№ 2059
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110158519 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
16.03.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 58519/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Ж. ЛЮБ. ЛЮБ., като се твърди, че
ответницата е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
.........................., аб. № 81842. Поддържа, че е налице извънсъдебно споразумение, като била
останала незаплатена сумата от 109,98 лева за доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. Сочи, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, но ответницата била възразила, поради което имал правен интерес от предявения
иск. Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираната сума, както
и присъждането на деловодни разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като претенцията се
оспорва като недоказана и неоснователна. Твърди, че доводите на ищеца за наличието на
извънсъдебно споразумение не отговарят на обективната действително, както и че не дължи
нищо на ищеца, тъй като никога не е била собственик на имота, което обосновава.
Поддържа, че имота е бил собственост на починалата й майка, но бил налице отказ от
наследство, което аргументира подробно. Иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по същество на предявените искове.
С Определение от 17.01.2022 г. е обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.01.2021 г. по ч. гр. д. №
4580/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, в частта за сумата над 109,98 лева за
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до пълния размер на 114,79 лева, както и
в частта за сумата от 16,24 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.01.2021, както в частта за
сумата от 12,80 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., както и в частта за сумата от 2,04 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от
31.05.2018 г. до 12.01.2021 г. Определението е връчено на страните, като не е било
обжалвано, поради което е влязло в сила на 09.02.2022 г.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл.
110, ал. 2 ЗС.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
2
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложена е искова молба подадена до СРС от АЛЛ срещу Ж. ЛЮБ. ЛЮБ.,
„..............“ ЕООД, СДД и ИПБ, с която се предявени искове с правно основание чл. 43 ЗН,
чл. 30 ЗН, чл. 76 ЗН и чл. 37 ЗН.
Представена е молба-декларция от ЕП Л., с която същата е поискала от „ТС“ ЕАД да
се открие партида и да се доставя топлинна енергия недвижим имот, находящ се в гр.
.....................
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1, том LXXIX, нот. дело №
15301/1997 г. се изяснява, че ЕП Л. е станала собственик на недвижим имот, находящ се в
гр. ...........................
Представено е удостоверение за наследници изх. № 195/06.02.2019 г. на ЛАЛ –
починал на 28.01.2019 г., като се установява, че същият е оставил за наследници по закон
АЛЛ (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Ж. ЛЮБ. ЛЮБ. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
От неоспорено Съдебно удостоверение вх. № 59/2009 г. се установява, че в особената
книга по чл. 49, ал. 1 ЗН под № 3/07.01.2009 г. е вписан отказ от наследство от страна на Ж.
ЛЮБ. ЛЮБ. по отношение наслеството на ЕП Л. – починала на 11.02.2006 г., за
удостоверяване на което обстоятелство е представено препис-извлечение от акт за смърт на
Елисавета Л. (л. 90 в кориците на делото).
Приложено е неподписано споразумение от 21.06.2021 г. между „ТС“ ЕАД и Ж.
ЛЮБ. ЛЮБ., като в същото страните са уговорили, че Ж.Л. ще заплати дължими суми за
топлинна енергия за периода м.07.2018 г. до м.07.2020 г. за недвижим имот, находящ се в гр.
.........................., аб. № **********.
3
С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на
наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го
придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с
факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на
последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на
наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С
него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите
лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на
наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено
изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за
това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да
се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника,
което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството
срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото,
систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага
извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода
на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от
него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е
ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.
В случая ответникът е ангажирал изрично доказателства, че се е отказал от
наследството на лицето, което приживе е било собственик на процесния топлоснабден имот.
Отказът от наследството в случая е надлежно оспорен от ищеца в о. с. з. от 17.02.2022 г.,
като съдът във връзка с това му е указал с протоколно определение, че носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че преди отказа от наследство,
ответницата е извършила изрични или конклудентни действия във връзка с приемане на
наследството.
Въпреки посоченото, съдът констатира, че ищеца нито е сочил, нито по делото са
събрани доказателства за обстоятелства, че наследството е било прието с конклудентни
действия, което би направило отказа от наследство недействителен. А с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК
На следващо място трябва да се изясни, че представеното споразумение от 21.06.2021
г., принципно би могло да се цени като частен диспозитивен неподписан документ, чието
4
ползване в процеса изисква установяване на авторството, което предполага доказването му
от страната, която се ползва от документа. В случая подобни доказателства по делото не са
ангажирани, но дори да бяха анагажирани, то при преценка на събраните по делото
доказателства, следва да се направи извод, че същите биха били ирелевантни. Според т. 11 б
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
„В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането,
при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това
производство.“. Тоест, в случая дори да беше доказано авторство по споразумението, което
е представено по делото, същото би представлявало различно правно основание от това
отразено в издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д .№ 4580/2021 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав. При това положение, ако същото се разгледа като релевантно за
настоящият процес, практически би се изменило основанието на иска, което е неприложимо
при иск предявен при условието на чл. 422 ГПК, доколкото както е посочено – правилото на
чл. 214, ал. 1 ГПК е неприложимо.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че не е доказана пълно и главно първата
материална предпоставка, поради което е безпредметно обсъждането на останалите
материални предпоставки на предявения иск, респ. ангажирани във връзка с тях
доказателства и приетите по делото експертизи. Следователно предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответникът. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски,
като е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да му се присъди сумата от 80,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес на
управление: гр. ................. срещу Ж. ЛЮБ. ЛЮБ., ЕГН: **********, с адрес: гр.
........................, за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, че Ж. ЛЮБ. ЛЮБ.,
ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..............., сумата от 109,98 лева,
представляващи цената на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. ..........................,
аб. № 81842 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.01.2021 г. по ч. гр. д. № 4580/2021
г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: ............... да заплати на
Ж. ЛЮБ. ЛЮБ., ЕГН: **********, сумата от 80,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
5
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТК“ ООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6