РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Шумен, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ), в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Гражданско дело №
20213630100865 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искови претенции по чл. 79 от ЗЗД , вр чл. 240 от ЗЗД и по чл.
86 от ЗЗД , предявени от З. ИВ. СТ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“О.“ ***,
***, ***,чрез адв. И. Ц.Ц. от АК Р., съдебен адрес за призоваване: гр.Р., ул.“Ц.А. “ ***, ***,
срещу З. Г. Б., с ЕГН**********, пост. адрес: с.П., община Н.П., ул.“Х.Б. „ ***, като се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца общо сумата от 563 770,44 лв., от която
432 100лв. представлява сбор от главницата по всеки един от 29 договори за заем, всеки за
сума от 14 900 лева, като 131 670,44лв. представлява общо обезщетение за забава / по 29
договора за заем, в размер за всеки по 4540,36 лева – обезщетение за забава в размерна
законна лихва на основание чл.86 от ЗЗД, за период от 18.11.***г. до 18.11.***г., както и
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
С допълнителна молба от ***г . конкр***ира исковите претенции, като заявява, че
предявява 29 искови претенции по чл. 240 от ЗЗД, всяка от които с главница по 14 900лв.
или обща сума 432 100лв. и 29 иска по чл. 86 от ЗЗД, всеки от които е в размер по 4540,36
лв., обезщетение за забава в размер на законна лихва върху неизплатените главници, за
периода от 18.1.1***г. до 18.11.***г., или обща сума 131 670,44лв.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Съгласно Договор за заем, сключен на ***г. между З. И. С. с ЕГН **********, заемодател и
З. Г. Б. с ЕГН**********, като заемател, ищцата предоставила в заем на ответника сумата
14 900 лева. Реалното предаване на сумата било извършено на същата дата - ***г. и било
документирано с подписване на разписка, наречена Разходен касов ордер от ***г., в която е
обективирано предаването и приемането на сумата 14900 лева, с положени подписи на З.
ИВ. СТ. и на З. Г. Б.. Като основание било посочено "заем по договор от *** г.” Заявява, че
по своето същество РКО представлява разписка, която удостоверява факта на реалното
предаване на заетата парична сума. Твърди, че по този начин се установява осъществяването
на фактическия състав на чл.240 от ЗЗД и реалните заемни правоотношения между страните
по сключения договор за заем. Съгласно чл.2 от сключения между страните Договор за заем,
ответникът се задължил да върне заетата сума в размер на 14 900 лева, в срок до 22.11.***
година , това е падежът на задължението. Съгласно чл. 8 от договора за заем и разпоредбата
на чл.86 от ЗЗД, при забава на наемателя за връщане на заетата сума, той дължи на
заемодателя обезщетение за забава в размер на законната лихва, след датата на падежа. До
1
настоящия момент, въпреки многократните покани, ответникът не е върнал заетата по този
договор сума в размер на 14 900 лева. След датата на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Твърди, че размерът
на незаплатената главница е 14 900 лева, а законните лихви върху неизплатената главница за
период от 18.11.*** г. до 18.11.***г. са в размер на 4540,36 лв.
С настоящата искова молба претендира изплащане на пълния размер на главницата
по този договор за заем в размер на 14 900 лв. и обезщетение за забава в размер на 4540,36
лв. - законни лихви на основание чл.86 от ЗЗД върху незаплатената главница /14 900 лв./ за
периода от 18.11.***г. до 18.11.***г. /за три години назад от датата на завеждане на
исковете, с оглед на евентуално възражение за изтекла давност за законните лихви по
смисъла на чл.111, б/’в” от ЗЗД/, както и законните лихви върху главницата за периода от
момента на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Ищцата твърди също, че освен първия договор за заем от ***г., между страните, на всяка
и от следните дати: 23.01.***г.; от 24.01.***г.; от 25.01.***г., на 02.02.***г.; 03.02.***; от
04.02.***г.; от 05.02.***г; от 06.02.***г.; от 07.02.***г.; от 08.02.***г.; от 09.02.***г.; от
10.02.***г.; от 11.02.***г.; от 12.02.***г.; от 13.02.***г.; от 14.02.***г. ; от 15.02.***г. ; от
16.02.***г.; от 17.02.***г.; от 18.02.***г.; от 19.02.***г.; от 20.02.***г.; от 21.02.***г. ; от
22.02.***г.; от 23.02.***г. ; от 24.02.***г.; от 25.02.***г. и от 26.02.***г. били сключени
договори за заем / или общо 29 броя договора/ между З. ИВ. СТ. с ЕГН **********, като
заемодател и З. Г. Б. с ЕГН**********, като заемател. По всеки от договорите, ищцата
твърди, че е предоставила в заем на ответника /на всяка една от посочените дати / сумата 14
900 лв. Реалното предаване на сумата/ по всеки договор / било извършено на датата на всеки
от договорите и това било документирано с подписването на документ, наименуван
Разходен касов ордер от съответната дата, в който е обективирано предаването и
приемането на сумата 14 900 лева от З. ИВ. СТ. на З. Г. Б. по договорите. Като основание за
предаването, съответно приемането на сумата 14 900 лева е посочено ”заем по договор“, с
отразена дата за всеки договор. Сочи, че РКО/за всеки от договорите/ представлява
разписка, която удостоверява факта на реалното предаване на заетата парична сума/ по
всеки договор /. По този начин се установява осъществяването на фактическия състав на
чл.240 от ЗЗД и реалните заемни правоотношения между страните по сключения договор за
заем. Съгласно чл.2 от сключените между страните договори за заем, ответникът се
задължил да върне заетата сума в размер на 14 900 лв. до определена дата, като във всеки
договор бил посочен падежа- съответно по договорите падежите са на 22.11.***г.
;23.11.***г ; 24.11.***г; 25.11.***г.; 03.12.***г.; 04.12.***г.; 05.12.***г.; 06.12.***г.;
07.12.***г.; 08.12.***г. ; 09.12.***г.; 10.12.***г.; 11.12.***г.; 12.12.***г.; 13.12.***г.;
14.12.***г.; 15.12.***г.; 16.12.***г.; 17.12.***г.; 18.12.***г.; 19.12.***г.; 20.12.***г.;
21.12.***г.; 22.12.***.г.; 23.12.***г.; 24.12.***г.; 25.12.***г.; 26.12.***г.; 27.12.***г. За
първия от договорите, от ***г. падежната дата е 22.11.***г. Твърди се, че съгласно чл.8 от
договора за заем и разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, при забава на заемателя за връщане на
заетата сума, той дължи на заемодателя обезщетение за забава в размер на законна лихва,
след датата на падежа До настоящия момент, въпреки многократните покани, ответникът не
е върнал заетите суми, по всеки от 29 договора, всеки за сума в размер по 14 900 лв.
След датата на падежа /на всеки от договорите/, ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата. Представя справка за всеки от договорите,
съгласно която размерът на незаплатената главница е 14 900 лв., а законните лихви върху
неизплатената главница /14 900 лева/, за всеки от договорите за периода от 18.11.***г. до
18.11 ***г. е в размер по 4540,36 лв.
С настоящата молба претендира изплащане на общия размер на главницата по всеки
един от 29 договора за заем, всеки в размер на 14 900 лева или общо от 432 100лв. и
претендира обезщетение за забава / по всеки един от 29 договора / за всеки по 4540,36
лева – обезщетение за забава в размер на законна лихва на основание чл.86 от ЗЗД за
период от 18.11.***г. до 18.11 ***г./за три години назад от датата на завеждане на исковете,
т.е. претендира обезщетение за забава в общ размер от 131 670,44лв., както и законните
лихви върху главницата за периода от момента на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.Представя доказателства. Прави доказателствени
искания.
В предоставения, на основание чл. 131 ГПК срок, ответникът депозира отговор, в
който заявява, че исковете са неоснователни. Твърди, че не дължи общата претендирана
сума и лихви общо по 29 договора за заем. Заявява, че не е имал договорни отношения с
ищцата. Твърди, че договорни отношения са имали неговият баща Г. Б. и бащата на
ищцата - И. С.. Оспорва всички представени договори за заем като неавтентични,
2
неистински и нищожни на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие, тъй
като текстът – съдържание преди подписа му заявява, че е подправен - допълнително
добавен с техническо средство-цялата първа страница от договорите за заем. Оспорва
авторството на подписа, положен от негово име на всички договори. Оспорва всички
представени РКО, като документ, заместващ разписка, както и ги оспорва като
неавтентични и неистински. Оспорва и подписа положен от негово име в РКО. Твърди, че
всички цифри в РКО са допълнително добавени, за да съответстват на датите и цифрите в
договорите за заем. Ответникът заявява, че на ***г. - датата на първия договор и
приложения РКО, е бил в А.. Отсъствието му от Б. от ***г. до 26.01.***г. изключва
възможността да е получавал реално в посоченото време и място претендираните суми.
Твърди, че всички дати на представените документи са неистински. Моли да бъдат
отхвърлени исковите претенции като неоснователни и недоказани. Прави доказателствени
искания .
С определение на ШОС от ******г., по искане на ищеца са допуснати обезпечения
на предявените искове чрез наложени възбрани върху притежаваните от ответника
недвижими имоти земеделски земи в землището на с.В. и земеделски земи в землището на
гр. С.. С определение на ШРС от ***г. по искане на ищеца е допуснато обезпечение чрез
наложен запор върху банковите сметки и наличните парични авоари на ответника: З. Г. Б. с
ЕГН **********, до размера на предявените искове, в следните банки: „И.” АД и
„Обединена българска банка” АД; запор върху банковите сметки и наличните парични
авоари на притежавания от ответника едноличен търговец: ЕТ „З.Б.” ЕИК***, до размера на
предявените искове, в следните банки: „И.” АД и „Обединена българска банка” АД; запор
върху притежаваните от ответника З. Г. Б. с ЕГН **********, дружествени дялове, в
следните търговски дружества, в качеството му на едноличен собственик на капитала, а
именно: 10 000 /десет хиляди/ дяла, всеки на стойност от по 10 /десет/ лева, на обща
стойност 100000 лева /сто хиляди лева/, представляващи 100% от капитала на „А.” ЕООД с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.П., Община Н.П., Област Шумен,
ул.’’Х.Б.” № 5; и всички дялове на обща стойност 5000 /пет хиляди/ лева, представляващи
100 % от капитала на „Н.Н - А.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, Община Шумен, Област Шумен, ул.”Х.Б.” ***, ***, ***.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Ц., като поддържа исковата молба и
допълнителната конкр***ираща молба. В съдебно заседание ответникът не се явява лично,
за него се явява адв. К., която поддържа писмения отговор. Заявява, че след запознаване с
представените по делото - оригинали на договорите, не оспорва авторството на подписа,
положен от ответника в 29 бр. договори и приложените към тях РКО. Същевременно
заявява, че оспорва формалната доказателствена сила на договорите за заем и РКО, като
твърди, че са антидатирани. Заявява, че на датите, на които са подписвани договори и РКО,
ответникът е бил в чужбина.
Фактическата обстановка по делото се изяснява от всички приложени писмени
доказателства, а именно: Пълномощно на адв. И.Ц. - 02.11.***г.; Справка за задълженията
на З.Б.-18.11.***г.; Договор за заем от ***г.; Договор за заем от 23.01.***г.; Договор за заем
от 24.01.***г.; Договор за заем от 25.01.***г.; Договор за заем от 02.02.***г.; Договор за
заем от 03.02.***г.; Договор за заем от О4.02.***г.; Договор за заем от 05.02.***г.; Договор
за заем от 06.02.***г.; Договор за заем от 07.02.***г.; Договор за заем от 08.02.***г.;
Договор за заем от 09.02.***г.; Договор за заем от 10.02.***г.; Договор за заем от
11.02.***г.; Договор за заем от 12.02.***г.; Договор за заем от 13.02.***г.; Договор за заем
от 14.02.***г.; Договор за заем от 15.02.***г.; Договор за заем от 16.02.***г.; Договор за
заем от 17.02.***г.; Договор за заем от 18.02.***г.; Договор за заем от 19.02.***г.; Договор
за заем от 20.02.***г.; Договор за заем от 21.02.***г.; Договор за заем от 22.02.***г.;
Договор за заем от 23.02.***г.; Договор за заем от 24.02.***г.; Договор за заем от
25.02.***г.; Договор за заем от 26.02.***г.; нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижими имоти ***, ***, дело № ***/***г.; Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижими имоти № ***, том II, дело № ***/***г.; Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижими имоти № ***, том II, дело № ***/***г.; Справка № ***/06.11.***г.
за физическо/юридическо лице; Справка № ***/10.11.***г. за физическо/ юридическо лице;
Справка № ***/10.11.***г. за физическо/юридическо лице; Платежно нареждане от
23.11.***г.от Ю. Б. АД; Справка № ***/10.11.***г. за физическо/юридическо лице; Молба от
З. С. рег. № ***/***г.; Допълнителна искова молба от З. С.; Справка за задълженията на З. Б.
към З. С.. С молба от З. С., с рег. № ***/ ***г., по делото са приложени оригиналите на 29
бр. договори за заем сключени между З.С. и З.Б. – от ***г.; 23.01.***г.; от 24.01.***г.; от
25.01.***г., на 02.02.***г.; 03.02.***; от 04.02.***г.; от 05.02.***г; от 06.02.***г.; от
3
07.02.***г.; от 08.02.***г.; от 09.02.***г.; от 10.02.***г.; от 11.02.***г.; от 12.02.***г.; от
13.02.***г.; от 14.02.***г. ; от 15.02.***г. ; от 16.02.***г.; от 17.02.***г.; от 18.02.***г.; от
19.02.***г.; от 20.02.***г.; от 21.02.***г. ; от 22.02.***г.; от 23.02.***г. ; от 24.02.***г.; от
25.02.***г. и от 26.02.***г . ; и оригиналите на 29 бр. разходни касови ордери към всеки от
договорите ; както и Годишни данъчни декларации от 23.03.***г.; 22.03.***г.; 10.03.***г.;
от 27.01.***г.; 11.03.***г.; от 22.03.2021г.; Удостоверение от ГД „Гранична полиция С. от
***г.; По делото е приложено писмо до адв. Р. К. от ГД „Гранична полиция“, с рег. №
******г.; Писмо от „Теленор“, с рег. ***6/***г.; Писмо от „Yettel“ с рег. № ***/***г.;
Заверени копия от: 21 листа извадка от система за кл. № ***
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са 29 искови претенции по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, като се
твърди, че страните са сключили 29 договора за заем на следните дати - ***г.; 23.01.***г.;
24.01.***г.; 25.01.***г., 02.02.***г.; 03.02.***; 04.02.***г.; 05.02.***г; 06.02.***г.;
07.02.***г.; 08.02.***г.; 09.02.***г.; 10.02.***г.; 11.02.***г.; 12.02.***г.; 13.02.***г.;
14.02.***г. ; 15.02.***г. ; 16.02.***г.; 17.02.***г.; 18.02.***г.; 19.02.***г.; 20.02.***г.;
21.02.***г. ; 22.02.***г.; 23.02.***г. ; 24.02.***г.; 25.02.***г. и 26.02.***г . , всеки от които
с главница по 14900лв. или обща сума за главница, която се претендира е 432 100лв., както
и предявява 29 иска по чл. 86 от ЗЗД, всеки от които е в размер по 4540,36 лв.,
обезщетение за забава в размер на законни лихви върху неизплатените главници за 29 бр.
договори, за периода от 18.11.***г. до 18.11.***г., или обезщетение за забава в размер
общо от 131 670,44лв.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи в условията на пълно и главно доказване правопораждащите юридически факти
на претенциите му, а именно: валидно възникнали облигационни отношения по сочените 29
бр. договори за заем, обективиращи съгласието между страните за сключване на договорите
за заем , както и реалното предаване на заемната сума по всеки един от договорите от
страна на заемодателя в полза на заемополучателя. В доказателствена тежест на ответника
бе да докаже твърдените от него факти и възраженията си срещу съществуването на
вземането.
Видно от приложените по делото 29 броя договори за заем е, че на всяка от
посочените дати : ***г.; 23.01.***г.; 24.01.***г.; 25.01.***г., 02.02.***г.; 03.02.***;
04.02.***г.; 05.02.***г; 06.02.***г.; 07.02.***г.; 08.02.***г.; 09.02.***г.; 10.02.***г.;
11.02.***г.; 12.02.***г.; 13.02.***г.; 14.02.***г. ; 15.02.***г. ; 16.02.***г.; 17.02.***г.;
18.02.***г.; 19.02.***г.; 20.02.***г.; 21.02.***г. ; 22.02.***г.; 23.02.***г. ; 24.02.***г.;
25.02.***г. и 26.02.***г. между ищцата З. ИВ. СТ., с ЕГН**********, като заемодател и З. Г.
Б., с ЕГН**********, като заемател, е сключен договор по силата на който заемодателят се
задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 14 900лв.наричана заемна
сума, а заемателят се задължава да я върне съгласно условията на договора. В раздел
връщане на даденото е посочено, че заемната сума следва да бъде върната съответно на
падежните дати: 22.11.***г; 23.11.***г.; 24.11.***г; 25.11.***г.; 03.12.***г.; 04.12.***г.;
05.12.***г.; 06.12.***г.; 07.12.***г.; 08.12.***г. ; 09.12.***г.; 10.12.***г.; 11.12.***г.;
12.12.***г.; 13.12.***г.; 14.12.***г.; 15.12.***г.; 16.12.***г.; 17.12.***г.; 18.12.***г.;
19.12.***г.; 20.12.***г.; 21.12.***г.; 22.12.***.г.; 23.12.***г.; 24.12.***г.; 25.12.***г.;
26.12.***г.; 27.12.***г. На всеки от договорите е положен подпис на заемателя и
заемодателя, като същевременно за всеки от договори за реалното предаване на сумата е
подписан документ наименован „разходен касов ордер“ с отразена дата и положен подпис
на получилия сумата ответник. Освен подписа на заемателя по всеки договор е положен и
подпис от лице с имена К. Г.Б. Към всеки един от договорите е приложен и запис на
заповед без протест, подписани от издател ответника З. Г. Б., с ЕГН********** и като
поръчител с имена К. Г.Б. които са декларирали, че записът на заповед е предявен на датата
на падежа.
По делото е назначена и изготвена съдебно счетоводна експертиза, чието
заключение е прието от съда и неоспорено от страните. В заключението си експертът е
посочил, че за периода от 01.01.***г. до 08.03.***г. по банкова сметка с титуляр
„А.“ЕООД ЕИК ***, към която е издадена кредитна карта с картодържател ответника, по
данни на „И. „ АД има движение, извършвани са разплащания с контрагенти от А., Г., Т.
Б., С., Т. , Ш. А. , С. . По банкова сметка с титуляр ответника З. Г. Б., с ЕГН********** с
издадена кредитна карта с картодържател З. Г. Б., с ЕГН********** за периода от
01.01.***г. до 08.03.***г. по данни на „И. „ АД няма извършвани транзакции. По банкова
4
сметка с титуляр ЕТ „ З.Б. „ ЕИК *** към която е издадена кредитна карта с картодържател
З. Г. Б., с ЕГН**********, по данни на „И. „ АД за процесния период има движение,
извършвани са разплащания с контрагенти от Б., Х., А., С., С., П., Ш., И. .
По делото са проведени разпити на св. Г. Г.В. и св. Я. В. Я.. В представеното по
делото писмо от ГД „Гранична полиция„, подписано от директор ГД „ГП“, се съдържа
удостоверение/ стр. ***/, че в автоматизирания информационен фонд АИС „Граничен
контрол“ в периода от 08.01.***г. до 08.03.***г. за лицата Г. Г. В. и Я. В. Я. има записи и
данни за преминавания през ГКПП на Република Б..
Относно пътуванията на ответника З.Б. е представено удостоверение от „Гранична
полиция“ /стр. 66 от делото/ за това, че в автоматизирания информационен фонд АИС
„Граничен контрол“ в периода от 08.01.***г. до 08.03.***г. има записи и данни за
преминавания през ГКПП на Република Б..По делото е назначена и изготвена
допълнителна съдебно - счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните. В
заключението на същата експертът заключава, че към банкова сметка с титуляр „А.“
ЕООД е издадена 1 бр. кредитна карта с картодържател ответника З. Г. Б., с
ЕГН**********; към банкова сметка с титуляр ЕТ „ З.Б. „ ЕИК *** е издадена 1 бр.
кредитна карта с картодържател ответника З. Г. Б., с ЕГН**********. Транзакциите по
банкови сметки, извършвани чрез кредитни карти с картодържател ответника З. Г. Б., с
ЕГН**********, към посочените банкови сметки за периода от 01.01.***г -08.03.***г. са
извършвани чрез ПОС терминал и са теглени суми чрез АТМ.
Съдът, съобразявайки представените доказателства по делото и оригинали на
документи, приема за безспорно установено, че на всяка от датите ***г.; 23.01.***г.;
24.01.***г.; 25.01.***г., 02.02.***г.; 03.02.***; 04.02.***г.; 05.02.***г; 06.02.***г.;
07.02.***г.; 08.02.***г.; 09.02.***г.; 10.02.***г.; 11.02.***г.; 12.02.***г.; 13.02.***г.;
14.02.***г. ; 15.02.***г. ; 16.02.***г.; 17.02.***г.; 18.02.***г.; 19.02.***г.; 20.02.***г.;
21.02.***г. ; 22.02.***г.; 23.02.***г.; 24.02.***г.; 25.02.***г. и 26.02.***г . между ищцата З.
ИВ. СТ., с ЕГН**********, като заемодател и З. Г. Б., с ЕГН**********, като заемател, са
били сключени договори за заем по силата на които заемодателят е предоставил в
собственост на заемателя сумата от 14 900лв. по всеки договор.На договорите е положен
подпис на заемателя, като в съдебно заседание представителя на ответника оттегли
заявеното с отговора си оспорване, като заяви, че подписът положен на договорите и на
РКО, е на ответника З.Б.. На всеки от договорите за заем е изготвена разписка за
предаването и получаването на сумата, наречена РКО, като в същата са положени подписи
на заемодателя за предаването на сумата и на заемателя за получаването й. Предвид реалния
характер на договора за заем, за да се приеме, че съществува, следва безспорно да се
установи, че търсената сума действително е получена от задълженото в заем лице, като
приложените в случая към всеки един договор, разписки, са доказателство, че сумите по
договорите са предадени на ответника на посочената дата. Твърденията на ответника за
антидатиране на договорите за заем и приложените към тях разписки, съдът приема за
недоказани. В тази насока съдът съобрази и кредитира показанията на двамата свидетели Г.
Г. В. и Я. В. Я. заявяващи, че са били заедно с ответника на 26.01.***г. в А., като са го
оставили в Г. на 29.01.***г. Доколкото в периода от 25.01.***г. до 29.01.1015г. няма
сключени договори за заем, съдът приема, че показанията на тези свидетелите не доказват
тезата на ответника. Изготвените по делото съдебно - счетоводна и допълнителна
експертиза и приобщените по искане на ответника писмени доказателства също не
променят извода на съда и не налагат извод за извършено антидатиране на процесните
договори за заем и приложените към тях разписки.
За датата ***г., на която е сключен първият договор за заем, е приложено
удостоверение, издадено от „Гранична полиция“ / стр. 66 /, че в автоматизирания
информационен фонд АИС „Граничен контрол“, в периода от 08.01.***г. до 08.03.***г.,
има записи и данни за преминавания на ответника през ГКПП на Република Б.. Установява
се, че ответникът е излязъл от РБ на 19.01.***г. в 8,53часа и на същата дата е влязъл
отново в РБ 19.01.***г. в 21,08 часа. На 21.01.***г., в 18,37 часа е излязъл от страната през
ГКПП - М. Т. и на ***г., в 01,48 часа отново е влязъл през ГКПП - Л., като на същата дата
***г. , но вече в 17,34 часа е напуснал страната през аерогара В..Т.е от 01,48 часа на ***г. до
17,34 часа на ***г. – датата, на която е подписан първият договор за заем, ответникът е бил
в Б., което опровергава тезата на ответника. Представените разпечатки за телефонни
разговори /на три броя телефонни номера/, приложени по делото също не водят до извод,
че на датите, на които са водени разговори с ползван роуминг от посочените номера,
именно ответникът е водил разговорите и то от чужбина. Не са налице безспорни
доказателства за това кой точно номер/ от трите / е бил ползван от ответника. В този смисъл,
5
съдът споделя заявеното в с.з. от ищцовата страна, становище. Същевременно, намира
становището заявено в писмените бележки на представителя на ответника за
неоснователно . Данните за извършвани транзакции съгласно, приетите заключения на
експертизите, с карти издадени на ответника, не доказват тезата на ответника и не водят до
извод, че на всяка от датите на които са извършвани транзакциите, титуляря на картите –
ответника, е бил в съответната държава в която е постъпвало плащането от карта. Този
извод се потвърждава и от факта, че анализирайки приложените по експертизите плащания
по дати, се установява че на някои дати има извършвани плащания в няколко страни, а
именно на 21.02.***г. има отразени извършени плащания едновременно в Х., А., С., С. и
П.; на 24.02.***г . в Ш. и А..
По делото не бяха представени безспорни доказателства относно заявеното в
отговора, че с посочените договори и огромни лихви, всъщност са уредени реални
договорни отношения между бащите на страните по делото.Показанията св. Г.В. дадени в
с.з. на 30.11.2021г. в тази насока: “…..И. С. имаше отношения с Г. З., това е бащата на З.,
имаха вземане –даване нещо, познати бяха , но подробности не знам……“ също не
обосновават твърдението на ответника.
Съдът намира също, че по делото не са налице доказателства, водещи до извод за
нищожност на договорите по чл. 26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие. Правните
сделки са нищожни при липса на воля на някоя от страните за сключването им, която при
договорите се проявява като липса на съгласие. Основната част от фактическия състав на
договора е волеизявлението на страните. Когато от обстоятелствата се установява, че
страната не е имала воля да създаде определено правоотношение чрез сключването на
договор, следва да се приеме на посоченото законово основание, че договорът е нищожен,
поради липса на съгласие за сключването му. Безспорно договорите за заем са реални по
силата на които едната страна предоставя в заем на другата пари / или заместими вещи /, а
заемополучателят се задължава да ги върне. Сключването на договора за заем предполага
и наличието на съгласие между страните за сключването му и съответно постигане на
желаната цел по разместване на престациите на страните, предаването на съответната сума в
заем. Липсата на съгласие, на която и да е от страните, елиминира постигнатото съгласие на
договора. В случая всеки един от 29 броя договори за заем носи подписите на страните,
както и подписи върху разписките за предаването на парите, който факт, а именно, че
подписите са положени от ответника, не се оспори по делото. Предвид горното, не може
да се приеме, че не е налице съгласие за сключване на договора, т.е. всеки един от
договорите не е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му по смисъла на
чл.26, ал.2 ЗЗД. Предвид горното съдът намира исковете за доказани по основание и размер,
поради което следва да бъдат изцяло уважени за общата претендирана сума от 432 100лв.,
представляваща сбор от главници по договори за заем от следните дати ***г.; 23.01.***г.;
24.01.***г.; 25.01.***г., 02.02.***г.; 03.02.***; 04.02.***г.; 05.02.***г; 06.02.***г.;
07.02.***г.; 08.02.***г.; 09.02.***г.; 10.02.***г.; 11.02.***г.; 12.02.***г.; 13.02.***г.;
14.02.***г. ; 15.02.***г. ; 16.02.***г.; 17.02.***г.; 18.02.***г.; 19.02.***г.; 20.02.***г.;
21.02.***г. ; 22.02.***г.; 23.02.***г.; 24.02.***г.; 25.02.***г. и 26.02.***г ., сключени между
ищцата З. ИВ. СТ., с ЕГН**********, и ответника З. Г. Б., с ЕГН**********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на иска до окончателното
изплащане.
По отношение акцесорните исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД: Съгласно чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, законната лихва се дължи от деня на
забавата, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава след изтичането на
определения за изпълнение ден, ако такъв е определен. В случая се претендира обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата по 4540,36 лв. по всеки един от
29 бр. договори от ***г.; 23.01.***г.; 24.01.***г.; 25.01.***г., 02.02.***г.; 03.02.***;
04.02.***г.; 05.02.***г; 06.02.***г.; 07.02.***г.; 08.02.***г.; 09.02.***г.; 10.02.***г.;
11.02.***г.; 12.02.***г.; 13.02.***г.; 14.02.***г. ; 15.02.***г. ; 16.02.***г.; 17.02.***г.;
18.02.***г.; 19.02.***г.; 20.02.***г.; 21.02.***г. ; 22.02.***г.; 23.02.***г.; 24.02.***г.;
25.02.***г. и 26.02.***г. за периода от 18.1.1***г. до 18.11.***г., или обща сума в размер
на 131 670,44лв. Съдът приема, че акцесорните искове по чл.86 от ЗЗД, всеки от които е в
размер по 4540,36 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неизплатените главници за 29 бр. договори за периода от 18.1.1***г. до 18.11.***г., общо
131 760,44лв , са основателни и като такива следва да се уважат в искания размер.
По възражението за прекомерност .
По делото са приложени преводни нареждания относно плащане по договор от
12.11.2010г. /пълномощно на стр.48 от гр.д. № 466/***г. на ШОС/ на адв. И.Ц. за платени
6
суми от 10 000лв. /стр.338 по настоящото дело/ на 18.11.***г .; 2000лв. на 28.10.2021г./стр.
337 по настоящото дело / и 5000лв на 26.11.2021г ./стр. 336 по настоящото дело /.
Съобразявайки разпоредбите на чл.7 ал.2, т.4 и т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, факта, че са предявени 29 броя претенции за главници и 29
броя претенции за лихви за забава за периода от 18.1.1***г. до 18.11.***г., съдът намира
възражението за неоснователно, доколкото приема, че платеното общо адвокатско
възнаграждение е под размера на общо дължимото за заявените претенции изчислено по
наредбата съобразно материалния интерес.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят заплатените от
него разноски по делото, в общ размер на 39 565,82 лв., от които 22550,82 лв. държавна
такса, 15 лв. такси и 17 000 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Г. Б., с ЕГН**********, пост. адрес: с.П., община Н.П., ул.“Х.Б. „
*** на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД да заплати на З. ИВ. СТ., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: гр.В., ул.“О.“ ***, ***, ***, сумата от 432 100лв. (четиристотин тридесет
и две хиляди и сто лева), представляваща сбор от неизплатени главници по 29 броя
договори за заем, всеки от които за сумата от 14 9000лв. сключени на ***г.; 23.01.***г.;
24.01.***г.; 25.01.***г., 02.02.***г.; 03.02.***; 04.02.***г.; 05.02.***г; 06.02.***г.; 07.02.***г.;
08.02.***г.; 09.02.***г.; 10.02.***г.; 11.02.***г.; 12.02.***г.; 13.02.***г.; 14.02.***г. ; 15.02.***г. ;
16.02.***г.; 17.02.***г.; 18.02.***г.; 19.02.***г.; 20.02.***г.; 21.02.***г. ; 22.02.***г.; 23.02.***г.;
24.02.***г.; 25.02.***г. и 26.02.***г. между ищцата З. ИВ. СТ., с ЕГН********** и З. Г. Б., с
ЕГН**********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране
на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. Г. Б., с ЕГН**********, пост. адрес: с.П., община Н.П., ул.“Х.Б. „ ***
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на З. ИВ. СТ., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.В., ул.“О.“ ***, ***, ***, сумата от 131 670,44лв. (сто тридесет и една хиляди
шестстотин и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща сбор от
обезщетението за забава за периода от 18.11.***г. до 18.11.***г., в размер на законната
лихва върху главницата по всеки един от 29 договора за заем в размер от 4540,36лв.,
сключени на ***г.; 23.01.***г.; 24.01.***г.; 25.01.***г., 02.02.***г.; 03.02.***; 04.02.***г.;
05.02.***г; 06.02.***г.; 07.02.***г.; 08.02.***г.; 09.02.***г.; 10.02.***г.; 11.02.***г.;
12.02.***г.; 13.02.***г.; 14.02.***г. ; 15.02.***г. ; 16.02.***г.; 17.02.***г.; 18.02.***г.;
19.02.***г.; 20.02.***г.; 21.02.***г. ; 22.02.***г.; 23.02.***г.; 24.02.***г.; 25.02.***г. и
26.02.***г., между ищцата З. ИВ. СТ., с ЕГН********** и З. Г. Б., с ЕГН**********
ОСЪЖДА З. Г. Б., с ЕГН**********, пост. адрес: с.П., община Н.П., ул.“Х.Б. „ ***
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на З. ИВ. СТ., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.В., ул.“О.“ ***, ***, *** сумата от 39 565,82 лв. (тридесет и девет хиляди
петстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща направени по
делото разноски от които 22550,82 лв. държавна такса, 15 лв. такси и 17 000 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7