РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 29.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 810 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Д.“ ООД, ЕИК: ***, с
управител Д.В.Д., подадена от адв. Н.Б. със съдебен адрес:***, против Наказателно
постановление № 13-002018, издадено на 24.03.2020 г. от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, с което на дружеството за нарушение на
чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена ГЛОБА в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят в
жалбата атакува наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна.
Излага доводи, че в случая не се касае за
трудово правоотношение, а за многострА.договореност за изпълнение на изкопни
работи. Алтернативно счита, че случаят е маловажен и моли за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител - адв. Н. Б., оспорва
вмененото на дружеството нарушение. Ангажира
доказателства и излага доводи за отмяна на НП в представено писмено становище.
Въззиваемата
страна, чрез юрк. Ш. моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Депозира и писмено становище, в което
излага подробни съображения за законосъобразност на издаденото НП, чието
потвърждаване се иска. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа:
Жалбоподателят е санкциониран, за това че в качеството на работодател по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на КТ, на 08.11.2019 г., около 14, 00
часа на обект: "Подмяна на кабелна
линия 20kV от ТП „Оцетна фабрика“ до ТП „Младост“ по плана на
гр. Пазарджик“, находящ се в гр. Пазарджик,
ул. „***“, не е уредил като трудови отношения отношенията при предоставяне на
работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето З.Г.Й. с ЕГН: **********.
Последният бил
установен при извършената проверка на обекта стопанисван от работодателя, да
престира труд като общ работник, като
извършвал обратен насип на пръст с лопата на кабелен изкоп, облечен с работни
дрехи. Проверката била извършена от служители на Дирекция „Инспекция по труда“
– Пазарджик /ДИТ – Пазарджик/ – свид. Р.М., Р.Т., Т.З.Д.а и Л.И.С.. З.Й.
собственоръчно подписал Декларация на осн. чл. 399, във вр. с чл.
402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, която била
попълнена под негова диктовка и в която било записано, че работи при юридическото
лице като общ работник с работно време от
08.00 до 17.00 часа с два почивни дни и почивка в работния ден от 1 час с
трудово възнаграждение в размер на 30 лв. В декларацията било отбелязано също,
че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано
в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор.
Нарушението било
извършено на 08.11.2019 г, когато лицето
било заварено да работи като „общ
работник“ на горепосочения обект.
При проверката
освен това лице били установени още 6 лица, които
полагали труд на горепосочения обект като общи работници, като същите попълнили
декларации по чл. 402 от КТ и
впоследствие бил съставен констативен протокол от проверяващите.
На място при
проверката присъствал управителят на
санкционираното дружество – Д.В.Д., като на същия била връчена призовка, с
указания да предостави данни за начина, по който е уредил отношенията си с
наети от него лица, предоставящи му работната си сила за извършваната дейност на обекта.
Нарушението било констатирано на 13.11.2019 г. в ДИТ Пазарджик, когато при извършения
преглед на фирмената документация на дружеството – жалбоподател било установено, че не е бил
представен писмен трудов договор, сключен между горепосоченото лице и „Д.“ ООД, нито еднодневен договор. Представен е граждански договор № 003 от 04.11.2019
г., сключен между дружеството и З.Г.Й., като до приключване на проверката не е
представен сключен трудов договор в писмена форма.
От извършената справка в Информационната система на ИА "ГИТ"-
Регистър трудови договори, е видно, че към 28.01.2020 г. са установени данни за подадено
уведомление за сключен трудов договор между „Д.“
ООД
и З.Г.Й..
Всичко това
съставлявало нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Резултатите от
проверката били удостоверени в изготвен Протокол за извършена проверка с № 1936237 от 06.02.2020 г. На осн. чл.
404, ал.1 от КТ били дадени и съответни задължителни предписания. На същата
дата бил съставен и АУАН № 13-002018 за нарушение на
чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ от служителя
в ДИТ – Пазарджик Р. Н.Т. в присъствието на извършилия на място проверка служител Р.И.М.. Препис от АУАН бил връчен на А.Й.-
П.,
упълномощена от името на наказаното юридическо лице "Д." ООД /нотариално
заверено пълномощно от 28.12.2016 г. с рег. № 9934/2016 г. по описа на нотариус В.Г.Г.с
район на действие РС – Пазарджик, рег. № 071 на НК на РБ/ срещу подпис,
надлежно удостоверено с разписка на датата на съставяне на АУАН.
Въз основа на
акта било издадено и обжалваното НП, което било изпратено по пощата и връчено
на дружеството на 18.05.2020 г., видно
от приложената по делото обратна разписка (л. 8). Жалбата против НП била подадена чрез наказващия
орган на 26.05.2020 г., видно
от приложената куриерска разписка (л. 39). Седемдневният срок за подаване на
жалба е бил до 25.05.2020 г. /понеделник/, но доколкото този ден е бил
неприсъствен и по арг. от чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 183, ал. 4 от НПК,
срокът е изтекъл в първия присъствен ден, т.е. на 26.05.2020 г. От изложеното следва, че жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите: Р.И.М., Р.Н.Т., З.Г.Й. и Н.Н.А., както и от писмените
доказателства, приложени към административно-наказателната
преписка и представени в съдебно заседание, надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото. Съдът намира показанията на
свидетелите за последователни, обективни и логични, без съществени противоречия
помежду им, поради което ги кредитира.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
При съставянето на АУАН не са налице процесуални
нарушения, както и посочената в него фактическа обстановка, не се опровергава
от събраните доказателства. Актът е съставен от старши юрисконсулт Р.Т., която с оглед заеманата длъжност и разпоредбата на чл.
416, ал.1 от КТ във вр. с чл. 21, ал. 1
във вр. с ал. 2 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“, има право да
съставя АУАН при констатиране на нарушения на трудовото законодателство.
Актосъставителят при изпълнение на служебните си задължения е установил
нарушението на разпоредбите на КТ от страна на дружеството жалбоподател и е
съставил АУАН съгласно изискванията за това. Атакуваното НП е издадено Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, в изпълнение правомощията му произтичащи от разпоредбата на чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 399 от КТ. С оглед изложеното
съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия произтичащи от КТ.
Актът е съставен
в присъствието на упълномощен
представител на дружеството – жалбоподател – А.Й.-
П., която се е запознала с неговото съдържание, не е направила
вписвания в предвиденото място в АУАН за вписване на обяснения и възражения.
Актът е подписан от всички лица посочени в него, като е връчен и препис от него
на представляващия дружеството, веднага след съставянето му. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до
накърняване правото на защита на дружеството
-
жалбоподател. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
По същество на
извършеното нарушение, съдът констатира следното:
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а
според чл. 1, ал.2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения.
Въз основа на
събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се
установява, че към 08.11.2019 г. З.Г.Й.
е
полагал труд като общ работник, без с него да е сключен трудов договор. Горното
е в пълна корелация с писмените и гласни доказателства, приобщени по делото,
вкл. и последващо представения съществуващ към датата на съставяне на АУАН
граждански договор. В случая отношенията между дружеството и З.Й. се явяват трудови правоотношения съгласно чл. 1, ал.
2 от КТ, които следва да бъдат уредени със сключване на трудов договор. По
своето естество трудовия договор предпоставя престирането на работна сила при
упражняването на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи:
работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова
функция/, трудово възнаграждение. Тези признаци, определящи трудовото
правоотношение са установени от контролния орган, както и от показанията на самия работник – З.Й. и на
свид. Н.А.. Свид. Й. потвърди, че е работил на обекта без да е подписвал
договор за това, като работата му се е изразявала в прекарване на кабели, за
което е получавал надница, изплащана му всеки петък. Надницата е получавал от
бригадира на обекта – свид. Н.А. с прякор „****“, който му е казвал какво да
прави на обекта и е следял за качеството на извършваната работа. Свид. Й. потвърди,
че вече има договор с „Д.“ ООД, като преди е работил за фирмата без договор. Свид.
А. от своя страна потвърди пред съда, че му е било възложено от управителя на „Д.“
ООД – Д.. да намери работници за обекта, сред които бил и свид. Й.. Работниците
работили пет дни в седмицата, от 08.00-08.30 ч. до 17.30-18.00 ч. с почивни дни
– събота и неделя, като получавали възнаграждение всеки петък, което А. им
изплащал за сметка на „Д.“ ООД. Материалите, с които работили работниците били
предоставени от дружеството-жалбоподател.
Съдът намира за неоснователно възражението на
пълномощника на жалбоподателя, че тъй като работникът не е знаел за коя фирма
полага труд, няма как между него и „Д.“ ООД да е възникнало валидно трудово
правоотношение. От показанията на свид. Й. безспорно се установи, че същият е
знаел, че работи за дружеството-жалбоподател. В
тази връзка и обстоятелството, че не лично управителят на санкционираното
дружество, а служител на дружеството /свид. Н.А./, на който управителят е
възложил това, е организирал работата на групата работници, сред които и свид. Й.,
плащал им е възнаграждението за сметка на дружеството и е следял за спазването
на работното време и качеството на извършваната работа, също не променя
характера на възникналото правоотношение между Й. и дружеството-жалбоподател. Установи
се по делото, че свид. Н.А. е организирал работниците не за своя собствена
сметка - да извършват работа в негова полза, нито им е заплащал възнагражденията
от собствения си джоб, а е изпълнявал функцията на „бригадир“ на обекта, която
функция му е била възложена лично от управителя на „Д.“ ООД, в чиято полза и с
чиито материали З.Й. е престирал работна сила.
Обстоятелството, че свид. З.Й. е престирал труд на
обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател се потвърждава и от показанията
на служителя на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик – Р.М., който лично е
възприел Й. да осъществява конкретни трудови функции като е извършвал обратен насип на пръст с лопата на кабелен
изкоп на тротоар.
Описаните по-горе условия на труд, които се установяват от показанията на свидетелите Й.
и А., естеството
и организацията на възложената работа недвусмислено показват, че в процесния
ден наетото лице е престирало работна сила при съществуване на типичните за
трудовото правоотношение елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя
режим на работа, с оглед на което следва да се приеме, че са налице всички
елементи за определяне на правоотношението като трудово. Както вече беше посочено по-горе дисциплинарната власт
на обекта работодателят е осъществявал посредством служителя Н.А., който е бил
натоварен от управителяД. да организира работата на лицата, да им възлага
задачи и да следи дали ги изпълняват точно. Индиция в насока за наличието на трудово
правоотношение между дружеството и свид. Й. са и приобщените по делото Книга за
начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и потивопожарна охрана и
Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на „Д.“ ООД, на които Й.
се е подписал съответно на 04.11.2019 г. и на 08.11.2019 г., че е бил
инструктиран. И в двете книги срещу името на работника е отбелязано, че работи
като „работник строителство“.
Неоснователни са
възраженията от страна на дружеството - жалбоподател,
изложени в жалбата до съда, че отношенията между дружеството и З.Й. не са трудовоправни, предвид че са уредени с
подписан между тях граждански договор.
При преценката на
естеството на договорните отношения следва да се държи сметка за действителното
съдържание на уговорките между страните и техните съществени елементи, които ги
отличават от другите видове правоотношения. Трудовите и облигационните правоотношения
се характеризират с различни права и задължения на страните по тях. Основната
разлика между трудовия договор и договора за изработка/услуга се състои в
елементите: работно време, работно място и задължение за спазване на определена
трудова дисциплина, както и в йерархическата зависимост на работника при трудов
договор, докато при договора за изработка/услуга изпълнителят е независим от
насрещната страна при осъществяване на уговорения резултат. Целта на сключване
на гражданския договор е извършване на дадена работа, която трябва да е
определена по съдържание и обем и да отговаря на конкретни критерии за
качествено изпълнение. По силата на трудовия договор едно физическо лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, като се намира под контрол на работодателя
- за него важат трудовата дисциплина, работното време и др. От друга страна изпълнителят на граждански договор
е самостоятелен и независим от работодателя, от него се очаква уговореният
резултат да бъде изпълнен в
уговорения срок и съгласно изискванията, на които трябва да отговаря, като съществената разлика е, че изпълнителят не
зависи от възложителя по отношение,
касаещо
начин на извършване на работата, работно време, трудова дисциплина. Трудовият
договор включва предоставяне на работната сила при упражняване на конкретна
трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място,
характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение.
В приложения по делото граждански договор № 003/04.11.2019
г. е посочено единствено, че поръчката се изразява в „Изкоп и възстановяване на
обект – Подмяна на кабелна линия 20kV от ТП
„Оцетна фабрика“ до ТП „Младост“ по плана на гр. Пазарджик, като въпросните
строително - монтажни работи са описани
само по вид, като липсва каквато и да е конкретизация в договора относно
тяхната индивидуална специфика, количество
и вид на материала, който трябва да се вложи, обем, начин на изпълнение
или други конкретно определящи ги характеристики, от които би могло да се формира извод, че между „Д.“ ООД и З.Й. е налице гражданско правоотношение по договор за изработка,
предмет на който е конкретен трудов резултат. Очевидно,
описанието, дадено в гражданския договор, характеризира
определена трудова функция, фактическото осъществяване на която се състои в
извършването на отделни видове строително-монтажни работи.
Съдът не
кредитира така представения граждански договор, тъй като, както от показанията
на служителя М., така и от показанията
на свидетелите Й. и А. се установява, че лицето е престирало работна сила с фиксирано работно време и почивни дни, размер и
периодичност на получаваното трудово възнаграждение, контрол върху извършваната
работа.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че гражданският договор не е бил
представен на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик по време на
извършената от тях проверка на 08.11.2019 г. в горепосочения обект, а едва на 13.11.2019 г. в сградата
на дирекцията. Дори и да се приеме, че гражданският договор не е могъл да бъде
представен тогава, то следва да се посочи, че, нито лицето, подписало декларацията –
З.Й.,
нито управителят на санкционираното
дружество, в чието присъствие е била извършена проверката са заявили, че има
сключен такъв договор. Ето защо и съдът приема, че същият е бил съставен във
връзка с извършената проверка и за нуждите на същата.
При анализа на
събраните по делото доказателства настоящият състав на съда намира, че
възникналото между страните правоотношение е трудово по своя характер, тъй като с него е уговорена престация на работна сила,
а не продукт от нея. З.Г.Й. е извършвал
конкретна строителна дейност на обекта с материали на работодателя, при
определени от него часове на работа и предварително договорено възнаграждение
за положения труд, което се е изплащало
от работодателя веднъж седмично, а не както е описано в приложения по делото
гражданки договор – глобално определена сума в размер на 450 лв.. Така описаните
условия на труд, естеството и организацията на възложената работа недвусмислено
показват, че за посочения период лицето не е било ангажирано с предоставянето
на характерния за гражданските договори уговорен краен резултат, а е престирало
работна сила при съществуване на типичните за трудовото правоотношение
елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа.
Спазването на установено работно време са проявления на трудовата дисциплина и
говорят за известна подчиненост и зависимост, с оглед на което следва да се
приеме, че са налице всички елементи за определяне на правоотношението като
трудово, а не като гражданско. Обстоятелството, че извършваната работа е срочна
и няма постоянен характер не изключва трудовия характер на възложените функции.
Трудов договор може да се сключва и за определен срок или до завършване на
определена работа по аргумент от чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ. Съгласно чл. 1,
ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. Нормата на чл. 61, ал. 1 от КТ изисква трудовият
договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на
работа, като чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в
писмена форма. С оглед на изложеното следва да се приеме, че липсата на сключен
трудов договор между наказаното дружество и наетото лице правилно е
квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Следва да се има
предвид, че самото нарушение е формално и е довършено с постъпването на работа
от работника, без да има сключен трудов договор в писмена форма. Това, че
впоследствие /повече от месец след извършване на нарушението/ е сключен трудов
договор между дружеството и Й. не променя
извода, че възникналите трудови отношения между тях не са били оформени
съобразно изискванията на КТ.
Сключването на
трудов договор като основен правен институт в областта на трудовото право и
стриктното спазване на изискванията за неговите форма и съдържание са
допълнителна гаранция за зачитане правата и интересите на работника, поради
което е въведено изключение от общото правило, уредено в разпоредбата на чл.
415в от КТ за по - лека наказуемост на тези нарушения, които са отстранени
незабавно и от които не са настъпили вреди за работника, като е посочено, че
нарушенията по чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 и ал.3 и чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ не
са маловажни. По този начин законодателно
е
ограничена възможността за такива нарушения, дори при наличие на предпоставките
на чл. 415 в ал. 1 от КТ, да бъде прилагана смекчена административно-наказателна отговорност.
Макар разпоредбата на чл. 415в ал. 2 от КТ да ограничава
приложението на ал. 1 от същия текст
по отношения на определени нарушения, не изключва възможността за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, стига да са налице основания за това. Според ТР
№ 1/2007 г. на ОСНК, ВКС - всякога когато решаващият съд констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
противоречието му със закона. Обсъжданото нарушение в случая не може да бъде квалифицирано като маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като така установеното деяние не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от тази на нарушенията от същия вид.
По отношение на размера на наказанието нормата на чл.
414, ал. 3 КТ предвижда, че работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение. В процесния случай,
финансовата санкция е определена в законово определения минимален
размер,
а именно – 1500 лева, като при определяне
размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27
от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел
степента на обществена опасност на конкретното нарушение и че същото е
извършено за първи път.
Настоящият състав на съда намира, че с наложената на жалбоподателя
глоба в размер на 1 500 лв. ще бъдат постигнати целите предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
При извършената
служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление. По изложените дотук
съображения
обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е
от НЗПП на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени претендирани разноски
в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.
Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от
Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата
и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-002018 от 24.03.2020 г. на Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на „Д.“ ООД, ЕИК: ***, с управител Д.В.Д., със съдебен
адрес:***, на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД, ЕИК: ***, с управител Д.В.Д., със
съдебен адрес:*** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: