Решение по дело №2902/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х.Б.В., ЕГН **********,***, чрез адв.К., против решение № 94/23.10.2023 г., постановено по АНД № 336/2023 г. от РС-Карлово.

Твърди се решението да е постановено в нарушение на закона и несъобразяване с доказателствата по делото. Сочи се, че не се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е нарушил чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В крайна сметка се иска отмяна на решението.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ-Карлово, не изпраща представител по делото.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е решение №94 от 23.10.2023 г. по АНД № 336 по описа за 2023 г. на РС-Карлово, с което е потвърдено НП № 23-0281-000399от 04.05.2023 г. на началника на РУ-Карлово към ОДМВР-Пловдив, с което на Х.Б.В., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание на основание чл183, ал.4, т.8 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.98, ал.1 т.5 от ЗДвП.

Решението е правилно.

Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.

По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения за недоказаност на извършването на деянието, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои. Правилно РС-Карлово е приел, че нарушението, за което е санкциониран касатора, а именно, че е паркирал на пешеходна пътека е безспорно доказано по делото съобразявайки показанията на актосъставителя като кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и не е кредитирал показанията на св.Г., които са в противоречие с останалите доказателства. Актосъставителят изрично сочи, че половината от автомобила е бил върху пешеходната пътека като задната му част е била върху пешеходната пътека докато св.Г. сочи, че е видял автомобила спрян между двете пешеходни пътеки, но не може да каже къде точно са били колелетата на автомобила т.е. от показаният на св.Г. не може по безспорен начин да се изведе извод, че задната част на автомобила на касатора не е била паркирана върху пешеходна пътека.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94 от 23.10.2023 г. по АНД № 336 по описа за 2023 г. на РС-Карлово.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: