в
повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми
по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. С други думи, при тази уредба на отношенията и с оглед
момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна
енергия, следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. - 31.08.2013 г. се явяват погасени по давност, тъй като от датата
на настъпване на изискуемостта им до датата на депозиране на исковата молба е
изтекъл тригодишният срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът
претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна
консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, като се позовава
на обща фактура, издадена на 31.07.2014 г. и чрез включването им в тази
фактура, е незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права, доколкото с
това действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от страна
на клиентите на топлинна енергия.
Поради изложеното и
поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено
изцяло.
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във възззивното
производство в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение. Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е неоснователно. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемата
страна и адв. С.С., според който ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 300,00 лв. Съгласно ТР
№6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско
възнаграждение е в рамките на този минимален размер, изчислен съобразно чл.7
ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №75609 от 26.03.2019
г., постановено по гр.д. №3977/2018 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, седалище и адрес на
управление:***, да заплати на В.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.