№ 1243
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) №СО-ЗЗ-А-21-01-
086/28.04.2021 г. на кмета на Столична община, с което на АН. АТ. АТ. на
основание чл.209А, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 (триста лева) лв. за
извършено административно нарушение по чл.209А, ал.1 от ЗЗ, във вр. с т.I.7
на Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването.
С жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон, неправилно, като се твърди, че неправилно е посочено
мястото на нарушението, където жалбоподателката не се е намирала,
съгласно визираната заповед не е имала задължение да поставя маска, тъй
като са били само с другата си колежка в обекта, а след като е влязло лице
незабавно е била поставена предпазна маска, не е записано направеното
обяснение, както и правната квалификация не съответства на фактическата
обстановка, посочената за нарушена правна норма е бланкетна и не
установява нарушение на кои конкретно противоепидемични мерки е
основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Моли
1
се за отмяна на НП и присъждане на съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
За жалбоподателката в съдебно заседание се явява упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира
за уважаването ѝ по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира за оставянето без уважение и потвърждаване на НП като правилно
и законосъобразно, допусната била техническа грешка относно
местоположението на магазина, като ставало въпрос за магазин на бул. „Васил
Левски“№ 61, наложената санкция е минималната предвидена в закона,
изискването за 1,5 м не дерогира изискването за поставяне на маска,
покриваща носа и устата, доколкото се касае за търговски обект. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
От относимите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
С Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република
България е обявено в страната извънредно положение. Съгласно чл.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Министърът на
здравеопазването освен по Закона за здравето може да въвежда и други
временни мерки и ограничения, определени в закон.
Съгласно Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването са въведени редица противоепидемични мерки в Република
България, считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., една от които е под №I.7 в
същата, а именно: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение
№ 3.“
2
Жалбоподателката АН. АТ. АТ. се намирала на 23.02.2021 г. в гр. София,
търговски обект – магазин за бижутерия „Е.Г.“, находящ се в гр. София, бул.
„Васил Левски“№61. Същата била с колежката си свидетелката Купенова
сами в обекта, като работното време на същия било започнало. Двете
работели в обекта като продавач-консултанти. По това време в обекта влезли
на проверка за спазване на противоепидемичните мерки служители на
столичен инспектор при Столична община, сред които бил и свидетеля В..
Когато видяла влизането на лица в обекта жалбоподателката, която била
вътре в обекта и била без поставена защитна маска за лице, покриваща носа и
лицето влязла в складово помещение на обекта, тъй като провеждала
телефонен разговор. След като излязла от складовото помещение същата
поставила защитна маска за лице, покриваща носа и лицето ѝ.
На 23.02.2021 г. бил съставен на жалбоподателката акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от С. Р. ВЛ. – инспектор при Столична
община, столичен инспекторат, за това, че на същата дата около 11:10 часа в
гр. София, бул. „Васил Левски“№41, което е закрито обществено място –
търговски обект бижутерия „Е.Г.“, жалбоподателката не е изпълнила
въведена противоепидемична мярка със заповед на министъра на
здравеопазването за носене на предпазна маска за лице, покриваща носа и
устата. Нарушението е с правна квалификация по чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето. Съставен е лично и е връчен лично на лицето на същата дата. В
акта не е вписано възражение, но такова е подадено в писмена форма на
26.02.2021 г.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя В. излага изцяло
показания в подкрепа на констатациите по акта. Видно от т.7 на Заповед рег.
№СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г. на кмета на СО са определени и
инспекторите, като лица, които могат да съставят АУАН по чл.209а, ал.3 от
ЗЗ.
Въз основа на съставения АУАН кмета на СО, като оправомощено лице
по смисъла на чл.209, ал.4 от ЗЗ е издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.209А, ал.1 от ЗЗ е наложена глоба в
размер на 300 лв. за нарушение на чл.209А, ал.1 от ЗЗ, във вр. с т.I.7 на
Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването.
Установява се от писмо на СО, район „Средец“, че регистрации на
3
търговски обекти магазини за бижута на търговец „Е.Г.“ООД на територията
на района има със следните адреси: бул. „Васил Левски“№61, бул.
„Витоша“№61 и ул. „Аксаков“№30, а от писмо на СО, район „Средец“, че на
територията на района има на следния адрес: бул. „Княз Ал. Дондуков“№22.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
свидетелите Купенова и В., дадени непосредствено пред съда в хода на
съдебното следствие. Съдът кредитира доказателствата, които са относими
към фактите от предмета на доказване, като обективни, логични и
непротиворечиви. Липсват съществени противоречия в показанията на
свидетелите досежно фактите от предмета на доказване, които да е
необходимо да се анализират поотделно.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния седмодневен
срок (процесното наказателно постановление е връчено на 26.05.2021 г., а
жалбата е подадена на 01.06.2021 г. чрез куриерска фирма) и от лице с правен
интерес да обжалва наказателното постановление, като същата се явява и
основателна, по следните съображения:
АУАН, както и процесното НП са съставени, респективно издадени от
оправомощени за това лица. Като акта е съставен от съответното длъжностно
лице по чл.209А, ал.3 от ЗЗ – определено със заповед на кмета на СО, а НП е
издадено от кмета на СО, който попада в кръга на лицата, притежаващи
компетентност да издава наказателни постановления по чл. 209а, ал. 4 от
Закона за здравето.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие на министъра
на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
4
епидемична обстановка по ал. 1.
Със заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването са
въведени редица противоепидемични мерки в Република България, считано
от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., една от които е под №I.7, а именно: „Всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.“
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, предвижда, че който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административно-наказателната процедура и във
връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на
ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за
съставянето им, намира следното:
На първо място в АУАН се сочи, че нарушението е с правна квалификация
по чл.209А, ал.1 от ЗЗ, докато в атакуваното НП се сочи, че същото е по
чл.209А, ал.1 от ЗЗ, във вр. с т.I.7 на Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването. Предвид което следва да се посочи, че в акта
не е конкретизирана нарушената правна норма в достатъчна степен, така че
лицето, срещу което е съставен същия да разбере в извършването на какво е
административно нарушение е обвинен, че е извършил, за да може в пълен
обем да реализира правото си на защита.
От друга страна нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него
наказателно постановление не е посочено, какво предвижда приложение № 3
5
на визираната в НП заповед. Това е от значение за реализиране правото на
защита на административно-наказаното лице. Горното е необходимо и във
връзка с други разпоредби на визираната за нарушена заповед на министъра
на здравеопазването, като следва да се има предвид, че съгласно раздел I, т.1,
б. „г“: „1. Всички работодатели и органи по назначаване организират
провеждането на противоепидемични мерки в работните помещения, както
следва: г) създаване на организация, която да осигури физическа дистанция
между лицата най-малко от 1,5 м., а при невъзможност – носене на защитна
маска за лице.“ Горният факт не е бил обсъден от актосъставителя и
административнонаказващия орган, доколкото се установи, че при влизане на
проверяващите в търговския обект в него, макар и в работно време са били
само двете служителки. Предвид което е следвало да се прецени дали е била
налице посочената дистанция между лицата в обекта при влизането на
проверяващите, тъй като посетители в същия търговски обект по това време
не е имало, а се установи, че при влизането на проверяващите
жалбоподателката е напуснала общата част на търговския обект и завръщайки
се в него е поставила защитна маска за лице. Като не е изследван горния факт
е налице неправилно третиране на обстановката по така твърдяното
административно нарушение, още повече, че същият е намерил изражение и в
писменото възражение срещу акта, но липсва неговото обсъждане от
административнонаказващия орган в издаденото от него и атакувано пред
съда НП. Единствено е констатирано, че е „прието за неоснователно“.
На следващо място се установи, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, което съставлява отделно основание за незаконосъобразност на
обжалваното НП, а именно:
Налице е неправилно посочване на мястото на осъществяването на така
твърдяното административно нарушение като е посочен адрес на търговския
обект, както в АУАН, така и в НП: гр. София, бул. „Васил Левски“№41. От
писмените доказателства: справки на СО, отделните райони, се установи, че
обект на посочения адрес на търговец „Е.Г.“ – магазин за бижута не
съществува. Такъв на бул. „Васил Левски“ в гр. София е на номер 61.
Предвид което не може да се приеме, че се касае за техническа грешка,
доколкото адреса е посочен идентично и в АУАН и в НП, а СО, която е и
въззиваема такава разполага с информация за адресите на търговските обекти
на нейната територия, тъй като подлежат на регистрационен режим, предвид
6
което е могла да установи точното разположение на обекта преди да издаде
НП.
Посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени,
тъй като, ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на
въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на
страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на
защитата в рамките на административно-наказателното производство, а
именно по достъпен и несъмнен начин да установи в какво административно
нарушение е обвинен и къде, като място, е осъществено то.
С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно изцяло.
Относно претендираните разноски:
С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП следва да
бъде уважено искането за разноски на жалбоподателя. В конкретния случай
процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по
делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно упълномощен и на
същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в договора за правна
защита и съдействие, в размер на 300 лв. без ДДС. Размерът е съобразен с чл.
18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че за сумата при
дела с интерес при интерес до 1000 лв. е 300 лв. Предвид което така
определения размер по наредбата е 300 лв., какъвто е и заплатения за адвокат
от жалбоподателя. С оглед релевираното от въззиваемата страна възражение
за прекомерност, съдът намира, че същото е неоснователно, доколкото
възнаграждението за адвокат е минималното предвидено в наредбата, предвид
което и съобразно гореизложеното следва да бъде уважен размера, съгласно
поисканото и платено за процесуално представителство пред въззивната
инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за която сума
следва да бъде осъдена въззиваемата страна.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ наказателно постановление №СО-ЗЗ-А-21-01-086/28.04.2021 г.
на кмета на Столична община, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на АН. АТ. АТ., с ЕГН
********** сумата в размер на 300 (триста лева) лв. за процесуално
представителство пред въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
гр. София на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8