Р Е Ш Е Н И Е
№ 35 10.02.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
осми февруари две
хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 539 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” във вр.
с ал.4 от ЗДДС.
„Т.Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** със законен представител управителя Д. И. К.обжалва Заповед за налагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ №ФК-С533-556604/03.07.2020г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ - София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.5 от АПК. Твърди се, че мотивите
на органа относно продължителност на срока на мярката не са относими към
конкретните обстоятелства по случая, поради което е нарушен принципа за
съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК. Моли се за отмяна на акта и присъждане на
деловодни разноски.
В с.з. жалбоподателят не изразява становище по жалбата.
В писмени бележки пълномощникът на ответният началник на
отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
оспорва жалбата като неоснователна.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Оспорената заповед за налагане на ПАМ №ФК-С533-556604/03.07.2020г.
е издадена от Л. П. Х.
като началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, съгласно заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор
на НАП. С оспорената заповед на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС на „Т.Г.Б.“
ЕООД е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ – туристическа агенция,
находящ се в гр.Кюстендил, бул.“България“ № 15, стопанисван от дружеството и е
забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Фактическите обстоятелства за нарушението се свързват с това, че на 26.06.2020г.
в 12.01 часа е извършена контролна покупка на 1бр. артикул „екскурзия“ на обща
стойност 60лв., заплатени в брой от инспектор по приходите М. И. С. без да е
издаден фискален бон от монтираното в обекта ФУ с посочен модел и номер на ФП.
Покупката е извършена преди легитимацията на проверяващия. Сумата е заплатена в
брой, а плащането е прието за сметка на дружеството от М. Д. Б. в качеството й
на обслужващ персонал. След легитимацията на проверяващия, от ФУ е отпечатан дневен
финансов отчет, от които е видно, че сумата от 60лв. не е отразена, като
регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. В резултат на проверката
е установено и наличие на касова разлика в размер на 166лв., намерени като
налични парични средства в касата. Изводът на органа е, че дружеството като
лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. не е издало фискална касова бележка
от въведеното в експлоатация в обекта ФУ в нарушение на изискванията по чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Мотивите на органа относно продължителността на срока
за запечатване са свързани с начина и вида на организиране на отчетността,
която не води до изпълнение на нормативните правила; извършваната отдавна
търговска дейност, като дружеството е наясно с конкретните изисквания и начина
на нейната организация; възможността за се направи обосновано предположение, че
една от целите на търговеца е отклонение от данъчно облагане, което води до
негативни последици за фиска, като се цели превенция за преустановяване на
лошите практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността.
Заповедта е връчена на законния представител на адресата на 17.09.2020г.,
а жалбата по делото е подадена на 29.09.2020г. в администрацията на органа
Резултатите от посочената в заповедта проверка в търговския
обект са обективирани в ПИП серия АА №0406389/26.06.2020г., изготвен от
инспектор по приходите М. И. С. от ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в
присъствие на служителя в обекта М. Д. Б.. В съдържанието на протокола е описана
извършената от С. контролна покупка, цената и липсата на издадена фискална
касова бележка за осъщественото и прието от М. Б. плащане в брой, за което е
издаден приходен касов ордер, който не съдържа реквизити за дружеството, като
ФУ е било в неработен режим. Разчетената касова наличност и фактическата такава
съответстват на посочените в оспорената заповед. Данните са обективирани в
разпечатания дневен финансов отчет в деня на проверката. Към ПИП е приложено
искане от М. Б., съдържащо обяснение за причината за неиздадения фискален бон,
свързана с липса на дейност на офиса поради пандемичната обстановка. За
нарушението е съставен АУАН №F556604/30.06.2020г.
Представеният ПКО №1042/26.06.2020г. на л.25 от делото съдържа данни за
заплатената от С. сума за екскурзия до Рупите на 04.07, организирана от
туристическо бюро, която сума е приета срещу подпис на служителя.
Със заповед №ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния
директор на НАП на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП, чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК органът е определил директорите на дирекции „Контрол“
в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ и ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди
за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените писмени доказателствени средства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от
представител на надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с
чл.186, ал.4 от ЗДДС. Адресат на оспорената заповед е дружеството - жалбоподател,
което обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Заповедта
е с утежняващ за адресата характер. Оспорването е осъществено в срока по
чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133,
ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, при условията на чл.168 и чл.169 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Заповедта е издадена от компетентен
орган. Нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС възлага компетентността на орган по
приходите или на оправомощено от него длъжностно лице. Правилото на чл.7, ал.1
от ЗНАП дава легална дефиниция на понятието „органи по приходите“, като в т.1
от същото се включва изпълнителният директор на НАП. По силата на заповед
№ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г. този орган е осъществил делегацията по чл.186, ал.3 от ЗДДС, определяйки началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като органи по
издаване на заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната. Издателят на
заповедта е орган по осъществената делегация. Оспорената заповед е подписана от
органа с отбелязване на неговите имена, длъжност и заповед за оправомощаване.
Изложеното обосновава извод за компетентност на органа, произтичаща от надлежно
осъществена делегация. Страните не спорят относно компетентността.
Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана
писмена форма по чл.186, ал.3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2
от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, фактически
и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на
лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е в корелация с
фактическите основания за неговото формиране. Описанието на извършеното
нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални
правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и
обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими,
допустими и достатъчни доказателствени средства. С изготвяне на ПИП серия АА №0406389/26.06.2020г.
е започнало административното производство по издаване на заповедта. ПИП е
връчен на законния представител на търговеца и е подписан без възражения.
Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон.
Трайно установената практика на ВАС по прилагане на чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС формира становището, че при установено по съответния
ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на
съответен документ, органът действа в условията на обвързана компетентност и е
длъжен да наложи на търговеца посочената в нормата ПАМ, но при определяне
продължителността на срока за запечатване на обекта, органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да съобрази продължителността
на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния случай /вж. решение
№5808/17.04.2019г. по адм.д.№12861/2018г., решение №802/21.01.2019г. по
адм.д.№9056/2018г., VIII о./.
В казуса по делото, с оглед доказателствената тежест по
чл.170, ал.1 от АПК, органът доказа фактическите и правни основания за налагане
на мярката.
Безспорно е установено, че в деня и часа на проверката дружеството
е нарушило задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС да регистрира и отчете
извършената продажба на екскурзия в обекта чрез издаване на фискален бон от
монтираното и въведено в експлоатация ФУ. Обектът е с характеристиките на
търговски по дефиницията на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Продажбата е обективирана в
извършено от контролния орган плащане на цената на стоката, което плащане е
прието от служителя в обекта. Плащането задължава търговеца като лице по чл.3,
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. да издаде фискална касова бележка от ФУ по
реда на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата. Наредбата е издадена по делегация от
чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моментът на издаване на бележката съвпада с извършване на
плащането, съгласно правилото на чл.25, ал.6 от Наредбата. Това означава, че след
като плащането е прието от служителката Божанова последната е била длъжна да
издаде касовата бележка. Издаденият ПКО в качеството на първичен счетоводен
документ не замества фискалната касова бележка по см. на регламентацията по
чл.25, ал.1 от Наредбата. Липсата на работа на офиса преди продажбата и
епидемиологичната обстановка в страната не санират нарушението. В ЗДДС липсват
уредени законови хипотези за освобождаване от отговорност на търговците при
форсмажор или маловажност на деянията. Извършената продажба без издаден
документ по реда на ЗДДС и Наредбата осъществява материално правните основания
за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
Основанието за освобождаване от налагане на ПАМ по новата
норма на чл.186а от ЗДДС, обн. ДВ, бр.104/2020г., в сила от 12.12.2020г. е
неприложимо, т.к. няма данни търговецът да е бил лице по чл.118, ал.18 от ЗДДС
– в туристическата агенция няма въведен софтуер за управление на продажбите в
търговския обект /СУПТО/, който да е свързан с ФУ.
При определяне на срока за запечатване на обекта обаче
органът е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, т.к. липсва
мотивиране за продължителността на срока, съобразено с конкретните
обстоятелства по случая. Безспорно, неиздаването на фискална касова бележка за
продажбата в обекта е свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват обаче
надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките
на търговеца и от тук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките
на разпоредените 14 дни. Органът не е посочил как стойността на покупката се
отнася към реализирания през деня оборот и спрямо липсата на дневни обороти от
предходните дни и какъв е бил броят посетители в момента на проверката. С оглед
на факта, че обектът не е работил пред предходните дни не е установено на какво
се дължи разликата между фактическата и регистрирана касова наличност. При това
положение липсват обективни критерии, от които може да се изведе извода на
органа за трайно отклоняване на търговеца от данъчно облагане. Липсва и
описание от органа за това какъв е установения от него начин на организиране на
отчетността, който да води до отклонение от данъчно облагане и не е ясно защо
при това положение е необходим срок от 14 дни за промяна на същия. Не се
мотивира и необходимостта от осъществяване на посочената превантивна цел на
мярката – за преустановяване на лошата практика в обекта, т.к. няма изложени
обстоятелства за подобна практика. Неотразеното плащане в деня на продажбата е единствен,
изолиран случай без описани други подобни предходни нарушения.
Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо
от наличието на материално правните предпоставки на мярката, опорочава
заповедта, т.к. препятства преценката за съразмерност по чл.6 от АПК, включена
в рамките на съдебната проверка по чл.169 от АПК /вж. решение
№7288/16.05.2019г. по адм.д.№1408/2019г., решение №6302/24.04.2019г. по
адм.д.№14235/2018г., решение №2527/20.02.2019г. по адм.д.№11270/2018г., всички
на ВАС, I о./.
Изложеното налага извод за отмяна на оспорената заповед.
На основание чл.143, ал.1 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК НАП
дължи заплащане на жалбоподателя на сторените деловодни разноски в размер на
50лв. за ДТ.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-С533-556604/03.07.2020г.,
издадена от Л. П. Х. като началник отдел „Оперативни дейности“ в главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ /НАП/ да заплати на „Т.Г.Б.“
ЕООД деловодни разноски в размер на
50лв. /петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: