Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, ІX
въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН КОЕВ
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
участието на секретар Абаджиева, като разгледа докладваното от младши съдия
Тачева ВНЧД № 2835 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
С разпореждане от 09.06.2020г. по НЧХД №
7309/2019г. по описа на СРС, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.
5, т. 1 вр. чл. 80 от НПК, наказателното производство, образувано по частна
жалба от М.Д. срещу П.Б., Т.К. и С.Н. е прекратено.
Недоволен от разпореждането е останал
частният тъжител М.Д., който в срока по чл. 319, ал.
1 от НПК, депозира въззивна жалба. В същата
се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Според
жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
е довело до ограничаване правото му на защита, поради това, че обжалваният
съдебен акт не е постановен в хода на открито съдебно заседание с призоваване
на страните. На следващо място частният тъжител сочи, че са налице безспорни
доказателства за извършено спрямо него престъпление по чл. 148, ал. 1 от НК. В
заключение се твърди, че е неправилен изводът на първоинстанционния
съд за наличие на предпоставките по чл. 132 от КРБ, като са изложени конкретни
съображения за това. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото на
друг състав на СРС.
В открито
съдебно заседание, частният тъжител М.Д., редовно призован не се явява, не се
представлява.
Лицата срещу
които е подадена тъжбата, редовно призовани, не се явяват, не се представляват.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и след като въз основа на императивно
вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на крайния
първоинстанционен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост
и правилност, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
По същество, същата е неоснователна.
Производството пред СРС е образувано по
тъжба на М.Д.Д. срещу П.Б., Т.К. и С.Н.. В тъжбата се
твърди, че в Определение № 82 от 08.02.2019г. по гр.д. № 15/2019г. по описа на
ОС - Кюстендил, лицата срещу които е подадена тъжбата са извършили спрямо
тъжителя престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. За да прекрати производството,
съдът е приел, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от
КРБ, въвеждаща функционален имунитет на магистратите. СРС е приел още, че в
самата тъжба, предмет на производството са именно действия на съдиите от ОС -
Кюстендил, извършени в служебно качество, както и, че в случая не се твърди за
извършено умишлено престъпление от общ характер, а такова от частен характер,
което не попада сред изключенията на функционалния имунитет. За пълнота
първостепенният съд е посочил, че е налице нередовност на подадената тъжба, тъй
като в същата не са посочени данни за самоличността на лицата, срещу които тя е
подадена, както и не е представено доказателство за внесена държавна такса.
Независимо от това, съдът не е дал указания за отстраняването им, поради
изначалният порок на тъжбата, което е довело до прекратяване на наказателното
производство.
Настоящият състав на СГС напълно споделя
извода на съдията от първоинстанционния съд.
Разпоредбата на чл. 132 от КРБ урежда
функционалния имунитет на магистратите, който ги освобождава от гражданска и
наказателна отговорност за служебни действия и постановени актове, освен ако
извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. Функционалният имунитет
не е самоцелна привилегия, а конституционна гаранция за независимост на
българските магистрати. По делото безспорно е установено, че твърденията на
частния тъжител касаят действия на съдиите П.Б., Т.К. и С.Н., извършени в
служебно качество /произнасяне с определение по частно гражданско дело/, както
и, че в случая не се твърди за извършени умишлени престъпления от общ характер,
поради което съдиите от ОС - Кюстендил не могат да носят наказателна
отговорност по изложените по – горе съображения.
По отношение на довода на частния
тъжител, че му е нарушено правото на защита, поради постановяване на
обжалваното разпореждане в закрито заседание, също е неоснователен. По аргумент
на чл. 252, ал. 4 от НПК съдията – докладчик не насрочва образуваното по тъжба
на пострадалия производство, когато не са налице основания за разглеждането му
в съдебно заседание. Правилно и в законосъобразна последователност съдията -
докладчик от СРС е извършил тази проверка, констатирал е, че са налице
предпоставките за прекратяване на наказателното производство и с разпореждане,
в закрито съдебно заседание,
се е произнесъл по изхода на делото.
При извършената, на основание чл. 314, ал.
1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваното
разпореждане, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи отмяната му, поради което и с оглед изложените съображения, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а разпореждането
на районния съд потвърдено изцяло.
С определение от 17.02.2020г. на СГС е
указано на жалбоподателя М.Д., че в седемдневен срок от получаване на
съобщението, следва да представи доказателства за внесена по сметка на СГС
държавна такса в размер на 6,00 лв., дължима във връзка с настоящето въззивно производство. Видно от материалите по делото
жалбоподателят не е изпълнил тези указания, поради което следва да бъде осъден
да плати по сметка на СГС сумата от 6,00 лв., дължима съобразно т.12 от Тарифа
№ 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6
и чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от
09.06.2020г. по НЧХД № 7309/2019 г., на
Софийски районен съд – Наказателно отделение, 17-ти състав.
ОСЪЖДА М.Д.Д.
да плати по сметка на СГС сумата от 6,00 лв., представляваща държавна такса,
дължима съобразно т.12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани
от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.